И Бей отново разбра за какво говори той. Помисли си колко разсеяна бе тя, опитвайки се да помогне на децата с домашните им, да задържи нещата в нормалния им ритъм, същевременно обезумяла от безпокойство…

— Тревожех се, че я губя, и престанах да се грижа толкова много за работата си. Искам да кажа, че дървените лодки са красиви и за мен те са един труд, изпълнен с любов, но са нищо в сравнение със семейството ми.

— Но бизнесът ти е продължил да върви…

— Да — отвърна той. — Обаче сърцето ми не беше в него. Всичко това звучи като едно огромно извинение, знам — но не е. Не искам да е така. Просто държа да ти разкажа цялата история. Виж, Чарли инвестира в моята компания.

— Тази?

— Да. От нея не се изкарват много пари. Всъщност хората казват, че карането на лодка е прекалено скъпо и доста неудобно, че е по-евтино да застанеш под един студен душ и да късаш стодоларови банкноти. Е, строенето на дървени лодки доста прилича на това. Не е лесно да висиш цяла зима в тази неотоплена барака. През някои години изкарвам малка печалба, но обикновено, ако си възвърна разходите за лодките, се смятам за късметлия.

— Значи Чарли те е измъквала.

— Да. Тя ме финансираше. Никога не съм си мислил, че това я притеснява — всъщност си мислех, че й харесва. Казваше, че е романтично. Знаейки, че дядо ми е направил това бюро и че аз вървя по пътя му, като работя с дърво… правя класически лодки от нулата само с двете си ръце. Тя имаше моряци в рода си. Но това е вглеждане в миналото; може би забравихме да гледаме напред.

— Или в настоящето.

— Може би. Както и да е, тя започна да мърмори. Кой се нуждаел от още един класически корабен шедьовър? Зае се сериозно с финансите от фонда на Елиза, искаше да разбере механизма им — заговори, че смята да завърши магистратура по бизнесадминистрация. И аз изведнъж си помислих, че й се струвам само един работник с чук.

Бей се замисли за Шон, за надменното му отношение към работниците. Той наистина ги гледаше отвисоко, смяташе ги за по-нисша класа, въпреки че баща му беше железопътен работник.

— И така, през онази година аз наистина обърках нещата. Взех твърде много поръчки и оплесках някои от тях. После обърнах другата страна — изобщо престанах да приемам поръчки. Парите, които бях спечелил, бързо свършиха. И трябваше да помоля Чарли за още от фонда, само за да покрият дълговете ми, сметките, с които изоставах. А те се трупаха като лавина.

— Тя беше ли разстроена?

Дан се втренчи в бюрото, сякаш право в очите на Посейдон.

— Това е почти най-лошата част. Тя изобщо не изглеждаше разстроена. Изглеждаше й забавно.

— О…

— Сякаш не искаше да взема това насериозно; сякаш моята работа винаги е била хоби и се нуждаехме от още пари, за да може тя да продължи. Изглежда, вземаше толкова много повече от хората, с които се срещаше в банката, от адвокатските кантори — за „да набере скорост“, както го наричаше, имайки предвид фонда на Елиза.

— Шон? — попита Бей. — Той беше ли един от тези хора?

Дан кимна.

— Да. Спомнях си го отпреди. Тогава не го харесвах. Не знаех, че вие двамата сте се оженили. Не бях го виждал през всичките тези години, но тя говореше много за него. Колко услужлив бил, колко добре се справял с парите, как я насърчавал да получи образование заради фонда, как искал да й помогне.

Бей беше виждала Шон в действие; някога това й изглеждаше привлекателно. Той имаше дар слово и бе страхотен, когато искаше да убеди хората, че са много умни, че той може да се поучи от тях, че ако обединят сили с него, те могат да се превърнат в страхотен екип. Качеството, което го превърна в изключителен бизнесмен. Но с Чарли… тя беше толкова красива, аристократична и притежаваше всичко онова, което Шон искаше да бъде… може би с нея той наистина е имал предвид всичко, което е казвал.

— Мисля, че съпругът ти искаше да спи с жена ми — каза Дан.

— А мислиш ли, че наистина го е направил?

Той поклати глава.

— Не. Кълна се, щях да го разбера. Познавах Чарли толкова добре. Можех да я чета като книга. Знаех, че се вълнува от всичко, което той знае, от това колко умен бил във финансовия свят — всичко това я забавляваше. Мисля, че вниманието му я ласкаеше.

Бей се присви, като си представи, но повярва напълно на това.

— Дълго преди да го срещна отново — продължи Дан, — исках да го убия. Мислех, че сваля Чарли и макар да не вярвах, че тя ще се поддаде, не харесвах онова, което той причиняваше на семейството ни.

— Съжалявам.

