Холис се усмихна след нея. Знаеше, че огледалото скоро ще разсее съмненията и тревогите и.

Пет минути по-късно той вече не се смееше. Негово благородие и жена му влязоха в хола. И двамата изглеждаха така, като че ли са се тътрили през някой ров.

— Господарю! Господи! Госпожо, да не…

— Недей да се тормозиш Холис.

Дъглас се обърна към Александра:

— Качи се горе и се оправи.

Като изпъждане беше ясно и решително. Въпреки че той изглеждаше зле като нея, Алекс запази спокойствие и се качи горе.

Дъглас каза на Холис:

— И двамата паднахме от конете, без да се нараним.

— Нейно благородие куца малко.

— Заслужава го… добре, може би малко, но иначе е добре, не се тревожи, Холис.

Когато му каза, че брат му е дошъл да направи чест на Нортклиф, Дъглас изруга, продължи да ругае и изхвърча покрай Холис към библиотеката. Три прислужнички надзъртаха от вратата на Златния салон, а двама лакеи стояха под стълбите, без да се набиват на очи, и наблюдаваха внимателно. Холис, свикнал с това, ги върна към задълженията им.

— А — каза Райдър при влизането на Дъглас. — Я да видя лицето ти, Тони твърдеше, че почти си го превърнал в кървящо месо и си се отървал без белег дори. Каза, разбира се, че те е пуснал, защото само се е защитавал.

— Жена му беше тази, която едва не ме уби — каза Тони. — Отначало ми беше балдъза, но сега не показва никаква преданост. Не е честно от нейна страна. Чувствам се предаден.

— Предателство! Проклет гад. Ще…

Дъглас спря. Нямаше какво повече да каже. Това, което трябваше да реши сега, беше дали да анулира женитбата си или не. А сега и Райдър беше тук. Погледна с неприязън брат си.

— Добре. Защо си тук, Райдър? Майка добре ли е. Тайсън и Синджън?

— Майка изцяло роптае срещу теб. Синджън чете ненаситно, както обикновено, а Тайсън досажда с приказките си, докато Синджън не му запрати някоя книга. Накратко, всичко е постарому, Дъглас. Всички мислят, че съм в Нюмаркет. Любопитен съм, това е къде е момичето, за което те е оженил Тони? Кривогледа ли е? Има ли дебела гуша? Липсващи зъби? Плоскогърда ли е?

— Не се дръж като магаре, Райдър. — Тони почти изкрещя. — Алекс е прекрасна и добра…

— Добра. Хм! Така ще кажеш, разбира се, след като си я оженил за мен. Тя не е Мелисанда.

— Видях Мелисанда, Дъглас. — Райдър каза бавно като се взираше в брат си. — Тони стоеше близо до нея. Мисля, че се страхува да не би всеки мъж, който я погледне, да не загуби ума и дума.

— Видя я. Той има право.

— Но ти не стори това. — Тони каза дълбокомислено на Райдър: — Защо?

Райдър едва повдигна рамене.

— Една жена е съвсем същата като друга. Всичко е добре, докато са топли и любвеобилни в леглото, а после кой го е грижа? Съжалявам, не исках да обидя жена ти Тони, просто… Ще се опитам да й бъда добър роднина, съгласен ли си?

Тони премисли казаното. Харесваше Райдър, но и го разбираше. Цинизмът му, пълното му безразличие към жените като цяло не обръщаха вкуса му към монашество, а по-скоро към развратен апетит. И определено не обичаше жените, макар че поддържаше незаконните си деца и майките им. Никога не обвиняваше някоя жена, че е забременяла. Беше сложно. Жените бяха спорт за Райдър, нищо повече, и той си плащаше за това, като приемаше последствията. Беше облекчение, че Мелисанда бе спасена от влюбения му поглед. Но Дъглас… Тони се обърна към него и каза:

— Разбрах, че с Алекс сте били на езда. Тя е превъзходна ездачка.

Дъглас изсумтя.

— Малко си раздърпан, Дъглас — упорстваше Тони. — Какво се е случило?

— Паднах от Гарт, по-скоро тази проклета жена, за която си ме оженил, ме бутна от коня. Тя падна първа и сега ще трябва да й купувам нов костюм за езда. Видя ли този, който носеше? Износен и старомоден, без съмнение всичките й други дрехи са толкова отблъскващи и мога да се обзаложа, че всичко това е планирано от любимия й родител, за да ме накарат да й купя нов гардероб. Изглежда като плашило, Тони, проклет да си, върви по дяволите.

Тони се намръщи.

— Странно. Мелисанда има хубави дрехи и най-меката коприна, ъ, женски неща…

Райдър каза бързо:

— Имаш малко натъртване край лявото око и над дясното ухо, Дъглас. Други следи от борба?

Дъглас не каза нищо, докато си наливаше коняк. Глътна го и замахна с юмрук към Тони.

— Ще убия този нещастник. Искаш ли да ми бъдеш секундант, Райдър?

— Панталоните ти са съдрани. Наистина, не мога да ти бъда секундант. Харесвам Тони. Винаги съм го харесвал. Виж, Дъглас, мисля, че трябва да дадеш свобода на роднините си, особено на такъв близък човек като Тони. Голяма част от детството си сме прекарали заедно. Винаги ти е отстъпвал, нали? Принуден си да се съгласиш. Така че това е единственият път, когато се е освободил от силата и ограниченията на братовчед си. Само веднъж. Тъй че прошката е…

Дъглас плисна силно коняка към Райдър, който побърза да се наведе. Чашата се разби в тухлената камина.

