— Истина е — намеси се Елизабет. — Като жена трябва много да побързаш, за да си първата от двама ви, която изневерява.

— Точно така — каза пак Хана. — Но с годините и опита човек ги научава тези неща.

Въпреки успокоенията, се разплаках.

Хана набързо ми миксира един джин фис. Марсибил и Каспар сложиха в ръцете ми любимите си плюшени играчки. След известно време се почувствах приятно опиянена.

— Дезинфекцирали са бюрото — казах аз мрачно. — Никога досега не съм го правила на маса.

— Наистина ли? — Хана и Елизабет се вторачиха в мен, еднакво изненадани.

Поклатих глава.

— Винаги съм си мислела, че за да направим подобно нещо, трябва да се опознаем по-добре с Щефан — отговорих срамежливо.

Същото важеше и за игричките със завързване.

Не ми убягна, че Хана и Елизабет си размениха многозначителни погледи. По всяка вероятност Елизабет беше разказала на Хана за линг-линг историята. Изобщо не ми пукаше, че ме мислеха за задръстена. Може пък и наистина да бях. Докога всъщност мислех да чакам, за да направя тези неща с Щефан? До сребърната ни сватба ли?

— Може ли тази вечер да спя тук? — казах, вече доста фъфлещо, като гушнах силно плюшената лисица на Каспар.

— Разбира се, че можеш — отвърна Хана. — Ние жените трябва да се поддържаме.

— Изобщо не може и да става на въпрос! — възкликна обаче Елизабет заповеднически.

— Но защо? — попитах вече полуразплакана.

— Защото е вече почти пет и половина и аз възнамерявам да те откарам в града — отговори ми Елизабет. — Щефан може и да ти е изневерил с порчето, но това в никакъв случай не е причина да се откажеш от един милион евро.

— Вече изобщо не ми пука — разревах се аз.

— Напротив! — каза Елизабет, като взе енергично да попива с кърпичка лицето ми. Предполагам локвите от големите количества очна спирала, които тази сутрин използвах. — Точно сега е много важно да помислиш за кинтите. Не стига, че си нещастна в момента, ами ще вземеш да останеш и бедна. Затова, хайде, помагайте ми да я занесем до колата.

— Мога и сама да вървя — казах възмутено, когато малкият Каспар се опита да ме изправи на крака.

Но на малко помощ при слизането по стълбите щях да съм благодарна. Постоянно някоя част от тялото ми се олюляваше в непредвидима посока. Бях щастлива, когато вече седях в колата. Наложи се Елизабет да ме закопчае, защото аз просто не можех да закопчая тъпия колан.

— Не мога да разбера — каза тя. — Та нали изпи само три джин фиса. Да не би да не си яла нищо?

— От това трябва да е! — казах.

А бях пийнала и малко водка преди това. Е, всъщност май множко.

По пътя за града трябва да съм заспала, защото както бяхме на паркинга пред къщата на Елизабет, в следващия момент се озовахме в центъра на града.

— Ама че работа! — изненадах се.

Каква беше тази магия.

— Пристигнахме — рече Елизабет.

Тя спря в зоната, забранена за паркиране, точно пред блока на Оливер и Елизабет.

— Много ти благодаря — отвърнах аз и затърсих в дамската си чанта връзката с многото ключове.

Когато се опитах да изляза от колата, почувствах краката си меки като пластилин. Така че се наложи Елизабет да ме подкрепя до асансьора.

— Оттук нататък мога и сама — казах аз и ако не беше Елизабет да ме задържи, още в следващия момент щях да се свлека на пода. — Ще те глобят за неправилно паркиране!

— Можеш ти да платиш от благодарност, че съм ти спасила милиона — отговори Елизабет навъсено.

Асансьорът потегли нагоре.

— Не е моят милион, половината принадлежи на Щефан — казах аз.

— Мисля, че и половината е напълно достатъчна — отговори Елизабет.

Току-що бяхме спрели на седмия етаж и тя ме отведе право към вратата на апартамента. Там ме облегна на стената все едно, че бях някоя кукла, и започна да рови в чантата ми.

— Кой е ключът от жилището? — попита, прехвърляйки в ръце ключовете от връзката.

— Зеленият — отговорих. — Или не, малкият е. А може и да беше този лъскавият. Пробвай ги.

Елизабет изпъшка и натисна звънеца.

— Да, моля? — каза Оливер, когато отвори вратата.

Той не познаваше Елизабет. А мен не можеше да ме види, защото бях облегната на стената до вратата. В този момент стената взе да се клати странно. Някъде наблизо сигурно имаше земетресение.

