Джейн Арчър - Непокорна страст

По време на вечерята Хейуърд, доктор Елдър и Александра трудно можеха да се престорят, че не забелязват отделената група в другия край на тяхната маса. Виното се лееше и Керълайн пиеше чаша след чаша, докато накрая изпадна в някакво странно състояние на превъзбуда. Накланяше се ту към единия, тук към другия мъж, с открито желание да ги очарова, а едрите й гърди почти бяха изскочили от роклята. Като че ли искаше да насъска единия мъж срещу другия, докато накрая избухнеха от страст и ревност. Но тази вечер изглежда, че хитрият й план нямаше да се осъществи, което я караше да става все по-неприятна с желанията си. На Александра й се струваше, че тя всеки миг ще скочи, ще се съблече и ще започне да танцува върху масата. По този начин Керълайн със сигурност щеше да си осигури изцяло вниманието им.

— Керълайн е жена — рече най-накрая Хейуърд, — която се нуждае от постоянни доказателства, че е желана. По време на войната беше заобиколена от несекващ поток обожатели, но сега…

— Аз… — започна Александра, опитвайки се да прикрие смущението си.

— Не, аз я разбирам. Има нужда от съпруг, от силен мъж като Джейк. Възнамерява да се омъжи за него, но…

— Разбира се, че ще се ожени за него, Хейуърд — бързо додаде Александра. — Вижте колко е очарован от нея.

Хейуърд и доктор Елдър я погледнаха със съмнение, тъй като и двамата познаваха по-добре от нея контрабандиста и знаеха, че досега не е бил верен само на една жена и едва ли щеше да се ожени за Керълайн.

Хейуърд, доктор Елдър и Александра с мъка издържаха проточилата се вечеря. Храната беше вкусна, но Александра не можеше да се храни. Чувстваше се все повече и повече потисната, докато се мъчеше да задържи погледа си върху чинията. И в същото време усещаше как в нея се надига силна възбуда. Започваше да признава свирепата сила на желанията, докато очите й се плъзгаха по другата група. Чувстваше, че в нея се събуждат пориви, които преди не бяха съществували. И й се искаше или да не беше толкова добре възпитана, или да можеше винаги да се контролира с ледена студенина, или да не беше изнасилена. Какво ли наслада би предизвикало усещането на едно силно голо мъжко тяло върху нейното? Как ли щеше да се чувства, ако за момент забравеше всичко, освен едно — Джейк?

Внезапно забеляза, че погледът на Джейк е вперен в нея, а в очите му видя ответен огън и копнеж за нея. Изчерви се силно и извърна очите си.

Когато Александра си мислеше, че повече не може да издържа театъра, който се разиграваше на масата, вечерята най-сетне свърши. Беше изпила повече вино, отколкото възнамеряваше и се почувства леко замаяна, когато Хейуърд й помогна да стане от стола си. Облегна се тежко на него, преди да разбере какво точно става, вдигна очи и видя, че Джейк я наблюдава с едва прикрит гняв. Той сграбчи Керълайн за ръката и я повлече през входната врата. Александра чуваше звънкия смях на Керълайн, докато Джейк я водеше по стъпалата на верандата.

Капитан Съли побърза след тях.

— Хей, Джейк? Нека да споделим наградата — извика той.

Хейуърд отведе Александра от хола в гостната и докторът се присъедини към тях.

— Боя се, че останалите може би няма да ни правят компания — усмихна се Александра.

— Керълайн рядко се присъединява към групата след вечеря — каза доктор Елдър. — Обикновено си организира собствено парти. За нас не е необичайно, но се надявам този факт да не промени мнението ви за Керълайн. Тя наистина е хубава, но просто иска постоянно да й го повтарят.

Хейуърд кимна в съгласие.

След няколко плахи опита да завърже разговор, докторът се извини. След като си тръгна, Хейуърд се премести и седна по-близо до Александра. С усещането си за женственост, което наскоро бе започнало да се оформя в нея и леко замаяните си от изпитото вино възприятия, Александра силно чувстваше присъствието му като мъж — като един хубав млад мъж, който я желае. Знаеше, че трябва да се махне или да го накара да се премести по-далеч, но сякаш бе обхваната от някаква летаргия, така че остана неподвижна, изчаквайки следващия му ход.

