Както виждате, всичко е наред. Е, вярно, с Щефан не се разбираме кой знае колко, но при дадените обстоятелства, не може и да се иска нещо повече. Фактически Евелин описа много правилно ситуацията: „Щефан понася загубата като всеки мъж. Държи жена си отговорна за нея“. Бившата си жена, за да бъдем съвсем точни. От почти две седмици сме официално разведени. За съжаление, той е много злопаметен и често обича да връща лентата назад. Например това, че сега съм с Оливер и очаквам дете от него, той възприема като атака срещу егото му. Съвсем наскоро дори каза, че се е захванал с Петра, за да ми отмъсти за изневярата със собствения му брат. Е да, слава Богу, че всички знаем каква е истината.

Какво стана с Петра, не знам съвсем точно. Приятелката на Елизабет, Хана, обаче се кълне, че я била видяла в новооткритото градинско отделение на големия строителен магазин. Била облечена в задължителната за служителите зелена престилка с оранжев гризач на гърдите. Хана твърдеше, че престилката била много удачно скроена, защото кривите крака на Петра изобщо не си личали. Физиономията на Петра обаче била много вкисната. Ако историята е вярна, градинското отделение със сигурност скоро ще затвори врати, защото Петра за нула време ще прогони всички клиенти от нежния пол. А пък с тази престилка едва ли ще успее да впечатли мъжете. Но на мен и без това ми беше все едно. Както вече бях казала, това градинско отделение не беше истинска конкуренция за нас.

Доктор Бернер, банковият директор Шерер и добрият стар Хуберт все още са едни от най-добрите ми клиенти. Какво направиха с канабиса, не знам. Но по всяка вероятност не го бяха изгорили. Веднъж, когато попитах Хуберт за това, той само загадъчно се усмихна и каза:

— Ще издам само, че това нещо става и за пиене…

Мисля, че са достатъчно големи за такива експерименти. Само за Фриц ми е малко жал. Опасявам се, че тайно му го слагат в питието и след това дяволски се забавляват за негова сметка.

Дъщерята на доктор Бернер, тази, която се беше оженила за месаря, посещава същия курс по раждане, като нас с Оливер. Много скоро щеше да дари месаря с първата им рожба.

Пфу! Какво пък е това? Тръба ли се спука? Наводнение?

О, страхувам се, че току-що ми изтекоха водите. Сигурно ще проявите разбиране, че точно в този момент ще трябва да приключа и да извикам с всичка сила за помощ.

Пожелайте ми успех!

Благодарности

Написването на една книга изисква много работа, а тази работа нямаше да мога да свърша без енергичната подкрепа на няколко човека. Искам да благодаря на скъпата ми майка, на Биги, на Силке, на Михаела и на Биргит, които жертваха своето време, за да спестят моето. Много се радвам, че ви има.

Искам да изразя и специална благодарност към моята редакторка д–р Клаудия Мюлер за търпението й, за чувството й за хумор, за критиката и похвалите, защото всичко това е нужно, за да бъде мотивиран един творец.

Беше много топло лято и невинаги беше лесно да се концентрирам върху работата си. Искам да благодаря и на съпруга си Франк за неговите оригинални решения, които направиха творческата ми дейност в ужасно горещата мансарда доста по-лесна. Така например, когато пишех, краката ми бяха потопени в голяма купа, пълна със студена вода и лед. А покривалото на леглото пък бе опънато на прозореца. И въпреки че изглеждаше странно, то изпълни предназначението си, тъй като чувствително по-малко оси се давеха в чашата ми с ябълков сок. За болките в гърба ми не беше виновен ти, скъпи, въпреки че те доста пообъркаха плановете ми.

През идващата зима сигурно ще ми липсват покривалото на прозореца, дълго проточилото се лято и цветущите ругатни на майсторите, които изключително шумно оправяха покрива на съседите. Съжалявам, че доста често си пожелавах някой от тях да падне от покрива.

Керстин Гир, август, 2003