Джейн Арчър - Непокорна страст

— Не беше чак толкова зле, скъпа — потупа я той по гърба. — Като всички напитки по тези места.

Най-накрая успя да си поеме дъх. Сякаш гърлото и стомахът й бяха изгорени.

— Хареса ли ти? — задъхано рече тя.

— Да го харесам ли? — почти се усмихна той. — Това няма никакво значение. Кой пие алкохол заради вкуса му?

Александра само кимна, без да изрази несъгласие, чувствайки как силният алкохол се разлива по вените й, пламва по бузите й, но едновременно отпуска нервното й напрежение.

Нямаше откъде да знае, че дългата й до пода рокля, яркият шал и блестящата й коса бяха предизвикали вълнение на дансинга и то не у мъжете. Те я харесваха. Уличниците имаха строги правила за обличане и всяка жена, която не се придържаше към тях, трябваше да бъде готова да си има неприятности с другите. Без да знае това, Александра беше нарушила правилата и беше само въпрос на време останалите жени да решат, че трябва да предприемат съответни действия срещу нея.

Докато мъжът се опитваше да отведе Александра на дансинга, най-грубата и яка от жените, които работеха в танцувалния салон, се насочи към тях. Спря пред Александра с ръце на хълбоците и широко разкрачени крака. Партньорът на Александра изглежда бе усетил опасността преди нея и бе предпочел да изчезне, вместо да се намесва.

След като огледа Александра от главата до петите, жената каза с дълбок, силен глас:

— Аз съм Уанда. Нова ли си, мила?

Александра се огледа неспокойно, докато останалите танцьорки спряха и се наредиха в кръг около тях.

— Да. Аз съм… Лани.

— Лани, така ли? Е, Лани, как така реши, че можеш да се измъкнеш с тези дрехи? — изпръхтя подигравателно Уанда.

— Те са единствените, което имам — отвърна Александра, усещайки, че тази жена иска да я предизвика. Въпреки това не изпита страх и се зачуди дали смелостта й се дължи на изпития алкохол или просто беше закъсняла реакция от цялото насилие, което бе преживяла напоследък.

— Ха! Не ми пробутвай тези глупости, момиче. Нямаш нужда от този хубав шал — извика Уанда, дръпна шала от раменете на Александра и го хвърли високо във въздуха. Шалът падна в средата на тълпата. Последва кратка блъсканица, при която го разкъсаха и го хвърлиха обратно на Александра.

Тя погледна към парцаливите останки на пода пред себе си, след това вдигна очи към Уанда. Не каза нищо, но сърцето силно затупка в гърдите й, докато тя се мъчеше да сдържи гнева си.

— Виждаш ли, скъпа — ухили се жестоко Уанда, — не се нуждаеш от него. Нито пък от тази хубава рокля пресегна се и разкъса роклята на Александра на рамото.

Търпението на Александра се изчерпа. Яростта й най-сетне избухна. Блъсна рязко жената пред себе си. Уанда изръмжа и се втренчи в Александра като дива котка в жертвата си. Войнствено пристъпиха една към друга. Александра беше твърде разгневена, за да почувства страх. Тълпата край тях се развълнува. Започнаха да подвикват на жените. Разделиха се на два лагера. Започнаха да се обзалагат. Някои залагаха за Лани, която беше казала, че се нарича Александра, но повечето бяха на страната на Уанда, тъй като беше добре известна на улица „Галатен“.

Уанда беше висока жена с едър кокал, с дълга, права руса коса, с ясносини очи и големи червени уста. Германският й произход личеше по едрите й гърди и широките й бедра. Щом приведе глава и се приготви за нападение, заприлича на валкирия.

Когато Уанда скочи напред с протегнати ръце, Александра се поколеба за миг. В последния момент, точно преди жената да я докопа, Александра отстъпи встрани. Уанда се завъртя и се намръщи щом отново видя противничката си, този път съвсем близо до себе си. Метна се, сграбчи слабите китки на Александра и я дръпна към себе си. Александра се опита да се противопостави на жената, да се отблъсне от масивния й бюст, но не можеше да мери силите с Уанда.

Внезапно се озова прикована към силните й гърди. Уанда я притисна силно, така че дъхът на Александра секна. Заля я яростна вълна. Мъчейки се да си поеме дъх, Александра свирепо ритна Уанда по пищяла. Жената запищя и я пусна. Александра веднага се хвърли към нея и започна да дере с нокти хубавата й кожа. Уанда я отблъсна, докопа косата на Александра и я дръпна силно. Александра простена от болка и на свой ред заскуба дългата й коса.

