— Спрете! — изпищя Спенсър, която набързо нахлузи полата си от предишната вечер и се хвърли през леглото към тях. — Просто спрете! Моля ви!

Господин Пенитисъл като че ли не я чуваше. Зак се сви до стената, но баща му го разтърси още по-силно.

— Кога ще започнеш да ме слушаш? — изръмжа той. — Кога ще разбереш?

Спенсър дръпна силно ръката на господин Пенитисъл.

— Моля ви, спрете! Въобще не е такова, каквото изглежда! Кълна се!

— Спенсър… — Зак я погледна над рамото на баща си. — Върви си. Не е нужно да виждаш това.

— Не! — Скоро Зак щеше да й стане доведен брат и тя искаше да го защити. Тя дръпна силно ризата на господин Пенитисъл и я разкъса. — Зак не ме е докосвал! Той е гей!

Господин Пенитисъл веднага пусна сина си, извърна се и впери поглед в нея.

— Какво каза?

Спенсър погледна към ужасеното лице на Зак, който сякаш не можеше да повярва на думите й. Той поклати отчаяно глава, но какво очакваше от нея, да остави баща му да го пребие?

Зак покри лицето си с ръце. Баща му се обърна към него.

— Вярно ли е това?

От устните на Зак се отрони стон. Баща му се отдръпна от него като от прокажен. Изведнъж рязко замахна с ръка и заби юмрук в стената до главата на сина си. Спенсър отскочи назад и изкрещя. Господин Пенитисъл не спираше да удря по стената. Навсякъде се разхвърча мазилка. Когато се умори, той се наведе напред и опря окървавените си ръце върху коленете си. Лицето му беше изкривено от мъка. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.

Някой почука тихо и колебливо на вратата.

— Никълъс? — извика майката на Спенсър. — Наред ли е всичко?

Никой не й отговори. После господин Пенитисъл се обърна рязко и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата зад гърба си толкова силно, че стените се разтресоха. Спенсър го чу да разговаря с майка й в коридора.

Едва тогава тя се осмели да погледне Зак. Той изглеждаше стреснат, но иначе беше наред.

— Какво ти стана, по дяволите? Защо трябваше да му го кажеш?

Спенсър се приближи до него.

— Мислех, че ще те нарани!

Устните на Зак се изкривиха в горчива усмивка и той се отдръпна от нея. Погледът му беше изпълнен с искрена омраза, каквато тя не очакваше от него.

— Помолих те да запазиш една тайна, но предполагам, че съм искал твърде много от една малка сладка лъжкиня — изръмжа той. — Изгний в ада, кучко.

Преди Спенсър да успее да възрази, той грабна якето си, обу си обувките и също изхвърча от стаята. Вратата отново се затръшна. След това настъпи тишина.

Спенсър се тръшна на матрака, събаряйки една от възглавниците на пода. На нея все още личеше отпечатъкът от главата на Зак. Леглото все още пазеше топлината на тялото му.

От стената се откъсна парче мазилка и падна на земята. По пода се виждаше кръвта на господин Пенитисъл. Тя напомни на Спенсър за съня й от тази сутрин: кървавата следа от ухото на Али. Знам какво си направила.

Бийп.

Беше телефонът й, който бе оставила на нощното шкафче предишната вечер, преди да заспи. От мястото си можеше да види надписа на екрана: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ“.

„Не — помисли си Спенсър. — Моля те, не сега.“ Но не можеше да го пренебрегне просто така. Трябваше да го прочете.

Внимавай, Спенсър. Накрая всички тайни се изхвърлят на брега. Мисля, че знаеш какво имам предвид.

А.

30.

Тя е по-умна, отколкото изглежда

Медицинският център представляваше просто една ниска квадратна сграда, която миришеше на антисептици и сироп за кашлица. По телевизора в ъгъла вървеше някаква реклама за невероятна картофобелачка, столът, в който седеше Ариа, беше толкова удобен, че започна да й се придрямва, за което помагаше и монотонният глас на човека от Националната метеорологична служба, който се носеше от радиото. Очевидно в района очакваха нови силни валежи от сняг. Не че щяха да останат още един ден. Не и след случилото се с Клаудия.

Ариа се напрегна, за да дочуе нещо откъм стаята за прегледи — стонове от болка, агонизиращи писъци, равен сигнал от апарата за следене на сърдечния ритъм. Но стаята беше абсолютно тиха. Ерик и Кристофър Кан се бяха изпънали на дивана и четяха стари броеве на „Спортс илюстрейтид“. Ноъл крачеше напред-назад в тясното пространство и говореше по телефона с майка си.

— Да, мамо… тя просто падна, не знам… ски патрулът я прибра… сега сме в медицинския център… Надявам се, че е добре, но все още не знам със сигурност.

