— Ти си почти гола — каза Оливер и докосна с ръка кожата над сутиена.

Поех си дълбоко въздух. В края на краищата аз трябваше да го съблазнявам, не той мене.

— Тука е доста топло — продължи Оливер. — Прекалено топло за костюм с панталон.

И преди да мога да реагирам, с няколко ловки движения той съблече блейзъра и панталона ми.

Изведнъж се оказах само по бельо на масата и не ми оставаше нищо друго, освен да го зяпам учудено. Той много ме изненада с поведението си. За миг почувствах дори страх.

— Какво става с шампанското? — опитах се да отклоня вниманието му.

— Бих казал, че ще го оставим за по-късно, лошо момиче! — Оливер ме придърпа към ръба на масата, съвсем близо до себе си. Гащичките ми се долепиха плътно до дънките му. Той започна да гали ръцете ми така, че всяко косъмче по тялото ми настръхна. — Колко си хубава, Оливия! Великолепна си! Всъщност е жалко, че не си трезва.

Ако бях трезва, сега със сигурност нямаше да седя по бельо пред него. Така че по-добре да не се оплаква.

— Може би ти все пак не си лошо момче? — прошепнах тихо. — Защото лошите момчета обичат, когато момичетата не знаят какво правят.

Излъгах. Много добре знаех, какво правя. Само че не знаех защо го правя.

— Тогава със сигурност съм лошо момче — прошепна Оливер и ме целуна по врата.

Затворих очи с наслада и отметнах глава назад. Целувките на Оливер станаха много интензивни. Господи, как само целуваше! Ръцете му се разхождаха по цялото ми тяло. Имах чувството, че ще се разтопя като ванилов сладолед във фунийка през юли.

— Оливер — прошепнах.

Знаех, че това, което двамата правехме, не беше редно, но пък беше толкова хубаво. Оливер ме притискаше към себе си, докато сваляше бикините ми, и ръцете му се плъзваха между бедрата ми.

— О, да! — прошепнах без дъх. — Моля те, не спирай.

— Изобщо не съм си и помислял — отвърна Оливер.

И той започна да диша учестено. Имах чувството, че ръцете и устните му са едновременно навсякъде. Усещах, че съвсем скоро ще припадна.

— Пуавиу уи си го досега на маса? — попитах със сетни сили.

Глава 12

Когато се събудих на следващата сутрин, лежах в чуждо легло и в продължение на един дълъг момент се чувствах толкова добре, колкото никога досега през живота си.

Мър-р-р-р! Всеки квадратен сантиметър от тялото ми се чувстваше доволен и щастлив.

Но тогава забелязах в чие легло лежа и чувството на блаженство набързо се изпари. Беше брачното легло на Евелин и Оливер. Предполагам, че лежах в половината на Евелин.

Изведнъж главата ми се изпълни с пулсираща болка.

Оливер още спеше. Лежеше по гръб, свил ръка под главата си, и в тази поза донякъде ми напомняше Каспар, сина на Елизабет. Също като него и Оливер беше изритал завивката настрани. Но тук свършваше всякаква прилика, като основната причина за това беше в окосмяването.

Изражението на лицето му беше сериозно. Когато много внимателно го помилвах по бузата, той трепна в съня си.

Аз също трепнах. Господи Боже, какво бяхме сторили!

„Много, ама, много неприлични неща!“ — отговори ми доста ехидно един вътрешен глас.

За съжаление повечето от тях си спомнях добре. Всъщност, като се замислих, си спомних всичко. Абсолютно всичко.

Косъмчетата по ръцете ми отново настръхнаха. Защо трябваше да стана на толкова години, за да изживея подобни неща? Явно до този момент моето така наречено „прилично възпитание“ ми беше пречило.

А може би донякъде вината бе и на Щефан. Дори и на сън не съм си представяла какви неща съществуват.

Оливер изстена в съня си и се обърна на другата страна. Наблюдавах умислена къдравата му коса. Рано сутринта косата му не приличаше на карфиол, а по-скоро на шотландска планинска овца. С удоволствие бих го погалила, но се въздържах. В края на краищата вече бях насътворила прекалено много глупости.

Вчера, когато разбрах за изневярата на Щефан, светът ми се беше срутил. Срути се моят свят, не този на Оливер. Не биваше да го забърквам в цялата тази каша. Клетият и невинен Оливер, който беше женен за Евелин. Евелин, от която по всяка вероятност чакаше и дете.

Изправих се като струна в леглото. Как само можах да забравя? Та аз дори не бях попитала за резултата от теста за бременност, когато като изгладняла нимфоманка се нахвърлих на Оливер.

