Джейн Арчър - Непокорна страст

Главатарят запрати с широк замах приборите на пода и хвърли Александра върху масата. Тя се замята, опитвайки се да се освободи, но другите двама бандити се втурнаха да му помагат. Единият хвана ръцете й и ги вдигна над главата й. Другият я хвана за глезените и ги притисна към масата, така че краката й да са разтворени. Александра изпищя и се замята отчаяно върху твърдите дъски. Бандитите просто се ухилиха, показвайки почернелите си от тютюна зъби. Александра потръпна от отвращение и отново започна да вика за помощ.

Главатарят отново я удари. Кръвта потече още по-силно от разранените й устни. Почувства соления вкус на кръвта, която течеше в устата й. Спря да пищи, тъй като гърлото я заболя от виковете. Отново се опита да се измъкне от ръцете, които я държаха, но сега усилията й бяха по-слаби.

Водачът на бандитите се качи на масата, подканян от приятелите си. Измъкна големия си нож и разряза блузата й. Белите й гърди изскочиха, а лампата примамливо освети розовите им зърна. Бандитът сграбчи гърдите й с мръсните си ръце и силно ги стисна. Александра се замята от болка и отвращение. Мъжът се разсмя жестоко и се намести между разтворените й крака. Отново замахна с ножа и разряза полата й от подгъва до кръста. Разкъса плата и коленичи между бедрата й. Двамата бандитите я притискаха към масата, за да не може да избяга.

Изведнъж се чу студения, смъртоносен глас на Джейк.

— Вече си мъртъв, hombre!

Всичко стана много бързо. Главатарят скочи от Александра и посегна за пистолета си, докато другите двама бандити я пуснаха и хукнаха към кухнята. Последва изстрел от пушка и главатарят се строполи върху Александра. Топлата му кръв потече по разголеното й тяло. Александра го погледна ужасено. Джейк и Ламар се втурнаха след другите двама. Отвън се чуваше силен шум — изстрели, цвилене на коне, последвани от тропота на бързо отдалечаващи се копита.

Александра бутна мъртвия бандит на пода, седна и придърпа, доколкото можеше дрехите върху себе си.

Джейк и Ламар побързаха да се върнат при нея. Ламар извлече мъртвия бандит навън. Джейк остана при Александра. Притисна я към себе си, след което последва Ламар, за да довършат започнатото.

Когато се върнаха, Александра се беше увила с едно индианско одеяло и се опитваше да развърже усмихващия се Куки. Цялата беше в кръв, нарязана, издрана, а косата й беше сплъстена, но не обръщаше никакво внимание на раните си, а продължаваше да се бори с възлите.

Джейк се приближи към нея. Лицето му беше сурово, безмилостно. Той също беше мръсен и с изпокъсани дрехи, а от една рана на лицето му течеше кръв. Застана до Александра. Искаше да я утеши по някакъв начин, но не знаеше как.

Ламар се приближи бързо, избута Александра настрана и започна да развързва Куки. Джейк докосна ръката й, хвана я и я притегли към себе си. Очите му я гледаха с мек, загрижен поглед.

Александра вдигна глава към него и го отблъсна.

На лицето на изненадания Джейк се изписа въпросително изражение.

— Александра? Всичко свърши. Бандитите си отидоха.

— Радвам се — студено каза тя и се отдалечи от него.

Джейк остана неподвижен, с увиснали покрай тялото си ръце и недоумяващо и смутено лице.

— Остави избягалите на мира, Джейк. Те не ме нараниха.

— Не са, но…

— Дойде навреме.

— Страхувах се, че ще бъде твърде късно, Александра — каза Ламар с безпокойство в гласа.

— Сега всичко е наред. А стадото?

— Спряхме бандитите. Доста се приближиха, но убихме няколко и останалите побягнаха. След такъв пердах няма да се върнат скоро — сухо рече той.

— Добре — усмихна се тя на Ламар и Куки. — Сигурно има ранени каубои. Доведете ги тук, за да се погрижа за тях. Куки ще ми помогне.

— Можете да разчитате на мен, мис Александра. Облечете се, а аз ще започна работа в кухнята — каза той, стана и се отдалечи.

Александра се обърна към Джейк.

— Най-добре да започна с теб.

— Първо се погрижи за себе си, Алекс — Джейк я погледна загрижено. — И ти имаш нужда от помощ.

— Предполагам, че си прав — съгласи се неохотно тя. — Има ли нещо подходящо, което да използваме за бинтове.

— Чаршафите ще свършат работа — намеси се Ламар. — Аз ще се върна при момчетата и ще ги изпращам тук на смени.

Напрежението между Джейк и Александра беше очевидно и Ламар се зачуди какво ставаше. Очакваше да се хвърли в обятията на Джейк, след като я спаси. Вместо това тя изглеждаше необичайно сдържана.

