Джейн Арчър - Непокорна страст

Силната болка започна да се просмуква в зашеметения ум на Александра. Не можеше да се пребори напълно с въздействието на наркотика, но разбираше какво се беше случило и знаеше, че трябва да избяга, преди Джайлс да се е събудил. Всяко движение беше истинско мъчение, тъй като тялото й беше набраздено от камшика почти отвъд границата на издръжливостта й. Все пак си наложи да стане от леглото. Едва се задържа права. Тръгна през стаята, като се придържаше за мебелите. Спря до вратата, обърна се към Джайлс, който продължаваше да спи, спокоен и доволен. Превъртя ключа. Щракването отекна силно в тихата стая, но Джайлс не помръдна. Александра отвори вратата. Протяжното скърцане, което се разнесе, я накара да потрепери. Затвори вратата и спря задъхана.

Пое дълбоко въздух, опитвайки се да преодолее силната болка. Трябва да се махне, да избяга от тази къща. С много препъвания и падания накрая успя да се добере до стаята си. Знаеше, че е гола и обляна в кръв, но нямаше какво друго да стори. Отвори вратата и падна в ръцете на Ейба.

— О, дете, дете. Това чудовище те е наранило. О, колко жени е съсипал. О, мила, трябва веднага да се махаме оттук. Боях се, че ще се случи нещо, затова те изчаках, но дори не предполагах, че ще отиде толкова далеч. О, дете.

Помогна на Александра да стигне до леглото, като клатеше глава и си мърмореше нещо.

— Той спи, Ейба. Нямаме много време.

— Първо трябва да те измия, дете. Трябва да те намажа с мехлем. Раните не са дълбоки, но трябва да се погрижим за тях.

— Побързай, Ейба. Страхувам се, че ще се събуди. Има ли коне?

— Има кон и файтон, но те са на мистър Джайлс.

— Е, значи вече са наши. Ейба, не можеш повече да останеш тук.

— Идвам с теб, мила, можеш да бъдеш сигурна. А сега ще ида да взема мехлема и веднага се връщам. Александра взе чантата си и набута вътре чифт чорапи, бельо и една рокля. Взе от бюфета норвежкия медальон и внимателно го сложи в чантата. Сега той беше най-ценната й собственост.

Откъм вратата се чу някакъв шум. Александра рязко се завъртя и с облекчение видя, че е Ейба. Мисълта за Джайлс, който спеше в другия край на коридора, постоянно я преследваше. Би могъл да се събуди и да ги намери в спалнята й.

Ейба бързо намаза наранения гръб на Александра с мехлема, който миришеше ужасно и я превърза с парче чисто платно. След това помогна на Александра да облече роклята си, внимавайки да не й причини болка.

Александра бързо взе чантата си и излезе в коридора, поглеждайки подозрително към спалнята на Джайлс. После бързо се спусна по стълбите. Спря при задната врата и затаи дъх, за да чуе дали някой не идва след нея, но всичко беше тихо.

Хладният нощен въздух навън освежи лицето й. Главата й започна да се прояснява от замайването на опиата. Не искаше да мисли за преживяното, поне не точно сега. Сега трябваше да мисли преди всичко за бягството от плантацията, преди Джайлс да разбере, че Александра я няма в спалнята му.

Двете с Ейба бързо се насочиха към кухнята. Влязоха вътре и Ейба грабна старата си, износена чанта, която беше побрала всичките й вещи.

— Вече си се приготвила, Ейба? — изненадано попита Александра.

— Знаех, че мис Елинър си отива, дете. Знаех, че щом това се случи, ще си тръгна. В тази чанта е събрано всичко, което имам. А сега, нека да вземем и малко храна. Изпекла съм царевичен хляб. Има и малко месо. Побързай, дете.

— Ейба, ти ще опаковаш храната, а аз ще впрегната коня, освен ако ти не знаеш по-добре как се прави.

Очите на Ейба се разшириха от уплаха.

— Мила, страхувам се от тези животни и никога не съм ги впрягала.

— Е, аз също не съм, но съм виждала как го правят. Ще се постарая да ги впрегна. Това там конюшнята ли е?

— Да, но побързай. Той може да се събуди всеки миг и съм сигурна, че ще ни убие и двете.

— Отивам, Ейба. Ти също побързай.

