— Нямам желание да умирам, gringo. Само исках да взема това, което по право ми принадлежи.

— Приеми, че отиваш по дяволите, ако го направиш. А сега много бавно, много спокойно хвърли пистолета си ето тук и не се опитвай да хитруваш.

Александра лежеше и наблюдаваше мъжете, почти без да вярва на очите си. Наистина ли ставаше така? Нима мъжете наистина разрешаваха проблемите си с оръжие? Къде беше законът? Мъжът бавно, внимателно измъкна револвера си от кобура и го метна в краката на Джейк.

— Добре. Дотук добре, Пекос. А сега внимателно измъкни ножа и не забравяй, че мога да те застрелям много бързо. Онзи нож, който държиш в десния си ботуш.

Мексиканецът се намръщи, но започна бавно да движи ръката си към ботуша си. Нима наистина този мъж имаше и нож, освен пистолета? Александра не можеше да повярва в диващината на тази страна. След секунда сребристото острие проблесна за миг пред очите й, преди да бъде хвърлено до револвера.

— Така е добре. Може би все пак ще те оставя жив, Пекос. Стани бавно, много бавно. Внимавай да не докосваш моята жена повече. Не искам вече никой мъж да докосва тази жена.

— Нито пък аз — промърмори мексиканеца, докато бавно се изправяше над Александра.

— Алекс, не мърдай, докато не ти кажа — заповяда Джейк. Знаеше, че мексиканеца е хитър и опасен. Не искаше да сграбчи Александра, за да се защити. Това можеше да доведе до смъртта й. — За твое сведение, Пекос, Роза дойде тук, за да търси работа. Сама поиска да влезе в леглото ми. Аз просто й направих услуга.

— Разбира се, gringo, а ти я наричаш…

— Никак не я наричам. Казвам ти фактите. Тя се върна при семейството си. Нека сложим край на тази история. Вече е приключена. Както виждаш, живея с друга жена. Роза е твоя. Нека приключим дотук.

— Може би за теб е лесно да забравиш, hombre, но аз съм мъж, а Роза е моята годеница.

— Махай се, Пекос. Не искам повече да виждам в „Бар Джей“ нито теб, нито твоите amigos. Искам да приключа с тази история. Роза не значи нищо за мен. Тя е твоя. Ако те убия, няма да успееш да се порадваш дори на малките наслади, които предлага.

Мексиканецът почервеня и с мъка се сдържа да не нападне Джейк, докато бавно излизаше от стаята. Спря на вратата, обърна се и погледна първо Александра, а след това Джейк.

— Не сме свършили, gringo. Ти обезчести Роза. Няма да го забравя. Пак ще чуеш за нас.

След това изчезна така бързо, както се беше появил.

Джейк бързо отиде до вратата и изчака известно време, за да се убеди, че си е тръгнал. Александра предпазливо стана от пода и се загърна с едно индианско одеяло. Щом тропотът на конските копита заглъхна в далечината, Джейк прибра револвера си в кобура и бавно се върна при Александра. Сините му очи я гледаха сурово. Спря пред нея, дръпна одеялото от раменете й и го хвърли настрана. Все още беше облечена само в ризата си. Цялата беше в прах и мръсотия от следобедното чистене, но въпреки това непокорно вирна брадичка.

— Това ли е всичко, което носиш, Алекс? — попита Джейк.

— Беше горещо. Чистих в кухнята — започна тя, усещайки как гневът й се надига след отминалата опасност. — Каза, че ще бъда сама. Този мъж искаше да ме изнасили!

Джейк се изсмя с дрезгав глас.

— Проститутката си е проститутка. Може би в публичния дом си можела да стоиш без дрехи, но в моя дом трябва да си облечена прилично, скъпа.

— Е, това облекло беше подходящо за чистене. Не мога да чистя, облечена в атлаз и коприна, нали? Изглежда си забравил, че не съм предполагала, че ще заема мястото на Роза, онази мексиканска кучка. Не съм блудница…

Джейк я зашлеви, а звукът от шамара проехтя няколко пъти като изстрел в стаята, преди да заглъхне.

— Роза не е кучка. Единствената кучка тук си ти. От теб могат да се очакват само неприятности и нищо друго.

Александра се опита да го издере с ноктите си. Яростта туптеше в главата й, пред очите й всичко изглеждаше червено и горещо. Искаше да му причини болка, така както той я беше наранил и както винаги я беше наранявал. Но Джейк беше бърз и хвана китките й, изви ръцете й назад и я дръпна към себе си, така че гърдите й се притиснаха в тялото му.

— Ще правиш каквото ти казвам, Александра. Ти ми принадлежиш — навъсено рече той, усещайки как чувствата му се разпалват в отговор на треперещото й тяло, притиснато към него.

— Не! Никога няма да ти принадлежа, звяр такъв! — извика Александра и се опита да го ритне.

Джейк изруга, вдигна я на ръце и излезе от стаята. Отнесе я в спалнята си, ритна с крак вратата и се запъти към леглото. Хвърли я върху него и заговори:

— Ти си моя, Алекс, и добре го знаеш. Ще ти го докажа още веднъж, след като паметта ти е толкова къса.

— Не! Не, Джейк! — замята се Александра, щом силните му ръце сграбчиха ризата й и я раздраха.

Джейк бързо легна при нея, разтвори краката й и мушна коленете си между бедрата й. Гневът от спречкването с Пекос ръководеше действията му. Разкопча панталоните си, без да помисли за чувствата на Александра.

