Джейн Арчър - Непокорна страст

Дните се изнизваха неусетно един след друг, докато накрая Александра осъзна, че са изминали три седмици от пристигането й в Тексас. Много добре знаеше колко време е изминало, тъй като имаше един факт, който не можеше да пренебрегне. Повече не можеше да се заблуждава, че е бременна.

От последната дата, когато беше в Ню Орлиънс, бе изминало повече от месец. Беше сигурна, че детето е от Джейк. Трябваше ли да му каже? Какво трябваше да направи? О, защо се случи точно сега? Но грешката не беше нейна. Джейк продължаваше да я прелъстява всяка вечер, като че ли беше задължен да го прави. Но може би не трябваше да стоварва цялата вина върху него. Самата тя го желаеше толкова силно, колкото й той нея. Но въпреки това желанието оставаше чисто физическо. Не разменяха нито една любовна дума. Досега бе сдържала чувствата си.

Разхождаше се напред-назад и сериозно обмисляше създалото се положение. Бебето трябваше да има баща. Не можеше да роди незаконно дете. Нямаше да бъде честно към безпомощното бебе. Щеше да бъде съвсем различно, ако Джейк я обичаше, но той не проявяваше никакви признаци на любов. Като че ли вече не я мразеше. Дори я разпитваше за миналото, особено за времето, прекарано в Ню Орлиънс, но Александра упорито мълчеше. След като в началото бе отхвърлил историята, която му разказа, Александра не обели повече дума на тази тема. Дори за майка му. Сега й се искаше да не беше проявявала толкова гордост.

Чу се някакъв шум. Вдигна глава и видя, че Джейк идва към нея със смръщено чело. Александра пое дъх. Джейк никога не беше у дома по това време деня.

— Джейк?

— Всичко е наред. Върнах се, за да поговоря с теб. Имаш ли една свободна минута?

Александра го погледна загрижено. Рядко го беше виждала толкова сериозен.

Придърпа един стол близо до нея, бутна сомбрерото си назад и я загледа с напрегнатите си, сини очи.

Александра си спомни първия им разговор в каютата на борда на „Летящия Джей“, когато не знаеше какво може да очаква от него. Сега се чувстваше по същия начин.

— Какво да правя с теб, Алекс? — бавно попита той.

— Какво имаш предвид?

— След два дни стадото ще е готово и ще потеглим към Сан Антонио.

— Радвам се. Знам, че искаш точно това — додаде Александра, опитвайки се да прикрие страха си. — Джейк, преди да тръгнеш бих искала да ти кажа нещо.

Погледът му стана още по-напрегнат.

— Казвай.

— Ами, бях по-твърдоглава, отколкото бе нужно. Искам да знаеш за мен. Трябваше да ти разкажа още преди, когато ме питаше.

— От теб зависеше, Алекс. Аз съм много любопитен. Не се държиш като проститутка. Просто нищо не разбирам.

— О, Джейк, аз не съм блудница. Разбираш ли, всички тези мъже… вината не беше моя. Първият път бях изнасилена, както вече ти казах.

— Не искам да знам нищо за мъжете.

— Напротив, по дяволите, ще ме изслушаш. Започна да ме обвиняваш, още от самото начало. Е, сега ще изслушаш фактите. Наистина съм Александра Кларк. Дядо ти ми беше настойник в Ню Йорк. Той ме отгледа след смъртта на родителите ми и след като ти и майка ти сте го напуснали. Преди да умре, помоли ме да намеря Елинър в Ню Орлиънс. Наех капитан Съли и шхуната му. Той искаше да ме изнасили и да ме остави след това на екипажа си. Скочих през борда. Ти ме спаси.

— Алекс! Спри!

— Не, искам да го чуеш. Искам да чуеш всичко. Отведе ме в Ню Орлиънс. Изплаши ме. Плашеше ме, когато… когато правехме любов. Бях толкова неопитна. Затова избягах. След това попаднах на улица „Галатен“.

— Проклятие, Александра — извика Джейк, скочи и започна да се разхожда из стаята, развълнувано прекарвайки пръсти през косата си.

— Да, на улица „Галатен“. Постъпих глупаво, но не знаех къде съм попаднала… поне от началото.

— Не искам да те слушам повече — Джейк седна, а сините му очи потъмняха от болка.

— Бях отчаяна. Ходех по улицата, опитвах се да се измъкна, но един мъж ме повлече към един танцувален салон.

— О, не! — простена Джейк, приведе се и скри лицето си с длани. — Само ако знаех!

— На следващия ден ме изпратиха при мадам Льоблан. Само свирех на пиано и пеех, Джейк, повярвай ми, моля те! Последната нощ ми дадоха нещо с шампанското и Джайлс ме облада. Само по този начин можеше да го стори.

