— Здрасти, Йо — поздрави го той.

Йо? Познавах ли някой Йо? Йоахим? Йоханес? Йозеф?

— Здрасти. Стрес, стрес, стрес! — изстена Намазаният. — След един час започва записът. Хаос, хаос, хаос! Напълно нови концепция на предаването, ново студио, нов екип, а още не сме направили и една репетиция. Какво правиш тук? Дошъл си да гледаш ли?

— Търся Дюр, имаме уговорена среща за днес — отговори Оливер.

— Дюр трябва да е някъде наоколо — каза Намазаният. — Иска задължително да присъства, днес е много важен ден за моето предаване. Затова отмени абсолютно всичките си срещи. Но трябваше да сме почнали преди няколко часа.

— Не може да бъде! — възкликнах укорително.

Този програмен директор ми правеше впечатление на изключително неблагонадежден човек. Намазаният ме изучаваше с поглед:

— Вие сигурно сте някоя от моите бутафорни гостенки?

— Не — отговорих аз. Какво искаше да каже с това? — Но ви познавам отнякъде.

— Айде стига, бе?

Това ми прозвуча малко нелюбезно.

— Разбира се, че го познаваш отнякъде — намеси се в разговора Оливер и ми се ухили развеселен. — Йо Леандър от „Разговор в единайсет“.

Поклатих глава.

— Не, не, познавам го отнякъде другаде.

Намазаният вече отдавна се беше обърнал към хората си и лаеше.

— Какво става тук? Ако не започнем до няколко минути, ще отида на запис напълно неподготвен. Нарочно ли го правите? Преди малко вече започнаха да пристигат първите истински гости. Сега отивам за десет минути да ми дооправят грима, а когато се върна тук, трябва да седи първият ми бутафорен гост или ще хвърчат глави. Ясно ли е? И ако обичате, този път да не е някоя дъвчеща дъвка практикантка, защото ще си подам оставката.

С веещи се уши, той изчезна отново зад кулисите.

— Няма да е зле наистина да го направи — измърмори един от мъжете с карираните ризи.

— А за мен може направо да забравите — каза една млада жена, с вързана на конска опашка коса, и също изчезна зад кулисите.

— И за мен. Последния път ме направи за две стотинки и на всичкото отгоре ме попита дали не съм в мензис — измърмори едно друго момиче и си плю на петите.

— По дяволите! — възкликна един друг от карираните ризи. — Днес май всичко върви наопаки. И май всички жени са в мензис.

— В публиката има само пенсионерки пред умирачка — каза първата карирана риза и започна да се оглежда. В следващия момент погледът му се закова на мен. — А вие какво ще кажете? Бихте ли била така любезна да дадете интервю на Йо Леандър? Всичко е само репетиция.

— Всъщност ние сме дошли тук, за да говорим с програмния директор — казах аз.

— Супер! Та вие можете дори да говорите — извика първата карирана риза възторжено. — При това без диалект. А и не дъвчете дъвка. Хайде, Хелмут ще ви сложи микрофон.

— Програмният директор и без това не може да мръдне от тук — каза Хелмут и без да ме попита, измъкна тениската от панталона ми. — Сега той трябва да ухажва Леандър, защото, в крайна сметка, печели цяло състояние от това предаване и усилията му ще се осребрят.

— Но — имах само време да изрека, напълно стъписана.

— Всичко е наред — каза Оливер. — И без това от срещата ни днес няма да излезе нищо. А и канапето изглежда много удобно.

Хелмут прикрепи малка кутийка на колана ми. През това време вежливата карирана риза започна да ми разяснява темата на днешното предаване.

— Днес ще говорим за децата и кариерата. И как жените успяват да съчетаят и двете, като при това съумяват и да останат щастливи. На гости ще ни бъде аристократична бизнес дама с пет деца, освен това онзи дебелият политик от социалдемократическия съюз, който дори не може да говори правилно немски. Ролята на Уши Глас ще играе Хера Линд. Ще присъства също и един бивш модел, сега тя е адвокатка в областта на патентите и има цяла сюрия деца и всичко това, въпреки че е едва в средата на трийсетте. Коя искате да играете?

— Ами — казах и глътнах корема си, когато Хелмут мушна един кабел под тениската ми. — Щом мога да избирам, със сигурност не искам да съм дебелият политик. Мисля да избера бившия модел, дето е станала адвокатка.

Хелмут ме заведе до тапицираното в червено канапе.

— Кажете нещо, моля! — прикани ме той.

— Трябва ли да гледам в камерата?

— Не се притеснявайте за камерата, сега просто правим вътрешна проба. Единственото, което се иска от вас, е да говорите мило с Леандър — отговори карираната риза. — Може да си качите краката на дивана, докато той дойде.

