Катрин Каултър - Непознатата от Ямайка

— Кога беше последният ти месечен цикъл?

Софи потрепера шокирана. Райдър я гледаше очарован. Бе като хипнотизиран. Постепенно тя се овладя. Погледна го право в очите и без да каже и дума, се обърна и бързо се отдалечи.

Той я изпрати с намръщен поглед. От изражението й преди малко се излъчваше неподправено презрение: никакви думи, изразът на лицето й бе напълно достатъчен. Ще й покаже той какво е презрение. Ще й даде добър урок.

Четири часа по-късно Самюъл се прибра в Кимбърли. Изглеждаше отчаян и се обливаше в пот. Без предисловия той каза на Емил и Райдър:

— Утре сутринта Шърман Коул ексхумира тялото на Бърджис. Така се говори в Монтегю Бей. Томас още е на свобода. Коул е казал, че след като арестува София, ще предложи пари на Томас, за да се покаже и да свидетелства срещу нея. Каза, че не вярвал на тая история, дето Томас бил идвал тук, уж за да те убие, Райдър. Освен това твърди, че си излъгал за раните на Бърджис. Чух, че щял да плати много пари на трима души, които да изровят тялото и да го огледат. Казал, че ще я арестува незабавно, ще я пробва като жена и още тази седмица ще я обеси. Разправял, че никой от нас не може да го спре.

— Е — каза Емил, — краят наближава. Независимо какво мисля за нея, не искам да я видя на бесилото.

Баща му изпръхтя с отвращение.

— Ти си едно сляпо пале! Е, Райдър, съвсем скоро няма да ти се налага да се притесняваш повече за нея. Съвсем скоро ще остане само Джеръми. — Той се обърна към сина си. — Искам да си в Кемъл Хол, когато Коул пристигне там утре сутринта. Трябва да сме предупредени. Иди и кажи на Софи да не се отдалечава от къщата.

— Вече нямаме избор — каза Самюъл, след като Емил излезе от салона. — Слушай, Райдър. „Харбингър“14, голяма, здрава бригантина, в момента е на пристан. Със сутрешния отлив отплава за Англия. София и Джеръми трябва да са на борда й.

— Да, трябва — съгласи се Райдър. — Той се ухили и разпери ръце. — Добре де, добре. Зная, че не мога да я изпратя в Англия без закрила. Без пари. Без никой, който да се грижи за нея.

— Освен това, не можеш да напуснеш и Ямайка.

— Зная. Трябва да остана поне докато не се уреди въпросът за настойничеството. Разбира се, трябва да се разправя и с Шърман Коул, както и да открия това мизерно копеле Томас.

— Какво ще правиш?

— Както изглежда, възможностите ми за избор току-що обезпокоително се стесниха. Доведете пастора. Ще се оженя за нея. Когато Шърман Коул изрови тялото, те вече ще са на борда на този кораб. Като пристигнат в Англия, ще отидат в Нортклиф Хол, при семейството ми. Те ще се погрижат.

— А като се върнеш, тогава какво?

— Не ме притискай, старче. Стана, както ти искаше. Спаси момичето, като ме използва аз да свърша черната работа.

— Тя ще бъде добра съпруга.

Райдър изруга и тръгна да търси момичето, което скоро щеше да му стане невеста.

Женитба! Ужасяваща мисъл, но какво друго можеше да направи. Помисли си за брат си, графа, и отправи молитва към Бога поне неговият неотдавнашен брак да върви добре, макар че когато напусна Англия, хранеше сериозни съмнения по въпроса, независимо от куража на братовото му булче. Ще се окаже с пранги на краката само защото бе дошъл в Ямайка. Кой каквото си направи, сам си го…

Въздъхна. Можеше пък нещата да се оправят. Той откри Софи на плажа на Монмаут чак когато следобедът преваляше. Кобилата й, Опал, бе наблизо и си поскубваше блатна трева. Софи се бе разположила под сянката на един индийски бадем. Седеше, кръстосала крака по турски, и зяпаше над водата.

Райдър пусна коня си, приближи и се надвеси над нея с ръце на бедрата.

— Ходих до Кемъл Хол — каза той. — Казаха ми, че си била там, за да видиш как върви работата в къщата. Не трябваше да се връщаш в Камил. Все още не си се възстановила достатъчно.

Софи изобщо не го погледна.

— Глупости — отряза тя.

Той се наведе и я подръпна за ризата.

— Тогава защо не носиш обувки?

Тя дръпна ризата си.

— Върви на майната си, Райдър. Сега Кемъл Хол принадлежи на Джеръми, той все още е там. Всъщност истината е, че се уморих и дойдох тук, за да си почина. Е, какво искаш? Още признания от устата на местната курва?

— Не.

— Тогава?

Той я погледна остро.

— От около половин час и двамата нямаме избор — въздъхна той. — Връщаш се в Кимбърли с мен. Трябва да свършиш много неща до утре сутринта.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите! — със студено безразличие попита тя. Погледът на Райдър едва не се кръстоса от яд.

— Погледни ме, дяволите да те вземат.

Тя въздъхна и вдигна очи.

