— Не съм виждала по-смахнат човек от тебе през живота си. Невежа ли си, за бога? Имаш всичките пари на света, а… — Нарин беше толкова бясна, че ако на вратата не се беше потропало, дори нямаше да се сети за Ърмак.

— А! Виж, и Ърмак пристигна, да видим какво ще каже тя за вида ти.

— Вървете и двете на майната си! — извика Дениз, излезе от дневната и отиде право в своята стая.

Вратата се хлопна. Новодошлият не беше Ърмак, беше Фърат.

— Какво става, бе? Гласовете ви се чуват из цялата сграда — попита и отърси капките вода от себе си.

— Ти какво търсиш тук?

— Дойдох да взема Ърмак, но изглежда съм пристигнал преди нея. Както и да е, Дениз добре ли е?

— Добре е, нищо й няма.

— Ако всичко е наред тогава ти защо фучиш?

Нарин сви рамене.

— Защо не си е вдигала телефона?

— Не съм сигурна дали тя би искала да знаеш. Ако ме питаш, въобще не влизай, защото точно сега преживяваме истинска криза — каза Нарин. Беше застанала пред вратата, за да не може Фърат да влезе. Точно тогава Дениз извика от стаята си:

— Нека да влезе, нека да влезе! Даже ти си върви, той да дойде!

Нарин се дръпна настрани и Фърат влезе вътре.

— Кажи ми какво става.

— Правила си е пластична операция на лицето и се е превърнала в шебек. Истинска маймуна! Нещо повече, дори не е ходила при лекар — нейна приятелка го направила, представяш ли си? Сякаш няма пукната пара.

— Добре, а ти защо се ядосваш?

— Бясна съм, защото не виждам край на онова, което би могла да направи със себе си. Не ми стига въображението. Всеки ден намира начин да се забърка в някаква неприятност. Или се напива някъде и губи съзнание, или подклажда кавга, или нахлува в жилището на гаджето си или той в нейното! А накрая аз трябва да оправям нещата. Изморих се да се тревожа за нея и да се страхувам за нея. Точно когато си помислиш, че се е укротила и успокоила, и хоооп — сътворява поредния инцидент. Аз да не съм бавачка?

— Фърат, дай й да хапне нещо. Кръвната й захар е паднала, затова полудява! — провикна се Дениз от стаята си.

— Вярно ли е? Пада ли ти кръвната захар? — попита Фърат.

— Да — отговори Нарин и като отвори кутията на ниската масичка, пъхна два бонбона в устата си. — Но бъди сигурен, че не това е причината да съм бясна.

Отново се чу гласът на Дениз:

— Вижда се кой на кого е бавачка. Ти си идиотка, която дори не усеща, че й е паднала кръвната захар!

Нарин не отговори, около пет минути тя и Фърат седяха на столовете един срещу друг и не си проговориха. Когато Ърмак влезе, не беше трудно да почувства наелектризираната атмосфера в дома.

— Ако Дениз е добре, тогава ти защо си в това състояние? И къде е тя? Каза ми, че била вкъщи…

— В стаята си е — троснато рече Нарин. — Затвори се там, понеже не може да се покаже пред хора.

— Защо?

— Сестра ти си е правила пластична операция — обясни Фърат. — По-скоро мисля, че са й инжектирали нещо в лицето. Нали така, Нарин?

Нарин кимна. Ърмак я погледна с изненада.

— Затова ли къщата е в траур? Какво лошо има в това? Всеки го прави. Нарин, не ти вярвам. Наистина си мислех, че се е случило нещо лошо, когато те видях; направо се разтреперих от страх. Какъв странен човек си ти! Едва ли някой може като теб да прави от мухата слон. Ще прави каквото си иска, не е длъжна да те пита.

Ърмак отмести изпълнения си със съжаление поглед от Нарин и тръгна към стаята на сестра си. Нарин се цупеше, скръстила ръце и крака.

Когато Фърат каза:

— Мисля, че преувеличаваш нещата — Нарин го изгледа кръвнишки. Фърат се усмихна и й прати въздушна целувка. Нарин стана аленочервена и обърна глава.

— Много е лесно човек да те притесни — каза Фърат.

— Ако не правиш такива глупости, няма да се изчервявам.

— Няма нужда да правя каквото и да е, ти се изчервяваш още като ме видиш.

— Би ли млъкнал за малко? — сопна се Нарин.

— Кажи ми, защо се изчервяваш?

— Не си изчервявам.

Фърат се засмя.

— Няма значение според мен, така ставаш по-хубава.

— Ти да не флиртуваш с мен? — изсъска Нарин. — Ако е това, повече не го прави.

— Разбира се, че не — Фърат изглеждаше крайно доволен от ситуацията. — Просто се опитвам да ти кажа да не си мислиш за онова, за което си мислиш когато ме видиш. Ако постоянно се разхождаш като домат, хората ще започнат да си мислят срамни неща.

