Алекс имаше мек нрав. Беше търпелива и издържаше дълго; знаеше как да търпи; как да държи езика си зад зъбите, за да избягва нежелани сцени. Никога не беше безразсъдна. Даже когато майка й беше най-кисела, а сестра й си го търсеше, тя просто се усмихваше и си вършеше работата. Но Дъглас, нейният съпруг… как смееше да продължава да обижда ездитните й умения? Тя просто не можа да се въздържи. Изви се към ръката му и я натисна с цялата си сила. Сварен неподготвен, Дъглас падна от другата страна. Можеше да се задържи, ако Гарт не беше решил, че с допълнителен товар на гърба си трябва да накара господаря си да разбере, че с него не бива да се отнасят така. Гарт се повдигна и се изви във въздуха. Алекс съумя да запази равновесие, като се хвана буйно за гривата му. Дъглас изгуби всичко. Удари се в пътя със силен трясък, приземявайки се по гръб, и се изви. Юздите се влачеха по земята и Гарт веднага отстъпи далеч от господаря си.

Като Алекс Дъглас просто лежеше там, чакаше да види дали е счупил, или изкълчил нещо. Отвори очи и без да шава, каза:

— Ще те набия за това.

— Тони каза, че си джентълмен. Джентълмените не бият дами, нито пък отправят такива побойнически заплахи.

— Това не важи, когато човек е изправен пред съпруга, която не познава, не иска, никога не е искал, даже не е знаел, че съществува, жена — жестока, невнимателна, неспособна да се контролира.

Той си пое дъх, за да продължи чудесния си монолог, когато земята се разтърси и видя, безмълвен с уста пълна с прах, как жената язди Гарт — неговия жребец — и се отдалечава от него. Едва не забрави да изсвири.

Гарт, слава на небесата, го чу, замръзна на място, шмугна се встрани и препусна към легналия си господар.

Алекс скръцна със зъби. Погледна надолу към Дъглас, който сега беше седнал в средата на пътя.

— Вярвам — каза ясно тя, — че ти, господарю, също се нуждаеш от нови дрехи за езда.

— Това не са същински дрехи за езда. Това е сутрешно облекло. Толкова ли си невежа, както и лъжлива?

— Лъжлива? Не съм!

— Тогава защо направи това?

И Алекс, и Гарт стояха, без да се движат. Тя отвори уста, след това я затвори. Очевидно беше, че Тони не е успял да обясни на благородника. Можеше да повтори, че баща й е бил в ужасни финансови затруднения, че всички притежания на Чеймбърсови щяха да бъдат загубени, че наследникът е избягал в Америка, че баща й щеше да бъде разорен и може би трябваше да се гръмне от позора. Потръпна при мисълта как всичките тези обяснения щяха да бъдат приети. Имаше и още една причина, но тя не можеше, нямаше да му я каже.

— Нямаш отговор, ли? Не съм изненадан, особено след лигавите истории на Тони снощи.

Дъглас стана на крака, поогледа тялото си и доволен се отправи към жребеца си. Взе юздите, потупа носа на коня и каза бавно:

— Склонен съм да повярвам, че си искала да се пожертваш пред брачния олтар, защото твоят възлюбен баща е щял да загуби всичко, ако не го беше направила? Че ти и баща ти сте склонили скъпия Тони — тази предателска душа, — че ще ми спести търсенето на подходяща жена сред сегашната група дебютантки в обществото на Лондон? Че всичко това е направено за мое добро? Тогава ти, почтена до мозъка на костите си, си казала на баща си, че не можеш да го направиш? Заради благородния си дух? Тогава той те е накарал насила?

Как Тони е могъл да каже това? Това беше нелепо. Естествено тя отказа, поне в началото. Преди да каже нещо, Дъглас изсумтя, точно като коня си:

— Извинявай, не го вярвам. В днешно време бащите не могат да заставят децата си да направят нещо против волята им.

Даже докато говореше, думите му излизаха фалшиви и той го знаеше. Всъщност Тони не беше казал нищо подобно, Дъглас блъфираше и момичето не му казваше нищо, което да изглежда по-разумно.

Алекс каза тихо:

— Не, папа не ме застави. Той ме обича, но аз трябваше да…

— Да, знам. Трябваше да го спасиш и да се жертваш. Надявам се, че си доволна от сделката, след като платих скъпо, за да имам за жена — непозната.

Алекс се изправи на седлото колкото бе възможно.

— Бих искала да ми дадете шанс, господарю, да не ме презирате. Ще ви бъда добра съпруга.

Той погледна нагоре към разчорлената жена върху Гарт. Беше бледа и той веднага се зачуди дали не е била наранена при падането и тогава тя добави:

— Тони каза, че по-скоро бихте предпочели да извадят всичките ви зъби, отколкото да прекарате сезона в Лондон. Каза, че последното нещо, което искате, е да присъствате на всички пиршества, балове, празненства и да търсите подходящи млади дами за вашето внимание. Каза, че се чувствате като дебела яребица между добре въоръжени ловци, че мразите това.

— Така ли? И ти му повярва? Не допускам, че ти е минало през главата, преливаща от благородство, че Тони ще казва неща, за да се опита да намери извинения за себе си? Да оправдае това, което ми стори.

— Сигурна съм, че той продължава да чувства огромна вина. Той много ви уважава.

