— При нормални обстоятелства трябва да изчакаме няколко дни, докато всичко изсъхне — казах аз на Оливер. — Но след четири часа трябва да сме готови. Какво ще правим сега? Да изсушим почвата със сешоар ли?

— Недей да цивриш — отсече остро Оливер. — Трябва да запазим самообладание.

— Не цивря — отвърнах аз. — Това е просто алергията ми срещу котки.

Хумел, котката на Елизабет, постоянно ми се вреше в краката.

След поройния дъжд, слънцето се показа веднага.

— Все още не сме загубили войната — каза Кимел.

— Точно така — отвърна Оливер. — Хайде, момчета, на работа! Да разстелем ролките с трева директно върху калта. Ще отпусна на всеки по чифт нови обувки, ако успеем да се справим.

— И чорапи — добави Константин, който вече беше затънал до глезените в калта.

Обърнах се притеснено към оператора.

— По-добре ще е, ако не показваме това блато! — казах аз. — Иначе хората могат да си помислят, че така се редят ролките с трева.

— Няма проблем. Така ще го монтираме, че да стане ясно — намеси се Кимел.

Много често по време на работа се бях цапала, но толкова мръсна, както сега, никога не съм била. И точно когато започнах да давам разяснения за предимствата на ролките трева, и за да бъда по-убедителна дори разгърнах една пред сухата зидария, аз се подхлъзнах и се приземих в една дълбока кална локва. При това, директно с лицето напред. Нямаше и един член на екипа, който да не виеше от смях. Съседите също се посмяха за моя сметка.

— А това… — казах аз на камерата, когато успях да изпълзя от локвата и изплюх малко кал, — … това е причината, когато човек работи в градината, да не облича най-хубавите си дрехи.

— Супер! — извика Кимел.

В този момент камерата се извъртя от мен към котката, за да заснеме как Хумел се изака в чисто новия пясъчник.

— Ела, калчо! — каза Оливер и ми протегна ръка, за да ме издърпа. — Само не мога да си обясня как успяваш да изглеждаш толкова секси, дори когато си оплескана цялата в кал.

— Много неща не знаеш — отвърнах аз.

— Като например?

Оливер отново беше повдигнал едната си вежда. Ах, колко много харесвах у него тази скептична физиономия.

— Обичам те — казах искрено.

Изведнъж започнах да се чудя как съм могла толкова време да издържа, без да му го кажа.

Лицето на Оливер се озари, устните му се разтегнаха в най-великолепната усмивка, на която човек беше способен.

— И от кога?

Върху това и аз бях мислила през последните дни.

— Може би през целия си живот съм те обичала — казах. — Дори още преди да се запозная с теб.

— Ами Щефан?

— Отдавна вече скъсах с него — отвърнах аз. От косите ми се стичаше кал и капеше върху носа ми. — Ще трябва да отпътува за Чикаго без мен. Ще откупя градината от него с парите, които ще получа от облога на Фриц.

— Това е хубаво — каза Оливер, — защото Евелин иска да откупи от мен нашето жилище и аз няма къде да живея.

— Ще живееш при мен — предложих му аз и избърсах калта от носа си. За съжаление, продължаваше да капе нова кал.

Въпреки това Оливер ме прегърна много силно. Една камера заснемаше нашата изключително кална прегръдка.

— Тази кална сцена ще я изрежем. Ясна ли съм? — казах през рамо заплашително.

Оливер явно изобщо не забелязваше, че ни снимат. Целуваше ме, все едно, че бяхме сами вкъщи на масата.

— Има обаче и още нещо — казах аз, останала без дъх, и го погледнах сериозно.

Сега вече и той беше целият в кал.

— Казвай — полюбопитства Оливер.

Имах чувството, че лицата ни в момента се заснемат в близък план.

— Тези, черните презервативи — започнах тихо, — спомняш ли си ги?

— Разбира се, че си ги спомням — отговори Оливер.

Точно в този момент всички звуци в двора на Елизабет изведнъж замряха. Дори и птичките спряха да пеят.

— Един от тях е бил дефектен — рекох.

Епилог

Първата серия на градинското ни предаване беше излъчена наскоро, точно в началото на пролетта. Градината на Елизабет стана великолепна. А тя, Хана, Каспар и Марсибил също се представиха чудесно. Никой дотогава не беше виждал по-изненадана физиономия от тази на Елизабет, когато видя обновената си градина.

— Ох, колко отпочинала изглеждам само — възкликна тя по-късно, когато се видя по телевизията.

