— Точно така.

— Много интересно — рече тя, а големите й черни очи проблеснаха. — Бих искала да видиш двойката в тази спалня. Не съм сигурна, но мисля, че ще ти бъде интересно.

Джейк се намръщи, а гневът му се събуди.

— Добре тогава, но никакви други игрички. Бързам.

Влязоха в малкия тъмен килер и мадам Льоблан отметна гоблена, който покриваше стената. И преди го беше водила да наблюдава по този начин, но това не му доставяше удоволствие. Беше човек на действието. Приближи око към малката дупка, през която ясно се виждаше леглото, при това съвсем отблизо.

На пода се виждаха захвърлени ярка оранжева рокля и подходящо бельо, а също и мъжки дрехи. Погледна двойката и се ухили. Бела наистина беше намерила истинска похотливка, тъй като тази жена просто поглъщаше мъжа.

Изведнъж се втренчи изненадано. Завивките частично разкриваха лицата им. От устните му се откъсна проклятие, щом осъзна, че вижда Александра в прегръдката на Джайлс. Тя го прегръщаше, молеше го за онова, което винаги беше му отказвала и срещу което се беше съпротивлявала. Нямаше никакво съмнение, че това са те. В душата му пламнаха гняв и омраза, докато наблюдаваше потните им, гърчещи се тела със замъглени от яростта очи. Въпреки това не можеше да се откъсне от дупката. Гледаше как Джайлс придръпва към себе си стенещата Александра и след това потъва дълбоко в нея. Сякаш нещо се скъса в Джейк. Обърна се сякаш ослепял и отблъсна Бела настрани.

Тя погледна през дупката, за да се увери, че наистина се случва онова, което искаше. След това последва Джейк, който се отдалечаваше с широки, гневни крачки. Най-накрая го настигна в спалнята си и като го сграбчи за ръката, увисна на нея, сякаш възнамеряваше да я откъсне.

— Е, Джейк, възможно ли е това да е хубавата Александра?

Изведнъж видя погледа му, пусна ръката му и отстъпи изплашена назад. Никога през живота си не беше виждала такъв студен, безмилостен гняв, а сега той беше насочен срещу нея. Боеше се. Какво беше направила? Дали не беше стигнала прекалено далеч?

— Не грешиш. Бела — каза Джейк с овладян, хладен глас. — Наистина това е Александра. Не знам как се е озовала тук. Не искам и да знам. Сигурен съм, че си успяла да го уредиш по някакъв начин, но не без нейно съдействие. Хубавата Александра няма да дойде с мен в Тексас.

Обърна се и гневно излезе от стаята.

Мадам Льоблан не го последва. Беше твърде изплашена. При сегашния си гняв сигурно можеше да убие човек. След това се усмихна злобно. Планът й сработи. Джейк завинаги щеше да намрази Александра, защото я считаше за измамна проститутка. Отмъщението й беше сладко, много сладко, но това беше само началото му. Може би скоро, съвсем скоро щеше да отвори публичен дом в Глейвстън. Знаеше, че бизнесът там процъфтява. Познаваше няколко собственички на публични домове, тъй като често им беше осигурявала момичета. Да, след като Александра беше отстранена, можеше отново да преразгледа плановете си за Джейк. Разсмя се силно и мързеливо се отпусна на леглото. Животът беше хубав, наистина хубав.

Никога в живота си Александра не беше се чувствала толкова странно. Знаеше, че Джайлс е в нея, дълбоко в нея, но го желаеше, нуждаеше се от него със странна, изгаряща треска, каквато никога не беше чувствала. Забиваше нокти в раменете му, стенеше от желание и разочарование, докато той продължаваше дълбоките си, проникващи движения. Но това сякаш не беше достатъчно. Всичко й се струваше замъглено, размазано, сякаш не беше в леглото с мъж, когото никога не беше желала, дори не беше му позволявала да я докосне. А сега изведнъж приемаше всичко, което й правеше, дори искаше още и сякаш нищо не можеше да задоволи копнежа, който я изгаряше. О, какво ставаше с нея?

Чу, че Джайлс стене в екстаз, а след това видя тържеството в черните му очи. След той стана и се отдалечи. Александра остана да лежи на леглото, разкъсвана от разочарование и злощастие, от незадоволеност. Джейк. Тя искаше Джейк. Той можеше да спре болката в нея. От очите й бликнаха сълзи. Премигна гневно. Не. Беше дала обещание, което трябваше да изпълни. Нищо друго.

Джайлс се приближи съвсем гол към нея като в сън, с чаша в ръка. Александра отпи. Течността беше гъста, сладка, леко горчива. Джайлс взе чашата от ръката й. Стори й се, че вижда злобно пламъче в очите му. Опита се да прогони тази представа, но усети, че главата й се замайва. Александра потъна в мрачните бездни на забравата.

Тринадесета глава

Александра лежеше в леглото и не смееше да помръдне, за да не й прилошее отново. Остана неподвижна, докато усещането постепенно отмина и мислите й отново се проясниха. Последното, което си спомняше, беше необяснимата й страст към Джайлс. Не можеше да забрави безсрамието и желанието си. Как се беше случило това? Сега изпитваше само отвращение.

Трябва да се махне от публичния дом. Повече не можеше да вярва на мадам Льоблан. Очевидно беше помогнала на Джайлс да влезе в спалнята й. Колко ли беше платил Джайлс за тялото й?