— Но още повече сестра ти!

— Да, той я обича.

— Той е Юда и ще му пръсна мозъка.

— Не е имал намерение това да се случи. Сигурно не вярвате, че се ожени за Мелисанда, за да ви попречи? Да ви обиди по някакъв начин? Не, даже и в най-отвратителното си настроение не бихте повярвали това. Излъга ли той за чувствата ви към Лондон?

Дъглас погледна надолу към одрасканите ботуши. Финкъл щеше да изпадне в истерия, когато ги види.

— Не, но той нямаше право да взима такова решение вместо мен. Всичко това е част от неговите оправдания, нищо повече.

— Съжалявам.

Тя беше като дявол!

— Знаеш нали че мога да анулирам този фарсов брак и да изискам обратно вложенията от злия ти баща?

— Не смейте да говорите така за баща ми! — Тя замахна с юмрук към него.

Дъглас не се движеше. Просто я наблюдаваше без никакво изражение на лицето.

— В какво да вярвам?

Алекс се почувства виновна за това, което му беше сторила.

— Съжалявам, господарю, искрено, но не мислите ли, че може би ще ми позволите да бъда ваша съпруга за малко? Чрез анулиране имате предвид да ме изпратите вкъщи и женитбата няма повече да е женитба?

— Точно така. Нашият временен съюз ще бъде разтрогнат.

— Моля ви, трябва да премислите. Не искам да бъда анулирана или разтрогната. Може би за съвсем кратко време няма да имате нищо против моето присъствие в Нортклиф, ако не се мяркам пред погледа ви. Ще се опитам да правя нещата удобни за вас…

— Жени! Не мислите ли, че един мъж може да бъде много доволен, без някоя от вас да му виси на врата, да му носи коняка или пурата?

— Това, което имах предвид, е, че няма да се натрапвам и ще съблюдавам нещата в дома ви да вървят гладко.

— Те вървят гладко и сега или си забравила, че имам майка и повече слуги, отколкото мога да преброя?

За миг беше забравила за майка му. Имаше още двама братя и по-малка сестра. Холис й каза, че всички са на гости при приятели в Лондон, но скоро ще се върнат в Нортклиф. О, Боже! Дали и те ще я мразят и презират като Дъглас? Дали ще следват примера му и ще и се присмиват? Пое си дълбоко дъх и каза:

— Забравих, съжалявам. — Несъзнателно се наведе към него.

— Моля ви, господарю, може би няма да имате нищо против мен, когато мине малко време. Може би няма изобщо да ме забелязвате. Моля ви, не ме анулирайте веднага.

— Да те анулирам? Направи го да изглежда като насилствен акт.

Дъглас внезапно се намръщи, в очите му имаше презрение.

— Да, започвам да разбирам накъде бият мислите ти или може би тези на твоя баща. Надяваш се да скочиш в леглото ми, нали? Знаеш, че не мога да те върна — проклятие! — да се сдобия с анулиране, ако съм отнел девствеността ги. Това искаш, нали? Щом вече съм отнел безценната ти девственост, скъпият ти баща може да бъде спокоен, че всичките ми пари ще останат при него. Баща ти ли те посъветва да се опиташ да ме съблазниш?

Алекс беше в състояние само да го гледа втренчено. Бавно поклати глава.

— Не, изобщо не съм помисляла за това и никой за нищо не ме е съветвал.

Той беше притихнал и се взираше в нея.

— Истина е, господарю, не знам нищо за съблазняването. Сигурно съблазняването не е нещо, което се върши между съпруг и жена му. Майка ми е казвала, че съблазняването се върши само от млади буйни мъже, които искат да развалят невинни девойки.

— Така ли? А предупредила ли те е за нещо по-специално?

— Ако някога мъж ме ласкае или пристъпва много близо до мен, или задържи прекалено дълго ръката ми, след като я е целунал — трябва веднага да напусна това място. Това не водело към добро, каза тя.

Дъглас се разсмя, не можа да се въздържи.

Алекс поруменя. Или се забавляваше, или й се смееше. Изчака и каза:

— Ще направя всичко възможно, за да ви угодя, да ви бъде удобно. Характерът ми обикновено е доста кротък и…

— Ха! Ти си повече от лоша, опърничава и най-проклетата, която някога съм срещал. Ти ме хвърли от проклетия кон!

Алекс се намръщи.

— Да — каза тя с изненада в очите и гласа. — Да, изглежда, това се случи, колкото и невероятно да е. Не е типично за мен.

Дъглас видя, че двете горни копчета на костюма й са се откопчали. Видя парче бяла плът. Много мека бяла плът. Помисли за девствеността й и за това, да й я отнеме.

— Може би — каза той, като продължаваше да се взира в гърдите и — Може би няма да се окажа прав. Възможно е ти да си тази, която ще поиска анулиране. Може би ще поискаш да напуснеш Нортклиф толкова бързо, колкото каретата може да те отнесе.

— О, не, аз искам да бъда ваша съпруга…

— Да видим тогава. Разкопчай и останалите копчета. Мога да виждам само дъгата на гърдите ти. Искам да те видя цяла. Спокойна ли си? Бледност ли виждам? Шокирана си от моята бруталност? Посегнах на безценните ти девически разбирания? Добре, значи има начин да те накарам да млъкнеш.

Беше прав за това, си помисли тя потресена.