Смутен и раздразнен, Стен Луис най-сетне отдели лицето си от нейното, а очите му светнаха заплашително. Отдалечи скованото й тяло от своето.

— Знам, че не си толкова студена, Александра, макар и да си неопитна. Може би просто трябва да бъдеш научена. Ще се радвам аз да съм ти учителят — каза той, а сребристите му очи похотливо заблестяха. — Би ли искала още сега да вземеш първия урок?

При тези думи и намека, който съдържаха, Александра усети, че я заливат вълни на ярост и отвращение. Зашлеви го с цялата си сила. С удоволствие видя как белите следи от пръстите й бавно започват да почервеняват. След това срещна очите му — очи на бесен вълк и отстъпи назад, за първи път истински изплашена. Във вида му вече нямаше нищо човешко, докато погледът му похотливо се плъзгаше по тялото й. Усмихна се, оголвайки зъбите си и рече:

— Постъпи много глупаво, Александра. Предполагам, че сега ще трябва да ти предам нещо повече от първи урок. Аз съм твоят господар и ще се научиш да ми се подчиняваш изцяло, без значение какви са чувствата ти. И никога, никога вече не ме удряй. Може би няма да успея да се овладея, както днес, и мога сериозно да нараня хубавото ти тяло. Но всъщност ние все още не знаем колко прекрасно е то, нали?

Сега Александра не се отдръпна, твърдо решена да не му показва страха си.

— Ти си луд. Напълно побъркан. Махай се от дома ми и никога вече да не си стъпил тук!

Стен се изсмя, а гласът му прозвуча като вълчи вой. Рязко се завъртя на пети. Тя недоверчиво го изгледа как бързо прекосява стаята и спира пред вратата. Ключът се превъртя в бравата, а звукът сякаш изпълни цялата стая. Александра се почувства безпомощна — усещане, което не бе изпитвала досега. Това чувство я отвращаваше, а той — дори още повече.

С усмихнато лице като озъбен вълк, той се обърна и тръгна към нея. Александра се втурна и посегна към шнура на звънеца. Слугите щяха да се отзоват на повикването й. Но Стен я изпревари и попречи на отчаяния й зов за помощ.

— А сега, Александра, струва ми се, че не гориш от желание да получиш първия си урок. Не искаш ли да научиш нещо ново?

Тя се загърчи в ръцете му, опитвайки се да се измъкне и замята глава на всички страни.

— Не можеш да направиш това. Махай се оттук! Пусни ме, звяр такъв!

Но яростта й като че ли го възбуждаше още повече, сякаш опитомяваше дива котка, а не си играеше с питомно котенце. Сграбчи ръцете й в желязна хватка с едната си ръка, а с другата дръпна косите й. Златисточервените къдрици се разпиляха надолу по раменете, падайки тежко чак до бедрата й. Очите му просветнаха, щом втренчи в тях замаяния си поглед, докато ръката му се скри под гъстата коса. Александра се опита да го ритне, но се спъна в полата си, изгуби равновесие и политна към него, подпирайки се на гърдите му.

— Така е по-добре, мила — каза той с глух глас, заравяйки лице в гъстата й, разкошна коса.

— Пусни ме, чудовище такова! — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от него, защото топлината на тялото му сякаш опари голата кожа през дрехите й. Самата му близост беше задушаваща, омразна.

— Никога няма да те пусна, Александра. Ти си моя и аз ще те убедя в това още сега — веднъж и завинаги. А след това наистина ще бъдеш моя, изцяло моя.

— Не! Не, мраза тя! — изкрещя тя безпомощно в ръцете му, но продължи да се бери с всички сили. Блъскаше го, риташе го, докато най-сетне и двамата изгубиха равновесие и тежко се строполиха на пода. Опита да се претърколи встрани от него, като се мяташе яростно, но той се тръшна върху нея, като издърпа ръцете й над главата. Остана прикована под него, неспособна да избяга, но все още продължаваше да се мята и да се гърчи безпомощно под него.

— Спри, Александра! — гневно заповяда той, а лицето му се превърна в сурова маска на страстта и решителността. — Не мърдай.

— Не! Никога! — извика тя, като мяташе главата си.

В стаята прозвуча силна плесница. Лицето на Александра пламна от болка там, където Стен я беше зашлевил с цялата си сила. Загледа го вцепенена, чувствайки се сякаш отделена от тялото си, докато сивите му триумфиращи очи похотливо се местеха по тялото й. Нямаше нужда повече да държи ръцете й, тъй като след съкрушителния удар Александра не можеше да помръдне.

Разкъса корсажа й и пълните й, съблазнителни гърди се разкриха напълно. Наведе се задъхано над нея, а дишането му се учести. Диво сграбчи гърдите й в шепи и ги стисна жестоко, преди гладно да ги покрие с устата си.

Зашеметената Александра чувстваше как в безумието си хапе със зъби внезапно напрегналите се зърна. Сякаш сънуваше кошмар, в който беше само зрител. Не беше възможно да й се случи такова нещо.

След това Стен се спусна още по-надолу, като разкъса полата и фустите, които му пречеха, и ги метна през стаята. Сега само ризата й прикриваше голотата й. Разкъса и нея и започна да се задъхва, докато ръцете му шареха по голото й тяло, опипваха го, стискаха, изследваха всяка извивка и вдлъбнатинка по него. Не оставяше нито едно място недокоснато.

Александра потрепери механично, все още зашеметена от удара му, докато мъжките ръце за първи път се допираха до нежното й, девствено тяло.