Разбира се, предложението ми дойде много добре. Въздъхнах с облекчение. Канапето действително беше много удобно.

Оливер се намести зад камера номер едно и ми намигна закачливо.

— Нали няма да си тръгнеш? — попитах обезпокоено в момента, в който огромен прожектор ме потопи в ярка светлина.

— Разбира се, че няма — успокои ме Оливер. — Рано или късно Дюр трябва да се появи тук.

Смъкнах си краката от канапето чак когато Хелмут започна да увива в кабели момичето, което щеше да дублира Хера Линд. Тя скришом залепи дъвката си на единия метален крак на масата, мислейки си, че никой не я е видял.

Йо Леандър се върна с развети уши.

— Ето че може — каза той, когато ме видя на канапето и заподрежда листата, на които бяха написани репликите му. — Ако сега осигурите нужната тишина, мисля, че можем да започваме.

За тишината се погрижи млад мъж с хваната на конска опашка коса, чиято длъжност бях забравила. Нивото на бърборене видимо спадна. Зрителите на трибуната се настаниха по местата си и мълчаливо впериха любопитни погледи към сцената.

За мое изумление Леандър се усмихна напълно непринудено към камерата и пожела на зрителите добра вечер. Няколко от камерите действително заработиха. Изпънах гръб и затърсих лицето на Оливер около камера номер едно.

Леандър чаровно представяше на зрителите темата на вечерта и поканените гости. След което непринудено се отпусна на дивана до мен.

Сърдечно си стиснахме взаимно ръцете.

— Не — каза Леандър, обръщайки се към режисьора. — Това с ръкостискането май е по-добре да отпадне. Много сковано се получава, така както сме седнали.

След това той пак се обърна към мен и ми се усмихна. Гледах прехласнато слоя грим, който покриваше носа му. Мен изобщо не се сетиха да ме гримират, в края на краищата бях само бутафорен гост.

— Искам да си поговорим с вас за това, как успявате да постигате такива добри резултати в професионален план, а същевременно да водите и пълноценен личен живот като майка и съпруга?

Разсмях се сърдечно.

— Да, мисля, че сте попаднали на точния човек, когото да попитате.

— Някои от гостите, които сме поканили днес, смятат, че е възможно само едното: или семейство, или кариера. Но вие сте живото доказателство за това, че двете могат да вървят паралелно. — Леандър погледна към листата си и зачете. — „Тя изглежда като фотомодел и въпреки че е едва на трийсет и четири, е един от най-уважаваните експерти в областта на международното търговско право.“ Това, ако не се лъжа, е цитат от Зюддойче цайтунг.

— Възможно е — казах аз скромно.

— Сред клиентите ви са най-големите концерни в света. А както и самата вие споделяте, когато работите върху сливането на две големи фирми, работите в продължение на седмици по двайсет и четири часа в денонощието. Е, как тогава успявате да се грижите за дъщеричките си, съответно на една и три години?

Аз възкликнах изненадано.

— Ами при това положение мисля, че е редно да ми зададете въпроса как изобщо съм успяла да забременея! Или този въпрос го няма написан на листата ви?

Публиката избухна в смях.

Леандър ме погледна укорително. В края на краищата, той трябваше да се упражнява върху мен, а не аз върху него.

— Е, недейте да преигравате.

— Какво има за преиграване тук? — попитах аз. — По-скоро вие преувеличавате, защото никой, ама никой нормален човек не може да работи седмици наред по двайсет и четири часа без почивка, да изглежда в същото време като фотомодел, а и да съумява да води щастлив семеен живот.

Тук вече Леандър се усмихна иронично.

— Какво, да не се опитвате да кажете, че не сте тази супер жена, която медиите така величаят.

Е, не можех да стоя така и да го оставя да ме победи.

— Аз съм абсолютен номер едно в моята професия — започнах енергично. — В областта на… какво беше там?… сливанията на фирми, никой копче не може да ми каже. Всеки знае, че след като печеля като жена толкова много, значи съм в пъти по-добра от мъж със същия ранг. Защото е всеизвестно, че каквото и да работят, жените трябва да са двойно по-добри от мъжете, за да получат поне половината от тяхната заплата.

Публиката отново избухна в спонтанен смях.

— За щастие обаче, това не е чак толкова трудно да се постигне — допълних аз и сама се засмях на заключението си.

Публиката и хората, които стояха зад камерите, видимо се забавляваха. Оливер стоеше до камера номер едно със сключени пред гърдите ръце и ме гледаше малко по-сериозно, отколкото ми се искаше. Аз му се ухилих.