Задоволените им тела бавно се отпуснаха. Джейк продължаваше да я притиска към себе си, мърморейки тихи думи. Александра помръдна под него и Джейк се претърколи встрани, а истината се разкри пред ума му. Отново го бе направила — принудила го бе забрави гнева си, разочарованието си, омразата си към нея. Играеше курвенските си номера с него. Несъмнено беше майсторка.

Александра лежеше неподвижно и се опитваше да се овладее. Как беше възможно този мъж, който се отнасяше по такъв начин с нея и очевидно я мразеше, да я доведе до пълна забрава и дори отвъд нея? Защо беше единственият мъж, на когото отвръщаше? Когато беше с Джейк, за нея нямаше значение нищо друго, освен желанието да се притиска в него, да усеща обятията му. Не, не трябваше да му позволява да поражда такива желания и чувства. Беше я използвал. Беше я оскърбил. Вярваше, че е проститутка. Но точно в този миг не искаше да прави нищо, което би нарушило покоя им. Знаеше, че няма да продължи дълго. Не искаше отново да изпада в обичайния гняв, който изпитваше в негово присъствие. Защо между тях имаше толкова много гняв?

— Не трябваше да идваш, Алекс. Знаеш, че не мога да стоя на разстояние от теб. Не ми харесва онова, което си всъщност, но след като вече си тук, няма да ти позволя да си отидеш — каза Джейк, чийто глас сякаш идваше накъде отдалеч.

Почувства, че тялото й се напряга.

— Не знаех кой си. Откъде можех да знам, че ти си Джейкъб Джермън? Откъде?

— Не искам да слушам лъжите ти. Знам каква си. Разбрала си за семейството ми от Джайлс, а вероятно и от Бела, но планът, който си замислила, няма да успее.

— Не играя никаква игра, Джейк. Защо не ме изслушаш? Защо винаги първо ме използваш?

— Да те използвам ли? По дяволите! Аз съм този, който е използван, но повече няма да ти го позволя — заяви Джейк с твърд, студен глас, а тялото му се напрегна.

— Не искам да те използвам. Искам да си отида. Мислиш си най-лошото за мен, затова ме остави да си тръгна.

Джейк неочаквано се усмихна, обърна се към нея и прекара пръст по голото й тяло.

— Да те оставя да си тръгнеш? Скъпа, имаш ли представа каква рядкост са хубавите жени в Тексас? А ти си изключителна. Ще бъда глупак, ако те оставя да си тръгнеш, а аз не съм глупав или поне не съм съвсем оглупял.

Александра извърна очи, чувствайки се в капан. Какво ли щеше да направи с нея?

— Оставаш тук, Александра, за да разнообразяваш живота ми. Внимавай да не те заловя с някой друг мъж, защото ще те набия с камшик.

Александра пребледня, а очите й се разшириха от страх, щом си спомни Джайлс и неговия камшик.

— Нали няма… Няма да го направиш, нали, Джейк?

Той се намръщи и внимателно се загледа в нея, изненадан от реакцията й. Какво ли знаеше за камшиците? Просто я заплаши. Никога не би наранил тялото й. Но все пак беше странно. Гледаше го така, сякаш наистина се боеше. Шляпна я леко по бузата.

— Какво знаеш за камшиците, Алекс?

Александра се изчерви слабо. Никога не би му казала.

— Нищо. Съвсем нищо! Просто звучи ужасно, това е.

Извърна поглед от сините му очи. Понякога чувстваше, че може да се изгуби в тях, в синевата им, но сега бяха сурови и я гледаха внимателно. Почувства се самотна и безпомощна, заловена в капан от него и от собственото си тяло.

— Ще ти се наложи да работиш така, както никога досега. При това този път няма да работиш по гръб. Не ми противоречи и ще се разбираме. Но ако го направиш… — Джейк се разсмя със студен глас. — Виждаш ли, скъпа моя, сега вече ми принадлежиш. Само на мен!

Деветнадесета глава

Дрънчейки шумно със съдовете из мръсната кухня, Александра мърмореше под носа си. Не че някой щеше да я чуе. Всички бяха излезли. Сега беше съвсем сама в хасиендата. Джейк я принуди да напусне леглото, веднага щом приключиха. Александра бързо облече дрехите си за езда, защото нямаше време да потърси нещо по-подходящо в багажа.

И, като капак на всичко, Джейк дори внесе чантите й в стаята си. Чувстваше се толкова объркана. Как щеше да обясни ситуацията на чичо му? Защо Джейк се държеше толкова лошо към нея? Показа й набързо кухнята и й обясни как да сготви боб. Боб! Беше понаучила нещо за готвенето в плантацията, но тук храната беше съвсем различна. Дори има нахалството да й каже, че започва работа на мястото на Роза — мексиканката, която беше работила в кухнята преди нея. Предполагаше, че също така е използвал Роза в леглото!

Бавно разбърка боба, щом завря, след това реши, че не може да направи нищо повече. Кухнята се нуждаеше от почистване, но не можеше да го направи, докато беше облечена в дрехите си за езда. Не бяха подходящо облекло за хасиенда. Без съмнение скоро щеше да ги съсипе, ако започнеше да чисти с тях. Е, не можеше да направи нищо друго, освен…

Съблече костюма си за езда, сгъна го и внимателно го сложи върху една от чантите. Остана по тънкото си бельо, наслаждавайки се на прохладата и свободата след стегнатите дрехи. Просто нямаше да облича нищо друго. Мъжете щяха да закъснеят и никой нямаше да я види. Имаше време да се изкъпе и да се облече, преди някой да се е завърнал. Доволна от плана си, Александра притича боса в кухнята.