— И за да ме накара да повярвам в това, което виждам! Проклетата Бела и нейните номера. Тя и Джайлс са го нагласили. Сега разбирам — спря за миг, после добави внимателно — Съжалявам, Алекс! Дали някога ще можеш да ми простиш? — каза той с болка в гласа си.

Александра го погледна право в очите. Вярваше й.

— Да, Джейк — усмихна се тя. — Измамиха ни и двамата. Предполагам, че са го направили от ревност. Освен това са искали парите ми.

— Парите ли?

— Да, Джейк. Аз съм богата наследница.

— Искаш да кажеш, че превивам гръб покрай тези говеда, когато ти имаш цяло състояние? — разсмя се той.

Александра сведе поглед, а дългите й ресници скриха за миг очите й.

— Искаш ли парите ми?

— По дяволите, познаваш ме добре. Не ми пука за твоите пари. Те са си твои. Задръж си ги. Досега не са ти донесли много добрини.

Александра отвори широко очи, а зеленият им цвят се смекчи.

— Джайлс ме отведе в плантацията. Останах при Елинър до смъртта й. Не беше добре с белите дробовете. Каза, че не е искала да оставаш при нея.

Джейк отново стана и закрачи напред-назад.

— Знаех, че е болна, но все пак е трябвало да ми каже. Щях да остана. Ранчото можеше да почака.

— Тя знаеше, че ще останеш, но не е искала да пречи на живота ти. Много те обичаше.

— Всичко можеше да почака.

— Помоли ме да ти кажа, че много те обича. Искаше да знаеш, че е била щастлива през последните си дни с мен. Искаше да ти кажа, колко е щастлива, че Олаф й прощава и че я обича, а също и теб. Това беше една от причините Олаф да ме изпрати при теб — да ти кажа, че те обича и че е бил един глупав старец.

— Иска ми се да го познавах по-добре — усмихна се Джейк. — Щеше да бъде по-добре, ако майка ми беше останала при него.

— Елинър ми даде това — каза Александра, като извади медальона от блузата си и го измъкна през главата си. Подаде го на Джейк. — Мисля, че всъщност ти принадлежи.

Джейк се приближи до нея и погледна медальона.

— Дала го е на теб?

— Да, тя се отнасяше с мен като с дъщеря.

— Задръж го. Щом е искала да ти го даде, значи е твой — каза Джейк, като стисна пръстите й върху медальона. Отново седна и я загледа със сериозните си сини очи.

— След като майка ти умря, дойдох тук, понеже й бях обещала. Освен това Джайлс се опитваше да ме принуди да се омъжа за него. Реших, че тук ще съм на по-безопасно място. Ейба напусна плантацията с мен. Когато тръгвах насам, замина на север. Не съм проститутка, Джейк.

Погледите им се срещнаха в един безкраен миг.

— Не, не си, но, по дяволите, Алекс, в леглото не се държиш като дама.

Александра ококори очи, след това се разсмя. Джейк я погледна изненадано и се разсмя с нея.

— Е, по дяволите, Джейк, и ти не си джентълмен в леглото.

— Не знам — поклати глава Джейк. — Вкара ме в небрано лозе. Искаш ли да си отидеш у дома? Или искаш да останеш в Сан Антонио? Не мога да те взема с нас. Невъзможно е.

— Тогава, когато тръгнеш, ще ме оставиш някъде — студено заяви тя, а сърцето й заби бързо в очакване на отговора му. Нима наистина всичко щеше да завърши просто така?

— Добре, Алекс, щом така искаш — отвърна също така студено Джейк.

Александра се изправи. Знаеше, че ако наистина я обича, няма да й позволи да го напусне. Вече никога нямаше да може да му каже за детето. Не искаше да проси любовта му. Скри чувствата си зад ледена маска, но лицето й остана напрегнато.

— Много добре, Джейк. Обещанията ми към Олаф и Елинър са изпълнени, така че вече нищо не ме задържа тук. Ще дойда с теб до Сан Антонио, където ще се разделим.

Погледна го бързо, после го заобиколи и излезе от стаята.

— Алекс? — повика я той, но беше твърде късно.

Александра беше излязла навън. Чу го, че я вика, но не отвърна. Бързо се качи на коня и го пришпори в галон, далеч от хасиендата, далеч от Джейк.

„Джейк! Джейк!“, викаше сърцето й, докато яздеше. Сега, когато добитъкът беше готов за тръгване, Джейк искаше да я зареже, да я отхвърли. А тя бе мечтала, че би могла да спечели сърцето му? Глупачка! Щеше да се раздели с него и никога нямаше да се върне. А той нямаше да научи за детето си, никога! Никога вече нямаше да я види, след като се разделяха в Сан Антонио.