— Enchante8, госпожице Александра. Вашата красота и елегантност надминават всичко, което съм имал удоволствието да видя досега.

— От Луизиана ли сте, господин Бомонт? — попита Александра.

— Моля ви, наричайте ме Джайлс. Мисля, че ще станем добри приятели.

Александра се изчерви, засрамена от прозрачния намек в думите му.

— Разбира се. Благодаря ви… Джайлс.

— Да, от Луизиана съм. Притежавам плантация наблизо.

„Значи не всички южняци са в бедствено положение“ — помисли си Александра.

— Сигурно е приятно там. Тук е много хубаво.

В тъмните му очи проблесна сянка от болка, която бързо изчезна. Джайлс въздъхна.

— Да, предполагам, но трябваше да я видите преди войната.

— Моля ви, не споменавайте войната — намеси се мадам Льоблан. — Тя ни връща към толкова много спомени.

— Ще бъдете ли така добра да ни посвирите на пиано, госпожице Александра? — попита Джайлс.

— Наистина, поласкана съм от тази възможност. Госпожо Льоблан?

— Моля те, chere.

Докато Александра прекосяваше стаята, забеляза, че присъстващите мъже са най-различни. Всички изглеждаха преуспяващи — дрехите и държането им го показваше, но нито един не изглеждаше роден аристократ като Джайлс Бомонт. Това беше нещо, което не можеше да се купи с пари, макар че някои се научаваха на аристократични маниери. Това беше нещо, което се предаваше с кръвта, а тези мъже явно не бяха аристократи, нито пък някога щяха да станат. Александра реши, че те най-вероятно са северняците — спекуланти, за които беше споменала мадам Льоблан. Каква голяма разлика имаше между тях и благородните джентълмени от Юга, за които беше чувала да се говори толкова много преди войната, например бащата на Джейкъб Джермън — мъжа, в който се беше влюбила дъщерята на Олаф — един истински благородник на Юга. Вероятно подобни мъже бяха рядкост.

Всички жени бяха прекрасни — красиви в истинския смисъл на думата. Всяка от тях притежаваше своеобразна красота. Един мъж имаше богат избор — жените бяха най-различни по вид и националност. Не можеше да има никакво съмнение, че всички са облечени като истински дами и в салона поведението им беше точно като на дами. И за първи път Александра се замисли за смисъла на думата „дама“. Винаги беше считала, че означава жена с благороден произход и възпитание, но тези жени тук бяха проститутки, които се държаха и изглеждаха като дами. До една имаха изискано поведение и обноски. Какво, всъщност, правеше от една жена дама?

Двама дребни мъже, облечени в черно, се поклониха на Александра. Единият стана от пианото, а другият остави цигулката си. Двамата изчезнаха в една съседна стая, предоставяйки на Александра музикалното изпълнение. Пианото беше скъпо, добре акордирано, забеляза тя, щом започна да свири лека, въздушна мелодия, която беше много популярна в Ню Йорк по времето преди заминаването й. Скоро присъедини към инструменталното изпълнение и своя чист, нежен глас. Щом свърши песента с изненада откри, че Джайлс стои до нея.

— Красиво, chere — усмихна й се той. — Моля ви, посвирете ни още.

Александра беше щастлива от възможността да свири, тъй като се чувстваше по-добре скрита зад пианото, но никак не й се искаше Джайлс да стои до нея. Присъствието му я изнервяше и постоянно й напомняше за женствеността й.

Докато свиреше на пианото, забеляза, че към мадам Льоблан се приближават един по един мъжете в салона. Тя изчезваше за малко с някой от тях, но скоро се връщаха. Мадам разменяше няколко думи с някое от момичетата, което свенливо се усмихваше на мъжа и се присъединяваше към него. След малко двамата напускаха салона и се качваха на горния етаж. Помисли си, че всичко се уреждаше изключително деликатно. Постановката се повтори няколко пъти, докато Александра с благодарност си мислеше, че не е част от групата момичета.

След известно време Джайлс я изостави и се присъедини към мадам Льоблан. Александра неспокойно погледна как излизат от стаята. Когато се върнаха, мадам Льоблан остави Джайлс и дойде при Александра.

— Сигурно си изморена, chere. Ела да изпиеш едно питие с мен и Джайлс.

Нямаше как да откаже, затова кимна утвърдително. Щом напусна безопасното си място зад пианото, музикантите се завърнаха и засвириха някаква нежна, бавна, мечтателна мелодия. Александра и мадам Льоблан се приближиха до Джайлс. Джайлс стана, помогна на Александра да седне до една малка масичка, след което сам седна с тях. Мадам Льоблан се наклони напред и се усмихна окуражително на Александра.

— Александра, Джайлс е мой редовен клиент и е възхитен от теб. Мисля, че двамата бихте искали да се опознаете по-добре — заяви мадам Льоблан и, като кимна, се отдалечи, тъй като беше дошъл нов клиент.

— Ma chere, надявам се, че няма да ме сметнете за дързък или груб, ако ви каже, че в мига, в който влязохте в салона красотата ви ме порази. Порази ме толкова силно, че от този миг съм неспособен да погледна друга жена. Нима ще бъдете толкова коравосърдечна да ми откажете компанията си поне за един час, а може би дори за цялата нощ?

