Керълайн простена и се опита да го притегли към себе си.

— Какво има?

— Шшт. Чух нещо. Замълчи.


— Така че… мислех, че ще дойдеш при мене, моя сладка лейди. — Капитан Съли говореше тихо, а гласът му идваше от градината.

— Разбира се, дори да не бяхте викали под прозореца ми. Трябва да си взема куфарите. Нуждая се от тях — остро отвърна Александра.

— Знам, че се нуждаеш от тях и знам защо — каза той, като че ли знаеше всичко за нея.

— Какво искате да кажете? — попита Александра с изплашен глас.

— Искаше да се измъкнеш от Ню Йорк бързо, без никой да разбере, но настояваше да вземеш всички тези куфари с дрехи с теб. Мисля, че отговорът е очевиден.

— Така ли? — Александра не можеше да разбере как този факт би довел до разкриването на самоличността й.

— Не се опитвай да се правиш на невинна. Подозирам, че си изгубила невинността си преди много време.

— Наистина не разбирам за какво говорите — Александра се опита да говори спокойно.

— Виж сега, всичко, което исках, беше малко от онова, което раздаваш край себе си, но ти толкова настоятелно се опитваше да се измъкнеш…

— Какво!

— Боже, тя била хладнокръвна! Знам, че са те изгонили от Ню Йорк, защото си скъпо платена проститутка и за мен ще си останеш проститутка, без значение каква си всъщност.

— Проститутка? — разсмя се дрезгаво Александра — Глупак такъв! Искам си куфарите. Това е всичко, което искам от вас. Вече ви платих. Аз…

Не завърши думите си, защото тежката му ръка се стовари върху лицето й и я събори върху меката, влажна земя.

— Осмеляваш се да ме наричаш глупак, малка курва такава. Ще ти покажа що за човек съм — изръмжа Съли, докато си разкопчаваше панталоните.

— Остави ме — простена Александра, неспособна да помръдне.

Джейк с проклятие скочи от леглото на Керълайн. Бързо навлече панталоните си. Докато тичаше навън, Керълайн извика след него.

— Нали чу? Тя е проститутка. Няма нужда да я защитаваш. Точно от това има нужда.

Но преди да завърши думите си, Джейк вече беше преминал половината стъпала. Керълайн започна припряно да се облича. Джейк беше неин и възнамеряваше да се бие за него.

Джейк прескачаше по две стъпала, а яростта му го подтикваше към хладнокръвна решителност. Съли току-що беше вдигнал роклята на Александра, разкривайки дългите й, красиви крака, докато тя стенеше и безпомощно го удряше.

Джейк дотича при тях.

— Какво, по дяволите, правиш, Съли? — запита той, а гласът му заплашително разцепи тишината на островната нощ.

Съли трепна и скочи на крака, готов да посрещне Джейк.

— Взимам си моето. Не е твоя работа. Връщай се при Керълайн. Тази нощ иска теб. Имам право да потърся удоволствието си, където мога.

— Нямаш права, щом Алекс е засегната, Съли.

— Случай, големи човече, тук нямаш думата. Тя е моя. Тя е курва. А ти не я искаш.

Джейк стовари с всичка сила юмрука си върху лицето на Съли, който не очакваше удара. Съли се строполи тежко на земята. Когато започна несигурно да се надига, Джейк стъпи с крак върху широките му гърди.

— Стой долу, Съли, ако не искаш още от същото. Взимам Александра с мен. Не се опитвай да ме следваш. Тя ми принадлежи и не трябва да го забравяте нито ти, нито кой да е друг мъж.

Джейк взе ръката на Александра, изправи я на крака и я поведе след себе си. Тя се затича, препъвайки се, докато бързо пресичаха обширната ливада пред къщата. Едва когато достигнаха до края й, Александра погледа назад. Съли гневно се изправяше на крака, а към него се присъединяваше и Керълайн.

Александра се радваше, че се маха далеч от тях, но не беше много сигурна в Джейк, тъй като той грубо я влачеше след себе си през гъстия храсталак на острова, без много да го е грижа за леките й пантофи и тънката й рокля.

Потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко в тъмната, гъста растителност. Александра се бореше с увиващите се лиани и вкопчващите се храсти, докато подтичваше, за да не изостава от широките крачки на Джейк. Гневно си помисли, че той не носи дълга пола, която постоянно заплашва да се скъса при всеки завой. Опита се да освободи ръката си, но той само стегна хватката си, дърпайки я след себе си. Препъна се и почти изгуби равновесие. Подпря се със свободната си ръка на гърба му, да не падне. Защо не вървеше по-бавно? Определено не можеха да ги проследят. Дишането й се учести. В пантофите й бяха влезли камъчета и краката я боляха при всяка стъпка. Нямаше ли най-сетне да спрат?

Стори й се, че измина цяла вечност, преди да спрат. Александра се отпусна на земята. Изтощена, раздърпана обезсърчена, не се безпокоеше какво ще стане сега. Искаше само да си почине.

Джейк коленичи до нея.

— Всичко е наред, Алекс. Тук не могат да ни проследят, а корабът не е далеч. Сами сме. Ти си в безопасност.

