Обърна мустанга и леко дръпна юздите. Трябваше да предупреди Джейк и Ламар. Конят й сякаш разбра нетърпението й и скоро се носеше в галон обратно към хасиендата. Александра се държеше здраво и пришпорваше коня, без да обръща внимание на храстите и трънаците, които разкъсваха дрехите й.

Най-сетне хасиендата се показа. Дръпна рязко юздите на потъналото в пяна от препускането животно, което дишаше тежко. Нейното дишане също беше накъсано. Косата й се спускаше като вълна от златен огън, запален от последните слънчеви лъчи. Дрехите й бяха изпокъсани, а тялото й — надрано от храстите.

Преди да скочи от коня, Джейк вече беше до нея, за да й помогне.

— Джейк! Крадци! Една група мъже язди към стадото. Не са много далеч. Видях…

— По дяволите! Сигурна ли си, Алекс?

Александра кимна утвърдително и едва тогава видя оседланите коне пред хасиендата. Няколко каубои заедно с Ламар стояха наблизо със смръщени лица.

— Сигурна съм, но какво става тук?

Джейк се ухили глуповато.

— Щяхме да тръгваме да те търсим. Казах на Ламар, че ще изчакаме, докато слънцето залезе и ако дотогава не си се върнала…

— Джейк, мога сама да се грижа за себе си. Винаги съм се справяла сама — хладно го прекъсна Александра, след което се обърна към Ламар. — Какво трябва да направим?

Ламар беше дал знак на каубоите в мига, в който му за новината. Вече бяха готови да изпълнят заповедите му.

— Джейк? — намеси се Ламар, нетърпелив да предприеме нещо.

— Трябва да ги отблъснем. Ако подгонят стадото сме загубени. Ламар, предупреди каубоите, които са на пост. Кажи им да са готови, в случай че не успеем да спрем крадците. Ще взема тези мъже и ще се опитам да ги спра. Вземи Александра с теб. Не искам да я оставям сама.

— Не! Искам и аз да участвам. Мога да стрелям — заинати се Александра, която не искаше да я пренебрегват.

— Проклятие, Алекс. Върви с Ламар. Няма да те взема с мен.

— Не, идвам с теб — каза тя и отново възседна мустанга си.

Джейк я погледна втренчено, но нямаше време за спорове.

След няколко минути приближиха стадото. Всички спряха конете си. Животните изглежда чувстваха надвисналата опасност, тъй като пръхтяха изплашени. Александра се стремеше да се придържа към Джейк. „Тези мъже няма да се измъкнат лесно, ако решат да си играят с нервите на Джейк“ — помисли си тя, наблюдавайки суровия му, строг профил.

Погледът й се върна към крадците на добитък, които се приближаваха. Препуснаха в галоп, щом видяха, че Джейк ги очаква. Когато наближиха, Александра веднага разпозна водача им — Пекос. Искаше да си отмъсти? Или го правеше от омраза? Бандитите спряха конете си на няколко фута от каубоите на Джейк. Пекос бавно се приближи с мустанга си.

— Gringo, да не си дошъл да ни поздравиш?

— Какво правиш в „Бар Джей“, Пекос? Мисля, ме ти казах да стоиш надалеч.

— Останаха някои неуредени въпроси между нас — отвърна той, наблюдавайки нахално Александра.

— Няма какво да уреждаме.

— Така ли? Ха, това твоето стадо ли е? Много е хубаво. Готово е за път. Говедата са нервни, verdad13? Искат да тръгват. Ако изведнъж се чуе някакъв звук или пък някой случайно гръмне насред стадото…

— Не ме заплашвай, Пекос — твърдо го прекъсна Джейк.

— Да те заплашвам? Аз? — невинно попита Пекос, като разтвори ръце с дланите нагоре.

— Взимай момчетата си, Пекос и веднага се махайте от земята на „Бар Джей“! Не се връщайте, защото следващия път няма да се измъкнете толкова лесно.

— С удоволствие. Дошли сме само за малката сеньорита. Ще я вземе за известно време, за да разчистим старите сметки. После ще я върнем, само че ще е малко употребявана — каза Пекос и се разсмя гърлено. Хората му се разсмяха с него, а гласовете им прозвучаха грубо и дрезгаво във вечерния въздух.

Александра седеше спокойно на седлото си, а лицето й не показваше нищо. Не трябваше да показва страх, независимо какво щеше да се случи с нея или какво щеше да направи Джейк. Беше преживяла доста премеждия. Щеше да преживее и тази нощ.

— Започваш да ме ядосваш, Пекос — каза провлечено Джейк и плъзна ръка към револвера си.

— Така ли? Не мога да те разбера, gringo. Просто дойдох за тази жена — отвърна Пекос и ръката му също се насочи към оръжието му.

— Тази жена е моя, Пекос.

— Аха, значи искаш да се биеш, hombre?

Изведнъж светът сякаш избухна в един ад от стрелящи оръжия, ругаещи мъже и скачащи коне. Александра чу вика на Джейк:

— Бягай при Ламар, Алекс! Предупреди останалите.

Александра обърна коня си. Край нея ездачите падаха от мустангите си, само за да се включат пеша в боя, тъй като двете групи се бяха смесили в една задъхана, бореща се отчаяна маса. Не можеше да различи Джейк, нито да разбере колко са убитите и ранените. Пришпори коня си. Трябваше час по-скоро да се отдалечи от мястото на сражението, да отиде до неспокойното стадо и да предупреди останалите.

