Те пътуваха в частна карета, която Тони бе наел от една конюшня в Харогейт, за да ги откара до Гретна Грийн. Това бе вторият ден след венчавката им и след час той трябваше да се изправи пред своя тъст, който без съмнение щеше да изпитва желание да го удуши. Но трябваше да се върне. Това беше единственото правилно решение. Нямаше избор. Освен това бе писал на дука, че ще се върне да обсъдят въпросите около брачния договор и обезпечаването и щеше да се постарае колкото бе възможно да изглади грешката.

Той се усмихна, докато съзерцаваше красивия профил на невестата си. Не искаше и питане, че я желаеше много. Точно в този миг. Беше достатъчно само да докосне робата й, и вече я желаеше. Беше достатъчно да чуе гласа й от съседна стая, и вече я желаеше. Беше достатъчно да я види как почервенява от гняв и му крещи, и вече я желаеше. А сега тя се намираше толкова близо до него, че той не можеше да издържи.

— Свали си палтото — обърна се той към нея.

Мелисанда все още бе обзета от чувството си на вина и неудобство, към които се прибавяше и яростта й от държанието на съпруга й, демонстриращо пълно незачитане — ама той наистина й бе запратил обратно четката за коси!

— Какво каза?

— Казах да си свалиш палтото.

— Съвсем не ми е топло.

— Добре.

Тя се намръщи, после разкопча палтото си. Той й помогна да го свали и го захвърли в другия край на седалката. После леко докосна брадичката й и я погали. Целуна я нежно, като не откъсваше устните си от нейните.

— Тони!

— Шт! Сега, скъпа, си свали бонето. Не мога да те видя като хората с тая глупост на главата ти. Освен това сплесква красивите ти коси. Те са черни като нощ, пълна с грехове. Искам да ги усетя как се спускат между пръстите ми.

Тъй като заповедите му съдържаха и много мили комплименти, Мелисанда, укротена, махна бонето си и го хвърли върху палтото.

— Така — одобри Тони. Дългите му пръсти се пресегнаха към линията от копчета, която минаваше през предната част на роклята и. Тя го плесна по ръката.

— Намираме се в карета, Тони! И е посред бял ден! Господи, трябва да спреш, ти не можеш да правиш това. Ти…

Той отново я целуна и я придърпа да седне в скута му. Дясната му ръка се намираше под полата на роклята и се движеше нагоре по крака й, все по-високо и по-високо, докато докосна гладка плът от вътрешната страна на бедрата й. Тя се въртеше неспокойно в скута му и той знаеше, че това е от смущение, не от свенливост. Нямаше значение. Той я желаеше и възнамеряваше да я люби точно тук, в каретата, така както бе седнала в скута му с лице към него, щеше да влезе дълбоко в нея. Само при мисълта за това, той изстена.

Тя продължи да се съпротивлява и той прошепна в устните й:

— А сега стой спокойно. Ти си ми жена, Мелисанда, и много скоро ще се научиш да ми се подчиняваш. Аз те желая и възнамерявам да те имам. Не съм те любил от снощи, защото ти беше девствена и все още имаше болки. Но имаше достатъчно време да се възстановиш. Ще бъда нежен. Искам да гледам гърдите ти, да ги галя, да опитвам вкуса им с езика си. Ще си останеш по рокля, само ще вдигна полите ти и така ще вляза в теб.

Тя го погледна, невярваща на ушите си и отнесена като изгубен в непознати води кораб. Не намери какво да каже. В интерес на истината предишната нощ тя почувства злоба и тържествуваше от това, което бяха извършили. Щеше да покаже на проклетия граф Нортклиф, че на нея не можеха да й заповядат нито той, нито дори собственият й баща. Тони беше хубав, галантен и безмилостно я раздразваше, за да я кара да иска все повече и повече. Той я омайваше. Приличаше й на живак. Тя бързо осъзна силата в него, мъжкия инат, арогантността, която бе част от възпитанието му, но никога нито дори за миг не бе допуснала съмнение, че няма да може да го поставя на мястото му. В края на краищата бе успявала да върти както си иска всеки джентълмен, който имаше шанса да се появи в нейния обсег.