— Идвам с теб — каза Джейк. — Ще ти помогна, докато останалите идват дотук.

Александра се обърна. Почувства как се напряга, сякаш тялото й беше стегнато на възли. Бързо отиде в тяхната спалня и почисти кръвта и мръсотията от тялото си. Порязванията и драскотините пареха, но не бяха дълбоки и щяха да заздравеят бързо. Облече костюма си за езда, доволна, че напълно прикрива раните й. След това обу ботушите си. Макар нощта да беше топла, усети, че я втриса. Чувстваше се удобно в плътните дрехи. Започна да разресва косата си, опитвайки се да разреши сплъстените кичури и да изчисти боклуците. Никаква надежда. Накрая я сплете и я преметна през рамото си. Нямаше време да се безпокои за косата си. Наплиска лицето си над легена с вода, но това не помогна много на подпухналите й устни. Хвърли един последен поглед в огледалото, въздъхна и побърза да излезе от стаята.

Бързо извади чаршафите и започна да ги разкъсва на ленти. Когато приключи, отиде в кухнята при Куки. Беше стоплил вода в една тенджера, а в друга приготвяше яхния. Освен това беше сложил да се вари кафе и беше извадил бутилка текила.

— Изглеждате малко по-добре, мис Александра — усмихна й се той. — Каубоите сигурно ще пристигнат всеки момент. Извинявайте, че не мога да ви помогна.

Александра го потупа по ръката.

— Някой не би могъл да направи повече, Куки. Всичко завърши добре. Остава само да се погрижим за каубоите, за да могат да тръгнат със стадото.

Пристигна първата смяна каубои. Отначало показваха раните си с неохота, но след това проявиха по-голямо желание, щом видяха вниманието, което обръщаше мис Александра на всяка драскотина. Според тях никога не се бяха сражавали толкова добре, или толкова тежко и никога не бяха получавали такива лоши рани. Засипаха я с истории за тяхната смелост. Никога не бяха се радвали толкова много на резултатите от някоя битка. Скоро бяха превързани, нахранени и напоени с кафе и текила. Бяха готови за нови битки.

Призори Александра и Куки седнаха да починат и да хапнат. Умората от изминала нощ им личеше, но и двамата бяха щастливи, тъй като бяха помогнали да се спаси „Бар Джей“. Чуха тропот на копита и след миг влязоха Джейк и Ламар. Изглеждаха изтощени.

Джейк влезе с шапка в ръка и се усмихна колебливо на Александра. Мислено се изруга, че се държи като ученик на първа среща. Имаше нещо нередно с Александра, но не можеше да разбере какво. Искаше му се да се разделят като приятели. Допадна му куража й. Беше помогнала да спасят ранчото през нощта, рискувайки дори живота си. Разбира се, донякъде самата тя беше причина за нападението. Знаеше, че ще се почувства по-добре, щом Александра напусне живота му. Би трябвало да очаква с удоволствие раздялата им в Сан Антонио. Но не се радваше. Не искаше да се разделя с нея.

Премести поглед от Александра към Куки.

— Стадото е окей — заяви той. — Утре, щом се зазори, тръгваме към Сан Антонио.

— Много добре — усмихна се Куки. — Ще се приготвя. След като се нахраните се връщам в лагера. Момчетата скоро ще огладнеят отново.

— Дай да те превържа, Джейк — изправи се Александра.

Започна от лицето му. Опита се да не обръща внимание нито на суровите му черти, които й бяха станали толкова познати, нито на поникналата му руса брада. За щастие порязването не беше дълбоко и нямаше да остане белег, каза си тя, след което насочи мислите си към бъдещето. Никога нямаше да го види оздравял.

— Свали си ризата — меко каза тя, като се опитваше да успокои сърцето си, което изведнъж затупка по-бързо. Докосна загорялата му от слънцето кожа, опитвайки се почисти засъхналата кръв от раните. Дъхът на Джейк секна, мускулите му се стегнаха. Александра почувства, че го боли. Превърза раните с парче бял плат, за да ги предпази от замърсяване.

— Това е най-доброто, което мога да направя за теб. Ще се оправиш.

Преди да успее да се отдръпне, Джейк сложи голямата си, силна ръка на рамото й.

— Благодаря ти, Алекс. Снощи доказа, че си истинска тексаска.

Александра се измъкна от ръката му и се изправи.

— Аз съм от Ню Йорк и бих направила същото за всеки, който се нуждае от помощ — рязко каза тя, обърна се и излезе от стаята, за да не му позволи да види сълзите, които се бяха събрали в очите й.

Без значение какво щеше да й струва, никога нямаше да му позволи да види каква силна болка й причиняваше. Но гордостта беше студено и самотно чувство, за разлика от страстта. И любовта.