Катрин Каултър - Невестата от Шербрук

— Не ти вярвам — каза бавно тя. — Дъглас Шербрук наистина ме обича. Той ме обичаше и тогава, преди три години, и още ме обича. Ще бъде в траур по мен през останалия си живот. Аз ще бъда неговата загубена любов. О, аз разбих сърцето му, като се омъжих за теб. Той ще те мрази винаги за това, което стори. Никога няма да ти прости.

— Надявам се, че няма да е така — каза тихо Тони. — Вярвам, че единствено гордостта на Дъглас ще бъде мъничко наранена. После той много бързо ще се възстанови, като види какво трябва да предприемам, за да те държа под контрол. Той ще ми стисне ръката от благодарност. И ще ме обсипе целия с благодарности.

— Говориш, сякаш не ме уважаваш — погледна Мелисанда ръцете си, които бяха в ръкавици. — Говориш, сякаш не съм личност, която трябва да бъде обичана и от която да се възхищават. Говориш, сякаш ме отвлече само и само за да спасиш братовчед си. Мислех, че ме обожаваш, че ме желаеш отчаяно.

— Да, това е доста вярно. Но разбери, само защото те обожавам и те желая, не означава, че оставам сляп за характера ти. Това обаче няма връзка с нещата. Това, което направих, трябва да бъде овъзмездено. Дължа отплата на Дъглас, така че той да не започне отначалото огледа си за съпруга. И наистина в писмото си до баща ти аз направих намек в това отношение.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мисля, че ще ти кажа, Мели, не още, защото трябва да бъда сигурен дали представете ми са точни. — Той хитро и се усмихна: — Виж, толкова много мислех за тебе, за това как да те имам гола под себе си, че едва ли бях способен на отлични преценки за това, което, надявам се, ще излезе вярно. Е, докато се върнем в Клейнбърн, баща ти ще е потвърдил преценките ми. Сега, скъпа моя, бонето ти изглежда доста развлечено и ти предлагам да се опиташ да се направиш малко по-привлекателна, защото наближаваме Клейбърн.

Той отклони въпросите й за момента, като призова суетата и. Наблюдаваше я как изважда от чантичката си малко огледало. Усилията й дадоха резултат бързо и това беше вследствие на дългата практика. Беше толкова красива, че накара да изтръпне. Тялото й несъмнено бе изящно — поне онези части, които бе успял да разголи и да докосне. Той искаше да гледа лицето й, докато отнемаше девствеността й онази нощ, но тя беше толкова уплашена, толкова смутена, че той нямаше сърце да настоява лампата да бъде запалена. Но това, което наистина го потресе и го изненада, беше, че никоя жена не го беше завладявала досега по този начин, Той предусещаше инстинктивно, че тя беше изключително непоносима, разглезена, суетна и арогантна като самия него, но той не отдаваше значение на това. Той я желаеше. Въпреки Дъглас, въпреки всичко той я искаше и я беше взел.

Сега изпитанието беше да живее с нея.

Другото изпитание беше да й достави удоволствие. Мисълта за фригидна жена беше непоносима. От нея му се повдигаше.

А най-големият номер щеше да бъде да се отплати на Дъглас.

Странно, мислеше си Тони, докато каретата навлизаше по дългия тесен път, водещ към Клейбърн, но не се бе сещал нито веднъж за Тереса, своята предишна годеница, откакто бе срещнал Мелисанда. Той погледна съпругата си, видя, че е побледняла и, че кърши ръце.

Надяваше се, че баща й ще се разкрещи. Тогава Тони щеше да се намеси. Той беше нейният защитник, нейния господар, нейният съпруг, След което, молеше се на бога, той и дукът щяха да дойдат до друго споразумение.

Булон, Франция

Дъглас спечели играта на пикет. Дори не му се наложи да мами. Бьолесен беше вече толкова пиян към края й, че Дъглас се съмняваше дали още искаше да спечели, защото победителят трябваше да се изяви и сексуално, подвиг, на който той едва ли беше способен. Той даде на Дъглас ключ и му каза да обясни на хубавата жена, която се намираше в малката стачка, че отива при нея, за да получи удоволствие. Добави, че жената обичала заплахите и причиняването на малко болки. После пияният глупак реши да го придружи.

— Защото — каза той, докато се изкачваха към третия етаж — тя още не е съвсем обучена.

Дъглас го наблюдаваше как отключва вратата и отстъпи встрани.

Влезе мълчаливо. Стаята не беше обзаведена, ако се изключат леглото, тоалетната масичка и единственият кръгъл килим в средата. Вътре беше само тя и беше застанала по средата на стаята. Тя ли беше Жанин Доде? Генералът се захили пиянски и й нареди, като щракна с пръсти:

— Свали си дрехите.

Жената се поколеба, след това се подчини. Очакваше да е по-млада, въпреки че не можеше да си обясни защо точно. Не, съвсем не беше момиче, помисли си Дъглас, докато я разглеждаше по-отблизо, а по-скоро на средата на двайсетте си години. Очевидно беше уплашена, но беше и хубава независимо от бледността си, от тъмните сенки под очите си и от слабостта си.

