— Не! Не. Не знам какво се случи тогава.

— Но признаваш, че се е случило, нали?

— Как бих могла да го отрека? — нещастно отвърна Александра.

— Наистина. Тогава ми се радваше. Защо да не се надявам, че ще получа още от същото? Доведох те в дома си и бихме могли да го споделим. Нима изведнъж реши, че съм ти неприятен, а домът ми не те задоволява?

— Аз… аз…

Джайлс сложи длани на раменете й. Александра почувства, че се задушава, но потисна порива си да побегне.

— Сега е по-добре. Ще се опознаем добре, наистина много добре. Добре ни е заедно. Вече го доказахме, нали?

— Не знам какво се случи снощи — прошепна тя, а очите й проблеснаха като две зелени светлинни.

Джайлс тихо се разсмя до ухото й.

— Аз знам, chere. Понякога жените имат нужда от малко стимул…

— Какво? — остро рече Александра.

— Опитах се. Наистина опитах, chere, но ти не показа никакво влечение към мен. Никога преди не бях имал подобен проблем. Не можех да разбера какво става. Бела — мадам Льоблан, която е компетентна в тази област, предложи да ти дадем да изпиеш нещо, което да ти помогне да се възбудиш.

— О! Ти, чудовище такова! — изсъска Александра и понечи да вдигне ръка, за да го удари, но Джайлс се предпази.

— Спокойно, скъпа. Не е толкова необичайно. А Бела беше решила да ми даде онова, което исках.

— И двамата сте чудовища! — извика Александра, усещайки как яростта й се развихря.

— Ни най-малко. Просто имаме необичайни вкусове, които държим да задоволим на всяка цена.

— Пусни ме да си вървя, чудовище…

— Не ме предизвиквай, Александра — каза Джайлс, като дръпна ръцете й зад гърба й. — Искам да поговоря с теб.

Гласът му стана неясен от страст, щом почувства тялото й, което в съпротивата си се опираше в неговото. Притисна я към себе си, придърпа лицето й към своето и впи устата си в меките й устни. Тя беше толкова сладка! Заби зъби в нежните й устни и я чу как крещи от болка. В мига, в който устните й се разтвориха, за да извика, езика му се плъзна в устата й. Потъна дълбоко, изучавайки дълбините, които беше открил едва наскоро. Да! Да, тя беше наистина толкова чудесна, колкото си спомняше.

Продължи да притиска ръцете й зад гърба й, но смени хватката си, така че едната му ръка да може да опипва прелестите й. Устата му остана притисната към нейната, за да задоволи нарастващото се желание и за да я принуди да мълчи. Ръката му се плъзна по рамото й, надолу към връхчетата на зрелите й, заоблени гърди. Бързо разкопча корсажа й и безсрамно пъхна ръка при топлата й, гола плът, тъй като Александра не носеше нищо под роклята си. Тя се задърпа, щом ръката му алчно замилва прекрасните й извивки. Това само го разпали още повече. Откъсна устни от нейните и погледна надолу, за да види двете й бели гърди, с тъмни, твърди връхчета, окъпани в сребърната лунна светлина. Притисна я силно към себе си с нарастваща възбуда.

— Пусни ме, Джайлс — простена Александра. — Не прави това с мен. Не съм достатъчно силна, за да се боря с теб.

Наистина усещаше как силите й се стопяват пред горещото желание на този мъж. Не искаше да я докосва и същевременно не можеше да се съпротивлява. Къде бе отишла силата й?

— Не искаш да се бориш с мен, Александра. Искаш да правим любов, така, както правихме вчера, така, както ще направим отново. Остави ме да те любя, остави ме да те докосвам цялата, да почувствам допира на твоето великолепно тяло до моето. Ела, любов моя, свали роклята си. Тук нямаш нужда от дрехи. Дърветата ни скриват. Никой няма да узнае. Ще те накарам да ме желаеш така, както в дома на Бела.

— Не! Не, Джайлс. Отведи ме обратно. Не искам да ме докосваш. Каза, че миналата нощ сте ми дали нещо.

— Нещо, което само е освободило естествените ти влечения — каза Джайлс, докато разкопчаваше роклята й. Отпусна ръцете й и остави роклята да се плъзне надолу по тялото й и да се скупчи върху пода на беседката.

Хладният, влажен въздух погали тялото на Александра, Тя потрепери, но не се опита да прикрие голотата си с ръце.

— Не, Джайлс! Тази вечер не съм твоята играчка — посегна да вдигне роклята си, но Джайлс я изрита встрани.

Глух за думите й, Джайлс лакомо пиеше с поглед красотата на тялото й. Притисна я към себе си, но Александра остана стегната и хладна в ръцете му, без да откликва на настоятелните му ласки.

— Александра, Александра — стенеше той в меката й коса, — защо не можеш да ме обикнеш? Обикнах те в мига, в който те видях за първи път. Защо ме предизвикваш да те нараня?

Но думите му бяха толкова тихи, че Александра едва ли ги чу. Всичко, за което можеше да мисли, бяха болката, унижението и омразата, които пораждаха в нея изгарящо желание за отмъщение.

— Не!

С цялата сила, която притежаваше, Александра се отблъсна от него, грабна роклята си и побягна към къщата.