„Мъжете — помисли си тя, като огледа помещението, — нямат никаква представа как трябва да изглежда една кухня“. Не че имаше голям опит, но беше научила доста от Ейба. Почисти рафтовете и започна да подрежда продуктите. Работата беше тежка и мръсна, но й доставяше удоволствие. Най-сетне бобът омекна. Александра го свали от огъня и постави друг голям съд с вода, за да може да се изкъпе, след като приключи с почистването.

Погледна навън и откри, че денят почти е отминал — скоро слънцето щеше да залезе. Стори й се, че чу някой да се движи отвън, но беше още рано за Ламар или Джейк. Поколеба се, ослуша се, но не чу друг шум. Огледа стаята. Блестеше от чистота. Отметна един кичур коса от потното си лице и вдигна очи към вратата.

Замръзна. На вратата стоеше мъж, който с усмивка на мургавото си лице разглеждаше почти голото й тяло. Беше слаб, облечен в тъмни панталони, високи ботуши, тъмночервена риза, а на врата му, хлабаво завързана, висеше тъмносиня кърпа. Лицето му беше засенчено от периферията на огромно сомбреро. Беше се облегнал на касата на вратата и нахално я оглеждаше с блестящите си черни очи, с ръка поставена близо до револвера, увиснал на бедрото му.

Можеше да бъде описан само с една дума — опасен. Александра се разтреперя и за първи път пожела Джейк да не беше я оставял сама. Този мексиканец я ужасяваше.

— Няма да те нараня, cihca11. Чух за кавалерийския патрул и за хубавата лейди, която са придружили дотук. Такова съобщение може да събуди мъжкото любопитство, нали? А ти си една хубава gringa12, нали? Както виждам, Джейк вече е успял да вкуси от прелестите ти.

— Не знам за какво говорите. Дошла съм да посетя чичо му, Ламар Джермън.

Суровите му, черни очи отново се плъзнаха по тялото й, след това се върнаха към бледото й лице.

— Може би, малката ми, може би, но аз познавам този hombre. Ти си жената на Джейк.

Александра се изчерви силно. Усещаше прекалено силно собствената си голота и похотливите очи на този мъж.

— Ако не възразявате, бих искала да се преоблека. Джейк и Ламар ще се върнат скоро и ако ги изчакате…

— Не съм дошъл при тях, сеньорита. Дошъл съм при тебе, а ти правиш задачата ми по-лесна.

— Е, видяхте всичко, което сте искали да видите. А сега се махайте! — просъска Александра, забравяйки в гнева си за револвера му.

— О, показваш характер! Много хубаво. Допадаш ми. Джейк няма да има нищо против да те сподели с мен. В края на краищата аз споделях Роза с него, докато накрая не я изхвърли.

— Роза ли? — попита Александра, усещайки как в стомаха й се събира студена топка.

— Да, разбира се, Роза. Тя работеше тук като готвачка и прислужница. Беше жена на Джейк за известно време, докато не й се насити.

— Е, не знам нищо за това. Случило се е, преди да дойда и изобщо не ме засяга.

— А трябва да те засяга, cihca. Джейк отне моята жена. Сега аз ще отнема неговата. Тогава ще сме квит.

— Не!

— Говориш прекалено много, малката — рече мексиканецът и тръгна към нея.

Александра отстъпи, като го гледаше войнствено, след това изпищя и се втурна към коридора. Чу как шпорите му задрънчаха, щом я последва. Изведнъж Александра се спъна в една черга и падна тежко на коравия под в голямата стая. Опита се да се надигне с пъшкане, но мексиканецът вече беше я настигнал. Грабна ръцете й, притисна ги високо над главата, след което разтвори краката й и я притисна към пода. Александра продължаваше да пищи. Все някой трябваше да я чуе.

Мъжът зареди цветисти ругатни на мексикански и английски и я удари през лицето.

Със свободната си ръка започна да опипва с опитни движения тялото й, едва прикрито от ризата. Александра се гърчеше под него, опитвайки се да се освободи. Мексиканецът я хвана по-здраво. Ръцете я заболяха, но продължи опитите си го ритне, да го ухапе или одраска.

— Ти си една дива котка, нали, cihca? — дрезгаво рече той. Свободната му ръка се пресегна към токата на колана и започна да я разкопчава. Погледът му не се откъсваше от зелените й, големи очи, пълни с омраза. — Така е по-добре. Харесва ми. Де да можеше и Роза да се съпротивлява така.

Изведнъж в стаята се чуха тихи, отмерени стъпки, но преди мексиканеца да реагира, Джейк каза с нисък, спокоен глас:

— На твое място не бих мърдал, Пекос.

Мъжът над Александра се напрегна, стисна челюсти, но нито един мускул не помръдна. Очевидно беше разбрал колко близо се намира до смъртта, щом видя студените, сини очи на Джейк и черното дуло на четиридесет и петкалибровия револвер, насочен към него.

— Жената, върху която си се качил, е моя. Можеш да продължиш, ако не искаш да излезеш жив оттук.

Александра никога не бе чувала такова мъртвешко спокойствие в нечий глас. Тя също не помръдваше, защото се боеше, че Джейк може да застреля и нея, ако му дадеше само и най-малкия повод. Мъжът над нея се промени напълно. Вече не беше толкова сигурен, макар да чувстваше кипящия в него гняв.