В гърлото му се надигна приглушено ръмжене, щом грубо разтвори краката й, притискайки ги настрани с колене. Като дивак, като прегладнял звяр сграбчи бедрата й и грубо ги дръпна нагоре. Обхвана мекотата й с устата си, опипа я с устните й и изведнъж вмъкна език във влажната й топлина.

Александра изпъшка, установявайки, че все още може да чувства. Дори прекалено силно. Отвратена, яростна, изплашена, тя се опита да го отблъсне, но тялото й вече не се подчиняваше на командите на разума й.

Изведнъж той се отдръпна, повдигна тялото си над нейното и замря само за секунда, преди да потопи твърдата си, пулсираща мъжественост в нейната мекота. За миг дъхът на Александра секна. След това силно изстена. Сребристосивите очи на Стен, потъмнели от желание, се впиха в зелените й очи, сякаш искаха да я хипнотизират, докато горещият му, твърд член се притискаше настойчиво към нейната девственост, сякаш търсеше потвърждение. Стен й се усмихна злобно, доволен от себе си и каза:

— Виждаш ли, Александра, вече ми принадлежиш.

След това се гмурна дълбоко, разкъсвайки естествената й защита, за да я направи жена. Александра изпищя от болка. Стен покри устата й с устни и вмъкна езика си, запълвайки я цялата. С няколко бързи, но все пак яростни движения, Стен изля семето си в Александра, оставяйки по този начин дълбока следа в нея.

Изправи се и бързо закопча панталоните си. Александра остана да лежи почти агонизираща на пода на салона, отвратена от това, което току-що се беше случило в собствения й дом. И от Стен Луис, сам той заченат при изнасилването на майка си. Как можа да го стори!

Нямаше сили дори да покрие голотата си. Лежеше безжизнена, без чувства, като че ли той й бе отнел нещо повече от девствеността — като че ли беше похитил душата й.

— Виждаш ли, мила, наистина си моя — заяви Стен. — Надявам се, че следващият ми урок ще бъде приет по-разумно, но винаги помни кой е господарят в семейството. Знай, че ще получа това, което искам от тебе, ако се наложи дори със сила!

— Махай се — слабо прошепна Александра.

— Скоро ще се махна, любима моя Александра. Твоето тяло е дори по-хубаво, отколкото можех да си представя. Никога няма да позволя на друг мъж да го докосне.

При тези думи Александра опита да се покрие, но кракът му грубо затисна ръката й. Изстена от болка.

— Не още, красавице моя. Не съм ти се нагледал.

— Моля те, върви си. Просто ме остави сама — рече Александра, Чувствайки как студът, започнал със смъртта на Олаф, прониква в цялото й тяло.

— А сега ме изслушай. Изслушай ме внимателно! Ще се оженим на другия ден след погребението на Олаф Торсен, защото няма друг почтен мъж, който би се омъжил за тебе. Всички биха очаквали и биха търсили девственица. А ти, мила, вече не си.

— Махай се! Махай се, животно такова — просъска тя, надигайки се леко, щом силата и гневът й започнаха да се завръщат.

— Сега си тръгвам, щом искаш — иронично се усмихна той, — но помни, че си моя, Александра, и никога не го забравяй.

При тези думи той пресече стаята, отключи вратата и тихо я затвори след себе си.

Александра нещастно се сви върху килима, но сълзите на облекчението не идваха. Вече не можеше да плаче, не можеше да чувства нищо. От студения й гняв се роди решителност.

— Не, Стентън Луис — каза си тя на глас, — все още не познаваш жена си. Няма да бъда твоя, нито сега, нито в бъдеще! Никога няма да се омъжа за тебе, нито за някой друг мъж! Не и по този начин.

ЧАСТ ПЪРВА

ДЪЛБОКОТО СИНЬО МОРЕ

Първа глава

Александра Кларк седеше сгушена в малката си каюта на борда на миризливата рибарска шхуна „Шарлот“. Гледаше как мъждукащата газена лампа се полюшва от движението на кораба и се чудеше дали кошмарът, който беше преживяла през последните няколко дни, се е случил в действителност.

С някакво странно хладнокръвие, породено от смъртта на Олаф и изнасилването й от Стен, тя реши проблемите по пътуването безпристрастно и удачно. Хитроумно успя да изтегли голяма сума от банката, след което се зае с търсенето на транспорт до Ню Орлиънс. Не беше лесно, особено за толкова кратко време, но за нейна изненада братовчедите й и Стен Луис не я следяха, както беше очаквала. Отдаваше го единствено на това, че те сигурно си мислеха, че тя няма да стори нищо, преди да е минало погребението, изцяло отдадена на скръбта си, а след това щеше да бъде твърде късно да направи каквото и да било. Но сърцето й беше сякаш окаменяло. Не можеше да скърби за стария си приятел, но можеше и беше длъжна да изпълни даденото обещание.

За нещастие трябваше да бърза и това я принуди да наеме тази ужасна малка рибарска шхуна, но нямаше как да купи билет за редовния параход. Наложи се да плати на неприятния капитан Съли голяма сума, за да го убеди да направи този извънреден рейс до Ню Орлиънс. От самото начало капитанът предизвикваше у нея неясно безпокойство, но Александра пренебрегна подозренията си, подчинена единствено на желанието си да се измъкне от Ню Йорк. А сега й се искаше да беше обърнала повече внимание на усещанията си.