На вратата се почука.

— Влез! — изкрещя Тони.

Влезе Холис. Носеше масивен сребърен поднос с гравирания герб на Нортклиф отгоре — лъв, с предните лапи върху щит, изглеждащ благороден и порочен.

— Донесох нещо да се освежите, господарю.

— Кой господар? — каза Дъглас.

— Вие, господарю.

— Ха! Дойде, защото се страхуваш да не се опитам да убия отново Тони.

— Мъдро е да си бдителен, господарю. Ето и няколко вкусни кифли от кухнята на госпожа Танър, вашите любими, господарю. Господарю Райдър, ето от вашето любимо сладко от ягоди. Елате, господарю.

— А за мен, Холис? — каза Тони.

— За вас, господарю, има дебели парчета сладкиш.

— Ти си принц на икономите, Холис.

— Да, господарю.

Дъглас изруга под носа си, Тони се протегна за парче сладкиш, а Райдър хвана буркана със сладкото.

Холис отстъпи назад, като малко си отдъхна с облекчение. Когато чу стъпки пред вратата на библиотеката обаче, почувства, че пребледнява. О, Боже, не беше сега моментът да се появяват двете жени. Но нищо не можеше да направи.

И двете влязоха в библиотеката. Лейди Мелисанда влезе плавно с грациозни стъпки. Лейди Александра направи няколко солидни крачки, докато стигне до килима. Великолепната черна коса на лейди Мелисанда беше на меки вълнисти кичури покрай лицето й. Вярно, че косата на лейди Александра имаше прекрасен оттенък, но в безпорядък се подаваше от изкривения кок на врата й. Трябваше и повече време пред огледалото. Роклята на лейди Мелисанда беше от мека розова коприна, която падаше на гънки около женствените й форми, неуловимо привлекателна — беше сменила светлолилавия цвят. Лейди Александра носеше бледосиня рокля, която не впечатляваше с нищо освен с нежелателно високата яка.

С двете жени една до друга, Райдър разбра чувството на брат си, че е предаден. Устата му беше пълна с кифла и ягодово сладко. Преглътна много бързо и се задави. Алекс спокойно приближи към него и го удари силно, колкото можеше, между плешките. Едва не го събори със силата на удара си. Мина му обаче. Райдър погледна към младата дама и бързо се съвзе. Изучаваше я мълчаливо няколко секунди и кимна бавно. Взе ръката й и я целуна.

— Аз съм Райдър, твой девер. Ти си Александра.

— Да. Добре ли си?

— Почти залепи гърба в гърдите ми, но да, сега съм добре. Парченцето кифла намери пътя си надолу. Добре дошла в семейство Шербрук. Наистина ли събори Дъглас от коня му?

Алекс поклати глава като че искаше да каже: „Не исках да направя точно това.“

— Ха! Спомням си, че организирах наблюдение на нещо доста иронично и ти ме фрасна на земята.

— Тя е доста едра и мускулеста, нали? — каза Райдър. Той леко стисна с пръсти горната част на ръката й. — О, силна като амазонка и мускулеста като бивол, Дъглас, наистина.

— Изобщо не бяхте ироничен — каза Александра на Дъглас.

— Аз също не съм — каза Мелисанда.

Тони се засмя.

— Никой честно не би те нарекъл иронична, скъпа.

— Ще ме наречеш ли сочна?

Лицето на Тони леко се опъна.

— Да, но никой друг не би посмял.

— А — каза Мелисанда и погледна Тони толкова предизвикателно, че кръвта на всеки мъж би заиграла.

Дъглас се вторачи в нея.

Райдър каза на Александра със странно любезен глас:

— Няма ли да седнеш и да се присъединиш към нас?

— И аз ще се присъединя към вас — съобщи Мелисанда. Погледна сестра си със силно недоумение. Повече от странно беше, си мислеше тя, като гледаше Райдър, наблюдаващ внимателно Алекс. Огледалото не лъже. Може би горкият Райдър е прекалено късоглед, както си беше помислила в началото. Обърна гръб на мъжа си, видя подигравателния блясък в тъмните му очи, намръщи се и се обърна към Дъглас. Душата й намери моментна утеха.

Сърцето му беше в очите и двете гледаха неизменно в нея.

Тя му се усмихна топло и кимна.

— Моля да ме извиниш, ако съм те поставила в неловко положение снощи.

Дъглас поклати глава.

— Ела и ми сервирай чай, Мели — каза Тони.

— Казах ти, че не обичам това отвратително име!

Дясното око на Дъглас трепна.

— Хайде, Мели — каза Тони отново.

— Хубав прякор е — каза Райдър, като наблюдаваше съществото с примряло сърце, готово да заплюе мъжа си за две седмици. Когато тя не реагира, разпали малко огъня. — По-скоро ми допада как звучи „Мели“, изглежда нещо уютно, като чифт стари домашни пантофи, които човек обува и след това завлича краката си край камината.

Александра се разсмя.

— То е по-добре от Алекс. Ще звучи, като че ли съм мъж.

— Никой не би направил тази грешка — каза Райдър.

И Дъглас, и Мелисанда се намръщиха.

— Роклята ти е жалка — каза Дъглас на жена си. — Толкова е старомодна, че изобщо се чудя била ли е на мода някога.

Брадичката и се вирна, а гърбът и заплашително се изправи.

— Тя е синя, а синьото е много хубав цвят.