— Всъщност, Ариа, аз смятам да спя с гаджето ти. Довечера.

Ариа я погледна. Чувстваше се така, сякаш Клаудия й беше нанесла удар в гърлото.

— Моля?

Клаудия се приближи до нея.

— Смятам да спя с гаджето ти — повтори тя на перфектен английски — довечера. И ти по никакъв начин няма да ми попречиш да го направя.

Ариа се почувства така, сякаш се намира във филм на ужасите, в който главният герой изведнъж е обладан от зъл дух. Кое беше това отлично владеещо английския език момиче с нерви от стомана? Лицето на Клаудия се беше трансформирало от безпомощно секс котенце в безмилостна крадла на гаджета. На всичкото отгоре очите й проблясваха опасно, сякаш Клаудия й желаеше злото. Ариа си спомни кога за последно беше виждала такъв поглед: върху лицето на Табита — на Али, — когато тя отправи заплаха към Хана на покривната тераса в Ямайка.

Споменът я връхлетя толкова бързо, сякаш досега бе чакал търпеливо, скътан в главата й. Ариа не вярваше, че Табита е Али, докато момичето не започна да заплашва Хана. Изведнъж всичко й се стори толкова… реално. Всеки жест на Табита, всяко агресивно движение досущ наподобяваха поведението на Али в нощта, когато се опита да ги убие.

Изведнъж Ариа забеляза онова, което останалите вече знаеха. Али беше тук. Опитваше се отново да се промъкне в живота им под прикритие. И Ариа едва не я беше допуснала.

— Моля те! — беше проплакала Хана, когато Али я притисна към парапета. — Остави ме на мира!

Всички защитни инстинкти на Ариа се пробудиха в миг. Тя се пъхна помежду им.

— Не я докосвай!

Али се обърна към Ариа и я погледна така, сякаш беше някоя луда.

— Какво си мислеше, че ще направя? Просто исках да й покажа изгледа.

Но Ариа не й се върза.

— Знам какво смяташе да направиш!

Али се отдръпна от Хана и скочи към Ариа. Сега беше неин ред да залитне и да се надвеси над ужасяващите разпенени вълни.

— Ариа! — извика някой зад тях. Счупи се някакво стъкло. Коленете на Ариа се ожулиха в каменната половина на парапета и кожата им се обели. Али отново се хвърли към Ариа с протегнати напред ръце. Ариа се взря в широко отворените й, маниашки очи и ясно видя скритата вътре Али. Тя беше дошла да ги убие, точно както беше убила Кортни, Иън и Джена. Една по една щеше да ги блъсне от покрива.

Не беше много ясно какво се случи след това. Единственото, което Ариа помнеше, бе как усети прилив на сила, сграбчи Али за ръцете, завъртя я около себе си и я блъсна силно. Али изгуби равновесие. От устата й се разнесе неестествен писък. Ръцете й се размятаха във въздуха. Преди някой да успее да направи каквото и да било, тя се преметна през парапета и потъна в черното, празно пространство.

Някой изкрещя. Друг ахна. След това се чу едно глухо… туп. Плътният удар на тяло, което се удря в пясъка.

Спомените преминаха през съзнанието й за части от секундата. Когато погледът й отново се фокусира, Ариа видя как Клаудия се притиска в нея. Тя протегна ръце и започна да я изтласква към ръба на лифта. После сграбчи Ариа за раменете и взе да я разтърсва силно. Лицето й се намираше на няколко сантиметра от нейното. Ариа отново усети някогашния силен импулс за самосъхранение.

— Махни се от мен! — изпищя тя. После блъсна Клаудия веднъж, леко, но Клаудия просто се изсмя и запуши устата й с ръката си, облечена в ръкавица. Ариа усети как я обземат страх и ярост.

— Казах ти да се махнеш от мен! — изкрещя тя и блъсна Клаудия в гърдите.

Тя залитна назад и тихо изписка. Точно в този момент гондолата леко се наклони, за да позволи на скиорите да слязат от лифта. Тялото на Клаудия се наклони с нея. Без защитната решетка нямаше какво да попречи на падането й.

— О, Боже! — Ариа успя да хване ръката й, но вече беше твърде късно. Клаудия полетя към земята, шапката падна от главата й, ръцете й се мятаха бясно, лицето й бе изкривено от страх и гняв. Три ужасяващи секунди по-късно тялото й се стовари върху купчина сняг.

И после, също както се беше случило при Али, настъпи пълна тишина.

29.

Не питай, не казвай

Спенсър отвори очи. Тя лежеше върху копринени чаршафи в една много малка стая в хотел „Хъдсън“. От саунд машината се носеше успокояващият звук на морски вълни. Странно, не си спомняше саунд машината от предишната вечер — но пък беше доста замаяна, когато заспа.

Когато извърна глава, видя спящия до нея Зак. Тази сутрин той изглеждаше доста по-различен. Късата му, кестенява коса беше дълга и руса. По врата и ръцете му имаше белези, а от лявото му ухо се стичаше нещо червеникаво. Това не е ли… кръв?

