— Лека нощ, Александра. Приятни сънища — мадам Льоблан погали чашата.

— Лека нощ — отвърна Александра и тръгна нагоре по стълбите, като внимателно се държеше за перилото.

Стигна до вратата на стаята си, отвори я и с огромно облекчение я затвори зад себе си като превъртя ключа. Чувстваше се наистина странно. Усети, че започва да трепери, че я обливат горещи вълни. Пред очите й всичко беше някак размазано. Седна на леглото и се опита да съблече роклята си, но се оказа, че няма сили да го стори.

Докато се мъчеше да развърже корсажа си, някакъв звук я накара да обърне глава. Джайлс се приближаваше към нея със самодоволна усмивка. Втренчи се в него, а в главата й се въртеше смътно удивление от факта, че той е влязъл в стаята. Не беше чула вратата да се отваря. Освен това се чудеше защо не е изненадана от присъствието му и защо не му казва, че трябва незабавно да напусне стаята й. Усещаше тялото му. Не желаеше да си тръгва. Изправи се отпаднало, чувствайки как желанието в нея се надига със сила, която тя не успява да контролира — тялото й гореше. Цялата тръпнеше от желание и копнеж за наслада, които този красив, жадуван от жените мъж, можеше да й даде. Александра протегна ръце и Джайлс я притисна към силните си гърди. През тънката материя на роклята си чувстваше горещите му, възбуждащи ръце.

Във фоайето мадам Льоблан се усмихна самодоволно. Мъжът, когото очакваше, беше пристигнал. Беше пресметнала времето точно. Познаваше този мъж така добре, колкото една жена изобщо можеше да го познава. Мъжът прекоси с широка крачка елегантния салон. В негово присъствие обзавеждането изглеждаше прекалено женствено, прекалено крещящо. Салонът, който преди изглеждаше уютен, сега сякаш се беше смалил.

Никога не беше имала друг мъж като него, мислеше си мадам Льоблан. Нито веднъж, когато бяха заедно, той не се опитваше да я задоволи или поне да покаже обич към нея. Не, той беше мъж, който просто получаваше своето, наслаждавайки се на жената само за момента. Не беше мъж, който би се обвързал и все пак… все пак тя копнееше той да я обича, да има нужда от нея. Той беше мъжът, когото винаги бе желала. Той беше единственият мъж, който можеше напълно да я задоволи. Джайлс беше добър наистина, но беше джентълмен и даже когато правеше любов, си оставаше аристократ. А този мъж можеше да я задоволи. Този мъж можеше да го направи, но досега не беше показал, че се интересува от някой друг, освен от себе си.

Мадам Льоблан се загледа в силното му, гъвкаво тяло, което се приближаваше към нея, докато сините му очи бързо оглеждаха стаята. Винаги се държеше като див звяр, какъвто беше всъщност. Въпреки това беше образован и когато пожелаеше, можеше да се държи като джентълмен. Със светлата си коса и мускулестото си тяло приличаше на силен, изгладнял млад лъв, който е излязъл да ловува, но тази вечер тя щеше да опитоми лъва. Най-сетне щеше да почувства котешките нокти, мислеше си мадам, разкъсвана от ревност. Какво толкова го привличаше към малката червенокоска? Та тя не беше нищо друго, освен една малка уличница, която си придаваше голяма важност. Е, скоро щеше да го научи.

— Джейк, chere — измърка мадам Льоблан, щом високият мъж спря пред нея.

— Изглеждаш хубава както винаги, Бела, а от изражението ти разбирам, че си все същата сметкаджийка.

Мадам Льоблан се намръщи, след това му се усмихна свенливо.

— Винаги пестиш комплиментите си, Джейк, нали?

— Само когато се налага, скъпа — разсмя се Джейк. — А сега…

— Мислех, че ще се завърнеш по-рано — рече тя, като го поведе към една маса и му наля чаша шампанско.

— Намери ли дрехите, Бела? Нямам много време. Откакто се завърнах, не ми остава много време. Едва сега успях да дойда насам.

— Значи не си бил на кораба?

— Не. Защо?

— Мисля, че имам една малка изненада за теб.

— Проклятие, Бела! Не ми трябват никакви изненади.

— Ще прекараш ли нощта с мен, Джейк?

— Нямам време. Знаеш го много добре.

— Просто ме използваш, за да купиш дрехите за онази жена, Александра.

Джейк се намръщи, а изражението му стана заплашително. Льоблан усети, че е отишла твърде далеч. Джейк имаше дяволски нрав. Беше убивал мъже, които бяха предизвикали гнева му.

— Съжалявам, Джейк. Просто не успявам да сдържа ревността си, когато си с друга жена.

Изражението му се смекчи почти незабележимо.

— Ти никога не си била истински ревнива, Бела. Защото в живота ти има само една личност, за която си загрижена и това си ти. Не се мъчи да ме убеждаваш в противното. Прекалено дълго се познаваме и знаем много един за друг.

Мадам Льоблан нацупи хубавите си устни.

— Защо не вземеш мен, вместо онази…

— Отивам в Тексас, Бела, и то завинаги. Мястото ти не е там. Там е твърде диво. А ти харесваш всичко това и имаш нужда от него — очите му огледаха богатия салон.

— Значи не мога да променя нищо, защото съм квартеронка, родена в Ню Орлиънс?