На Ариа й бе достатъчно да чуе думите на Ноъл, за да се почувства зле. Последните няколко часа й изглеждаха наистина сюрреалистични. След като Клаудия падна от лифта и повече не помръдна, няколко скиори се събраха около нея. След това се появи ски патрулът, който повика сноумобил със спасителна шейна. Някой коленичи до Клаудия и провери за пулс. Те викаха нещо в ухото й, но Ариа не можа да разбере, дали тя им отговаря — в този момент лифтът стигна до върха на хълма и тя слезе от гондолата.

И сега всички очакваха да разберат какви са пораженията. Очевидно ски патрулът беше успял да свести Клаудия, преди да я натоварят на шейната и да я свалят от планината, но тя изпитваше силни болки. В подножието я чакаше линейка и когато Ариа най-после успя да се спусне, плъзгайки се по задник по криещия опасности склон, всички вече бяха отишли в медицинския център. Той обаче не изглеждаше особено подходящ за лечението на травми.

Ноъл седна на пластмасовия стол до Ариа.

— Мама е откачила. Иска да дойде тук и да се погрижи за Клаудия, но аз й казах да изчака.

— Сигурно е ужасно разтревожена — промърмори Ариа и затвори списанието, което лежеше в скута й. През последните двайсет минути беше препрочитала безброй пъти едно и също изречение за това как се приготвя чийзкейк, от който да си оближеш пръстите.

Ноъл се наведе към нея.

— Какво се случи точно? Как падна Клаудия?

Ариа го погледна, изпълнена със смесица от вина и страх. Ноъл беше пристигнал на мястото няколко минути след случилото се; той не беше видял нищо. По пътя за насам не бяха в настроение за разговор, но той не спираше да хвърля изпълнени с подозрение погледи към Ариа, сякаш усещаше, че тя е направила нещо ужасно.

— Не съм съвсем сигурна. — Това беше истината — тя нямаше намерение да блъска Клаудия от лифта. Да я отблъсне от себе си, да. Но не и да я нарани.

— Да не би да сте се скарали нещо? — Ноъл я погледна в очите. — Дали тя не скочи сама?

Ариа поклати глава.

— Тя просто… се подхлъзна. Беше много странно.

Ноъл скръсти ръце и я погледна толкова проницателно, че Ариа усети как настръхва. Не й вярваше. Но какво очакваше от нея, да му разкаже истината? Как Клаудия й каза на перфектен английски, без следа от акцент: „Аз смятам да спя с гаджето ти“? Как се нахвърли върху нея с налудничав поглед в очите? Ноъл просто щеше да я обвини отново, че ревнува.

Тя се извърна настрани, страхувайки се, че ако продължи да го гледа, накрая ще му разкаже всичко — и то не само онова, което се беше случило на лифта. Всичко за А. Всичко за Ямайка. Ужасното нещо, което беше сторила и за което А. знаеше.

Но пък от друга страна може би не беше чак толкова ужасно, колкото си мислеше. Ако А. беше Али — а кой друг би могъл да бъде? — то тогава Ариа не я беше убила.

Вратата на стаята се отвори и в чакалнята се появи лекарка, облечена с бяла престилка.

— Госпожица Хууско си почива — каза тя. — Вече можете да я видите.

Всички станаха и я последваха в стаята. Лекарката дръпна една розова завеса и пред тях се появи Клаудия, която лежеше на носилка с гипсиран глезен. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата. Памучната й нощница подчертаваше гърдите й. Устните й бяха розови и блестящи, сякаш току-що си беше сложила червило. Дори в болницата успяваше да изглежда готова за секс.

— О, Господи, Клаудия — каза Ариа, която изпитваше угризения въпреки наперения вид на финландката. — Добре ли си?

— Боли ли? — попитаха Ноъл и момчетата, събирайки се около леглото.

— Аз добре. — Клаудия им се усмихна престорено, всички следи от перфектния й английски бяха изчезнали. — Само малко ранена.

— Тя е със счупен глезен. — Една сестра застана до леглото, за да измери кръвното й налягане. — Сравнително незначително нараняване, предвид височината, от която е паднала. За щастие се е случило близо до върха. Ако е било по средата, тогава е щяла здраво да загази.

— Да, луда работа! — Клаудия се престори, че избърсва потта от челото си. — Досега не падала от лифт! Уф!

— Какво се случи всъщност? — Ноъл приседна на ръба на леглото й.

Клаудия облиза устните си и погледна Ариа. Единственият звук в стаята беше съскането на помпичката на апарата за кръвно. Всеки мускул в тялото на Ариа се напрегна в очакване на предстоящия удар. Естествено, че Клаудия щеше да я натопи. Тя искаше да спи с Ноъл — това щеше да премахне Ариа от пътя й.