— Замразяването на назначаванията важи само за ръководните длъжности — отговори Щефан. — Шефът на отдел кадри беше впечатлен от кандидатурата ми. Аз се оказах точно това, което търсят в момента.

— Да, бе! — изсумтя Еберхарт невярващо.

— Човекът ми дължи отдавна една услуга — намеси се Фриц.

— Ясно — обади се и Евелин.

— В момента търсят човек за офиса си в Чикаго — обясни Щефан. — Там трябва да поема маркетинговия отдел. А после, като потръгнат нещата след една-две години, ще се върна в Германия. Такъв шанс човек получава веднъж в живота.

След тази реплика ме погледна многозначително. Трябваше да се досетя, че не бива и през ум да ми минава да провалям по някакъв начин този уникален шанс.

— Чикаго е дяволски далече — каза Оливер и ме погледна.

Свих рамене. Нямах изобщо никакво намерение да ходя в Чикаго, но и без това никой тук нямаше да ме разбере.

— Чикаго ми звучи фантастично — рече Евелин замечтано. — Има и четири сезона.

— Да, бе! — обърна се Еберхарт към Щефан. — За подобен пост обикновено има около 300 кандидатури. Не мислиш ли, че шансовете ти са съвсем минимални? Моята особа би казала да.

— Моята особа пък би казала, че аз съм най-подходящият кандидат за работата — тросна се Щефан. — Освен това шефът на отдел „Кадри“ дължи на татко услуга.

— Човекът е някъде около средата на трийсетте — учуди се Еберхарт и се обърна към Фриц. — Когато ти си се пенсионирал, той сигурно е бил още в детската градина?

— Пенсионирал съм се едва преди десет години — каза Фриц. — А малкият Юрген (това явно беше името на шефа на отдел „Кадри“) тогава беше най-младият член на моя екип. Дяволски много ми дължи.

— Колко хубаво за Щефан! — рече Еберхарт.

— Колко хубаво за всички нас! — допълни Евелин. — Нали и ти работиш в същата фирма, Еберхарт?

— Еби и аз се запознахме, когато той вече отдавна работеше във фирмата — уточни Катинка, готова да спори. — Еби е получил работата си, защото е добър, а не защото има връзки.

— Аз също съм добър — намеси се Щефан. — В днешно време човек има нужда от връзки, за да получи изобщо шанс да докаже колко е добър.

— Правилно — каза Фриц и с едната ръка прегърна Щефан, а с другата Оливер. — Мисля, че съвсем скоро ще имам възможността да се почувствам горд с двамата си сина. Единият ще направи кариера в старата ми фирма, а другият кариера в телевизията. Предаването на Оливер скоро ще е абсолютен хит! В това съм сигурен.

— Това е и предаването на Оливия — допълни Оливер.

— Разбира се, разбира се! — рече Фриц. — Аз съм много горд и със снаха си. Да вдигнем чаши с вино и да пием за чудесното ни семейство.

И тъй като нямаше чаши с вино, си казахме наздраве с чашите с кафе.

— За семейство Гертнер! — каза Фриц.

— За семейство Гертнер! — повторихме и ние.

Сега липсваше само музиката от сериала „Далас“, която постепенно да се усилва. И ето ни отново:



Семейство Гертнерови — най-хубавият сапунен сериал. Ако току-що сте включили телевизора си, ето какво се случи накратко. В главните роли: старият деспот Фриц щедро размени вилата си за малка средностатистическа градска къща, като в същото време хвърли око на новата си съседка Роберта Кноп, която доброволно и безвъзмездно му чисти и глади. Най-големият син Оливер, който едва миналата седмица преспа с жената на своя брат. Щефан, по-малкият брат, който срещу един милион евро се съгласи да дели една къща с Евелин, чудно хубавата жена на Оливер, но предпочита да спи с продавачката на цветя Петра, която по естетически причини ви показваме само от кръста нагоре. Оливия, момичето с къдравите коси, което само не знае как се забърка в този сапунен сериал. И Евелин, жената на Оливер, която успешно се зае с отглеждането и култивирането на канабис и така помогна за осъществяването на юношеските мечти на всички пенсионери от квартала. Ето и поддържащите роли: Катинка, малката сестричка, която от ден на ден става все по-дебела и въздига до небесата мъжа си Еберхарт, който (по телевизията няма как да бъде подушен) има проблеми с потните си жлези. В останалите роли: децата Лея, Ян и Тил, които винаги по средата на закуската скачат и напускат зимната градина. Какво ще стане по-нататък със семейство Гертнерови? Ще получи ли Щефан работата в Чикаго и ще успее ли Оливия с къдравите коси най-накрая да му обясни, че вече отдавна не го възприема като свой съпруг? И какво я чака Оливия, когато вече няма да е част от това семейство? Ще успеят ли със своя милион Евелин и Оливер да поставят ново начало на своята връзка и дали ще бъдат щастливи и без деца? Ще успее ли госпожа Роберта Кноп да завладее сърцето на стария Фриц с чистене? И дали накрая няма да оспорва наследството на децата Оливер, Щефан и Катинка? Дали някой няма да изпълни заканата си и да запрати кана с кафе по главата на Еберхарт? Включете телевизорите и вижте сами, защото започва „Семейство Гертнерови“. Таатутаааа тутатутааа.



