Сред камарите от смачкани вестници различих лампи за растения.

— Какво по дяволите…? — започнах аз, слисана.

— Не се притеснявай. Платила съм ги със собствени пари — побърза да ме прекъсне Евелин. — А и ти ми каза, че мога да имам за пробната си леха толкова място, колкото си поискам.

— Така е, Евелин — отговорих й с тон, с какъвто се говореше на малко, твърдоглаво хлапе. — Но тук не ти трябва допълнително осветление. Това са пари, хвърлени на вятъра. В оранжерията е осигурено всичко, от което растенията имат нужда.

— За растенията, които имам намерение да отглеждам, е необходима повече светлина — отговори ми тя.

Усмихнах се снизходително.

— И какви са тези растения?

— Канабис — отговори спокойно Евелин и ми тикна торбичка със семена под носа.

— Канабис! — повторих изумено. — Имаш предвид коноп?

— Точно така — каза Евелин. — Поръчах да ми доставят семена и разсад. Не са ли сладки?

Между вестниците, в един от картоните видях мънички растенийца.

Поклатих глава.

— Уважавам твоята амбициозност, но защо започваш с толкова трудно за отглеждане растение? Пуловер ли искаш да си оплетеш от конопа? Със същия успех можеше да си поръчаш гъсеници на пеперуда копринарка от Китай, направо в комплект с фиданки от черница.

— Оливия! Това е канабис! Нямам никакво намерение да си плета пуловер. Ще произвеждам дрога.

— Евелин! Тук не можеш да отглеждаш наркотици! Това е противозаконно! Как изобщо се сдоби с всичко това?

— От интернет — каза тя и махна презрително с ръка. — Нали ти ми каза, че там може да се намери абсолютно всичко. И знаеш ли? Оказа се права. Можеш да си затвориш устата. Между другото, търговията със семена не е наказуема.

— Но… — започнах аз.

Не бях съвсем сигурна какво точно трябва да кажа, бях убедена само в това, че трябваше да започна с думичката „но“.

— Знам, знам, търговията с разсад е вече криминално деяние — каза Евелин. — Но истинското престъпление е чак когато започне разпространяването. И то с килограми.

— Виж какво, Евелин, ти да не би тотално да откачи! — изкрещях аз.

— Изобщо не откачам, просто търся нови предизвикателства — въздъхна тя. — А и нови възможности да изкарам пари.

— Съвсем скоро ти ще получиш един милион! — отново повиших тон.

— Един милион, с който първо ще трябва да покрием всичките си дългове — каза Евелин. — След което няма да останат много пари. А ако взема и наистина забременея, ще имам нужда от цяла торба с пари. Знаеш ли само една добра детегледачка колко струва? Така или иначе, ще трябва да изкарвам допълнително пари.

— Като отглеждаш и употребяваш наркотици? — възкликнах възмутено.

— Опазил ме Бог! — отговори Евелин. — Изобщо нямам намерение да ги употребявам. Най-много, за да проверя съдържанието на ТСН. Или се казваше HCG? Това винаги го бъркам. Човек може да получи от интернет всичко, от което има нужда. Там можеш да си поръчаш дори цяла лаборатория. Направо супер!

— Евелин, за такова нещо можеш да влезеш в затвора. А покрай тебе и аз.

Тя само кимна, олицетворение на самото спокойствие.

— Просто не казвай на никого. Беше ли вече в къщата? Господин Какабулке наистина много се постара. Гостната е готова. Изглежда наистина фантастично. Ела, ще ти я покажа!

Беше много елементарна отклоняваща маневра, но аз с удоволствие се оставих да ме заведе натам. Току-що ми беше хрумнала една успокоителна мисъл: Евелин беше пълен лаик и мразеше растенията. По нейни сведения досега винаги беше успявала да умори всяко стайно растение, при това за рекордно кратко време. Беше доста невероятно да успее да отгледа чувствителния канабис. И така проблемът щеше да се реши от само себе си.

В къщата ме лъхна не чак толкова неприятна миризма на прясна боя.

— Оттук — Евелин ме поведе към гостната, сякаш за първи път влизах в тази къща. Когато обаче тя отвори вратата, наистина си помислих, че съм се приземила на друго място. От старата мрачна гостна, задушавана от големите теменуги по стените и огромния радиатор под единствения прозорец, не беше останало нищо. Поех си изненадано въздух. Дори старото желязно легло не можеше да бъде разпознато. Някой беше положил робски труд да изчисти от ръждата всеки един от спираловидните орнаменти. Сега металните части бяха боядисани в кремаво бяло. Дори плюшеният заек с дългите крака изглеждаше като аксесоар, купен специално за тази стая.

— Не се ли е справил отлично, този господин Какабулке? — попита Евелин.

— Да, наистина! — продължавах да се чудя. — Как са се преобразили тези дванайсет квадратни метра! Къде изчезна радиаторът?

