Леандър си изкашля с кисела физиономия.

— Но защо тогава жени като вас, които са толкова добри професионалисти и обичат работата си, трябва да създават семейство?

— Е, нали някой трябва да харчи кинтите, които заработвам! — отговорих аз. Ах, колко хубаво беше за няколко минути да влезеш в ролята на друг човек. — Аз изобщо нямам време да им се нарадвам.

— Но вие, както по всичко личи, нямате време и да се грижите за децата си! — отговори Леандър. — Със сигурност сте пропуснали много от важните моменти в живота им: първата дума, първите стъпки…

— Недейте, че ще се разплача! — казах аз и отново погледнах към Оливер.

Стори ми се, че е напрегнат по особен начин. Може би причината бяха двамата мъже без карирани ризи, които стояха до него. Те се отличаваха, защото бяха с костюми и вратовръзки. Единият от тях беше поставил ръката си върху рамото на Оливер. Може би това беше онзи неблагонадежден програмен директор? Веднага му хвърлих изпълнен с укор поглед. Така ли изглеждаше един „корилей“?

— Можете ли изобщо да си спомните коя беше първата дума на по-голямата ви дъщеря? — провокативно ме попита Леандър.

— Разбира се, че мога! — отговорих му. — Първите думи на голямата ми дъщеря бяха „чоп суеи“. Може би прекалено често сме я водили на китайски ресторант.

Публиката се разсмя, но Леандър изпъшка изнервено. Побързах да добавя със сериозен тон.

— Разбира се, много е тежко да знам, че не аз съм тази, която духа на ожуленото детско коляно или успокоява детето, когато в пясъчника някой го е ударил с лопатка по главата. Но затова пък и не съм аз човекът, на чиито пръсти залепва детското лайно, или който пее трийсет пъти един след друг „Лека нощ, деца“. Нали затова децата имат и татковци — все пак имам мъж, нали? — и, разбира се, детегледачка. Две детегледачки, за всяко дете по една. Казват се Хени и Нени.

На Леандър хич не му харесваха разкрасените ми истории.

— А кой става през нощта, когато някое от децата е сънувало кошмар? — попита ме той иронично. — Вие не сте, защото винаги трябва да ставате много рано.

— Абсолютна заблуда — отговорих триумфиращо. — Та нали по цяла нощ съм будна, за да работя.

— Да, но аз не мога да работя така — каза Леандър и погледна критично от трибуната надолу.

Зад камера едно беше настъпило оживление. Оливер и двамата мъже в костюми обсъждаха нещо, без да ме изпускат от поглед.

— Съжалявам, но сега трябва да прекратя интервюто — казах на Леандър. По дяволите, откъде ли го познавах? — Работата ме зове!

Леандър погледна към тавана на студиото.

— Добре — каза той. — Само един последен съвет към нашите зрители. Какво трябва да направи човек, за да има успешна кариера като вашата?

Тъкмо вече бях станала.

— О-о-о, много е просто — казах, докато неспокойно се озъртах за Оливер. Къде беше изчезнал така внезапно? — Човек просто трябва да се влюби в работата си. Това е цялата тайна.

Леандър направи гримаса. В този момент разбрах защо ми се струваше толкова познат.

— Да, вече знам откъде ви познавам! — извиках възбудено. — Ходехме заедно на уроци преди първото си причастие. При свещеник Зайцингер? Йохен! Ти беше момчето с пърдящата възглавница.

Всички в студиото небивало се забавляваха.

— Благодаря ви за разговора — каза сухо Леандър.

— Няма за какво, Йохен — отговорих, усмихвайки му се радостно.

Кой можеше и да предположи, че Йохен с пърдящата възглавничка ще стане толкова известен! Трябваше задължително да се обадя на приемната си майка и да й разкажа.

— Може ли някой да свали този микрофон от мен?

Хелмут ме потупа по рамото.

— Бяхте страхотна! — каза ми той. — Самороден талант.

Оливер стоеше няколко метра по-надолу до двамата костюмари и ми се усмихваше.

— Чудесно — каза по-високият и по-дебелият от двамата, когато ме видя.

Оливер ме хвана за лакътя.

— Позволете да ви представя Оливия Гертнер, експерт и участник при разработването на концепцията за градинското предаване. Самата тя е собственик на реномирана градина. Оливия, това са господин Дюр — програмният директор, и господин Кимел — режисьорът на предаването на Леандър.

— А скоро и режисьор на градинското шоу — добави Кимел.

— Много ми е приятно — отговорих любезно.

Дебелият се казваше Дюр8 — беше смешно и лесно за запомняне.

Чакай, чакай, какво искаха да кажат, че имат намерение да стартират предаването?

— Гертнер — повтори дебелият Дюр възхитен. — Е това, че се казвате така, направо е черешката на тортата.

— И аз се казвам така — подсети го Оливер.