Нарин не успя да отговори, защото в този момент вратата на стаята на Дениз се отвори и Ърмак излезе с мрачна физиономия. Дойде да седне до Нарин и измърмори:

— Наистина е много зле!

Отвориха бутилка вино, поръчаха пица и много пъти хлопаха на вратата, за да изкарат Дениз от стаята й. Най-накрая тя се предаде вероятно пред глада, защото излезе от стаята, седна на масата без да каже нито дума и започна да гризе изстиналите остатъци от пирата. Ако виното не бе отпуснало нервите на всички, вечерта можеше да бъде доста неприятна, но след като отвориха втората бутилка, започнаха да връзват по някое изречение, а на третата започнаха да се смеят.

Нарин беше сигурна, Дениз няма да се бави много и пак ще започне да излиза с хора, без да й пука кой какво мисли за лицето й. Но не беше съвсем наясно защо Фърат не отдели очи от нея през цялата вечер.



— Ние ще отидем ли с Мехмет във Фенер? — попита Нарин докато изплакваше в малкото корито под помпата дрехите, изпрани от майка й.

— Разбира се, че ще отидем, защо да не отидем?

— Ами завчера чух татко като си говореше с чичо Халил и… — Нарин вдигна и последния чаршаф, простря го и мушна посинелите от студената вода ръце между краката си, за да ги стопли. Хатидже върна обратно метлата от клони, която току-що бе взела, и се обърна бавно към Нарин, сякаш се страхуваше от това, което ще чуе.

— Какво си говореха?

— Аз ще живея с Мехмет в Истанбул, каза татко. Момче на неговата възраст не бива да се оставя само в големия град, каза. Доколкото разбрах, изглежда няма да вземе и нас.

— Трябваше да попиташ.

— Да, да попитам и после да ям пердах! — рече Нарин.

— За нищо не те бива! — сопна се Черната Хатидже, грабна метлата и я хвърли по Нарин. Момичето се дръпна настрани, метлата се удари в стената и падна на земята.

— Тогава ти попитай — извика Нарин. — Нали ти е мъж, попитай го ти. Ако си толкова любопитна, попитай го и ти изяж боя!

Когато връвта на резето се дръпна и влезе Юмюхан, майка и дъщеря млъкнаха и загледаха напред.

— Хайде, стига ми се мота в краката, бягай да поиграеш малко на улицата — каза Хатидже. Колкото повече растеше това момиче, толкова по-вироглаво ставаше. На една дума отвръщаше със сто, езикът й жилеше като оса.

Докато Нарин излизаше, Юмюхан викна след нея:

— Върви у нас да си поиграеш с моето момченце! — после се обърна към Хатидже и я смъмри: — Има ли някой на улицата в този студ, че да си играе детето? Ще я разболееш, бедничката.

— За бога, остана ли ми ум в главата?

Двете жени влязоха в стаята, където бумтеше печката. Докато наливаше чая, Хатидже повече не можа да се сдържи:

— Е, какво каза Ердоган?

— Какво да казва? Реджеп не е казал нищо открито, но според Ердоган… — Юмюхан впери поглед в чая си. Някак си не смееше да предаде думите на Ердоган: „Реджеп няма намерение да вземе Хатидже в Истанбул“.

— Какво каза, жено, кажи ми!

— Каза, че Реджеп е на настроения. Може да те вземе, може и да не те вземе.

Юмюхан се наведе и сложи още една бучка захар в чая си. Хатидже наведе глава. От години нямаше молитва, която да не е казала, та да отиде Мехмет в голям отбор. Беше вложила всичко, което имаше в ясновидство, магии и жертвоприношения. Как стана така да не помисли, че Реджеп ще отиде в Истанбул, а нея ще остави в Яслъхан? Сви черните си ръце в юмруци и се заудря в глава:

— Глупава жена! Да ми се бяха счупили ръцете! Ах, да ми се бяха строшили ръцете, които протягах към бога! Да се бяха строшили ръцете, с които хвърлях златни пари на врачката! Защо толкова упорито се старах да иде Мехмет в Истанбул? Човек трябва да помисли, трябваше да се запитам този мъж ще ме вземе ли със себе си!

— Стига, Хатидже! Спри, за бога!

— Мразя бог, какво ще кажеш на това?

— Що за приказки! Виж, вършиш грях, защото си ядосана.

— Бог обича ли ме, та аз да го обичам?

— Ей богу, вършиш грях! Ей богу, грях вършиш! Освен това, какво ще прави Реджеп сам в Истанбул, ако не те вземе?

— Какво ще прави ли? Ще си намери жена и ще живее с нея — отговори Хатидже.

— Не е възможно.

— Ще ни изпраща по някоя стотинка, ако изобщо изпрати… Ще се забавлява в Истанбул.

Юмюхан тъкмо щеше да отвори уста и да възрази, когато Черната Хатидже я накара да млъкне:

— Нека да не ни вземе. Да изчезва и да си докара белята. Дано цялото зло на света да го сполети, дай боже. И всичките, които ни сториха това покой да не могат да намерят, на всичките огън да изгори къщите им!