Силните му ръце се насочиха към гърдите й, а устните му последваха докосванията им, като търсеха зрялата им пълнота, която го очакваше. Езикът му леко се плъзна по стегнатите зърна, които сякаш се стремяха към него, предлагайки му сладостта си. След това устните му се спуснаха по-надолу, като оставяха следа от изгарящи целувки.

Александра простена, неспособна да сдържи силната тръпка, която премина по цялото й тяло. Не знаеше, че може да изпитва такива чувства — сякаш в дълбините й гореше огън, който търсеше път навън. Ръцете му я погалиха.

— Разтвори си краката, Александра — настоятелно прошепна той.

— О, не, Джейк!

Но краката й сами се разтвориха, защото жаждата в нея беше толкова силна, че не можеше да й се откаже.

Внимателно, сръчно Джейк се плъзна във влажната й топлина. Навлезе дълбоко, още по-дълбоко, опипваше, търсеше, но не намираше. Бръчки помрачиха лицето му. Погледна бързо лицето й, но очите й бяха затворени, а ръцете й конвулсивно стискаха пясъка. По дяволите! Обля го ярост. Някой бе откраднал девствеността й преди него. Кому я беше дала? Трябваше да бъде първият… и последният.

Джейк гневно се отдръпна, а Александра изплашена се сепна. Виждайки ледените му, сини очи, които гневно я гледаха, тя извика обзета от страх. Какво се беше случило? Не й даде време да помисли, защото я сграбчи грубо, придърпа я към себе си и след това с едно гневно, отмъстително движение потъна дълбоко в нея. Искаше да я нарани. От очите й потекоха сълзи.

Но дори в съкрушителния си гняв Джейк беше твърдо решен да изгори всяка следа от мъжа, който беше минал преди него. Забави движенията си в желанието си да даде на Александра нещо, което да помни, нещо, което да я накара да забрави онзи мъж. Като се контролираше, той започна да се движи в нея бавно, насърчително, водейки я със себе си.

Александра усети внезапната промяната и отвори очи. В гърлото й застина вик, щом видя в сините му очи ярките проблясъци на гнева. О, какво правеше той? Мислите й се мятаха диви, объркани, изплашени, докато накрая бавно започнаха да се съсредоточават върху нарастващото напрежение в нея. Нямаше ли избавление? Повече не можеше да издържа. Кожата й беше влажна от потта. Джейк продължаваше да се движи в нея, а Александра протегна ръце, притегли го към себе си, искаща още, настояваща за още, докато накрая в нея избухна огън, който сякаш я разкъса и тя потъна в забрава, повличайки го със себе си.

Джейк се стовари тежко върху нея, а потта му се стичаше надолу по гърдите й. Поемаше си въздух на тежки тласъци, които заглушаваха собственото и дишане.

Щом дишането им се успокои, Александра усети вълните, които се разбиваха в брега и хладната вода, която се пенеше край тях, очертавайки телата им като едно. Но единството им беше само мигновено. Щом водата се оттегли, не остана нищо, което да доказва, че някога е имало очертания на двама души слети в едно. Джейк внезапно се размърда и се претърколи встрани. Александра остана сама, уязвима както никога преди. Дали някога щеше да бъде пак същото? Не, знаеше, че няма да бъде. Вече знаеше какво е да бъдеш съединен с някого във върховно блаженство, знаеше какво е да бъдеш едно цяло с Джейк. Водата отново ги обля, но този път очерта телата на двама души. Почувства се тъжна, сякаш бе изгубила нещо ценно, което е трябвало винаги да пази.

— Кой беше първият, Александра? — попита Джейк, лежейки по гръб върху мекия пясък с глас твърд като кремък.

— Какво?

— Кой беше той?

— О! — изплака Александра и се превъртя по корем, като че ли искаше да се скрие, да забрави онова, което се бе случило преди него. Какво право имаше Джейк да я пита? Беше я порицал, без да знае истината. Ето какво се бе случило, когато първия път престана да я люби — беше открил, че не е девствена. Стен беше прав. Никой друг мъж не би я поискал, след като той бе отнел девствеността й. О, как го мразеше! Как мразеше Джейк, загдето я беше осъдил толкова бързо.

— Кажи ми, Алекс — скръцна той със зъби, като стисна болезнено китката й.

— Не. Няма да ми повярваш. По-скоро би приел, че съм блудница — зарида тя, без да го погледне.

— Проклятие, Александра! Кажи ми името му! — знаеше, че й причинява болка, защото лицето й пребледня, щом стегна хватката си. Знаеше, че лесно може да счупи тънката й китка, но все още не искаше да я наранява, за да я накаже за неверността й.

Александра овладя сълзите си, но почувства, че студът отново сковава сърцето й. Погледна го със зелените си очи, които сега бяха безжизнени като късчета стъкло.

— Добре, трябва да знаеш. Бях изнасилена от един мъж, който искаше да се ожени за мен. Каза ми, че след като веднъж изгубя девствеността си, никой друг мъж не би ме поискал. Не мислех, че ще има голяма разлика, но виждам, че съм грешала.

— Изнасилил те е? — тихо каза Джейк, чудейки се дали говори истината.

— Да, изнасили ме. Но ти никога няма да ми повярваш, а за мене това няма значение. Наистина няма значение. Просто ме остави сама — хладно каза тя, решена да възвърне колкото може от достойнството си.

