Мадам Льоблан се приближи към нея и се усмихна:

— Не трябва да бъдеш толкова стеснителна, Александра. Човешкото тяло е едно прекрасно творение на изкуството. Трябва да се чувстваш щастлива, че имаш възможността да споделиш този свой дар със света.

Александра се усмихна в отговор, развеселена от гледната точка на тази жена, която изповядваше истини, които толкова много се различаваха от тези, в което бе вярвала досега и които все още й се струваха необорими.

— Просто не съм привикнала да се показвам необлечена пред други хора.

— Е, значи трябва да пораснеш. А сега, свали тази кърпа, за да видя тялото ти.

Александра срамежливо отгърна кърпата като я задържа встрани, смутена от опитния поглед, с който мадам я разглеждаше, все едно че преценява кон за продан. Внезапно я прониза някакво предчувствие, но бързо го изхвърли от ума си.

— Прекрасно, наистина прекрасно, chere. Можеш да направиш цяло състояние, ако решиш да работиш тук. Можеш да искаш най-високата цена — поне двайсет долара на час. Тялото ти е много красиво, а ти самата имаш стил. Наистина си изключителна красавица. Жалко, че се срамуваш от представата да използваш тялото си, но може би ще промениш решението си — каза тя, а черните й очи проблеснаха като въглени.

— Не мисля така, мадам Льоблан, макар да ви благодаря за комплиментите.

— Хмм, да. Е, ще видим. А сега трябва да ти намерим някаква дреха за тази вечер. Мъжете скоро ще започнат да пристигат. Бих искала по-късно тази вечер да ги забавляваш. Сега си в моя апартамент, но по-късно ще ти намеря някоя малка стая, където ще можеш да спиш. Сама!

Александра започна да подсушава косата си, докато мадам отвори вратата на гардероба, откривайки редици скъпи вечерни тоалети. Спомни си думите на капитан Съли, който твърдеше, че скъпата проститутка трябва да има хубав гардероб. Тогава не успя да вникне в основанията му за такова изказване, но сега всичко й стана съвсем ясно. И макар да се опитваше да разбере този занаят, знаеше, че никога не би могла да стане част от него.

Мадам Льоблан прехвърли няколко рокли, докато накрая се спря на една бледозелена.

— Мисля, че тази ще свърши работа — рече тя. — Имам рокли в няколко размера, в случай че пристигне някое момиче като тебе. Човек винаги трябва да бъде готов да се справи с неочаквани ситуации.

Мадам Льоблан остави роклята на леглото, след това извади от гардероба фино копринено бельо, чорапи и накрая чифт зелени обувки. Постави всичко на леглото и се обърна към Александра.

— Искаш ли да ти помогна да се облечеш или да повикам някоя прислужница?

— Предполагам, че ще се справя без чужда помощ — отвърна Александра, която искаше да остане сама.

— Добре, chere. Ще ти изпратя малък поднос с храна. По-късно ще трябва да пийнеш и не ми се иска да ти прилошее или да ти се замае главата. След като се нахраниш и облечеш, моля те, ела долу при нас. И не се страхувай. За теб ще бъде интересно преживяване.

Александра вдигна гордо брадичка, твърдо решена да се справи по най-добрия начин с положението, без отново да се държи като дете.

— Много съм ви благодарна за гостоприемството и съм сигурна, че вечерта ще ми достави удоволствие — отвърна тя с усмивка.

— Вярвам, че ще станеш дамата на вечерта, Александра, ако се отпуснеш малко — разсмя се мадам Льоблан. — Човек трябва да се наслаждава на удоволствията в случай, че му се предостави такава възможност, а задръжките пречат. Ще чакам да те видя по-късно — каза тихо тя с чувствения си глас, след което затвори вратата след себе си.

Треперейки на хладния въздух, Александра започна да се облича. Бельото беше доста предизвикателно, а ризата почти разкриваше зърната на гърдите й. Приближи се към голямото огледало. Заразглежда се изпитателно. Гъстата й, чуплива коса се спускаше в безпорядък. С прозрачната си риза изглеждаше твърде съблазнителна за една дама и все пак създаваше усещане за респект. Въздъхна при неочаквания спомен за Джейк. Какво ли би станало, ако го срещнеше облечена по този начин, в стая като тази? Разсмя се тихо. Нямаше никакво съмнение какво щеше да направи Джейк. По тялото й пробягаха тръпки, щом си спомни за ръцете на Джейк, които я галеха, за устните му, за стегнатото му тяло, което се притискаше към нейното. Той беше събудил в нея усещания, за които не подозираше, че съществуват, а сега… сега желаеше още повече.

Изхвърли тези мисли от ума си. Припряно се върна до леглото, облече меката зелена копринена рокля и я нагласи върху тялото си. Роклята й прилепна като втора кожа, очертавайки нежната й фигура. Александра стегна корсажа и се върна пред огледалото. Образът, който я видя, я изуми.

Срещу нея стоеше не младо и невинно момиче, а жена — жена със заоблени, нежни, приканващи гърди и бедра. Мадам Льоблан определено знаеше какво иска, реши тя, докато обуваше меките пантофки.

