Джейн Арчър - Непокорна страст

— Мис Александра! Мис Александра! — повика Леона, като дръпна пердетата, пускайки топлината на следобедното слънце в стаята.

Александра се събуди от дълбокия си сън и за миг не можа да разбере как е попаднала в това огромно легло със завеси и в тази спалня, в която бавно се движеше тъмнокожата жена. Постепенно спомените й се върнаха, а заедно с тях и проблемите, разочарованието и ужасът, които напоследък изпълваха живота й, но тя решително ги изхвърли от ума си и седна в леглото. Не беше спала толкова добре от смъртта на Олаф. Чувстваше се освежена и готова да се справи с всичко, за да изпълни обещанието, което бе дала на стария си приятел.

— Мис Александра, проспахте половината ден — рече почти укорително Леона. — Разбира се, мистър Джейк каза да не ви будим за нищо на света. А мистър Хейуърд каза да ви събудя следобед, така че да излезете на езда с него, щом се прибере в къщи. Така че правя точно това. Не мога да им угодя на всичките… — Леона млъкна, поставяйки подноса със закуската в скута на Александра.

Закуска в леглото! Какъв лукс след дните, прекарани в тясната каюта на шхуната.

— Знаете ли дали капитан Джейк е тук? — попита Александра почти засрамена, че проявява подобен интерес.

Леона се усмихна с разбиране.

— Хубав мъж, нали? Никое момиче не може да му устои…

— О, не. Просто…

— Разбирам, мила, но помнете, че докато той е тук, принадлежи на мис Керълайн.

— Това не ме безпокои. Определено не се интересувам от него… по този начин. Просто исках да разбера как върви ремонтът на кораба.

— От сутринта е отишъл на кораба. Струва ми се, че бърза да се махне от Бахамските Острови. Спомням си, когато… но по-добре да се облечете, ако сте привършили закуската си.

Александра искаше да чуе продължението на онова, което бе започнала да казва Леона, но потисна порива си да я попита.

— Това е най-доброто, което успях да намеря за толкова кратко време. Това е един стар костюм за езда на мис Керълайн. Трябва да призная, че е виждал и подобри дни. Преправих го малко, но полата ще ви е малко къса.

— Ще свърши работа, Леона. Наистина съм ви много благодарна за всичко, което сторихте за мен.

Всъщност Александра си мислеше, че Керълайн умишлено беше избрала дреха, която беше съвсем демоде и нямаше да й подхожда, но просто се налагаше да я облече. Спомни си с копнеж за куфарите с фини дрехи, но отхвърли тези мисли, тъй като те бяха безвъзвратно загубени. Всъщност, ако капитан Съли дойдеше на вечеря, може би щеше да успее да си върне вещите. Потрепери при мисълта отново да е с него или да го пита за нещата си. Какво да прави? А ако капитан Съли реши да им каже, че идва от Ню Йорк? Той знаеше, че има пари, но това беше всичко, което му беше известно. Александра задиша по-леко. Капитанът на „Шарлот“ всъщност не би могъл наистина да каже коя е тя.

След като се облече, отиде пред огледалото и се загледа в образа си. Дрехите подчертаваха линиите на тялото й, като й напомняха, че всъщност вече е зряла жена. Беше изолирана толкова дълго, че не беше обръщала внимание на този факт, докато Стен Луис и капитан Съли не показаха явно, че я смятат за жена — жена, която е желана.

— Работя върху една друга рокля, мис Александра, която да облечете за вечерното парти — каза Леона.

Александра почувства, че кръвта й се вледенява при спомена за думите на Керълайн предишната вечер. Но все пак се нуждаеше от куфарите си. Как би могла да си ги върне, ако не се срещнеше с капитан Съли? Гневът, който изпита при спомена за отношението му към нея, докато беше в негова власт, и нуждата й дадоха повече смелост. Реши, че ако дойдеше, трябваше да си наложи да се приближи до него.

— Очаквам с нетърпение да дойде вечерта и да видя роклята, която ми приготвяте. Предполагате ли, че Хейуърд ме очаква?

— Да, мила. Гори от нетърпение да ви види отново — рече Леона.

Александра излезе от стаята, поласкана от мисълта, че един джентълмен я намира привлекателна. Преди срещите си със Стен Луис и капитан Съли приемаше с по-голяма лекота вниманието на мъжете. А сега започваше да подозира всички, че имат някакви скрити, лоши намерения. Толкова ли беше трудно един мъж да харесва една жена заради самата нея, а не заради богатството или тялото й? Вече не знаеше какво да мисли и в какво да вярва. Би трябвало да мрази всички мъже, но въпреки това с нея ставаше нещо странно в присъствието на Джейк. Но не, не трябваше да мисли за него. Трябваше да отиде на езда с Хейуърд и да избие от главата си всички подобни мисли, поне засега.