Препусна в галон до кухненския фургон и спря рязко мустанга пред него.

Куки изскочи с пушка в ръце.

— Господи, мис Александра, помислих, че идва някой от бандитите. За малко да ви застрелям.

— Куки, къде е Ламар?

— При стадото.

— Трябва да предупредя другите. Крадците са Пекос и бандитите му. Бият се с Джейк и каубоите. Не знам какво… О-о, не! Виж! Плевните горят. О, Куки!

Тъмната нощ внезапно се озари от ярката светлина на пожара, горящ близо до хасиендата. Александра почувства как гневът се надига в гърдите й. Значи Пекос беше довел две групи — една за хасиендата и една за стадото.

— Какво ще правим, Куки?

— Вижте, мис, Джейк ще се погрижи за онези бандити. Вие ще предупредите Ламар, а аз ще дойда с вас. След това ще видим какво може да се направи за хасиендата, ако вече не е твърде късно.

Александра и Куки разказаха на Ламар какво ставаше. После се отправиха към хасиендата. Не посмяха да се приближат много. Куки провери пистолета на хълбока си, след това измъкна пушката от кобура на седлото си. Кимна на Александра и двамата хукнаха към хасиендата, като се снишаваха. Плевнята, оборът и пристройките вече горяха, но Александра с облекчение видя, че хасиендата все още е невредима. Притичаха съвсем близо до хасиендата. Отвътре се носеха силни гласове. Александра понечи да хукне натам, твърдо решена да спре бандитите, но Куки я хвана за ръката и грубо я дръпна в сянката.

— Не можете просто така да влезете вътре, мис Александра — прошепна той на ухото й. — Ще ви застрелят. Вижте, отпред са завързани само три мустанга, значи бандитите вероятно са само трима. Изкарали са и каруцата. Хващам се на бас, че са искали да откарат плячката с нея. Не смятат, че ги грози някаква опасност. Сега просто трябва да ги причакаме. Не можем да се втурнем вътре. Можете ли да стреляте?

— Да — прошепна Александра и взе пушката в ръка.

— Добре. Аз ще пазя предната врата. Вие ще следите вратата на кухнята. Щом излязат, ще ги пипнем.

Александра притича зад хасиендата, след като се убеди, че Куки е заел позиция зад каруцата, близо до предната врата. Около вратата на кухнята нямаше друго прикритие, освен старият кладенец. Александра се сви зад него, подпря пушката на кладенеца и се прицели в кухненската врата.

Изведнъж чу острото щракване на петле на пушка. Звукът се разнесе съвсем близо до лявото й ухо. Съвсем близо! Студеното стоманено дуло на пушката докосна бузата й.

— Не трябва да си играеш с оръжието, chica — чу се нечий силен глас. — Някой ден може да се нараниш лошо. А сега би ли хвърлила пушката в кладенеца, ако обичаш? — гласът изгуби веселите си нотки и стана суров и заплашителен — Веднага!

Александра нямаше друг избор. Бавно повдигна пушката, докато се прекатури в кладенеца. Чу се дрънченето й в стените на кладенеца, последвано от цопване във вода.

— Благодаря, сеньорита. А сега стани и тръгни бавно пред мен към вратата на кухнята — заповяда бандитът. Александра се подчини. Щом стигнаха до вратата, мъжът почука тихо на прозореца. След миг друг ухилен мексиканец отвори вратата.

Дръпна Александра вътре и прекара грубите си длани нагоре-надолу по ръцете й. Тя се опита да се изскубне, но бандитът само я стисна по-здраво и я повлече към голямата стая. Там имаше още един мексиканец. Приближи се бавно към нея, докато единият от бандитите държеше пушката си насочена към нея, а другият я притискаше към себе си. Ръцете му я галеха по раменете, разголени от изрязаната блуза.

Александра не искаше да показва признаци на страх. Погледна смело бандита, който стоеше пред нея. Усещаше миризмата на тялото му — воня, наслоена от многото седмици без сапун и вода. Бандитът се ухили, свали широкото си сомбреро, разкривайки черната си, мазна коса.

Черните му, блестящи като въглени очи, похотливо огледаха тялото й.

— Радваме се, че се присъединихте към нас, сеньорита. А сега, бихте ли извикали на вашия приятел отвън да хвърли оръжието си и да се присъедини към малката ни компания?

— Никога! — Александра сви юмруци.

— О! Значи искате да го видите как умира?

Зави и се свят. Но какъв друг избор имаше? Извика на Куки, който неохотно хвърли револвера си и влезе вътре с вдигнати ръце.

— А сега, muchachos14, ще се позабавляваме — каза водачът на хората си и се ухили на Александра. — Толкова много неприятности, chica, за да те отведем при Пекос. Не мислиш ли, че трябва да получим награда?

— Не! Вие сте луди. А скоро ще бъдете мъртви. Джейк и Ламар идват насам.

— Едва ли, хубава gringa. Тази нощ Пекос ще им осигури малко работа.

— Грешите… — започна Александра, но изпищя от болка, понеже бандитът, който я държеше, неочаквано я ощипа по гърдата. Александра яростно го ритна по пищяла. Бандитът изпусна ръцете й. Тя се обърна към него и го заудря с юмруци.

Водачът им изруга, сграбчи я и жестоко я удари два пъти през лицето. Силните удари бързо я укротиха. От ъгълчето на устата й потече струйка кръв. След това бандитът я повлече към кухненската маса. Заповяда на хората си да завържат Куки. Те го направиха, като го оставиха така, че да може да гледа какво става.