Бьолесен почака мълчаливо, докато тя свали всичко и остана по риза. Тогава той залитна към нея, сграбчи болезнено брадичката й и я целуна, като галеше гърдите й с другата си ръка през тънката материя. После рязко дръпна ризата отпред и я разкъса. Разсмя се, като подхвърли през рамо на Дъглас:

— Искам да видиш дали я одобряваш. Хубава е, нали? Малко кльощава за вкуса ми, но циците и ги бива. — Той я блъсна върху леглото, наведе се над нея и каза тихо: — Ти ще посрещнеш този човек, нали, моето момиче? Ще направиш всичко, което той поиска от теб или… знаеш наказанието, нали? Щеше ми се да остана и да погледам, но съм ужасно уморен. — Той се изправи и се обърна към Дъглас: — Мълчиш. Не мислиш ли, че е хубава? Не е девица, но не е и много използвана. Тя ми принадлежи и сега, защото не е глупава, тя се подчинява на всяка моя команда. Можеш да й се порадваш, но само за тази нощ.

Като залиташе, той напусна стаята. Дъглас тръгна след него и се заслуша в стъпките му по коридора, после по стълбите надолу. Чу да се отваря първо една врата, после друга. Едва тогава се обърна към жената.

Сега тя стоеше до леглото, като се опитваше да се прикрие с ръце. Дъглас не можеше да повярва на късмета си, въпреки че за момент не се беше съмнявал в него.

Той пристъпи към нея. Гласът му беше настойчив:

— Името ти Жанин Доде ли е?

Беше миньон, много руса и косата и падаше права по гърба й, като стигаше до кръста й. Имаше светлосини очи, много руси вежди и мигли и беше хубава.

— Ти ли си?

Тя кимна, като отстъпи една крачка.

— Не се страхувай от мен. Тук съм от името на Жорж Кадудал.

Дъглас не можеше да задържи погледа си върху лицето й. От доста време вече не беше спал с жена. Тялото му реагираше с пагубен ентусиазъм.

— Познаваш ли Жорж Кадудал?

Тя кимна. Очевидно все още се страхуваше от него и нито за миг не му беше повярвала въпреки искрата надежда, която бе видял в нея.

— Искам да се облечеш бързо. Тук съм да те отведа при Жорж. Трябва да бързаме.

— Нямам никакви рокли.

— Пелерина, каквото и да е — огледа се Дъглас. — Хайде, трябва да бързаме.

— Не ти вярвам. — А, значи все пак беше останал някакъв дух в нея. Тя почти се давеше от страх, но продължи: — Знам, че той ме даде на тебе, така каза той, и знам защо го направи.

— Това е, защото спечелих облог.

— О, не. — Тя пребледня още повече. Начервените й устни се разтвориха, после отново се затвориха. Тя тръсна глава, после каза забързано: — Той иска от мен да разбера какво ще кажеш на Бонапарт, когато се завърнеш в Париж. Той се тревожи също да не би да си шпионин. Мисля, че би предпочел шпионин пред пратеник на Бонапарт, защото той се страхува от него да не разкрие какви отвратителни неща е вършил. Каза ми, че трябва да разбера истината или ще убие баба ми.

— Аха! — усмихна и се Дъглас, като започна нежно да плъзга ръцете си нагоре и надолу по нейните тънки ръце. Така значи, генералът съвсем не е бил пиян. Пикетът, облогът, неговата загуба — всичко това е било план на Бьолесен да го вкара в капана. Не беше лошо. — Спокойно сега — опита се той да успокои жената, въпреки че сам кипеше от гняв. — Къде се намира баба ти?

Жанин се стресна.

— Тя е във фермата на две мили от Етапъл на юг. Той казва, че е поставил там човек, който да я наблюдава и че този човек ще я убие, ако аз не следвам заповедите му.

— Както познавам Жорж, той досега е взел мерки и се е справил със стражата пред фермата на баба ти. Аз наистина съм тук, за да те спася. Сега нека се заемем да те облечем в нещо. Ще заведа теб и баба ти в Англия.

— Англия — повтори тя бавно и очите й се разшириха от изненада. — Но ние говорим само френски.

— Нима значение. Много хора говорят френски в Англия и ти ще разбереш това. Жорж живее там повече от времето и той може да ви учи и двете английски…

— Но…

— Не, не мога да кажа нищо повече. Жорж иска от мен да те отведа в Лондон. Там ще бъдеш на сигурно място, докато той се върне да те вземе. Преди това тук той има още някои дреболии за вършене. Ще ми се довериш ли?

Тя го погледна, на лицето й се изписаха обожание и доверие.

— Да — отговори просто тя.

— Добре. Сега слушай ме. Ето какво ще направим. — Докато гледаше това бледо и напрегнато лице, което излъчваше такова доверие в него, Дъглас се чудеше защо хората изобщо, и в частност жените, вярваха, че той е нещо като свети Георги. Не му беше приятно, но го намираше забавно. Той си спомни за Жорж Кадудал и трескаво се надяваше, че тя непрестанно ще се сеща за него. В края на краищата Дъглас вече сигурно беше един женен мъж и последното нещо, което искаше, беше някаква смахната жена да увисне на ръцете му при завръщането му в Англия.