И аз пак не знаех.

Единственото необичайно беше, че Оливер, когото единодушно бяхме избрали за наш говорител, след първата чаша кафе каза:

— Ние премислихме, татко. И решихме да приемем предложението ти.

И докато, както вече споменах, Фриц без всякакви емоции каза: „Познавам си аз чедата“, Катинка и Еберхарт направо подскочиха в плетените си столове.

— Какво предложение? — попита Катинка.

А Еберхарт каза:

— Моята особа също би искала да знае, ако позволявате.

Всички погледнахме към Фриц, защото той трябваше да обясни ситуацията. Все още съвсем мъничко се надявах да последва нещо от сорта на: „Хванахте ли се, глупаци такива? Ха-ха! Първи април! Скрита камера! Разбрахте ли бе, шегичка!“ Но Фриц просто каза:

— Обещах на братята ти да им изплатя предварително една внушителна част от законно полагащото им се наследство. Един милион евро за всеки от тях, ако в продължение на шест месеца изпълняват определени условия.

— Един милион евро! — удиви се Еберхарт. — За тези пари и дупките от сиренето ще изскочат.

— Леле — обади се Тил, все пак той можеше да брои до сто. — Толкова много струваше ферарито на таткото на Тим.

— Е, не чак толкова — казах аз.

— И що за условия са това? — попита малко остро Катинка, която за пръв път откакто я познавам, нито виждаше, нито чуваше децата си.

— Щефан и Оливер ще трябва да си разменят жените за шест месеца — каза Фриц. И въпреки че Катинка изглеждаше така, като че ли от ужас всеки момент ще захапе чашата си, а Еберхарт получи ужасна „охо“-криза (повтори го най-малко четирийсет пъти последователно), Фриц продължи с непоклатимо спокойствие: — Точните подробности на споразумението са описани в договор, който лежи на бюрото ми. Тази, ааа, Евелин ще се премести при Щефан в съборетината му, а тази, ааа, Оливия — при Оливер в града. През деня всяка ще може както обикновено да си върши работата, но след осемнайсет часа никоя не може да влиза в какъвто и да е контакт с истинския си съпруг. Никакви срещи, дори и да сте четиримата. Никакви обаждания. Абсолютно нищо. Ние си запазваме правото, по всяко време да правим разпечатки на телефоните ви, както на стационарните, така и на мобилните. И ако установим, че се опитвате да ни мамите, басът се счита за загубен и вие никога няма да видите милиона.

— Какво ще рече „ние“? — попита Оливер.

— О-о, просто няколко приятели и аз — отвърна Фриц. — Вие ги познавате: лудият Шерер, докторът и добрият стар Хуберт Рюкерт.

— Знаех си аз, че не играете само карти — каза Щефан, а Евелин прошушна много тихо:

— Четирима изкуфели старци с време и пари… нашата частна лотария.

В същото време Еберхарт, загубил ума и дума, продължаваше да издава удивени охкания, а Катинка изглеждаше така, сякаш не й достигаше въздух.

— Значи все пак е бас — казах аз. — Кой с кого се е обзаложил? И защо? Щеше ли да загубиш, ако бяхме отказали да участваме? Колко пари сте заложили? Как е по-добре за теб, да ни платиш двата милиона, или пък напротив, ще се радваш, ако загубиш?

— Това не ви засяга — каза Фриц троснато. — Договорът е в кабинета. Прочетете го на спокойствие и тогава кажете дали сте готови да изпълните всички условия. И имайте предвид, че трябва да сте готови във всеки един момент Шерер да провре любопитния си нос през вратата… ха-ха-ха.

— Ама тези стари задн… господа все пак няма да получат ключове от жилищата ни, нали? — попита възмутено Щефан.

Фриц поклати глава:

— Не, не, ще звънне преди това. Но си запазваме правото да ангажираме частен детектив или да използваме други специални методи за наблюдение — всичко това го има в договора. Този, бъди послушно дете и донеси документите от бюрото ми.

Тил скочи на земята и се изстреля като куршум. За него това беше голяма чест, защото на децата им беше забранено да влизат в кабинета.

През това време родителите му започваха да си връщат нормалния цвят на лицето.

— Охо, охо, охо — каза Еберхарт, останал съвсем без въздух. — Това май е доста силна бира.

Катинка слисано клатеше глава.

— Но това… това е… — започна да заеква тя — Не може да го направите, защото е… неприлично.

— Неприлично много са само парите — вмъкна доволно Евелин.

Тил се върна с няколко листа формат А4 в ръката си. Щефан ги взе и започна да чете. Оливер мина зад него и зачете през рамото му. Много ми се искаше и аз да хвърля по-обстоен поглед на листата, но Катинка беше толкова шокирана, че дори не забеляза как вместо филията си с мармалад Ян започна да яде светлосинята салфетка, която се наложи аз да извадя от устата му.