Опитвайки се да овладее задъханото си дишане, Александра вдигна поглед към лицето му, което изглеждаше остро и ъгловато на лунната светлина, и ни най-малко не се почувства в безопасност сама с него. Всъщност изведнъж усети тялото му съвсем близо до своето, голите му, окосмени гърди, ръцете му, които я докосваха и притегляха към него. И се почувства неспособна да бяга. Изправи я на крака, прегърна я, притисна я към себе си, давайки й от топлината си. Тялото му беше стегнато и мускулесто. Можеше да почувства топлината на голата му плът върху частично разголените си гърди, които се напрягаха към него. Когато главата му се наклони към нея, Александра простена, защото се боеше да не я наранят отново, но все пак не можеше да се освободи от избухналите чувства, които я парализираха.

Устните му властно се впиха нейните. Тя се отблъсна от гърдите му, опитвайки се да се освободи, преди напълно да е изгубила контрол върху себе си. Джейк сложи едната си ръка зад тила й, така че тя не можеше се да съпротивлява на гладните му, търсещи устни, които се притискаха към устата й, принуждавайки я да разтвори устните си. Езикът му бързо се гмурна вътре, потапяйки се дълбоко, по-дълбоко в алчното си търсене. Ръката му хвана плитката й и я дръпна назад, така че косата й се изсипа в безпорядък. Другата му ръка я притискаше здраво, карайки я да усеща стегнатите, безмилостни мускули на бедрата му върху своите.

О, но какво ставаше с нея в тази унищожителна прегръдка? Защото изведнъж откри, че отвръща на целувката му, а ръцете й леко се придвижват по гърба му, докато намериха меката коса на тила му. Никога преди не се беше чувствала по този начин. Сякаш не съществуваше нищо друго, освен сливането на двете им тела и горещото туптене в ушите й. След това устните му се откъснаха от нейните. Александра почувства, че отмалява, докато устните му сипеха леки целувки надолу по гърлото й, докато стигнаха до трапчинката в основата на шията, където спряха, изгаряйки я с докосванията си. Ръцете му се насочиха към корсажа й, разкопчаха го с ловки движения и се плъзнаха вътре, за да поемат гърдите й с горещи, настойчиви движения. Александра се наклони към него, а от гърлото й се откъснаха нежни стенания, щом устните на Джейк намериха стегнатите й, изпъкнали зърна и езикът му ги задразни, а в корема й някаква твърда, топла топка реагираше при всяко докосване. Не трябваше да му позволява това. Не трябваше!

Събирайки цялата си сила тя го отблъсна от себе си, без да забележи изненадата, а след това и гнева, които се изписаха на лицето му, докато тя бягаше от него. Александра се озова на мекия пясък на морския бряг. Лунната светлина превръщаше прииждащите вълни в блестящо сребро. Александра се поколеба накъде да тръгне. Не можеше да се върне нито на кораба, нито в къщата, но пред нея беше океанът, а зад нея — Джейк. След това го чу да се приближава към нея и с тих вик се втурна отчаяно към океана, без да съзнава какво прави. Вече не разсъждаваше. Беше ослепяла от страх — страх от чувствата, които не успяваше да разбере и които не искаше да приеме.

Но Джейк с лекота я настигна и я хвана до самата вода. Тя се извъртя, дръпна се в ръцете му и двамата паднаха в плитката вода, разплисквайки я шумно, докато Джейк се мъчеше отново да вземе контрола в свои ръце. Но тя беше почти подивяла от отчаяние.

— Няма да те нараня, Алекс. Какво са ти сторили, та си толкова изплашена от мен? Никога не съм те наранявал. Защо сега да го правя?

Думите му бяха разумни, но Александра не искаше да ги чуе, удряйки го със силата на отчаянието си, защото не можеше да забрави един друг мъж, един друг случай. Нима Стен Луис бе унищожил природния й дар да получава наслада от мъжете? Беше изплашена.

Най-накрая Джейк я притисна към себе си, чувствайки как тялото й трепери до неговото, докато вълните една след друга обливаха краката им. Отдръпвайки я леко от себе си, огледа тялото й. „Красива е“, мислеше си той, докато очите му се наслаждаваха на гъвкавото тяло под прилепналата мокра рокля, на гърдите й, напрегнати от желание. Джейк не направи никакъв опит да я нарани. Клепачите й бавно се повдигнаха, тя премигна няколко пъти, за да разпръсне солените водни капчици, докато накрая зелените й очи се спряха върху него — пълни със смущение, страх и гняв. Погледите им се срещнаха. И тогава устните им жадно се потърсиха. Сякаш в тях избухна пожар, който ги подтикваше да продължават. Ръцете му се заровиха в косите й, придърпаха я към него, искайки нещо, което тя не можеше да разбере, но знаеше, че трябва да направи. Отначало я целуна нежно, а след това, щом пламъците в тях се разгоряха и ги погълнаха, започна бясно да я целува.

— Александра, Александра — мърмореше тихо той, докато устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу, по шията й. С бързи, припрени движения Джейк смъкна мократа й рокля, след това свали панталоните си. Приведе се над нея, покривайки тялото й със своето.

Александра потрепери от докосването на топлото му тяло, защото почувства твърдата му мъжественост, която се притискаше между бедрата й.

— Не, не, Джейк. Моля те… — започна тя. Но Джейк покри устата й със своята, а езикът му изкусно я принуди да се подчини на волята му, докато ръцете му изследваха нежните извивки на тялото й. Скоро не можеше повече да протестира и се отпусна върху пясъка. Усещаше как хладната, солена вода удря кожата й, след това бързо пробягва край тялото й, като го очертаваше и търсеше място, откъдето да премине.