— Водя Оливия вкъщи — започна да обяснява Елизабет. — Пийнала е малко повечко и се нуждае от помощ.

Главата на Оливер се появи зад ъгъла.

— Карфиолчо! Да не би да си празнувала без мен? Аз пък специално за случая съм изстудил бутилка шампанско.

— Иска ми се да знам какво толкова има за празнуване! — каза укорително Елизабет.

— Не мое да знаеш, шот не съм ти казала. Ама че… — отговорих й фъфлещо.

Оливер ме сграбчи под мишниците и така предотврати опасността да се сгромолясам.

— Поне от пета степен по скалата на Рихтер трябва да е — казах аз.

Защо на никого, освен на мен, земетресението не му правеше впечатление?

— Добре, че поне не хълца — рече Елизабет. — Е, сега вече вие я поемате. Паркирала съм на непозволено място, а трябва да бързам към вкъщи, за да прочета приказка за лека нощ на сина си.

— Благодаря ви, че я докарахте. Беше ми приятно да се запознаем — отговори учтиво Оливер.

— Удоволствието е изцяло мое — каза Елизабет. — На живо изглеждате още по-добре, отколкото по телевизията.

— Благодаря! — отвърна той.

— Хайде, хайде, хайде! — намесих се аз. — Какво става с шампанското?

Елизабет, която вече беше влязла в асансьора, се обади:

— Мисля, че един аспирин ще ти се отрази по-добре. Малко студени компреси също няма да навредят. Ще ти звънна утре, Оливия.

— Наеш ли, мое да си ги навреш някъде теа студени компреси — отвърнах й аз, но вратите на асансьора вече се бяха затворили. — И все пак, благодаря!

Оливер внимателно ме замъкна в гостната, където ме стовари на дивана. Сега вече започна да ме гледа замислено и леко развеселено.

— Има ли нешу? — заядох го аз.

— Ами и аз се канех да те питам същото — отговори Оливер. — Много се притеснихме, когато днес следобед изведнъж изчезна, при това без кола. Като че ли с вълшебна пръчица. На Щефан много му липсваше. Бяхме само ние и откачените старци, когато той се прибра вкъщи. Щеше да му е много приятно да чуе новините лично от тебе.

— Ха-ха — изръмжах. — И аз бих искала да науча новините лично от него. Или по-добре не, изобщо не искам да ги научавам! О, йее!

— Какво е станало?

— Знаеш ли, аз трябва… — казах и станах, клатушкайки се.

— Да ти помогна ли? — попита Оливер.

— Само да си посмял — отговорих му.

Не можеше да съм толкова пияна, че да има нужда някой да идва с мен в тоалетната. Щях със сигурност да се справя и сама. В края на краищата по пътя имаше много стени и мебели, на които можех да се облягам. В банята се наплисках с огромно количество леденостудена вода. След това се чувствах малко по-добре.

Когато се върнах, Оливер седеше на дивана и гледаше през прозореца. Имаше нещо в погледа му, което насълзи очите ми. Изглеждаше толкова тъжен. Сигурно и той като мен си мислеше, че цялата ситуация е напълно абсурдна. Евелин беше тази, която искаше сделката за един милион. А него го беше водила само любовта му към нея.

В този момент нещо у мен се пречупи. Изведнъж знаех съвсем точно какво искам. Вече край, нямаше повече да се държа като жертва.

Облегнах се съблазнително на стената. Или поне се надявах, че е съблазнително.

Оливер ме погледна притеснено.

— Всичко наред ли е, Оливия?

— Използвал ли си черни презервативи досега? — попитах с възможно най-еротичния глас, на който бях способна.

Или поне много се надявах наистина да е еротичен. Оливер повдигна едната си вежда нагоре.

— Поне не се сещам — отговори ми.

— Те са само за лоши момчета — казах и извадих презервативите от джоба си. — Скиваш ли?

— Виждам — отвърна Оливер, веждата му все още вдигната нагоре.

— Но ти не си лошо момче, нали?

Заклатих се към масата и се плъзнах върху нея грациозно и секси, или поне се надявах да е така. След това съвсем бавно разкопчах две копчета от блейзъра си. Той имаше общо три. Отдолу бях само по черен сутиен. Понаместих го.

— Но аз съм лошо момиче! — излъгах аз.

Добрите момичета отиват в рая, лошите — където си поискат. Петра например.

— Така ли? — Оливер се беше изправил и сега стоеше точно пред мен. — Това изобщо не съм го знаел, Оливия!

— Ами да — казах аз и се опитах да го гледам право в очите. Не бяха толкова сини и светещи, като на Щефан, а сиви и зениците бяха големи и черни, като презервативите в ръката ми. — Ужасно лоша.