— Вчера вечерта не си говорихме много — отговорих.

Това беше самата истина, та нали имахме доста по-приятно занимание.

— А, ето я и Петра! — възкликна Евелин и посочи през стъклото по посока на паркинга.

Така беше. Петра поклащаше задника си към магазина и размахваше небрежно дамската си чантичка имитация на Гучи.

— Тази жена наистина няма срам! — каза господин Кабулке. — Мисля, че непременно трябва да опита от нашите сладки.

Лицето на Евелин блесна от щастие.

— Страхотна идея, господин Кабулке! — каза тя. — Още сега ще се захвана с печенето. Оливия, в момента Щефан е в кабинета си. А това е много удобен момент да му се нахвърлиш с нож в ръка.

— По-добре с мотиката — каза господин Кабулке. — А-а-ако имате нужда от помощ, обадете ми се.

* * *

— Ау, изглеждаш отвратително — каза Петра, когато влязох през вратата на магазина.

— Сериозно? Затова пък нощес правих страхотен секс — казах аз. — Ако трябва да бъда откровена, беше фантастично.

И наистина, беше много по-хубаво, отколкото с Щефан! Опа!

Петра зяпаше объркана. Никога не ме беше чувала да говоря така.

— И с кого, ако не е тайна? — попита с недоверие тя.

— Как с кого? — попитах в отговор. — Не забравяй, че съм омъжена жена. А ти, между другото, си уволнена.

— Какво?

— У-вол-не-на! — повторих.

— Не си ти човекът, който може да реши това! — отговори Петра.

— Мога, и още как! — казах аз и се мушнах покрай нея в кабинета.

Щефан пак беше пред компютъра и преглеждаше обявите за работа.

— Господин Ге-е-ертнер! Тя казва, че съм уволнена! — изкудкудяка Петра, която ме бе последвала.

— Какво? — Щефан се обърна към нас. — Какво казахте, госпожо Шмидке?

— Тя каза, че съм уволнена — повтори Петра и в същото време ме посочи с пръст. — Но аз мисля, че след като вие сте ме назначили, само вие имате право да ме уволните. Нали така? — Петра направи физиономия, сякаш всеки момент ще се разреве.

— Но много ви моля, госпожо Шмидке, успокойте се! — каза Щефан. — Сигурен съм, че става дума за някакво недоразумение.

Погледнах към единия, а после към другия и поклатих глава.

— Много е тъпо да продължавате да си говорите на вие — казах аз. — Как само звучи: Пусни ми, госпожо Шмидке! Да, да, господин Гертнер!

— Оли! — Щефан ме изгледа шокирано.

Изобщо не беше свикнал да чува подобен език от моя страна.

Но Петра зацепи доста по-бързо.

— О-о-о! — започна тя. — Но това категорично не е основание за уволнение.

— Това изобщо не ми пука — нахвърлих й се. — Изхвърлям те, защото си неучтива към нашите клиентки и не подхождаш на цялостната атмосфера тук. Но ти позволявам да останеш до края на този месец. Дотогава сигурно ще успееш да си намериш друга работа. Днес следобед ще оформим всичко писмено.

— Не бързай толкова! — отвърна Петра. — Мисля, че и господин Гертнер има право на глас. А това, че някой спи с шефа си, не може да бъде основание за уволнение, независимо колко много ревнуваш.

— Мога да си представя, че вече си натрупала богат опит по този въпрос — казах. — Но и той няма да ти помогне. Уволнена си.

— Може би е по-добре да ни оставите да си поговорим на четири очи — каза Щефан.

Той все още изглеждаше крайно шокиран. Петра метна глава назад.

— Щом настоявате — каза заядливо тя.

— И затвори вратата! — извиках след нея.

— Не смяташ ли, че малко прекаляваш? — попита Щефан.

— Моля? — изненадах се аз.

— Не е нужно да я изхвърляш! — каза Щефан.

Господин Кабулке! Мотиката! Цялата пламнах от гняв и няколко секунди не можах да обеля и дума.

— Евелин не трябваше да ти казва — рече Щефан. — Знаех си, че няма да можеш да го приемеш.

— Евелин абсолютно нищо не ми е казвала! — изясних положението аз. — Все пак и аз имам очи на главата си!

Щефан въздъхна.

— Не исках да разбираш. В никакъв случай не исках да ти причиня болка.

— Колко мило от твоя страна! — извиках аз.

Наистина бях възмутена от подобно грандиозно безочие. А аз си мислех, че Щефан ще се засрами и ще започне да ми се извинява. Страшно много да ми се извинява, да пълзи на колене, защото това беше най-малкото, което можеше да направи.

Но Щефан набързо се опита да обърне нещата.