Александра видя неговата надигнала се мъжественост, готова да я насили и отново извика.

— Не! Не по този начин, Джейк.

Не можеше да понесе, когато я докосваше, ръководен от гнева си или от желанието да си отмъщава.

Александра се замята, опита се да му се противопостави, но Джейк бързо изви ръцете й зад гърба й и дръпна бедрата й към себе си, така че мекотата й се разкри, изцяло зависима от желанията му.

Нима Александра никога нямаше да почувства, че е негова? Сякаш му отвръщаше само когато бяха в леглото, изгубила напълно контрол над себе си. През останалото време не можеше да повярва, че напълно е заличил другите мъже от паметта и тялото й. Дори тук, в неговия дом, бе дошъл друг мъж и почти бе успял да му я отнеме. А дали беше се съпротивлявала?

Джейк гневно навлезе в нея. Знаеше, че й причинява болка, защото беше суха и стегната, но искаше да го направи точно по този начин. Искаше да й причини болка заради другите мъже, заради неспособността си да я завладее. Проникна дълбоко и я чу как вика. А след това, щом пламтящото желание го обзе, забрави за мотивите си. Кръвта нахлу в главата му. Не можеше да мисли. Можеше да се съсредоточи единствено върху буйния глад, който го караше отново и отново да прониква в нея, за да заличи следите от другите веднъж завинаги. И да я направи своя.

Изведнъж почувства промяната в нея. Вече не се противеше. Напротив, притискаше го към себе си с настойчивост, равна на неговата. Беше мека и влажна отвътре, и му позволяваше лесно да се плъзга в нея. Впи устни в нейните, езикът му навлезе в устата й, докато членът му се забиваше в мекотата й. Беше негова! Тя му принадлежеше. Тя също го желаеше. Знаеше го, чувстваше как се отдава, как го приема. Започна да се движи с по-резки и бързи тласъци, водейки и двамата към върха, който заличи реалността, оставяйки само един чист, свободен съюз на двете им тела.

Отдръпна се от нея. Александра простена и се притисна към него. Внезапно всичките спомени се завърнаха. Джейк прокле и нея, и себе си, заради нуждата си от тялото й. Отблъсна се от нея и бързо седна. Спря за миг, за да си поеме дъх, но не я погледна, докато не се изправи и не закопча панталоните си. Знаеше, че ако само за миг зърне гъвкавото й отдаващо се тяло, отново щеше да отстъпи. Без значение колко силно възнамеряваше да я нарани, сякаш всеки път умираше по малко, щом потънеше в нея. Какво ставаше с него? Никога преди не бе изпитвал такъв глад за някоя жена.

— Стани и се облечи, Алекс. Време е за вечеря. Искам да видя как готвиш. Струва ми се, че кухнята не ти е толкова позната, колкото спалнята.

Джейк се разсмя, щом видя гневното й изражение и бързо излезе от стаята, преди да му е отговорила.

Александра бързо стана от леглото. Щеше да му покаже, че не е разглезена проститутка. Щеше да се научи да готви. Нямаше да бъде чак толкова трудно. Толкова жени готвеха. Просто щеше да се научи и да му докаже, че греши. Разбира се, ако тялото й не я предаваше всеки път, когато попаднеше в ръцете му, той едва ли щеше я счита за блудница. Но щом я докоснеше, губеше контрол над себе си.

Александра въздъхна и се приближи към шкафа. За щастие беше донесла кофа чиста вода в стаята, защото сега вече нямаше да успее да вземе желаната баня. Бързо се изми от главата до петите. Започна да търси из чантите нещо подходящо. Нямаше нищо подходящо. Най-накрая реши да облече роклята, която обещаваше най-голяма прохлада — дълбоко изрязана, от мека, зелена коприна. Облече се, усещайки силно как дрехите подчертават красотата й. Прибра косата си, без да я сплита и реши, че е готова. Беше направила всичко, което беше по силите й.

Отиде в кухнята. Не знаеше какво да поднесе с боба, тъй като нямаше необходимите продукти за царевичен хляб — единствения хляб, който беше научила да прави от Ейба. Знаеше как се прави кафе. Сложи го да се вари. Реши да поднесе и малко сушено говеждо месо.

Сложи кафето да се вари, отиде в голямата стая и започна да подрежа масата. Докато шеташе нагоре-надолу, влезе Ламар, облечен в тъмни панталони и свободна синя риза. Сега приличаше повече на джентълмен от Юга, ако не се обръщаше внимание на загрубелите му ръце и загорялото му лице.

— Добър вечер, Александра — поздрави я той. Приближи се към нея с усмивка на удоволствие, която преобрази лицето му.

— Здравей, Ламар — колебливо отвърна Александра.

Ламар остана до нея, продължавайки да се усмихва, без да може да откъсне очи от съвършеното й тяло, което роклята разкриваше толкова съблазнително. Не беше чудно, че Джейк е луд по нея — наистина беше изключителна красавица. Бузите й се бяха зачервили, а в очите й се забелязваше промяна. Изглеждаха уморени, а движенията и бяха забавени, почти сънени. Явно Джейк отново бе правил любов с нея. Поклати глава, като си мислеше, че тази млада жена едва ли щеше да оцелее, ако племенникът му продължаваше постоянно да я вкарва в леглото си. Но не изглеждаше нещастна. Какво ли всъщност изпитваше към Джейк? Не знаеше, но можеше да прочете всички признаци на задоволеност по хубавото й лице. Но всъщност жените никога не бяха обвинявали Джейк в липса на мъжественост.