Излезе от кухнята и тръгна към конюшнята. Не знаеше как ще впрегне коня, но беше решена да използва силите си до последна капка, за да избяга от Джайлс. Затича решително, отмахвайки надвисналия мъх и клоните на дърветата. С всеки изминал миг ставаше все по-гневна. Болката, която изгаряше тялото й, само засилваше решителността й да избяга от плантацията на Джермънови.

Спря за малко пред конюшнята, поемайки въздух на големи глътки, за да успокои дишането си. Отвори вратата и възкликна изненадано. Конят не беше разпрегнат! Значи нямаше нужда да го прави. Колко жестоко от страна на Джайлс Джермън. Бедното животно! Побърза към нещастното животно, чиято глава клюмаше изморено. Очите му я изгледаха подозрително, сякаш очакваше някакво наказание. По хълбоците му се виждаха стари белези от камшика на Джайлс.

Хвърли чантата си във файтона и хвана здраво юздите. Поведе коня и животното се подчини с неохота. Файтонът излезе от конюшнята със скърцане и хлопане. Александра стисна зъби. Шумът беше достатъчен да събуди мъртвец, да не говорим за спящия Джайлс, но нямаше как да го заглуши. А трябваше да вземат коня и файтона. Вървеше до коня, като му говореше и го успокояваше. Трябваше да заобиколят къщата, за да излязат на пътя. Все още не бяха свободни.

Изведнъж се появи тъмна фигура. Александра се сепна, прехапа устни, за да потисне вика си и спря коня. Изпусна въздишка на облекчение, щом видя, че към нея се приближава Ейба.

— Радвам се, че си се справила, мила. Готови ли сме за тръгване?

— Да, Ейба. Джайлс беше оставил коня впрегнат. Но побързай, побързай. Качвай се. Всичко ли взе?

Ейба кимна, хвърли нещата си вътре и се качи на файтона.

Александра си помисли, че сега им оставаше само да заобикалят къщата и да излязат на пътя, без Джайлс да ги чуе и да тръгне да ги преследва.

Дръпна юздата. Конят не се подчини. Александра напрегна тръпнещите си мускули и затегли отново. Животното я последва. Постоянната болка в гърба сякаш я пришпорваше, принуждаваше я да не спира, да избяга от Джайлс и извратеността му. Мъхът я удряше по лицето, ослепяваше я, пречеше й да намери пътя. Най-накрая излязоха отстрани на голямата къща, след това на алеята. Вече можеха да поемат по пътя, който щеше да ги отведе на далеч от плантацията на Джермънови.

Спря коня и хвърли юздите вътре. Преди да се качи, Александра се обърна. Искаше да хвърли един последен поглед към къщата, в която беше възпитан такъв човек като Джайлс. Ужасена видя на верандата тъмните очертания на мъжка фигура. Мъжът се втурна надолу по стъпалата, прескачайки ги по две наведнъж. Джайлс скочи на земята и се затича към тях.

Александра замръзна, неспособна да се движи от ужас. Всичките й страхове бяха събрани в тъмната, зловеща фигура, която тичаше към нея. Но не можеше да помръдне, а той приближаваше все повече и повече.

— Побързай! — извика Ейба.

Познатият глас извади Александра от унеса.

Качи се на файтона, сграбчи юздите с две ръце и силно ги удари върху гърба на бедното животно. Конят изненадано потрепна и тръгна напред, засилвайки ход. Александра продължаваше да го подканя, но все още не се движеха достатъчно бързо. Джайлс ги застигна. Хвана ръката на Александра и я задърпа, докато файтонът набираше скорост.

В отчаянието си Александра забрави за страха и за болката. Свободната й ръка напипа камшика, който Джайлс беше оставил на седалката. Пръстите й стиснаха дръжката му. Погледът й срещна тъмните му, гневни очи. Яростта накара очите й да заблестят като късчета зелено стъкло. Вдигна камшика и замахна със злоба към лицето му. Стовари го отново и отново, докато кръвта шурна, а лицето му се разкриви от болка и ярост. Продължаваше да се държи за нея, а файтонът се отдалечаваше от къщата. Александра стискаше отчаяно юздите на диво препускащия кон, а с другата продължава да нанася удари с камшика. Изведнъж видя последния си шанс. Приближаваха един завой на пътя. Клоните на дърветата се спускаха ниско от страната на Джайлс. Насочи коня натам, щем приближиха към дърветата. Обърна се към Джайлс и му нанесе един последен удар. Тялото му се удари в клоните и се откъсна от нея и от файтона.

Тържествуващият смях на Александра проехтя в тихата, спокойна нощ.