За миг останаха така, борейки се за надмощие, докато накрая Александра сграбчи корсажа на Уанда и рязко го дръпна. Платът се разцепи и едната й гърда изскочи. Уанда заръмжа от ярост и пусна Александра. Хвана роклята й и я разкъса до кръста. И двете гърди на Александра проблеснаха на светлината, а розовите им връхчета щръкнаха примамливо. Мъжете засумтяха и се забутаха още повече, за да не изпуснат нищо от представлението.

Двете противнички спряха и се загледаха. След това отново се хвърлиха една срещу друга, подчинени единствено на яростта си и желанието си за победа. Строполиха се тежко на мръсния, покрит с боклуци под и се затъркаляха в краката на тълпата. Биеха се на пода, скубеха си косите, дращеха, хапеха, разкъсваха си дрехите. Нито едната, нито другата успяваше да вземе надмощие. За тълпата беше ясно, че и двете нямат намерение да се предават.

Но щом Уанда замахна с юмрук, за да нанесе на зашеметяващ удар на Александра, един от биячите хвана ръката й. Уанда се обърна към него и го удари в стомаха. След това се завъртя към Александра, която се възползва от момента, и силно я удари окото. Уанда изпищя и започна да я дере, където свари. Но разпоредителят извика помощ. Двама мускулести мъже разделиха подивелите жени, за голямо разочарование на тълпата. Все пак предпочетоха да не спорят с разпоредителите и се върнаха към танците си.

Докато биячът я влачеше нагоре по стълбите към втория етаж, Александра почувства, че гневът й отминава. Гледаше с широко отворени очи към малките стаи, където проститутките вършеха работата си през деня. Опита се да се измъкне от желязната хватка на бияча, но той просто я притисна към тялото си, така че Александра не можеше да помръдне.

Изведнъж спряха пред една от стаите. Отвориха вратата и блъснаха Александра и Уанда вътре. Единият от биячите огледа Александра от главата до петите. Тя придърпа парцаливите останки от роклята върху гърдите си, твърдо решена да се съпротивлява, ако се осмели да я приближи.

Вместо това той се обърна към Уанда и й каза:

— Дай й рокля. Нейната е скъсана.

— Какво! — възкликна Уанда. — Да не мислиш, че съм пълна с рокли?

— Млъквай, повлекано! — сопна се той. — Дай й рокля. Шефът иска и двете да се върнете на дансинга. Проявява специален интерес към нея. Мисли, че е от класа. Дай й рокля, след това се връщайте долу. Знаеш, че тази вечер има много работа — погледна ги заплашително, след това затръшна вратата и остави двете жени сами.

Докато двете с Уанда се гледаха войнствено, стъпките на биячите заглъхнаха в коридора. Александра не знаеше какво да очаква.

Най-накрая Уанда сви рамене.

— Е, мила, може и да си нова, но не се биеш зле. Ако потренираш малко, кой знае?

Александра почувства облекчение, че няма да й се наложи отново да се бие.

— Сега по-добре да те облечем — продължи Уанда. — Имам една рокля, която ще ти стане.

Уанда измъкна две намачкани рокли от едно чекмедже и подхвърли едната на Александра. Смъкна своята скъсана рокля и навлече другата върху голото си, нечисто тяло.

— Има ли къде да се измия? — попита с надежда Александра.

Уанда се разсмя дрезгаво.

— По дяволите, мила, тук никой не се мие. Забрави го. По-късно няма да има никаква разлика. Просто довеждаш мъжете тук, горе, а те никога не забелязват.

— Е, не мисля, че…

— Танцуването е тежка работа, но нали си платила за стаята?

— Е, да… — започна Александра, докато събличаше скъсаната си рокля и припряно навличаше другата.

— Трябва по-добре да оценяваш дадените пари. Избере си някой, който изглежда богат. И ако по-късно имаш проблеми с плащането, просто ме повикай. Знам как да се справям с мъже, които не искат да се разделят с парите си.

— Представям си.

— Хайде, трябва да слизаме долу. Шефът иска да сме там.

Александра се опита да придърпа деколтето на дълбоко изрязаната си рокля, което едва прикриваше зърната й, но нищо не успя да направи. Просто трябваше да издържи до края на вечерта.

Щом излязоха от стаята и тръгнаха към дансинга, Уанда посочи надолу.

— Накарай тези мъже да плащат за всичко, което получават, мила. Това е единственият начин да оцелееш.