Александра се изчерви. Без значение колко деликатно бяха изречени думите, целта им оставаше една и съща. Разбира се, беше много по-добре, отколкото да я съборят на земята и да я изнасилят, но в края на краищата не беше по-различно.

— Ха, вие отново се изчервихте заради мен! Колко очарователно. Не се страхувайте от мене. Ще съм нежен с вас. Разговарях с мадам Льоблан, която ми каза, че тази вечер не сте свободна да следвате собствените си желания, но нима можете да бъдете толкова коравосърдечна към един мъж като мен, който ви обожава? — тъмните очи на Джайлс я гледаха с нежна настойчивост.

Почувства, че отслабва. Възможно ли беше да означава толкова много за него? Но не, не можеше да се продава по този начин. Нямаше да позволи да бъде използвана. Изражението на зелените й очи, които изглеждаха тъмни на приглушената светлина, стана сурово.

— Не. Съжалявам, сър. Оценявам високо комплиментите и проявения интерес, но тази вечер съм тук, за да свиря и това е всичко.

— За мен би означавало много, госпожице Александра — приближи се той към нея, след което се усмихна. — Да речем, петдесет на час.

Очите на Александра се разшириха, тъй като знаеше, че за една жена това са доста пари. Почувства внезапен прилив на енергия у себе си и се усмихна.

— Правите ми още по-голяма чест, но наистина, тази вечер не съм свободна.

За нейна голяма изненада Джайлс не се смути.

— Мадам Льоблан каза, че сте много необичайна дама. Безспорно трябва да ви имам!

Александра почувства, че се задъхва. Мъжът говореше с такава решителност.

— Аз, аз…

— Няма значение. Назовете цената си или избраната от вас нощ, госпожице Александра, тъй като аз съм свободен за вас по всяко време и на всяка цена.

Александра чувстваше, че не би могла да каже не на този мъж — той просто не би разбрал тази дума.

— Ласкаете ме с вашето предложение, сър, но тази вечер не е определена за нас двамата.

Джайлс се усмихна широко, след което разбиращо вдигна вежди.

— Искате да го направите по-особено, нали? Добре. Мога да почакам. Забавянето само ще направи по-приятна неизбежната ни среща — заяви той и сложи силната си длан върху ръката й.

Александра се стегна, за да не издърпа ръката си от търсещото му докосване и се усмихна в отговор на решителния му поглед.

— Сър, споменахте една цяла нощ на назованата от мен цена. Може да се окаже доста скъпо. Сигурен ли сте, че ще си струва?

— Да, разбира се — тихо се разсмя той. — За вас бих дал всяка цена, красавице моя, но не ме карайте да чакам твърде дълго. Мога да стана нетърпелив. Няма да докосвам друга жена преди вас, ma chere. Но сега трябва да тръгвам, тъй като не бих могъл да издържа дълго присъствието ви, без да ви грабна в прегръдката си.

Александра издърпа ръката си с прикрита усмивка. Джайлс стана и поръча да донесат бутилка шампанско за госпожица Александра. След един последен пронизващ поглед, той напусна дома.

Александра въздъхна от облекчение. Пое чашата шампанско от негърчето, което с обигран жест остави кофичката с лед и бутилката на масата й. Отпи голяма глътка с надежда да се отпусне след преживяното с Джайлс. Този красив мъж я смущаваше. Очевидно имаше опит с жените, но думите му не успяха да оставят дълбоки следи в нея. Освен това не му вярваше — беше прекалено спокоен, прекалено сигурен. Знаеше, че трябва да се измъкне от публичния дом и да се добере до плантацията, преди да е станал прекалено настойчив. Всъщност не мислеше, че ще успее дълго време да го държи на разстояние от себе си, особено тук.

Усмихна се, щом видя, че мадам Льоблан се приближава към нея, грациозна и красива в хубавата си рокля.

Мадам седна и си наля чаша шампанско.

— Направила си силно впечатление на Джайлс, а той не е мъж, който лесно се спечелва. Знаеш ли, че една бутилка от това шампанско струва петдесет долара?

Александра ококори очи.

— Толкова много?

Мадам Льоблан кимна.

— Това е част от печалбата. Предполага се, че всеки клиент би купил бутилка за стаята, но Джайлс надмина себе си тази вечер.

— Знаете ли какво искаше?

— Знаех си, че ще имаш незабавен успех, chere — кимна мадам Льоблан. — Всички мъже те искаха, но приеха думата ми, че тази вечер не си свободна. Изглежда, че Джайлс е най-настоятелният. Предложи да ми плати петдесет долара на час за теб. Цената му е доста екстравагантна и можеш да бъдеш сигурна, че ще идва често. Можеш да изкараш доста пари по този начин, ma chere. Няма ли да премислиш решението си.

Александра поклати глава.

— Отначало ми предложи тази цифра, а след това ми каза да назова каква цена искам за една нощ.

Мадам Льоблан драматично повдигна вежди.

— Наистина ли? Значи те е пожелал по-силно, отколкото предполагах. Никога не съм чувала по-добро предложение. Ти отказа ли му?

— Изглежда, че няма навика да приема откази. Смята, че просто изчаквам, защото имам някакви специални планове или нещо подобно.