Мадам Льоблан се разсмя гърлено.

— Звучи типично в негов стил. Ами, добре, може би все пак ще промениш решението си. Защо не дойдеш с мен? Допускам, че ще станеш по-отстъпчива, ако разбереш нещата по-добре.

Мадам Льоблан стана бързо, сякаш беше взела някакво решение. Александра също се изправи и я последва. Излязоха от салона и се насочиха обратно по стълбището, към спалните. Върнаха се в спалнята на мадам Льоблан, прекосиха я, влязоха във всекидневната и спряха пред една затворена врата.

Мадам Льоблан се обърна към Александра и постави пръст на устните си, за да я предупреди да пази тишина. Влязоха в малко помещение, подобно на килер. Александра остана неподвижна, чувствайки се някак особено неспокойна. Мадам седна на едно малко столче и отметна гоблена, който закриваше стената. Приближи око към голата стена. Доволна от видяното, тя направи знак на Александра да заеме мястото й.

Александра се подчини неохотно. В стената беше пробита дупка, през която се виждаше друга спалня, където се забавляваше една от проститутките — закръглена блондинка със светлорозова кожа и огромни гърди. В момента гърдите й се полюляваха над лицето на мъж, който лежеше по гръб в леглото й. Двамата бяха напълно голи. Александра осъзна какво наблюдава и се дръпна назад. Погледна към мадам, която се намръщи и я бутна обратно към стената. Нямаше друг избор, освен да се подчини или да предизвика достатъчно шум, за да бъдат чути от двамата любовници. Всичко завърши така бързо, както бе започнало. Проститутката слезе от мъжа и небрежно се отдалечи, като се наметна с прозрачен пеньоар.

Александра се отдръпна и се озова лице в лице с мадам Льоблан. Мадам кимна одобрително и я изведе от килера обратно в спалнята.

Александра беше засрамена и объркана. Защо мадам Льоблан бе настояла да наблюдава това? Какво всъщност искаше от нея?

— Александра, време е да научиш повече за живота. Има много начини да се достави удоволствие на един мъж, освен традиционния, с който предполагам, че си запозната, но сега няма да се впускаме в подробности. Избрах ти стая. Една хубава стая близо до апартамента ми, така че ще можеш бързо да дойдеш при мен, ако възникне някакъв проблем.

Поведе Александра към дъното на коридора, където отвори една от вратите. Александра влезе, но мадам Льоблан не я последва.

— Няма нужда да се връщаш долу. Помни, че това, което видя тази вечер е напълно нормално. Трябва да научиш тези неща, ако искаш да бъдеш завършена жена.

При тези думи мадам Льоблан се обърна и тръгна обратно по коридора. Александра бързо затвори вратата, заключи я и огледа с любопитство подредената, претенциозна спалня с огромно легло. Дали наистина мадам Льоблан възнамеряваше да я пусне след няколко дни или плановете й бяха да я задържи тук и да направи от нея луксозна проститутка? Безпокоеше се и чувстваше, че ако е възможно, е по-добре да избяга от тук. Но първо трябваше да си почине. Чувстваше се изтощена умствено и физически.

Дванадесета глава

Беше изминала почти една седмица от първата нощ в публичния дом и Александра с нетърпение очакваше мига, в който щеше да го напусне. Не я принуждаваха към интимни отношения с мъжете, но всяка вечер забавляваше посетителите с музика и разговори. Джайлс все още продължаваше да бъде най-настойчивият посетител и за момента изглеждаше напълно доволен от изчакването, но Александра не знаеше колко дълго ще продължава да бъде търпелив. Усещаше, че Джайлс очаква в един момент тя сама да го пожелае. Може би се надяваше, че ще я спечели с кавалерството си. Но Александра беше убедена, че желанието му няма да се сбъдне.

Предишната вечер бе заявила остро на мадам Льоблан, че е крайно време да уредят напускането й. Беше прекарала достатъчно време в публичния дом и беше казала на мадам, че с нетърпение очаква часа, за да тръгне към плантацията на Джермънови. За нейна изненада мадам Льоблан й отговори, че тази вечер ще е последната й в публичния дом, а утре ще се погрижи да я откарат до плантацията. Мадам Льоблан й даде хубава, семпла рокля, бельо, подходящи обувки и пелерина, които да облече за пътуването. Освен това беше й приготвила друга, по-елегантна вечерна рокля. Дори имаше и малка чанта, в която да сложи вещите си. Всичко се подреждаше идеално и сигурно щеше да бъде много по-доволна, ако можеше да разбере какви причини и мотиви ръководят мадам Льоблан. Но нямаше откъде да научи нещо за нея, а и нямаше кого другиго да пита, така че реши да прекара някак тази последна нощ в публичния дом.

Александра знаеше, че останалите жени са в салона, а мъжете вече започват да пристигат, но все още не виждаше причина да се присъединява към тях. По-късно щеше да има достатъчно време да ги забавлява. Мързеливо свали пеньоара си и се загледа критично към образа си в огледалото. Синините и драскотините, които получи на улица „Галатен“, вече почти не се забелязваха, а и беше малко напълняла. Но все пак беше по-слаба от обикновено. Но тази слабост не я дразнеше, понеже гърдите й бяха все така заоблени и налети. Отслабването личеше на лицето й, където кожата беше по-изпъната от преди, но въпреки това беше красива по един по-зрял, по-фин начин.