С Оливер работехме много усилено върху първите снимки на предаването и той както винаги беше много мил. Дори отново започна да ме нарича карфиолче. Онази неповторима нощ изглежда напълно беше заличена от съзнанието му. Много му завиждах, защото самата аз не бях в състояние да я забравя. Дори не бях в състояние да мисля за каквото и да било друго. Особено когато вечер седнехме на масата, направо се чувствах ужасно. Все пак на тази маса бяхме…

Но Оливер, както всички други, се беше върнал към нормалното си ежедневие. Умувахме върху предаването, с което щяхме да разхубавим градината на Елизабет. Само Хана беше посветена. Тя трябваше да излъже Елизабет, че е спечелила уикенд в СПА хотел, при това с правилно попълнена от името на Елизабет кръстословица, пратена до издателството на списанието от Хана. Елизабет се зарадва страхотно на букета и изглеждащото като истинско поздравително писмо от списанието. Така в следващите няколко дена ми се наложи да полагам страхотни усилия, за да не се издам по време на джогинга ни.

— Представяш ли си само: цели два дни козметични процедури за лицето, фризиране, масажи, обезкосмяване. Не е ли фантастично, голяма съм щастливка!

— Така си е! — отговорих.

— Мислиш ли, че там инжектират и ботокс? — попита Елизабет превъзбудено. — Знаеш ли, от известно време ми се е образувала тази бръчка на челото. Ужасно ме състарява, мисля, че е от раждането.

— Бръчката ще си изчезне от само себе си, като започнат да заливат лицето ти с онези аюрведични масла — казах й.

— Но не е ли малко нечестно спрямо Хана? В края на краищата тя е решила тази кръстословицата, нали? Не смяташ ли, че трябва да й отстъпя пътуването?

— В никакъв случай! — извиках аз. Но това изобщо не убеди Елизабет, затова добавих: — Освен това ти имаш много по-голяма нужда от тези процедури. Тя изглежда доста по-млада от теб.

Това помогна.

Единственото, което не бях предвидила обаче, беше неспособността на Хана да запази тайната ни докрай. Минаха само три дена и Елизабет вече знаеше всичко.

— Съжалявам много! — каза натъжена Хана. — Но Елизабет понякога е толкова прозорлива. На моменти имам чувството, че съм от стъкло и тя вижда през мен.

За сметка на това, Елизабет не показа и следа от тъга. Дори напротив, радваше се двойно повече: СПА хотел и нова градина. И това ако не беше повод за радост.

— Ти си просто истинска приятелка! — каза и се нахвърли да ме прегръща здраво.

— Какво ще правим сега? — закахърих се аз. — След по-малко от две седмици започват снимките. Откъде ще намерим в последния момент друга градина?

— О-о-о, я стига! — каза Елизабет. — Ти да не вземеш да напълниш гащите сега. Никой няма да забележи.

— Не съм сигурна — отговорих нерешително.

Мисля, че беше много тъпа идея да избера приятелка за това предаване.

Но Елизабет направо ме подлуди с молбите си.

— Когато се върна от СПА процедурите, така истински ще се зарадвам, че просто няма да повярваш!

— Е, добре! Не ми остава нищо друго, освен да продължа по план. Но знай, ако ме издъниш, това ще означава краят на моята кариера в телевизията.

— О, благодаря ти, Оливия! Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Знаеш ли колко много искам тераса, на която да закусваме. Ще можеш ли да направиш такава?

— Ще видим — казах милостиво.

— Чудесно! — рече Елизабет и ми залепи още една целувка.

Не казах на Оливер, че Елизабет знае. Нямаше нужда да всявам излишна паника.

Иначе дори и Петра се държеше както обикновено. Продължаваше всяка сутрин да идва на работа и не пропускаше възможност да ме информира колко зле изглеждам. През останалото време продаваше бегонии на омаяните мъже. Връчих й писмено предизвестие, макар Щефан да каза, че не било необходимо.

— Вече обясних на госпожа Шмидке, че няма да имаме нужда от нея, когато затворим магазина — обясни ми той. — Тя прояви разбиране. Мисля, че нямаме основание да искаме да й навредим по какъвто и да било начин.

— Аз само уволних госпожа Шмидке, Щефан, не съм я хвърлила от моста!

— Става въпрос за обезщетението за безработни — отговори Щефан. — Ако я уволним по причини, свързани с проблеми от страна на работодателя, ще получи парите си веднага. Иначе ще трябва да чака три месеца.