— Вината не е твоя, Бей. Добре — всичко това е само фонът. Ето останалото.

Бей се напрегна, докато наблюдаваше лицето на Дан.

— Чарли почина. Дори не искам да се впускам в подробности какво бе това — за мен и за Елиза. Бизнесът ми беше на ръба почти година, но след това той тръгна направо към ада. Станах попечител на мястото на Чарли — имах възможност да използвам парите на Елиза. Един ден се обадих на Шон да видя как мога да заема няколко хиляди долара от фонда — над онова, което ми плащаха — за да покрия един чек. Той се появи тук на следващата сутрин.

— О! — възкликна Бей. Шон бе видял възможност.

— Съчувстваше ми, беше настроен някак си дружелюбно… оглеждаше се, възхищаваше се от лодките.

— Макар че не си падаше по дървени лодки — отбеляза тя.

— Никога не се знае. Започнах да си мисля, че съм грешал за него. Изведнъж се сдобих с нов най-добър приятел.

— Наистина ли го чувстваше така? — попита скептично Бей. Все пак искаше да повярва, че някой е видял нещо добро и истинско у Шон.

Той поклати глава почти тъжно, не искаше да я разочарова.

— Не. Знаех, че крои нещо. Играеше си с мен — усещах го. Но самият аз бях доста отчаян — на Елиза й беше толкова трудно. Усещах, че ще изгубя всичко, ако не измисля нещо.

— Фондът…

Дан кимна.

— Всички тези пари просто си стоят в банката — обясни тогава Шон.

— И ти какво направи?

— Мислих за това цяла нощ. Тъй като той наистина не предложи нищо, нищо не изглеждаше незаконно, аз си помислих, че наистина говори сериозно, че има начин да се направи нещо, за да мога да използвам парите — да заема от фонда — и да ги върна. Но на следващия ден му се обадих.

— На Шон?

— Да. И му казах да забрави за заема. Не исках парите. На следващия ден той се появи отново.

— Тук?

Дан кимна.

— Каза, че искал да ме наеме да построя лодка за дъщеря му…

— Поне го е направил.

Но Дан поклати глава.

— Не, Бей. Мисля, че беше претекст — причина да дойде тук. Каза, че Ани харесвала лодки, но че не била много активна — че вероятно нямало да използва много лодката.

— Това копеле! — извика Бей.

— Знам. И двамата го знаем. Когато каза това, аз наистина разбрах, че той иска нещо лошо. Опитваше се да ме проучи — да види от колко пари се нуждая, доколко далеч съм готов да стигна. Използваше дъщеря си, а аз щях да използвам моята.

— Но ти не си…

— Не. — Поклати глава. — Дори не трябваше да си го помислям. Но преминавах през трудности и бях толкова уплашен, че ще изгубя това място, ще изгубя препитанието си. Дъщеря ми имаше всичките пари, от които някога щеше да се нуждае, а аз си мислех как ще я издържам. Исках тя да се гордее с мен, с това, което правя.

— И какво поиска от теб Шон?

— Каза, че като попечители ние можем да създадем бизнес и да използваме пари от фонда на Елиза. Аз се замислих: вероятно можех да го направя веднъж, като вземех заем от главницата. Той предлагаше — петдесет, сто хиляди.

Бей скръсти ръце. Мразеше Шон заради това, че се бе опитал да накара Дан да вземе пари от собствената си дъщеря.

— Помислих си, какво пък, ако го направя за една година? Може би за шест месеца. Да действам агресивно и да започна да продавам лодки. Ще съкратя разходите за материали, може би ще използвам по-евтино дърво. Клиентите ми са богати собственици на яхти и не се плашат от големите сметки. Ще си направя по-добро счетоводство, ще си събера някои дългове — започнах да си мечтая за всичко това.

Бей слушаше и й се искаше Дан никога да не си е помислял за това.

— Шон каза, че в сравнение с онова, което е в главницата на фонда, това било нищо.

— Какво искаше в замяна?

— Като се замисля, смятам, че искаше да използва фонда като холдингова компания. Попита как бих се почувствал, ако там има някои непознати депозити и тегления, стига те да не засягат дългосрочната стойност на фонда. Казах, че не се интересувам.

— Просто така?

Той кимна.

— Щом зададе въпроса, разбрах, че иска нещо нередно. Не разбирам от банкиране, но усетих погледа му. Той прикри това веднага — уговаряйки ме да построя лодката.

— Този гадняр — възкликна Бей. — Тя направи онази лодка.

— Знам — отвърна Дан. — Казах му, че не е нужно да я задържам — че ако само ми я покаже, аз мога да изчисля размерите в по-голям мащаб и да построя нещо наистина красиво за Ани.

— И си мислиш, че цялата работа е била претекст за него за… какво? Да пере пари? — попита Бей.