— Езикът ти е неприличен. Освен това стоиш с гръб към слънцето, така че изобщо не мога да видя лицето ти. Зарежи мъжествените си пози и седни, Райдър.

Той седна и също като нея скръсти крака.

— Чуй ме сега, Софи. Не ми харесва да ми говориш по този начин. Това не са мъжествени пози, просто си стоях там, като нормален човек.

Тя за малко не се усмихна. Вместо това се зае да пресява пясъка през пръстите си. Той наистина не си даваше сметка за естествената арогантност, която се криеше дълбоко в него. Когато Райдър продължи, цялото й желание да се усмихва се изпари.

— Няма никакво друго разрешение — каза Райдър. — Мислих много, но полза — никаква. Спорих със самия себе си. Размишлявах, а това е нещо, което истински мразя. Сам на себе си привеждах всякакви доводи, които да ме убедят, че това е върхът на глупостта, бездната на идиотството, но нищо не помогна. Е, в такъв случай, ще трябва да се оженя за теб.

Тя се облещи.

— Ти си луд.

— Да. Но все пак ще го направя. Май нямам избор. Ще се оженя за теб. Двамата с Джеръми ще се качите на един кораб, който рано сутринта ще отплава за Англия. Тази вечер ще се венчаем. Като стигнете в Англия, с Джеръми ще отидете при семейството ми в Нортклиф Хол. Те ще се грижат за вас, докато не се прибера.

— Правиш това, защото се страхуваш, че съм бременна от теб ли?

— Не. Утре Шърман Коул ще огледа тялото на вуйчо ти. После ще те арестува. Дори е предложил пари на Томас, ако свидетелства срещу теб. Така че, омъжваш се за мен и докато Коул потрива тлъстите си ръчички и се радва на представата за твоята пълна зависимост от него, двамата с Джеръми отдавна ще сте отплавали. Не, нищо не казвай. Трябва да напуснеш Ямайка. А, искаш ли да знаеш какво получаваш с брака си? Няма да получиш титла, защото, както знаеш, не съм първороден син. Обаче, предполагам, че дори и за теб съм достатъчно богат. По дяволите, сега имам и Кимбърли Хол, така че мога да твърдя, че съм в състояние да ти осигуря каквото душа ти поиска.

— Отлично. Добре тогава, душата ми иска аз да съм настойник на Джеръми и аз да съм човекът, който да се погрижи брат ми да получи достойно за джентълмен образование.

— Недей така. Нямаме време за игрички. Ще се оженим. Точка по въпроса. Тихо. Не се шегувам за намеренията на Коул.

Тя скочи на крака.

— Не мога да повярвам. Сигурен ли си? Но… — Тя го загледа, вече смълчана. После се обърна, вдигна полите си и затича по плажа.

— Софи! Върни се! Краката ти!

Тя затича още по-бързо. Глупакът му с глупак, притесняваше се за краката й! Той затича след нея. Райдър бе по-силен, краката му — по-дълги и не носеше фусти, които да го спъват. Бързо я настигна. Улови я за ръката и я обърна към себе си. Притегли я и силно я целуна.

Тя се бореше, дърпаше се, въртеше се, но той не я пусна дори и след като откъсна устни от нейните.

— Нима предпочиташ палача пред брака с мен?

Тя поклати глава.

— О, но преди палача е ред на Шърман Коул. Несъмнено той ще те изнасили. Хубавичко ще те олигави.

— Няма нужда от повече приказки.

— Добре. Вече започвах да губя търпение.

— Това е абсурдно, Райдър. Аз съм съвсем обикновено момиче. Съвсем просто. Нямам никакви тайни, нищо, което би те заинтересувало. Не съм глупава, защото съм чела много, макар че джентълмените смятат това за доста глупаво за една жена, може би дори вредно за нейния мозък. Повярвай ми, аз съм едно нищо, просто едно момиче от забутаните колонии, което няма никакви претенции. Защо се чувстваш задължен? Нямаш никаква вина за това, че вуйчо ми е мъртъв.

— Млъкни. — Той отново я целуна, но тя неистово се бореше, а Райдър не искаше да рискува да нарани ребрата й. Той се задоволи с прегръдката. Почувства топлината на тялото й, почувства развълнуваните й гърди и за момент притвори очи от удоволствие.

— Забрави ли колко голяма е антипатията ти към мен, Райдър? Смяташ ме за ужасна жена. Презираш ме заради това, което мислиш, че съм. Защо правиш всичко това?

Той се загледа над рамото й в назъбените черни скали, които стърчаха от водата.

— Длъжен съм. Наречи го чест. Наречи го пристъп на гузна съвест. Самюъл каза, че съм те погубил. Може би носиш моето дете. Е, като добавка към съсипията ти и вероятното бебе, трябва да отърва и вратлето ти от бесилото. Хайде, ела. И двамата имаме много работа.

Тя тръгна редом с него. Гледаше пред себе си с празен поглед. Не вярваше, че животът й може да се промени така драстично, и то за толкова кратко време.

Вдигна очи към профила му — чист, изваян и силен. Той щеше да е нейният съпруг.

Побиха я тръпки.