На вратата се чу плахо почукване. Влезе млада негърка, която носеше поднос. Очите й се разшириха при вида на облечената в прилепналата рокля Александра. Момичето се поколеба, след което остави подноса.

— Вие сте най-красивото момиче, което съм виждала.

— Благодаря — разсмя се Александра. — Тук ли… ъ-ъ… работиш?

— Не, мадам — момичето ококори още повече очи. — В един и същи дом не могат да работят бели и черни жени. Мадам Льоблан казва, че скоро ще мога да работя с мъже в един от другите домове. Мисля, че ще ме научи какво да правя, когато му дойде времето.

Преди Александра да успее да каже нещо, момичето излезе от стаята.

„Все още е само дете, а вече крои планове да стане проститутка“, удивено си помисли Александра. А момичето беше доволно и гордо от този факт. Но какъв ли живот би могло да води иначе? Поклати глава, започвайки да разбира света, в който беше попаднала.

Александра погледна към подноса с храна и си спомни, че е изминало доста време, откакто изяде кафето и поничките. Отново усети глад. Вдигна сребърните капаци на скъпите съдове и видя такива ястия, които биха задоволили и най-претенциозните жени. Мадам Льоблан наистина имаше добър готвач. Докато ядеше с наслада вкусните френски ястия, Александра си помисли, че стаята, храната и дрехите са най-добрите, които бе имала напоследък. Ако не се намираше в публичен дом, щеше да бъде наистина доволна да живее по този начин, докато се добере до плантацията на семейство Джермън.

Александра приключи с вкусната храна и се отпусна в изящното кресло, мислейки си, че вече няма оправдание да не се присъедини към останалите. Стана, приглади роклята си и излезе от стаята. Озова се в дълъг, застлан с килим салон и се насочи към шума от тих смях, гласове и музика. Спря за малко на стълбищната площадка и учудено се загледа надолу, към фоайето. Виждаха се две статуи на божества, които държаха запалени факли. Продължи надолу по стълбите като разглеждаше пищното обзавеждане на къщата. Спря на входа на салона, забелязвайки скъпите картини в позлатени рамки, сребърните огледала, изящните мебели.

Разговорите постепенно заглъхнаха, когато посетителите най-сетне забелязаха Александра. Тя се стегна, вдигна леко брадичка и с лека усмивка влезе в стаята. В салона имаше петнадесетина млади жени, облечени в блестящи рокли, прилепнали към телата им, а край тях стояха или седяха неколцина мъже. Зелената рокля на Александра нежно се плъзна около краката й, докато тя грациозно влизаше в стаята.

— Александра — приближи се към нея мадам Льоблан, красива в сребристата си бяла рокля с дълбоко деколте. Взе ръката на Александра в своята. — Колко мило, че се присъедини към нас. Моля те, ела и се запознай с нашите гости.

Александра я последва към центъра на салона, заобиколена от останалите.

— Искам да ви представя госпожица Александра. Известно време ще бъде при нас, ще пее и ще свири на пиано. Пристигнала е неотдавна от континента и възнамерява да остане в Ню Орлиънс. Така че, моля ви, направете престоя й при нас приятен и може би тя ще удостои дома ни с присъствието си за постоянно.

Последва одобрителен шепот.

— Моля, позволете ми да купя шампанско за всички в чест на госпожица Александра — каза един от мъжете с меко, южняшко произношение.

Предложението бързо бе прието и скоро едно негърче обикаляше между тях с искрящо шампанско в кристални чаши, наредени върху сребърен поднос. Александра взе чашата, чудейки се защо мадам Льоблан излъга, че е от континента.

Мъжът, който поръча шампанското, се приближи към Александра, застана близо до нея и вдигна чашата си за тост.

— Дано най-красивата жена в Ню Орлиънс остане с нас достатъчно дълго, така че да я опознаем по-добре, много по-добре — каза той високо, така че всички да чуят.

Александра се изчерви, а мъжът й се усмихна топло и прошепна до ухото й.

— Наистина сте изключителна красавица. Такъв разкош — да се изчервите. Не бях виждал жена да се изчервява от много време. Наистина е удоволствие, госпожице Александра.

Чукна чашата си с нейната. Останалата част от компанията вдигна чаши и също поздрави Александра. Тя бързо изпи шампанското си, за да прикрие смущението си, защото усети, че е послужила за развлечение преди още да е започнала да свири на пианото.

Мъжът, които стоеше до Александра, беше хубав, или по-скоро изключително красив. В него нямаше нищо грубо, но въпреки това в съвършено оформените му черти се криеше мъжествена чувственост, която една жена не можеше да пренебрегне. Беше строен, малко по-висок от Александра. Не можеше да не го сравни с Джейк. Между двамата нямаше нищо общо. Този мъж имаше разкошна черна коса и бездънни тъмни очи, които сега я изучаваха едновременно с желание и любопитство. Александра се почувства неудобно от този пронизващ поглед и сведе очи.

Мадам Льоблан се приближи към тях с чаша шампанско в ръка.

— Искам да те запозная с Джайлс Бомонт от Ню Орлиънс. Виждам, че госпожица Александра бързо я привлякла вниманието ти, Джайлс — тя го потупа фамилиарно.