Тя скочи и се огледа. Не се намираше в „Хъдсън“. Лежеше на дълга плажна ивица. Слънцето блестеше ярко в небето и наблизо не се виждаше жив човек. Миризмата на сол и риба подразни обонянието й. Вълните се плискаха край брега. Над главата й кръжаха чайки. Над плажа се извисяваше хотел с покривна тераса и платформа тип „гарваново гнездо“. Много познато гарваново гнездо.

— Не — прошепна Спенсър. Намираше се в Ямайка. До „Скалите“. Тя отново погледна към човека, който лежеше до нея. Това беше момиче. От ухото й излизаше тънка струйка алена кръв и капеше по пясъка. На китката й се виждаше синя гривна. Жълтата й рокля беше вдигната почти до задника й, а краката й бяха изкривени под неестествен ъгъл.

Това не беше Закъри. Беше Табита. Али.

— О, Боже… — Спенсър скочи на крака и се взря в лицето на момичето. Очите му бяха затворени плътно, кожата беше синкава, сякаш бе мъртва от часове.

— Али. — Спенсър силно удари момичето по бузата. — Али.

Момичето не отговори. Спенсър провери китката й за пулс. Нищо. Главата й се люшкаше свободно, сякаш гръбначният й стълб беше станал на сол. Под очите й се събираха кървави локвички.

Спенсър се огледа отчаяно за останалите, но не се виждаха никъде. След като Ариа я блъсна, те всички хукнаха надолу, нали? Всички бяха заедно в това.

— Али, моля те, събуди се — изкрещя Спенсър в лицето на момичето. Тя разтърси силно раменете й. — Моля те. Съжалявам, че Ариа постъпи така. Просто беше уплашена. Тя не знаеше какво смяташ да ни причиниш. Аз бих постъпила по същия начин. — Наистина щеше да постъпи. Случката на платформата смразяващо й напомни за последните мигове с Мона Вандерваал, когато Мона си призна, че е А.

Внезапно Али отвори очи. Тя протегна ръка, сграбчи косата на Спенсър и я придърпа толкова близо до себе си, че Спенсър усети лекия аромат на ванилия на кожата й.

— Знам какво си направила — прошепна Али с дрезгав глас. — И скоро всички останали също ще разберат.

Спенсър се събуди с писък. През щорите проникваха слънчеви лъчи. По телевизора вървеше някакво детско предаване. Този път наистина се намираше в „Хъдсън“. До нея лежеше Зак, а не Али. Но тя продължаваше да усеща мириса на пясък и сол от Ямайка. Скалпът я болеше на мястото, където Али беше дръпнала косата й. Всичко й се струваше толкова истинско.

Чук, чук, чук.

Звукът идваше откъм вратата. Спенсър я погледна разфокусирано, все още в плен на съня.

Чук, чук, чук.

— Ехо? — чу се нечий глас от коридора.

Зак се размърда до нея и се хвана с ръце за главата.

— Здрасти — каза той и лениво й се усмихна. — Какъв е този шум?

— Някой чука. — Спенсър пусна крака на пода.

В този момент вратата се отвори.

— Зак? — избумтя познат мъжки глас. — Часът е девет и половина. Дъглас те чака, за да поговорите за Харвард. Размърдай си задника и се приготви.

Спенсър зяпна изненадано и замръзна на мястото си. Това беше господин Пенитисъл.

Той я забеляза в същия миг и пребледня. Спенсър бързо се уви в чаршафите — по някое време през нощта беше свалила полата и чорапогащника и сега беше само по блуза и бельо. Зак скочи от леглото и грабна тениската си, която също беше съблякъл. Но вече беше късно — господин Пенитисъл беше видял всичко.

— Исусе Христе! — изкрещя той с изкривено лице. — Какво става тук, по дяволите?

Зак навлече ризата си през глава.

— Татко, не е това…

— Извратено копеле! — Господин Пенитисъл изгледа сина си с присвити очи. Той го хвана за ръката и го блъсна в стената. — Тя скоро ще ти бъде доведена сестра! Какво ти става, по дяволите?

— Въобще не е това, което изглежда! — възрази Зак със слаб глас. — Просто се забавлявахме заедно.

Господин Пенитисъл го разтърси здраво за раменете.

— Не можеш да си го държиш в панталоните, нали?

— Ние просто спяхме! — проплака Спенсър. — Честна дума!

Господин Пенитисъл не й обърна никакво внимание. Той отново разтърси силно сина си и Спенсър потрепери.

— Ти си извратен перверзник, Закъри. Болен, отвратителен перверзник, който не заслужава нищо от онова, което правя за него.

— Татко, моля те!

Господин Пенитисъл вдигна ръка и зашлеви шамар на Закъри. Той залитна назад, опитвайки се да се откъсне от баща си, но господин Пенитисъл се хвърли с цяло тяло срещу него, задържайки го на мястото му. И най-ужасното беше, че всичко изглеждаше така, сякаш го беше правил милиони пъти преди това.