Цялата пламнах от срам. Мисля, че бях най-долната нимфоманка на света! Как изобщо бих могла при това положение да обвинявам Петра, че е спала с Щефан? С нищо не бях по-добра от нея.

Изскочих от леглото и тихо се промъкнах в банята. В никакъв случай не исках да съм тук, когато Оливер се събудеше. Сигурна бях, че ситуацията щеше да е точно толкова неловка и за него. Самата представа как на закуска ще седим смутени един срещу друг, ме ужасяваше. А на всичкото отгоре, вчера той беше напълно трезв.

Беше почти седем и половина, когато пристигнах в градината със стария ситроен. Естествено, в магазина още нямаше никой. Това много ми се понрави. Промъкнах се в оранжерия номер три и започнах да подрязвам любимите си чимшири. Оформянето на чимшири в различни форми беше от любимите ми занимания. Ножицата правеше „щрак-щрак“ и по пода се сипеха малки клончета и листенца и разпръскваха в помещението неподражаемата миризма, която беше така специфична за чимширите. Постепенно опънатите ми нерви се успокоиха.

До момента, в който господин Кабулке не ме върна в действителността.

— До-до-добро утро! — каза той.

Изглеждаше в необичайно добро настроение, само дето под очите му имаше тъмни кръгове.

— Какво се случи тук вчера вечерта? — попитах с най-строгия тон, на които бях способна.

— Възрастните господа пушиха от нашето производство — отговори господин Кабулке. — Аз също. Го-госпожа Гертнер ни показа как се прави.

— Много мило от нейна страна — казах иронично.

— Беше наистина много весела вечер — отвърна господин Кабулке. — Но за съжаление, сега жена ми ми е много ядосана.

— Ами тогава следващия път просто я вземете и нея — пошегувах се аз.

— За съжаление, няма да може — въздъхна господин Кабулке. — Тя е непушачка. Но госпожа Гертнер обеща да ми даде малко домашни сладки да й занеса вкъщи. — Той се засмя. — Ще бъде много забавно.

— Сигурна съм в това — подхвърлих. — А какво ще стане с останалия канабис?

— Възрастните господа решиха да изкупят от нас цялата продукция — отговори господин Кабулке.

— Как така „от нас“? — попитах изненадано.

— Ами така, от нас — отговори Евелин. Тя стоеше на вратата, както винаги чудно хубава, личеше си, че се е наспала добре. — Мисля, че е справедливо да разделим печалбата на три. Една трета получавам аз, защото идеята беше моя. Една трета за господин Кабулке, защото ми помогна и не се разприказва. И една трета получаваш ти, защото все пак това е твоята оранжерия.

— Не, благодаря! Тези пари не ги искам — казах аз.

— Тайно се надявах да го кажеш — беше готова с отговора си Евелин. — Тогава аз ще получа две трети. В края на краищата досега всички разходи бяха за моя сметка.

— Значи старите тъпа… господа ще изкупят цялата стока? Всичките седем килограма?

— Точно така — отвърна Евелин. — Само не трябва да казваме на Фриц, защото е способен да го запали.

— Седем килограма не могат да изпушат през целия си живот — отбелязах.

— Това си е техен проблем — рече Евелин. — Най-важното сега е, че ще се отървем от стоката. Ще запазя само малка част, за да направя някои експерименти. Като например да изпека малко сладки.

— Задължително трябва да го направите, защото жена ми е непушачка — намеси се господин Кабулке.

— Вчера къде изчезна така изведнъж? — попита Евелин. — Когато се върнахме с теста за бременност, тебе вече те нямаше.

— Вчера разбрах, че Щефан спи с продавачката ни — отговорих доста лаконично.

— О-о-о! — възкликна Евелин.

Господин Кабулке започна нервно да мачка шапката си с две ръце. Очевидно беше, че и той е знаел.

— Спокойно можехте и на мен да кажете — рекох им аз.

— Е, не го правят много от отдавна — започна да се оправдава Евелин. — Освен това Щефан ме заплаши.

— И с какво те заплаши?

— Ами, беше нещо от сорта, че ако ти кажа, си щяла да бъдеш много нещастна, а нали аз не съм искала да се случи нищо подобно.

— Аз съм много нещастна — казах аз.

— Освен това каза, че щял да й извие врата — намеси се господин Кабулке. — Той си мислеше, че няма да го чуя, защото съм зле със слуха, но аз го чух.

— Да. Оказа се, че господин Кабулке има уши като на прилеп, когато се наложи да подслушва — каза Евелин. — Какво ще правиш сега?

— Нямам абсолютно никаква представа — бе откровеният ми отговор. — Какво показа тестът за бременност?

— Оливер не ти ли каза?

Поклатих нещастно глава.