— Александра — страстно започна Хейуърд, — искам… искам да се омъжиш за мен. Обичам те! Дали би могла някога… мога ли да се надявам, че някой ден ще се омъжиш за мен, че ще ме обикнеш?

Хейуърд държеше двете й ръце и се беше наклонил към нея. Топлият му дъх достигаше лицето й, а очите му бяха влажни и предани като на кученце. Александра се чувстваше парализирана, безпомощна, заловена в капан. Не можеше да се омъжи за този човек. Не чувстваше нищо към него. Чувствата и желанията й, като че ли вече не бяха под неин контрол. Те принадлежаха на друг мъж.

— Кажи ми, Александра. Трябва да знам.

— Прибързваш, Хейуърд. Моля те — извика тя, като го отблъсна от себе си и скочи на крака.

Хейуърд остана на мястото си с напълно обезсърчен вид.

— Не искам да кажа, че не те харесвам — каза тя, опитвайки се отчаяно да не го нарани. — Все още е… много рано. Едва те познавам.

Хейуърд я загледа внимателно, а в очите му започна да тлее странен блясък.

— Знаеш ли, скъпа, също като Керълайн мразя да ме отхвърлят. Й двамата не обичаме да ни зарязват заради някой друг.

— Няма никой друг.

— Но ти нямаш спомени, нали? Дали не играеш някаква игра? Може би колекционираш мъжки сърца? Така ли е, Александра?

Беше се изправил и стоеше до нея. Александра безпогрешно различи дивия блясък на страстта в очите му и ревнивата похот, изписана върху хубавото му лице.

— Толкова ли съм отвратителен, та да не ми дадеш поне една целувка тази вечер, след всичко, което направих за теб? — попита той, като сложи ръце на раменете й и бавно я притегли към себе си, а очите му се мъчеха да я подчинят на волята му.

— Не възнамерявам да играя ролята на блудница заради стаята и храната — гневно отвърна Александра, на която й беше омръзнало да се прави на деликатна. — Пусни ме. Отивам си в стаята.

Но ръцете му само се стегнаха по здраво, придърпаха я към него, а устните му трескаво потърсиха нейните, откриха ги и се впиха в тях. Александра се опита да се освободи, но той не забелязваше усилията й, докато страстно я целуваше. Опита се да я подтикне към отзивчивост, отпускайки хватката си, така че ръцете му да могат да си играят с тялото й, да опипват меките му, пищни извивки. Поддържайки я с една ръка за кръста, Хейуърд дръзко пъхна другата си ръка в деколтето на роклята й, търсейки топлата й, тръпнеща плът и твърдите й зърна. Стенейки, премести влажните си устни от устата й надолу по шията, към дълбоката долина между гърдите й, където спря. Устните му горяха, а желанието му беше силно и непреодолимо.

Най-сетне Александра съзря възможност да избяга и го изненада, като се дръпна рязко назад. Удари му силен шамар.

— Обидихте ме, сър, и очевидно не сте джентълмен — каза тя разпалено, преди да се обърне и гордо да тръгне към стаята си. Докато вървеше бързо, опитвайки се да не тича, тя прокле всички мъже за тяхната бруталност.

Хейуърд сложи ръка на бузата си и мълчаливо се прокле за глупостта си да насилва Александра. В същото време туптенето в слабините му търсеше освобождение. Гледаше как тялото й се отдалечава — гъвкаво и съблазнително. Трябваше да се овладее, за да не се втурне след нея, да я грабне и да я отнесе в стаята й, където можеше да се освободи дълбоко в нея. Но искаше да я има повече от един път — искаше я завинаги. Досега не беше желал толкова силно друга жена. Трябваше да я има.

Александра бързо се изкачи по стълбите, твърдо решена да потърси сигурно убежище в стаята си, преди той да я е последвал. Всички ли в тази къща бяха луди от сладострастие? Затръшна вратата на стаята си и я заключи. Реши, че няма да допусне други натрапници тази вечер. Трябваше да се махне от този остров, далеч от тези мъже.