— Спокойно, дъще, няма да останеш пренебрегната — намеси се Фриц. — И за теб съм помислил.

— В никакъв случай няма да участвам в подобно нещо — отсече Катинка с писклив глас.

— И да искаш няма да можеш — каза Евелин. — Кой би искал да размени с теб мъжа си? За цели шест месеца!

— Нито дори за шест секунди — допълних аз.

Но Катинка изобщо не ни чуваше. Никога не я бях виждала в подобно състояние. Дори когато, както всяка неделя, Лея разля млякото си върху покривката, Катинка изобщо не забеляза.

— Никога не бих разменила моя Еби с когото и да било друг — възмути се тя. — Никога. Това е ненормално.

Мълчаливо попих разлятото мляко от покривката и сипах ново в чашата на Лея.

— Но когато планината не отива при Мохамед… — каза Еберхарт и похотливо ни погледна двете с Евелин. — А службата си е служба, ракията си е ракия. За един милион някои и майчиното си мляко ще изпеят.

— Никога — изкрещя Катинка. — Искам да кажа, че това е една огромна несправедливост: трябва ли да бъда наказана за това, че нямам дългове и мъжът ми умее да борави с пари? Да не би всички да сте се побъркали? Какво да обясня на всичките ни познати? Ще обявят цялото ни семейство за откачено, ако двамата ми братя си разменят жените!



Беше напълно права. Но нали все пак трябваше да предложим нещо на зрителите. В края на краищата бяхме Гертнерови — едно семейство, което може да ви изправи косите. Тази неделя гледайте: смяна на съпругите. Ще последват ли синовете и снахите пъкления план на стария патриарх Фриц? И как ще бъде обезщетена малката и вечно бременна дъщеря затова, че не трябва да размени своя Еберхарт? Бъдете в очакване, за да разберете още какви безумия ви е приготвило това семейство. Затаете дъх, защото следва: Гертнерови — едно абсолютно лудо семейство.



— Сега, ако обичаш, се успокой, дъще — каза Фриц. — Сякаш не искам най-доброто за всичките си деца! Мислех дълго над това и искам да предложа и на теб една замяна.

— Не! Не! Не! — изкрещя Катинка.

Аз на нейно място, бих изчакала да чуя каква замяна ще ми предложи старият Фриц, защото при всички положения щеше да е нещо по-добро от настоящия й съпруг. Но се оказа, че Фриц изобщо нямаше предвид някой мъж. Той искаше да размени нещо съвсем различно:

— Твоята къща за моята безвкусна, марципанова, сватбена торта.

— Какво? — отново извика Катинка.

Беше толкова объркана, че не се и опита да попречи на Лея да изяде яйцето заедно с черупката. Този път и аз не се намесих. Черупките на яйцата не са нездравословни.

Еберхарт се понадигна и се разкудкудяка.

— Моята особа не е толкова тъпа, че да разменя къща за торта.

— Фриц имаше предвид вилата — обясних му аз.

— Коя вила? — попита Еберхарт, който явно трудно схващаше.

— Тази тук — казах и разперих ръце с красноречив жест. И ми се прииска да добавя: „В момента я усмърдяваш със задника си.“

— Тази къща? — повтори Еберхарт и погледна изненадано към Фриц. — Искаш да размениш тази къща за нашата?

Фриц кимна.

— Вашата къщурка и сега ви е прекалено тясна. Децата растат с всеки изминал ден. Тук ще има място за всичките четири, че и за още няколко. Вещото лице я оцени на един милион заради отличното й състояние и новото газово отопление. Много похвали дебелите стени и зимната градина и каза, че целият този ужасен кич — кулички, еркерчета и ангелчета, напоследък страшно се търсел. Сауната и басейнът неимоверно вдигали цената, а градина от две хиляди квадрата с такива стари дървета в днешно време трудно можела да се намери или поне не на такова топ място.

— Охо! — възкликна Еберхарт и облиза тлъстите си устни.

— Ти… ти… но ти обичаш тази къща — каза Катинка с глас, който предвещаваше, че ще се разреве всеки момент. — Навремето с мама я купихте заедно…

— Винаги съм я намирал за ужасна — отвърна Фриц. — Всички тези финтифлюшки, а на всичкото отгоре и розова. Това не е подходящият цвят за мъж! Освен това е прекалено голяма за стар човек като мен. Какво да правя с всички тези стълби, етажи и квадратни метри? Запазих я само защото майка ви би искала някой от вас да живее в нея. И аз смятам, че това трябва да си точно ти. В такава къща трябва да живеят деца. Парапетите са много удобни за пързаляне. Но ако наистина не я харесваш…

Тил и Лея скочиха от местата си и се втурнаха във вътрешността на къщата, може би, за да се попързалят по парапетите. Или може би защото обикновено точно по това време дядо им започваше да крещи по всички.