Тони я въведе в секса по много фин начин. Тя смътно съзнаваше, че той има огромен опит, но не беше в състояние да го оцени. Цялата процедура за нея се оказа ужасно смущаваща и тъмнината, за която помоли, не го забави и на косъм. Но той не й причини прекалена болка. Колкото за удоволствието от любенето, тя искрено се съмняваше, че такова изобщо съществува. Знаеше, че всичко, на което се наслаждаваше, бяха комплиментите, целувките, злите му усмивки и може би най-много, когато върхът на езика му докосваше лекичко ухото й.

А сега той искаше да вкара своето мъжко нещо в нея, така както беше седнала в скута му, облечена с рокля и същевременно разголена, докато му доставяше удоволствие, и то в пътуваща карета!

— Не — каза тя твърдо. — Няма да направя това.

Той почти се усмихна и прекара пръстите си още по-нагоре, докато те се притиснаха към нейната женственост. Тя побледня, после започна лекичко да вие. Дясната му ръка бе заета да разкопчава дрехата върху гърдите й. Тя му удари плесница, после втора, трета, докато най-накрая той каза с много строг глас:

— Ти си моя жена, колко пъти трябва да ти повтарям, Мелисанда? Знам, че ти не получи достатъчно удоволствие снощи, а може би и никакво. Беше девствена, ето защо. От теб потече кръв и това ме изпълни със задоволство. Обаче сега имам намерение да поправя нещата. Ти ще получиш удоволствие от мен. Ще стоиш мирна и ще престанеш да си играеш на разгневена девица.

Но тя не престана да се съпротивлява дори когато усети един от дългите му пръсти да влиза в нея. Тя изпищя и той я целуна, надяваше се кочияшът да не ги е чул.

— Сладостна девственица, красавица и разглезено буйно дете — шепнеше й той и дъхът му пареше устните й. — Ето за каква съм се оженил. Не ме разбирай погрешно, не се оплаквам. Имах чудесна представа що за характер си, преди още да гризна това сладко място зад лявото ти ушенце. Но ще те набия, знаеш ли?

— Няма да го направиш! Не, няма да позволя подобно нещо! Спри, проклетнико! Сири да правиш това!

— О, да, ще те набия — каза той, когато палецът му достигна гладката й плът и започна да я гали. — И нямам намерение да спирам. Ще разбереш, че ще правя това, което искам, с тебе…

Тя беше безсъмнено красива, съвършено изваяна дори с очи, в които светеше гняв. Опита да се отмести от него. Той си отстрани ръката, вдигна й роклята, фустите и ризата и след това я наведе така, че да легне през скута му, подпряна на едната му ръка, Тя беше с черните си кожени пантофки и чорапи, които стигаха над коленете й, закачени там с черни жартиери. Оттам нагоре тя беше гола до кръста и той я погледна с усмивки:

— Много хубаво — одобри той, като постави пръстите си на белия й корем. — Наистина много хубаво. Мисля, че ще те запазя. Даже и да беше пъстърва, не бих те хвърлил обратно във водата. Не, не бих те хвърлил.

— Ти не можеш да направиш това, Тони! Баща ми ще те извика на дуел, ще ти отреже ушите, ще… аз не съм проклета риба!

— Скъпа съпруго, баща ти няма и да си помисли да ми каже на мене, твоя законен съпруг, господар и притежател, и господ, да не ти доставям удоволствие. А това именно се каня да направя, като ти просто си затвориш хубавата устичка и се оставиш на пръстите ми.

Тя отново отвори уста да му изкрещи, след това осъзна, че кочияшът вероятно ще я чуе. Тя бе толкова смутена и объркана, че се отпусна мирно, докато пръстите му започнаха да я галят по онова най-специално място, където я бяха докосвали и предишната нощ. Тя тогава не беше протестирала много, защото се чувстваше отмъстителна и в спалнята беше тъмно и в интерес на истината тя се чувстваше много силна — та нали бе избягала в Гретна Грийн! — така че не разбра точно… просто не бе наясно точно какво ще иска той…, но сега, сега бе различно. Не беше тъмно като в рог. Навън бе ден. Намираха се в карета. Всъщност той я бе погледнал и бе й говорил нежно, докато я гледа, после тя се бе озовала гола, а той докосваше корема й и по-надолу… Това не можеше да се търпи. Неочаквано тя усети дълбоко пронизваща я сладост, която накара хълбоците й да се извият нагоре срещу пръстите му.