— Ах, Оли! Не е възможно наистина да си толкова изненадана. При нас нещата отдавна не вървят добре. За да бъда точен, откакто на теб ти хрумна онази откачена идея с градината.

— Какво? Но това беше нашата обща идея, Щефан! Това беше мечтата на живота ни.

— Това беше мечтата само на твоя живот — отвърна ми Щефан студено. — Никога не съм имал високо мнение за бизнеса с треволяци.

— Но нали ти каза, че това е златна мина, която е нужно само да бъде разработена както трябва.

— Да, но очевидно съм грешал — отговори ми Щефан. — Както вече казах, мисля, че това беше откачена идея.

Все още продължавах да мечтая за мотиката на господин Кабулке. Как само исках да я забия в корема на Щефан. Какви ги плещеше този човек?

— Това пък какво общо има с Петра? — попитах тогава.

Щефан отново въздъхна.

— Вече в продължение на месеци се опитвам да ти кажа, че тази градина проваля брака ни. Някога бях първокласен маркетингов експерт, до момента, в който заради теб захвърлих професията си и се набутах в скапаните оранжерии. Но както се вижда, ти си сляпа и глуха за моите аргументи. И изобщо не ти пука, че пропилях години от живота си тук! Господи, само като си представя от какво съм се лишавал през цялото това време! Смяташ ли, че не съм искал да карам прилична кола или да отида на почивка, или да се облека в дрехи, от които не ми се налага да се срамувам?

Залялата ме първоначално сляпа ярост се изпари. Вече не се нуждаех от мотиката. Ядът, който сега ме заливаше, беше значително по-слаб.

— Все още не разбирам какво общо има цялата тази работа с порчето? — попитах аз.

— През пролетта големият строителен магазин ще отвори отделение за градина — отговори Щефан. — Сега вече мога да го кажа: след като това стане, тук няма да влезе и един клиент.

— Разбира се — подхвърлих иронично. — За какво им е да го правят. Да не би да предлагаме стари рози, екзотични растения, оформени храстчета и професионални съвети? Да не говорим за самобитната и неповторима обстановка в магазина!

— Престани най-сетне да мечтаеш, Оли!

— Не мечтая — избухнах аз. — С Оливер скоро ще реализираме градинското предаване. А това ще направи градината ни известна. Нека скапаният строителен магазин да продава бегонии и напръскани с брокат коледни звезди. Те изобщо не могат да са ни конкуренция! Ти си този, който си затваря очите за логичните аргументи, не аз! А и никой насила не те е карал да участваш в бизнеса! Освен това все още не си ми обяснил какво общо има всичко това с твоята изневяра.

Щефан въздъхна дълбоко.

— За Бога, Оли, и аз не знам точно! Та аз съм мъж, просто така се случи — каза той, а след един дълъг момент, в който бях впила поглед в него, добави: — Съжалявам!

— Обичаш ли я? — попитах го аз.

— За Бога, не! — отвърна той. — Та тя изобщо не е мой тип. Забелязала ли си колко са й криви краката?

Продължавах да го гледам неразбиращо.

— Но, защо тогава…

— Откъде да знам — каза той. — Мъжкото ми достойнство беше силно засегнато. Нали разбираш, всичките ми приятели имат успешна кариера. А на мен тази градина ми е като камък на шията!

— И аз ли съм като камък на шията ти? — попитах тихо.

— Ох, Оли! — каза Щефан и леко се усмихна. — Аз те обичам!

— Какво?

— Разбира се, че те обичам — повтори Щефан. — И никога не съм преставал. Това с Петра беше пълна глупост. — Щефан се облегна назад в стола си и впи в мен предан поглед. — Една глупост, за която се извинявам. Това вече никога няма да се повтори! — без помен от вина рече Щефан и остави поразителната си усмивка стил „Брад Пит“ да се разлее по лицето му. — Освен това, след като продадем градината, няма да я видим никога повече.

— Не искам да продавам градината, Щефан — казах, клатейки глава.

Усмивката на Щефан изчезна толкова бързо, колкото и се беше появила.

— Оли, не ме ли чу?

— Напротив! Много добре те чух — отговорих аз. — Работата тук те прави нещастен. Чувстваш се непълноценен, в същото време искаш да караш баровска кола и да носиш скъпи дрехи. Разбрах те много добре. Но ти чу ли аз какво ти казах? Много скоро ще имаме достатъчно пари, за да се задържим над водата, при това, без да ни е необходим милиона на Фриц.

— Няма да затворя парите ни в глупавия магазин — настойчиво каза Щефан. — Ако успеем да издържим въпросната половин година, ще имаме шанса да започнем наново. И аз няма да позволя ти да провалиш всичко!