— Александра! — любезно заговори Хейуърд, щом тя слезе по стълбите, водещи към фоайето. Кафявите му очи топло проблясваха от удоволствие. — Днес изглеждате дори още по-красива.

— Благодаря — усмихна му се тя. — Подозирам, че добрият сън в такова удобно легло би направил чудеса с всеки.

Съпроводи я през предната врата. Пищната тропическа растителност, покриваща целия остров, освен край залива, където я ограничаваше прилежната работа на градинарите, й направи силно впечатление. Над целия остров витаеше усещане за топлина и мързеливо спокойствие, които бяха в пълен контраст с климата на Ню Йорк.

Хейуърд я отведе до моравата пред къщата, където един коняр държеше два коня. Александра никога не беше виждала толкова много негри и ги разглеждаше с интерес, при все че се стараеше да не показва явно любопитството си.

— Избрах тази кобила за вас, Александра, защото е добродушна, но все пак не е малко конче.

— О, изглежда съвършена. Наистина е красива.

— Боя се, че една от страстите ми са конете и им посвещавам голяма част от времето си.

Хейуърд се метна на коня си и изчака докато конярят помагаше на Александра да се качи на седлото. След като възседна коня и оправи полите си, двамата бавно се отдалечиха от къщата и завиха по една тясна, прашна пътека, водеща към вътрешността на острова. Александра не срещна проблеми с управлението на коня. Всъщност предпочиташе по-бързите, по-жизнени животни, тъй като обичаше да препуска и да чувства как вятърът развява костите й. Тази бавна, равномерна езда не отговаряше точно на представите й за забавление, но не трябваше да препуска надалеч от Хейуърд. Освен че щеше да е невъзпитано, несъмнено щеше да се изгуби.

Мъжът с нея сякаш се сливаше с околността, ставайки част от бавния, неизменен ритъм на острова. Той едва ли би изпитал крайни чувства, по-скоро би останал непроменен, независимо от усещанията си. Вероятно не беше с буен нрав или просто успяваше да се владее. Беше хубав мъж, но небрежната му грация сякаш не достигаше до нея. Присъствието му не оставяше никаква следа върху чувствата й.

Тръсна глава, опитвайки се да прогони тези мисли и просто да се наслади на красотата на острова и удоволствието от ездата. Откъде в нея бе възникнал този внезапен интерес към мъжете, особено след онова, което й се беше случило? Защо неочаквано започна да забелязва начина, по който вървят, техните гласове, телата им — о, да, телата им! Изглежда, че всичко бе започнало на „Летящия Джей“, когато за първи видя Джейк надвесен над нея, изглеждащ толкова мощен, толкова мъжествен. Не трябваше да мисли за него. Не можеше да му вярва. Караше я да чувства как тялото й я предава, сякаш той говореше директно с него, заобикаляйки ума й.

— Какво мислите за това, Александра? — попита Хейуърд.

— Какво? — сепна се Александра и бързо се огледа наоколо. Вглъбена в мислите си, почти не бе обърнала внимание на придвижването им във вътрешността на острова. Сега забеляза, че са излезли на открито място, застлано с килим от мека трева и покрив от клоните на дърветата, които се събираха над тях. В центъра имаше бистър извор. Обстановката беше толкова съвършена, че трудно можеше да се повярва, че е истинска. През целия й живот неин дом беше Ню Йорк и това изобилие от природни красоти беше прекалено, за да е истина.

— О, Хейуърд, толкова е хубаво! Наистина е красиво! — възкликна тя, докато той слизаше от коня, за да й помогне.

— Радвам се, че мислите така. Харесвам това място.

— Вижда се защо.

Оставиха конете и бавно тръгнаха към езерцето, около което се носеха звуците и ароматите на острова. Седнаха край неподвижната вода. Хейуърд се приближи към нея. Тялото й леко се стегна.

Хейуърд забеляза движението й.

— Не се бойте от мен, Александра. Ние не знаем как сте живели преди или как мъжете са се отнасяли към вас, но няма да ви сторя нищо лошо за нищо на света. Моля ви, повярвайте ми.

Гласът му звучеше толкова искрено, че Александра обърна към него омайващия си поглед със силно желание да му повярва. Не можеше да не забележи, че в близост до нея той губеше контрол върху себе си, сякаш на света нямаше друго живо същество, освен нея. Това събуди у нея странно усещане за сила. Вроденото й чувство за женственост започна да се събужда. „Жената притежава мощ, помисли си тя, но различна от тази на мъжа.“ По тялото й премина приятна тръпка, щом забеляза, че Хейуърд продължава да е в плен на магичното й излъчване, което сякаш го теглеше към нея.