— Зад облицовката — отговори Елизабет.

Чак сега забелязах, че цялата лицева страна на помещението под прозореца беше облицована с бяло дърво, изрязано от някой (вероятно от господин Кабулке) във формата на лилии. От мизерния и огромен радиатор нямаше и следа. Така под прозореца се беше оформил един чудесен и практичен перваз, върху който Евелин беше сложила продълговата ваза с една-единствена бяла орхидея в нея. До нея стоеше сребърен свещник с бяла свещ, изгоряла наполовина. Преди още да се усетя и вече си представях как Щефан и Евелин се целуват, легнали на бялото легло, обгърнати от романтичната светлина на свещта. Еротична сцена с Брат Пит и Дженифър Анистън.

Веднага получих отново главоболие.

— Много е хубаво — измърморих.

— А какво ще кажеш за огледалото? — попита Евелин.

Огледалото беше поставено косо точно над леглото. Голямо и разкошно, то беше обградено в широка бяла рамка.

— Колко струва? — попитах само.

— Нула цента — засмя се Евелин. — Не го позна, нали? Това е кафявото, гнусно нещо, което висеше в килера ви. Почти го бях приготвила за разпродажбата на Еберхарт, но после прецених, че това парче е нешлифован диамант. Така ми хрумна и идеята да му сковем нова рамка. Господин Какабулке я направи и негова беше идеята да използва широки дъски, към които да закрепи отрязани летвички. Бил видял нещо подобно в едно списание. Голям фен е на списания от типа „направи си сам“, има всички издания от 1970 г. насам. Изглежда страхотно, нали?

— Може да се каже. — В огледалото виждах Евелин и Щефан как лежат на леглото, със загорели от слънцето (солариума) кожи на белите чаршафи…

Затворих вратата зад гърба си. В гадния и мрачен коридор се почувствах по-добре.

— Както виждаш, може да се ремонтира и без пари — рече Евелин. — А и удоволствието е голямо.

— Да, изглежда си права — казах аз.

Беше така изнервящо, че за тъй кратко време Евелин беше успяла да свърши толкова работа, която всъщност беше в моя ресор. В края на краищата, аз бях креативната личност, която не се боеше от работа. Аз бях тази, която умееше да борави с лопата, ножица, трион и бормашина като никоя друга. Аз, а не Евелин. Тя беше тази, която изглеждаше супер и изкарваше много пари — нищо работа! Но това, че тя беше жената, която преобрази ръждясалото ми желязно легло и отвратителното старо огледало, според мен изобщо не беше справедливо. На този свят все трябваше да има поне едно нещо, което да можех да правя по-добре от нея.

— Само не си и помисляй да променяш нещо в моя апартамент. Ясно ли е? — погледна ме строго Евелин. — В моя пентхаус не можеш да пипаш нищо, дори и една възглавничка не давам да преместиш от мястото й, чуваш ли? Смятам, че се разбрахме!

— Жилището ти не е чак толкова перфектно — казах все още в мрачно настроение. — А и за каква възглавница изобщо говориш? Смятам, че няма да навреди, ако там е малко по-уютно.

— Това, че не е в твой стил, не означава, че не е перфектно — каза Евелин. — Аранжирано е в минималистичен стил, с полъх от далечния изток. Не говорим за уют в класическия смисъл на думата. Но затова пък в апартамента ни човек може да се зареди със спокойствие и енергия. Всеки детайл е изпипан. Така че, долу ръцете от концепцията на апартамента ми.

— Добре де — отговорих вяло.

Но тогава се сетих, че вече бях променила някои неща в апартамента й, и усмивката бързо се върна на лицето ми. Не бях оставила и спомен от минималистичния й стил на терасата, ха-ха-ха! Оливер не й ли беше разказал вече? Явно не. Е, в този случай и аз се бях проявила като много креативна личност.

За малко да се изсмея злорадо.

— Но от мен да мине, можеш да се заемеш с терасата — ненадейно заяви Евелин. — Смятам, че има нужда от нещо като японска градина, мисля, че много ще отива на интериора.

— Имаш предвид бонзай дръвчета, декоративни камъчета и чакъл ли? — не можах да се въздържа да не се изкикотя.

— Просто казвам да вземеш под внимание стила ми.

— А да взема ли под внимание и вкуса на Оливер?

— Съкровище, боя се, че той изобщо няма такъв — усмихна се надменно Евелин.

— Напротив, има! — избухнах аз. — Само защото някой не споделя твоя вкус, изобщо не означава, че няма такъв!

— Не съм казала подобно нещо — отвърна Евелин. — На теб например смятам, че ще ти подхожда шведски битов стил, въпреки че на мен изобщо не ми е по вкуса. Но за кухнята ти си представям лек английски полъх. За нея препоръчвам битов стил, но не шведски.