Програмният директор смръщи чело.

— Вярно, Оливер, така е. Това съвпадение ли е? Или вие двамата имате роднинска връзка?

— Роднини по сватовство сме — намесих се любезно.

— Много добре се справихте преди малко — обади се режисьорът. — В никакъв случай не може да се каже, че сте паднали от луната.

— Изобщо дори! — потвърди програмният директор. — Длъжен съм да ви поднеса извиненията си, че днес забравих за срещата ни. Какво само бих правил без секретарката ми? Освен това, днес трябваше да се погрижим и за Леандър, защото много бързо си изпуска нервите. А при хонорара, който взима тук, това може да се окаже фатално. Но и без това вашият въпрос вече беше решен. Нали така? Всички, които прочетоха концепцията ви, останаха очаровани. Оказа се, че много повече хора, отколкото съм си представял, се интересуват от градинарство. А и сега, когато се запознах с партньорката ви, вече съм напълно убеден, че вие двамата ще водите шоуто по страхотен начин.

— Какво, и аз ли? — извиках аз.

— Задължително! — отговори Дюр. — Вие сте точно това, което търсим: естествено момиче, което е едновременно и секси, и забавно. Просто сте идеална за това градинарско шоу. Нали така, Кимел?

— Абсолютно — потвърди Кимел. — Сръчните жени в момента са страшен хит. Имате ли гащеризон?

— Дааа, имам! — отговорих аз.

Имах цяла дузина гащеризони.

— Чудесно! Отсега нататък можете да приспадате разходите за гащеризони от данъците си, защото ще са работното ви облекло — пошегува се програмният директор. — Само си ви представям: облечена в омазан с кал гащеризон и нищо друго отдолу, а презрамката небрежно виси отстрани на загорялото от слънцето рамо… Хората направо ще полудеят. Градинарството ще стане любимо занимание на младото поколение, дори по-популярно от компютърните игри и скейтбордовете — той стисна ръката на Оливер. — Обадете ми се следващата седмица, Оливер, тогава ще доуточним всичко. Мисля, че трябва да направим първите епизоди още тази година, искам да кажа, преди да е дошла зимата.

Дюр се обърна към мен и стисна и моята ръка.

— А идеята ви за ограничения бюджет, просто намирам за гениална: Да се обнови напълно една стара градина само за 10 000 евро, си е същинско чудо.

— Така ли?

Аз пък се страхувах, че ще сметнат бюджета за прекалено висок. Разбира се, че и с половината от тази сума можеше да се постигне много, но с 10 000 щяхме да сме по-сигурни, затова и убедих Оливер да се спре на високата сума. Така можеха да се купят висококачествени материали, а и поотраснали растения. Този бюджет щеше да стигне дори за големи дръвчета, а това, разбира се, много ме блазнеше.

— Знаете ли каква сума броих миналата година, за да обновят градината ми? — попита Дюр. — Жена ми искаше японска градина. Непременно с поточе и малко езерце и какви ли не още глезотийки. Казвам ви, за парите, които дадох можех да си купя имот на Канарските острови.

— Напълно ви вярвам — казах. — Но ще е много по-мотивиращо да предлагаме идеи, които и средностатистическото домакинство да може да осъществи вкъщи, нали?

— Разбира се, разбира се! — съгласи се Дюр. — Това шоу ще е трепач! Нали Кимел? Абсолютен трепач!

— И аз мисля така! — потвърди Кимел и на свой ред ни стисна ръцете.

— Да, така е! — отговори Оливер, който все още ме държеше за лакътя. Изчакахме, докато двамата костюмари се скрият зад кулисите. След това се прегърнахме от радост.

Глава 11

Когато вече седяхме в колата, зъбите ми започнаха да тракат.

— Странно — казах. — Сега, когато всичко свърши, започнах да се притеснявам.

— И аз се чувствам по същия начин — отговори Оливер. — Изведнъж ръцете ми започнаха да се потят. Гледай, толкова са мокри, че не мога дори да завъртя ключа на колата.

Поех си дълбоко въздух.

— Всичко е толкова вълнуващо, че направо нямам думи, нали? Слушай, Оливер, ти сигурен ли си изобщо, че искаш да участвам? Имам предвид пред камерите.

Оливер се засмя.

— Да, напълно, карфиолче! Въпреки че ти направо ще ми откраднеш шоуто. Особено ако се появиш по гащеризон, и нищо друго отдолу.

— Е, да ти кажа, това не мога да го направя — отговорих.

— Трябваше да се видиш само как изглеждаше при Леандър — каза Оливер. — Ти наистина си самороден талант. А си и много фотогенична. Освен това, шоуто ни няма да бъде претъпкано със скучни диалози. Ти ще си работиш през цялото време и между другото ще даваш кратки обяснения. Мисля, че това ще ти допадне, нали?