Реши да провери силите си. Надигна се от леглото. Ахна от изненада. Не се намираше в публичния дом. Стаята пак беше спалня, но беше боядисана в бледи, хармонични цветове и подредена с вкус, макар всичко да говореше за бавен упадък.

— Всичко е наред, мила. Не се страхувай — каза нечий мек глас.

Александра се огледа. В един люлеещ се стол до леглото седеше дребна жена, която се усмихваше. Приглушената слънчева светлина влизаше в стаята през прозореца зад жената и хвърляше златисто сияние върху неподвижното й тяло. Слаб, влажен ветрец полюляваше ефирните, бели пердета, които закриваха прозореца. Не се чуваше никакъв звук. Александра потрепери. Мястото изглеждаше някак странно — сякаш в него нямаше живот и все пак не беше мъртва пустош. Къде ли се намираше?

— Добре дошла в плантацията на семейство Джермън, Александра — продължи тихият глас.

Джермън! Александра бързо спря очи върху жената. Беше дребна, свита, кожата беше изпъната върху костите й, но все още имаше следи от някогашната й красота. Не беше старица, но вече не беше млада. А в чертите й имаше нещо познато. Но преди всичко жената изглеждаше болна, сякаш постоянно я мъчеше нещо.

— Плантацията на Джермънови ли? — попита Александра, оглеждайки се смутено. Как беше попаднала тук? Последното, което си спомняше, беше, че се намира с Джайлс в публичния дом.

— Да, радваме се, че си тук. Не е толкова хубаво, колкото беше някога, но въпреки това си добре дошла — продължи жената със същия тих глас. Тя отметна назад един сиво рус кичур със слабата си, похабена от работа ръка. — Разбрах, че си дошла в Луизиана, за да откриеш Елинър и Джейкъб Джермън.

Александра се наклони към нея.

— Да. Всъщност, да. Трябва да се срещна с тях. Изминах доста път.

— Много приличаш на баща си, Александра.

Александра учудено ококори очи.

— Баща ми пи? Не… не разбирам.

— Аз съм Елинър Торсен Джермън. Моля, наричай ме Елинър. А ти трябва да си дъщерята на Александър Кларк?

Александра се усмихна и кимна на жената, изпускайки въздишка на облекчение.

— Елинър Джермън. Толкова се радвам — отпусна се тя на възглавницата.

— Много съм щастлива, че си тук, но, честно казано, не разбирам нищо. Джайлс не ми каза нищо друго, освен, че търсиш мен и моя син.

Александра неочаквано се намръщи и отново седна.

— Джайлс ли? Джайлс Бомонт? Какво общо има той с цялата история?

Елинър изглеждаше малко смутена.

— Но Джайлс те доведе тук. Джайлс Бомонт Джермън.

Александра се втренчи в нея съвсем изненадана.

— Тук ли живее Джайлс Бомонт Джермън?

— Да. Той е доведен брат на Джейкъб Джермън. Джайлс Бомонт Джермън-трети е първородният син на съпруга ми от една жена от Ню Орлиънс с креолски произход.

— Да, разбирам — бавно каза Александра. Наистина започваше да разбира, че мадам Льоблан вероятно се е свързала с Джайлс, когато научи от нея за желанието й да отиде до тяхната плантация. Но защо?

— Съжалявам, че моят син не е тук. Предполагам, че си искала да видиш и него, нали?

— Да, така е — Александра й хвърли остър поглед. — Той не е ли тук? Не разбирам. Това не е ли неговият дом?

Елинър въздъхна дълбоко. Започна тихо да кашля. Кашлицата се усили, докато накрая разтърси цялото й тяло. Измъкна памучна кърпичка и я притисна към устните си. Когато най-накрая пристъпът отмина, Елинър се отпусна в стола, бледа и изтощена, и бързо прибира кърпичката.

Но Александра все пак успя да види кървавите петна по нея. Погледна внимателно жената и разбра, че тя наистина е много болна.

— Мога ли да ви помогна? — колебливо попита тя.

Елинър поклати отрицателно глава, без да каже нищо.

Александра смутено се огледа, без да знае какво да прави или как да действа по-нататък.

— Всичко е наред, Александра. Добре съм — най-накрая рече Елинър.

Александра погледна към Елинър и видя, че изморените й, сини очи я наблюдават с голямо любопитство.

— Дошла си тук, за да търсиш мен и семейството ми, но все още не си ми казала защо?

— Съжалявам — изчерви се Александра. — Предполагам, че изглеждам като същинска янки с лоши маниери.

— Не, скъпа — тихо се разсмя Елинър. — Трябва да помниш, че и аз съм севернячка. Не успях да привикна към Юга и странностите на южняците — рече тя с такъв глас, че Александра усети колко е самотна и изморена.

Александра се досети, че вероятно с бързия си говор и рязката си реч на севернячка е напомнила на Елинър за изгубения й дом и семейство. Затова побърза да разкаже историята си.

— Съжалявам, Елинър, но баща ви почина няколко дни, преди да напусна Ню Йорк.

Елинър скри лице в скута си, а малкото й, слабо тяло се разтърси от мълчаливи ридания.

Александра погледна съчувствено към нея. Все още не беше плакала за човека, когато бе обичала повече от всеки друг. Не би могла и сега да заплаче, дори с дъщеря му. Сърцето й сякаш се бе вледенило. Беше преживяла такива неща, че единственото чувство, което все още можеше да изпитва към някой мъж, беше омразата.