Оливер и аз също бяхме излезли много сладко. Рейтингът на предаването, отзивите на критиците и шумът, който се вдигна около него, надвиши многократно очакванията на програмния директор. Разбира се, не бяха изрязали калната сцена, но поне тогава все още имах плоско коремче, облечено в омазан с кал гащеризон. С времето вече не намирах калната сцена за чак толкова лоша. Малко по-късно започнах да изглеждам така, все едно бях глътнала футболна топка. А после гигантска тиква. А сега имам чувството, че в корема ми има огромен балон с нагорещен въздух. Оливер намира всичко това за великолепно, а аз мисля, че е някак необичайно. Слава Богу, че скоро всичко ще свърши. Вдругиден ми е терминът за раждане, а ако детето се е метнало на мен, ще се появи точно навреме. А и трябва да е точно, защото от май започва заснемането на първия от поредицата епизоди на „Градинска мечта — мечтаната градина. Едно шоу за градини и градинари“. Дотогава ми се искаше да съм овладяла изкуството на повиване, кърмене и денонощно будуване. Освен това силно се надявах да се върна, колкото се може по-скоро в стария си размер 36, но Катинка твърди, че това не може да стане толкова бързо. Тя казва, че здраво трябва да се изпотя, за да постигна желания ефект. А това значеше специални упражнения за стягане и гимнастика, както и няколкомесечна диета. Но пък можеше ли да й се вярва? Та тя твърди и че Еберхарт е най-добрият и най-красивият съпруг на планетата. Щастливката наскоро роди момиченце на име Мира. Винаги когато разказва драматичната история за раждането й (осемнайсет часа родилни болки, катетър, преливане на банки кръв, цезарово сечение), аз си запушвам ушите.

— А имай предвид, че ми е четвърто дете — винаги казваше Катинка накрая на историята си.

Това би трябвало да е един вид сплашване. В тези моменти Щефан винаги гледаше злорадо корема ми. Беше ясно, че ми желаеше такова мъчително раждане, нали трябва да има и възмездие.

Той получи работа във фирмата, при това много хубава за един маркетингов експерт, който толкова дълго време се беше занимавал с безполезни калкулации в собствения си разсадник. Работата в Чикаго обаче получи друг. За да бъдем съвсем точни, този друг беше Евелин. Може би беше малко подло от нейна страна да кандидатства за същата длъжност, но Евелин просто сви рамене и каза:

— По-добрият побеждава!

Самият Фриц не беше много ядосан, че Щефан не получи мястото, въпреки че беше пуснал своите специални връзки в действие.

— Е, поне мястото ще се заеме от член на семейството — казваше той.

Фриц също много се промени в последно време. Което ние отдаваме на горещата любовна афера със съседката му Роберта Кноп. От всичко, което се говори, става ясно, че двамата не се държат само за ръце.

За да бъдем точни, Евелин вече не беше член на семейството. Тя и Оливер от три седмици са вече разведени. Смятаме тя да бъде кръстница на нашето бебе.

Дни наред Щефан кипеше от гняв, когато разбра, че Евелин е измъкнала мечтаната работа изпод носа му. И до днес се свива болезнено, щом някой спомене името на Евелин. Но нещата постепенно се нормализират.

Беше малко сложно да поделим всичкото си имущество, но в крайна сметка успяхме. Аз откупих частта на Щефан от градината. Евелин пък откупи от Оливер дела му от пентхаус-апартамента (той й подари беемвето). Сега обаче Евелин не се нуждае от жилището, защото взе под наем в Чикаго страхотен апартамент, при това съвсем минималистично обзаведен. И така, тя отдаде под наем пентхауса на много добра цена и въпреки антипатията, която изпитваше, Щефан не можа да устои на доброто предложение. Все пак той се нуждаеше от подслон, а пентхауса изглежда наистина много впечатляващо. От време на време го посещавам, за да поддържам растенията на терасата. Отглеждането на цветя просто не му се отдава. Нито пък на новата му приятелка. Беше се запознал с нея във фирмата. Тя бе една приятно изглеждаща секретарка, която не демонстрираше никакви амбиции да се изкачва в служебната йерархия. Сигурна съм, че това ще й гарантира много добро съжителстване с Щефан, защото той не можеше да понася жена му да изкарва повече пари от него.

Оливер и аз се разбираме чудесно. Понастоящем живеем в съборетината, която вече наистина не заслужава прякора си. Продължихме ремонта оттам, откъдето Евелин беше спряла. С енергичната помощ на господин Кабулке се захванахме да я оправяме стая по стая и етаж след етаж. Сега старата развалина се бе превърнала в едно истинско бижу, в преобладаващо шведски битов стил. Е, поне си мисля, че може и да е шведски. Откакто Евелин я нямаше, започнах да изграждам свой собствен стил. Елизабет, с която само ходим, откакто коремът ми заприлича, сякаш съм глътнала голяма тиква (а отскоро само се поклащам до нея като патица), казва, че къщата е станала разкошна. Всъщност всички казваха това. Оливер настоя поради моя линг-линг проблем да направим две отделни бани. Първоначално смятах идеята за много тактична от негова страна. Но междувременно вече не съм толкова стеснителна и скована, каквато бях преди. Дори напротив, напоследък съвсем отказвам да ходя до тоалетната сама, защото няма да мога да се изправя с този балон в корема си. Една бременност слага край на много от основните правила на доброто възпитание. Дори искам Оливер да присъства при раждането и изобщо не ме интересува мнението на приемната ми майка по въпроса. В никакъв случай не бих искала да преживея сама нещо подобно.