— Не, но си направила доста. А сега, с тези спекуланти бизнесът ти процъфтява, нали? Те не знаят, че си квартеронка, нали, Бела?

— Защо трябва да го знаят? — сви рамене мадам.

Джейк кимна и се усмихна иронично.

— Няма да им кажеш, нали, Джейк? — неспокойно попита тя.

— Не. Заминавам за Тексас. Ще мине доста време, преди да се върна.

— Мога да се справя в Тексас — нацупи се отново Льоблан. — Не искаш да се ожениш за мен, защото съм квартеронка, но мога да мина за бяла и ти го знаеш. Аз съм по-хубава и по-способна от всяка бяла жена, дори от тази Александра. Можех да отида на север, както направиха други квартеронки. Нямаха голям избор, след като покровителите им отидоха да воюват. Но аз останах, Джейк. Останах да чакам кога най-сетне ще разбереш колко добре се чувстваме заедно.

Джейк се намръщи. Никога не беше чувал Бела да говори по този начин. Винаги досега тя се наслаждаваше на връзката им, когато прекарваха заедно, но никога не беше искала от него нещо подобно. Женитба? Щеше да бъде ужасна съпруга и нямаше да издържи дори шест месеца в Тексас, освен ако не се уредеше в някой публичен дом. Не беше силна като Александра, не беше боец. Не, Бела беше южняшка квартеронка, красиво украшение, родена и възпитана да бъде любовница на джентълмените — южняци. Не би могла, а и не би искала да прави нещо друго.

— Виж, Бела, от самото начало знаеше, че няма да се оженим. Не съм човек, подходящ за семейство.

— Ами тази Александра?

— Какво те кара да мислиш, че ще се оженя за нея? Просто искам да имам жена, когато отида в Тексас. Там жените не са много, а тя е силна и достатъчно решителна, за да се справи. Стой тук, където ти е мястото, Бела. Не идвай в Тексас. А сега, къде са дрехите? — попита той, тъй като мисълта за златистата коса и гневните зелени очи, които беше оставил заключени в каютата си, неочаквано събуди нетърпението му.

Твърде дълго беше разделен от Александра. Въпреки цялата й съпротива, към края тя го желаеше толкова силно, колкото и той нея. Проклятие! Никога не беше желал толкова силно някоя жена. Не знаеше нищо за нея, но това нямаше значение. Тя му принадлежеше и никога нямаше да позволи друг мъж да я докосне. Кипваше от ярост всеки път, щом си помислеше за онзи янки, който я бе изнасилил, за да я принуди да се омъжи за него. Трябваше той да бъде първият й мъж.

Тази мисъл накара кръвта му да заври. Изруга мислено, желаейки по-бързо да се отърве от Бела и от Ню Орлиънс. Сега повече от всичко искаше да бъде с Александра в Тексас. Не я обичаше, но в нея имаше нещо, което го караше да забрави всички останали жени. Не, каквато и да беше причината за желанието му, тя не беше любов. Това беше невъзможно. Тя беше дива котка, която го мразеше. Тази мисъл, го накара да се разсмее наум. Мразеше го, но същевременно го желаеше, макар да не би признала нищо друго, освен омразата си към него. Е, щеше да бъде цяло удоволствие да опитоми тази дива котка. Тя и Тексас щяха да си подхождат.

— Искаш ли да видиш изненадата ми или възнамеряваш цяла вечер да стоиш тук с издути панталони? Знаеш, че за този проблем могат да ти помогнат и други жени, освен онази червенокоса кучка — остро рече Бела. Никога не беше виждала Джейк в такова състояние. Значи отмъщението й щеше да бъде още по-сладко.

— Нямам време за изненади, Бела.

Мадам Льоблан се усмихна загадъчно, уверена, че отмъщението й скоро ще се осъществи. Както всички бели мъже, и Джейк никога не можеше да я разбере. Нея, квартеронката, в чийто вени течеше френска, испанска и малко негърска кръв, и чиито корени се губеха в тъмните африкански джунгли и в миналото на цивилизована Европа. Жените с кръв като нейната използваха разнообразните си наследствени дарования, за да постигат целите си. Мъжете харесваха тъмните им коси, чувствената им красота, грижливо затворена в обвивката на европейската цивилизация, но всъщност те търсеха дивата им несдържана африканска природа. Бела би използвала всичко, за да постигне отмъщението си — от магията до християнските молитви. Трябваше на всяка цена да раздели Джейк от Александра, а плановете й бяха добре пресметнати.

— Имаш време за тази изненада, Джейк. Ела горе с мене. Там са дрехите, а и още нещо… — додаде тя, оставяйки думите да увиснат недоизказани във въздуха, насочвайки се към горния етаж.

Джейк неохотно я последва. Искаше да вземе дрехите и да се раздели с Бела. А също и с Юга. Тук имаше много малко неща, които да задържат един истински мъж, а щом спекулантите привършеха с изнасянето на останалото, за южняците щеше да има само бедност и смърт. Почти не забелязваше чувственото, извиващо се тяло на мадам Льоблан, която го водеше към апартамента си. Усмихвайки се самодоволно, Бела го преведе през няколко стаи до един малък килер.

— Каза, че тази Александра има необичайна коса — червеникаворуса и е много красива.

Джейк се поколеба, след това внимателно погледна Бела. Номерата й нямаха край, но какво ли беше измислила този път?