Петнадесета глава

Александра седеше на ръба на леглото на Елинър и със смръщено от загриженост чело я наблюдаваше как се бори за всяка глътка въздух, а тялото й се разкъсва от конвулсивна кашлица. В началото на май времето стана по-топло и влажно. Александра се молеше да подухме ветрец или да завали разхладителен дъжд. Постоянно попиваше потта, която сякаш непрекъснато извираше от тялото й. Нещастно си мислеше колко тежко се живее тук. Как Елинър бе издържала толкова дълго? Започваше да разбира причините за бавния говор и мудните движения на южняците — при този климат нямаха друг избор.

Наистина ли бяха изминали две седмици от онази ужасна нощ в беседката с Джайлс? Не му беше дала друга възможност да й досажда, но той непрестанно беше край нея и я гледаше с хитрите си, черни, креолски очи. Отчаяно желаеше да е далеч от него, но съвестта не й позволяваше да изостави Елинър. Когато не работеше с Ейба, седеше в стаята на Елинър. Вече дори спеше там, понеже не искаше да оставя сама отпадащата жена. Джайлс не се я доближаваше, но въпреки това тъмните му очи не се откъсваха от нея.

Няколко дни след пристигането на Александра положението на Елинър се влоши. Повикаха лекар. Той поклати глава, измърмори нещо под нос и заяви, че няма никаква надежда. Единственото, което можеха да сторят за нея, бе да направят последните й дни по-приятни и щастливи. Медицината беше безсилна да й помогне. Но Александра не се отчая. Настояваше, че трябва да отведе Елинър обратно в Ню Йорк, при по-добри лекари, запознати с новите методи на лечение. Но старият лекар само поклати глава и каза, че и преди се е сблъсквал с тази болест. Нямаше лекарство за нея. Белите дробове бяха разрушени. Едно пътуване до Ню Йорк би било извънредно тежко за болната жена и само би довело до по-бързата й смърт. Александра нямаше друг избор, освен да му повярва. Оттогава не позволяваше на Елинър да става от леглото. Наблюдаваше я как става по-слаба, по-немощната и постепенно започва да губи съзнание. Беше се привързала към Елинър. Смъртта дебнеше край тях всеки ден. Не можеха да направят нищо друго, освен да чакат кога най-сетне ще призове Елинър.

Друго събитие, което силно подейства на Александра, бе внезапното усложняване на състоянието на мистър Джермън. Скоро след като докторът посети Елинър, здравето му започна да се влошава и той вече не излизаше от стаята си. Изглеждаше зле, лицето му беше бледо и не желаеше да се храни. Александра предложи отново да извикат лекаря, но старецът отвърна, че доктора има по-спешни случаи от неговия и че само ще му загубят времето. Докато се опитваше да спаси живота му, възрастният южняк някак си спечели уважението на Александра, тъй като никога не се оплакваше, а само чакаше, сякаш смъртта за него беше добре дошло освобождение от бремето на живота.

В крайна сметка ръководството на плантацията или поне онова, което беше останало от нея, премина в нейни ръце. Александра се справяше с новата си отговорност учудващо добре, дори за самата себе си. Джайлс идваше и си отиваше, без да позволи на смъртта и разрухата да се докоснат до него. Умът му беше зает с други неща и животът в плантацията вече не беше част от съдбата му.

Докато седеше, загледана в лицето на неспокойно спящата Елинър, Александра изведнъж чу силни гласове на долния етаж. Разтревожено скочи и изтича към стълбищната площадка над фоайето. Погледна надолу и видя неколцина снажни мъже, които се разхождаха, а мръсните им ботуши оставяха кални следи върху скъпия, но вече овехтял килим.

Втурна се надолу по стълбите, без да се замисли за неугледния си вид — косата й не бе сресана в прическа и златисточервените й къдрици свободно се развяваха, на бузата си имаше петно от сажди, а роклята й беше разкопчана чак до трапчинката между гърдите й.

— Какво правите тук? Веднага напуснете къщата! — извика тя.

Щом слезе във фоайето и застана до тях, мъжете се извисиха над нея, доволно ухилени от приятната гледка, която се разкриваше пред тях.

— Незабавно се махайте оттук!

Най-сетне един от мъжете обърна внимание на властния й глас и надменното й държание.

— Извините, че ви безпокоим, госпожо, но имаме заповеди — каза той, оглеждайки я така, сякаш беше хубава кобила.

Влезе Джайлс, облечен грижливо, както обикновено. С един поглед схвана ситуацията.

— Господа, позволете ми да ви представя моята годеница, мис Александра Кларк.

Прекоси фоайето и застана близо до нея.

При тези думи Александра широко отвори очи от изненада, но предпочете да замълчи.

— Моля, продължавайте, господа, докато придружа годеницата си до стаята й. Предполагам, че сте я изплашили. Обикновено тук е много спокойно.

Мъжете хвърлиха един последен поглед към Александра, след което неохотно се обърнаха и тръгнаха.

Джайлс стисна здраво ръката на Александра и я повлече към стълбите. Тя се запрепъва след него, без да разбира какво всъщност става. Не искаше да върви с него, дори изобщо да бъде с него. Щом веднъж се изкачиха на горния етаж, Джайлс я избута в коридора, далеч от очите на работниците на долния етаж. Блъсна я към стената и приближи лицето си към нейното.