Изведнъж припряно се озърна. Изпита усещането, че в стаята има още някой. Отново! Почти всяка вечер, когато се събличаше или обличаше изпитваше същото чувство — все едно, че някой я наблюдава. И тогава в паметта й изникваше спомена за дупката в килера на мадам Льоблан, но тя я беше уверила, че в нейната стая няма подобни дупки. Внимателно огледа стените, но не откри нищо. Въпреки това чувството не я напускаше.

Бързо посегна към дрехите си и облече бельото си. Ризата разкриваше тялото й повече от всяка друга, която бе носила. Беше в огнено оранжево, за да подхожда на роклята, която мадам Льоблан й беше избрала за тази вечер. Облече роклята и се приближи до огледалото. С тези дрехи приличаше повече от всякога на проститутка. Блестящата й, червено-оранжева коса, която отразяваше цвета на роклята, сякаш гореше. А и роклята изобщо не беше благоприлична. Фината коприна прилепваше към гърдите и бедрата й, след което се спускаше свободно към пода над бухнали фусти. Деколтето беше дълбоко изрязано и почти разкриваше розовото кръгче на гърдите й и сигурно, ако се наведеше, щяха да се видят връхчетата им. Защо мадам Льоблан беше избрала този тоалет? Първата мисъл на всеки мъж, който я видеше, щеше да бъде да разкъса тази рокля и да вземе онова, което толкова щедро разкриваше. Мадам Льоблан щеше да се разяри, ако облечеше някоя от двете рокли, които й бе дала. Не желаеше да предизвиква гнева й. Е, тогава просто щеше смело да тръгне напред в очакване на по-бързия край на вечерта.

Очите на Александра блеснаха непокорно, докато прекосяваше коридора. Нищо, дори престоят в публичен дом, не би могло да я направи по-малко дама, отколкото беше всъщност. Продължи по обичайния си път към салона, където видя същите красиви проститутки в компанията на група мъже. Мъжете едва ли бяха същите, макар да разпозна няколко от тях.

Щом видя Александра мадам Льоблан побърза да се приближи към нея.

— Тази вечер изглеждаш великолепно, chere. Поръчах тази рокля специално за теб и сега виждам, че си е струвала парите.

Александра се усмихна, но очите й останаха подозрително приковани в благодетелката й.

— Благодаря ви. Роклята е хубава, макар и прекалено отворена.

— Не и за тебе, chere — разсмя се мадам Льоблан. — Тази вечер ще те харесват повече от всякога. Вече са те нарекли Ледената девица.

— Ледената девица? — повдигна вежди Александра. — С тази коса и с тази рокля?

— Именно това ги обърква, а същевременно и ги предизвиква — поясни мадам, която изглеждаше чувствена както обикновено в прилепналата си бледосиня рокля.

— За мен това е без значение. Скоро ще си тръгна и те бързо ще ме забравят.

— А Джайлс?

Александра сви рамене.

— Сигурна ли си, че няма да промениш решението си и няма да се присъединиш към малката ни компания като едно от Момичетата? — продължи мадам.

— Не. Трябва да стигна до плантацията на Джермънови. Както обикновено само ще свиря и ще пея.

За миг на Александра се стори, че очите на мадам Льоблан се присвиха от омраза, но изражението беше толкова мимолетно, че тя реши, че вероятно е сгрешила.

— Както желаеш, ma chere.

Александра се приближи към пианото, което музикантите вече бяха освободили.

Седна, но преди да започне да свири, до нея застана Джайлс.

— Тази вечер сте самото съвършенство, chere. Едва издържам да съм с вас, без да ви държа в прегръдката си. Но ще оставим това за по-късно, oui9?

Александра вдигна глава към него, за да му откаже, както обикновено, но Джайлс вече се отдалечаваше, поръчвайки шампанско за всички. Сви рамене, доволна, че се е отървала от него. Ставаше все по-настъпателен и настойчив. След това, като се помъчи да забрави къде се намира, започна да свири. Тази вечер не свиреше само популярни мелодии, а предимно класически — онези, които й бяха любими.

Най-накрая, щом вечерта се сля с ранните часове на утрото, мадам Льоблан се приближи към нея с чаша искрящо шампанско. Подаде чашата на Александра.

— Сигурно си изморена, chere? Защо не изпиеш това? Ще ти помогне да заспиш. Качи се горе в стаята си. Възползвай се от времето, което ти остава до замиването за плантацията на семейство Джермън.

— Благодаря — Александра взе чашата и отпи от течността. Всъщност не искаше да пие това шампанско, тъй като вече бе изпила достатъчно, но мадам Льоблан стоеше до нея и внимателно я наблюдаваше.

Александра се изправи до пияното и пристъпи, нетърпелива да се прибере в стаята си. Остави празната чаша върху капака на пианото. Мадам Льоблан я взе и тръгна заедно с Александра към фоайето. Там се усмихна, но очите й останаха студени и сурови. Александра разтърси леко глава, учудена от внезапната промяна в усещанията си. Чувстваше се лека като перце, но го отдаде на изпитото шампанско.