Дали не беше блудница, която се правеше на девствена, както бе предположил Съли? Дали не го правеше на глупак? Дали не правеше всички на глупаци?

— Кажи ми името му, Александра? Искам да го знам. Кажи ми го.

— Няма нужда. Никога няма да се срещнеш с него.

— Кажи ми и… — започна Джейк, но изведнъж спря и стисна ръката й дори още по-силно, докато очите му бързо оглеждаха тъмната, сенчеста стена от палми, които ограждаха сребърните пясъци на плажа.

Александра го погледна въпросително. Какво виждаше или чуваше? Беше застинал като животно, което е усетило чуждо присъствие, но какво ли имаше там, отвъд?

— Облечи се, Алекс. А след това бавно тръгни към кораба. Какво и да стане, не гледай назад и се дръж естествено — прошепна той, а очите му продължаваха да оглеждат сенките.

— Но какво…

— Шшт! Не питай, само прави това, което ти казвам.

Предупредително стисна китката й и я пусна да върви.

Александра почувства, че сърцето й бързо запрепуска, щом несигурно стана от пясъка. Този незнаен враг беше дори по-ужасяващ от онова, което можеше да се види. Вдигна роклята си — разкъсана, мръсна, с петна от сол и бързо я навлече. Обу пантофите си, пълни с пясък, без да обръща внимание на боцкането по краката си. Искаше час по-скоро да се махне от това място.

Без да се оглежда, тръгна по осветената от луната плажна ивица. Успя да направи само няколко крачки, когато до нея се появи Джейк. Беше облякъл панталоните си. Прегърна я през кръста, но не погледна към нея.

Изведнъж проехтяха изстрели. Куршумите се забиха дълбоко в мекия пясък, вдигайки малки фонтанчета на няколко крачки пред тях. Джейк не се поколеба. Дръпна Александра за ръката и се втурна да бяга. Александра с мъка го следваше. Прозвучаха още изстрели и Александра се спъна, падайки на колене. Джейк я дръпна, теглейки я още по-яростно след себе си.

Изведнъж той се закова на място. Погледна го изненадана, след това премести поглед в посоката, в която се взираше. Простена и инстинктивно се притисна към него. Точно пред тях стоеше Керълайн, а в дясната й ръка висеше дълъг, черен камшик. От двете й страни стояха Хейуърд и Съли с револвери в ръце.

— Наистина ли ни мислиш за толкова глупави, Джейк? — тихо попита Керълайн, а камшикът в ръката й леко изплющя по пясъка и се нагъна.

— Мислех, че сте достатъчно умни, за да не се забърквате с мене, Керълайн. Щяхме да си тръгнем мирно и тихо. Не искам да се карам с теб — каза Джейк с напълно спокоен глас.

Александра стоеше до него и усещаше враждебността на противниците им, а също и напрегнатото тяло на Джейк до своето.

— Дай ни я, Джейк — хладно подметна Хейуърд. Докато местеше погледа си от Джейк към Александра, лицето му се изкриви от гримаса, страховита като самата смърт.

— Дай ни онова, което ни принадлежи, Джейк — обади се Съли, оглеждайки безсрамно Александра в мокрите й, прилепнали дрехи.

— Да, ние искаме нея, Джейк — почти измърка Керълайн.

Александра се сви, а ръцете й се вкопчиха в Джейк, търсейки закрила. Досега мислеше, че не може да има нещо по-лошо от тримата братовчеди Кларк, които да се опитват да ръководят живота й. Но те искаха живота й, а тези хора тук желаеха смъртта й.

— И тримата знаете, че Алекс е моя. Аз я намерих. Задържах я. Направих я моя.

— Но, мой любими измамнико — хладно каза Керълайн, като плесна с камшика си в тяхна посока, — ти си невъоръжен. Дай ни я или още сега ще я застрелят. Искаш ли да умре?

Пистолетите веднага се насочиха към Александра. Джейк я бутна зад себе си.

— Мислиш се за много хитър, Джейк? — попита Съли. — Номерът няма да мине. Трябва само да мина зад теб, докато Хейуърд те пази от другата страна. Дай ни я.

— Стига сте си играли с тях — остро рече Керълайн, губейки търпение. — Искам тази жена!

Плесна с камшика си веднъж, два пъти, след това замахна към Джейк, целейки се в очите му. Но той беше готов за движението й и хвана камшика с ръка. Дръпна го силно и Керълайн падна, все още вкопчена в оръжието си. Джейк скочи към нея и кракът му безмилостно се стовари върху ръката й. В същия миг тишината на нощта беше прорязана от остър, заповеден глас:

— Хвърлете оръжието!

Александра погледна с неочаквано облекчение и видя неколцина мускулести моряци под командването на Морли, всичките с пушки насочени към Хейуърд и Съли.

Джейк издърпа камшика от ръката на Керълайн и го захвърли в прибоя. Погледна равнодушно проснатото й, неподвижно тяло, след това отстъпи и хвана ръката на Александра.

Керълайн с мъка се надигна на колене, след това се изправи с котешка грациозност и гневно се втренчи в Джейк и Александра.

— Този път спечели, Джейк, но не стъпвай отново на Бахамските острови — предупреди го гневно тя, със сурово изражение в кафявите си очи.

— Не се безпокой. Нямам такива планове. Сега като че ли вече няма никакъв смисъл да идвам.