Тя се облещи срещу него в пълно неведение и видя, че проклетият мръсник се хили многозначително и господарски и толкова самодоволно, че й дойде вече наистина много. Тя отхвърли назад глава и закрещя до скъсване на дробовете си.

Каретата мигновено спря.

Усмивката на Тони не изчезна. Той й помогна да стане и да оправи дрехите си, като чакаше кочияшът да се появи на прозорчето, което същият направи почти веднага. Очите му се насочиха към Мелисанда и тя разбра, че той може би се досеща какво се е опитал да прави с нея съпругът й.

— Махай се! — извика тя на нещастния човек. — О, просто се махни!

— Да — каза нехайно Тони, като се облягаше на меките възглавнички и скръсти ръце пред гърдите си. — Простете на жена ми, че ви обезпокои. Понякога жените, е, те се забравят… Нали разбирате.

Кочияшът се страхуваше точно от това — че е разбрал — и изчервявайки се, побърза да се качи обратно на капрата. Каретата продължи напред.

Тони пазеше мълчание.

Мелисанда се оправяше с бързи, но тромави движения, толкова яростна и объркана и разконцентрирана, че искаше да му крещи, докато прегракне. Но беше трудно да го направи, той не даваше повод, седнал там и гледащ навън през прозорците, без да говори, но с отегчен вид. Отегчен!

Тя плесна бонето отново върху главата си, без изобщо да я интересува, че хубавата й прическа ще пострада безвъзвратно от проявата й на гняв. Сложи си палтото и започна да закопчава копчетата му, като ги поставяше в несъответстващи илици.

Той я погледна и усмивката беше още на устните му.

— Знаеш ли Мели…

— Мели! Какъв ужасен прякор! Мразя го, той е напълно ужасен и аз…

— Затваряй си устата, скъпа.

— Но, аз… — Тя видя в очите му нещо, което не бе срещала никога преди в своя двайсет и една годишен живот. Тя млъкна и се обърна, като показа моментално отстъпление.

— Както бях почнал да ти казвам Мели, заради теб аз предадох братовчед си. Обаче това не е такова предателство, което унищожава душата. Ти не познаваш добре Дъглас, нито той тебе. Господи, само ако беше видял изпълненията ти през последните няколко дена, щеше да бъде безкрайно разочарован. Той сигурно щеше да се измъкне посред нощ, за да избяга от тебе. И нямаше да те отведе до Гретна Грийн. Е, преди три години ти едва ли си гледала на него като на нещо друго освен като на мъж, който възхвалява красотата ти. Той те бе оставил заради честта си, той чувстваше, че не може да постави дълга си на второ място след сърцето си. Трябва да ти кажа откровено, моя скъпа, че той не те обича. Той си спомня, че те е желал, че ти се е възхищавал, смеел се е и е бил очарован от твоята безгрижност и твоята привидна невинност. Той си спомня красотата ти и нищо повече. Но той не те обича, не те е обичал и тогава. Семейството му беше безмилостно в опитите си да го оженят, така че до година да се появи наследник в Шербрук. Той, гледаше на теб като на начин да укроти роднините си, да се ожени за красиво същество и така да се спаси от пътуване до Лондон, за да гледа новата реколта дебютантки. Дори когато разбрах, че ще те имам, аз премислих всичко за и против в това, което предприемам. Но в едно нещо съм съвсем сигурен — Дъглас рано или късно ще разбере каква услуга съм му направил, като те отстраних от сцената. И един ден ще ми благодари. Ти щеше да го докараш до лудост, до пълна лудост. — Тони сега се обърна към жена си. Изглеждаше много сериозен. — Той е много по-джентълмен от мен, разбираш ли. Той никога нямаше да посегне да те набие независимо от провокацията. Той щеше да се оттегли от теб, независимо от това, което ти щеше да направиш.