— Това момиче кара ски много добре — промърмори Кристофър. — Чудя се в какво още е толкова добра.

По-големите братя Кан се разкискаха саркастично. Ариа се вцепени и впери поглед в Ноъл, предизвиквайки го също да се засмее. За щастие той си замълча.

Тогава, като по поръчка, вратата на хотела се отвори. Появи се някаква фигура.

— Ехо? — Гласът на Клаудия прониза снежния въздух.

— Хей! — извика й Ерик. — Влизай вътре! Водата е страхотна!

Клаудия се приближи до джакузито. Беше облякла хавлия, подобна на онази, която бе облякла Ариа, и беше завързала здраво колана на кръста си. Русата й коса беше разпиляна по раменете. Голите й крака се подаваха под ръба. Момчетата я гледаха с оплезени езици. Тогава бавно, сякаш изпълняваше стриптийз, Клаудия развърза колана и го пусна на пода. Разгъна хавлията и също я остави да се свлече. Ноъл ахна. Ерик го последва. За миг Ариа не можа да фокусира погледа си — виждаше само кожа, много кожа, сякаш банските на Клаудия бяха телесен цвят.

И тогава го осъзна. Клаудия не беше облякла нищо. Тя си беше абсолютно гола.

— Мама му стара! — изтърси одобрително Кристофър.

— Леле! — изръмжа тихо Ерик.

Ноъл също я зяпаше. Клаудия просто стоеше там като някой откачен финландски ексхибиционист и гърдите й стърчаха напред, за да може целият свят да ги види. Никой от братята Кан не й каза да се облече. И защо ли да го правят?

Това вече беше прекалено. Ариа тихо изписка, измъкна се от джакузито, грабна хавлията си и хукна към вратата, без да усеща студения въздух и ледения под. Щом се озова вътре, тя се уви в хавлията и тръгна, залитайки, към асансьора, където натисна копчето няколко пъти. И естествено, точно сега асансьорът трябваше да спре на всички етажи.

— Кхъм.

Тя подскочи и се обърна. На входа стоеше Ноъл и от полуголото му тяло се вдигаше пара. Мокри стъпки показваха откъде беше дошъл.

— Къде отиваш?

Ариа отново натисна копчето.

— В стаята си.

— Не трябва ли първо да се извиниш?

Тя рязко се обърна към него.

— На кого?

— Клаудия не е направила нищо лошо, Ариа.

Тя го зяпна изненадана.

— Шегуваш ли се?

Ноъл просто сви рамене.

Ариа се почувства така, сякаш милион капиляри се пръснаха едновременно в мозъка й.

— Добре. Добре. Както и да е. Ако искате да си правите четворка с Клаудия, няма проблем. Но не и пред мен, ясно ли е? Не знаех, че от мен се очаква и да гледам.

Най-накрая асансьорът звънна и вратата се отвори. Ариа влезе вътре, но Ноъл я издърпа навън. Зелените му очи гледаха обидено.

— Ариа, Клаудия плаче там навън. Не знаела, че трябва да носи бански в горещото джакузи. Във Финландия никой не го прави! Момчетата влизат голи в джакузито. Момичетата влизат голи в джакузито. Не са толкова скромни като нас. Не трябваше да пищиш пред нея — очаквах точно ти да проявиш разбиране към културата й.

Ариа изтръгна ръката си от неговата.

— Разбиране на културата ли? Ноъл, появата на Клаудия гола край джакузито няма нищо общо с културата й — това си е чист курвенски номер!

Ноъл зяпна от изненада. Той затвори очи и поклати глава, сякаш не можеше да повярва. Сякаш мислеше, че тя е просто една ревнива кучка.

Вратите на асансьора отново започнаха да се затварят, но Ариа пъхна крака си между тях и ги спря.

— Клаудия те иска, Ноъл — каза ледено тя. — И ако не беше толкова заслепен от нея, щеше да забележиш, че въобще не го крие.

Тя влезе в асансьора и натисна бутона за затваряне. Част от нея се надяваше, че Ноъл ще я последва вътре и ще се качи с нея, но той просто стоеше във фоайето и примигваше, а на лицето му бе изписано горчиво разочарование. Вратата се затвори със съскане и след миг кабинката потегли нагоре към етажа на Ариа. Тя нямаше представа къде е отишъл Ноъл.

И се опита да се залъже, че всъщност не й пука.

25.

Едно голямо щастливо семейство

Точно в осем вечерта Спенсър, Зак и Амилия се озоваха под зелено-белия навес на „Смит и Воленски“, луксозен специализиран ресторант за бифтеци на Трето авеню, и минаха през тежките двойни врати с месингови дръжки.

Пред бара беше пълно с народ и всички се надвикваха. Бизнесмени седяха на грамадни дъбови маси и похапваха ребърца и сочни бургери с големината на главите им. Млади съпруги пиеха мартини и игриво намигваха на изтупаните в бели сака ирландски младежи, които пълнеха чашите на бара. Въздухът миришеше на месо и тестостерон.

— Само баща ми може да избере толкова мъжкарско място — промърмори Зак в ухото на Спенсър, докато управителката ги водеше през претъпканата зала към масата, на която седяха родителите им. — Наистина ли смяташ, че майка ти намира това място за романтично?

Спенсър се съмняваше в това, но го щипна по ръката.

— Хайде, хайде. Трябва да се държим възможно най-прилично, забрави ли?

Зак повдигна изненадано едната си вежда.

— Всъщност предлагам да се държим възможно най-неприлично.

— Така ли? Какво си наумил?

— Пиянска игричка. — Очите на Зак проблеснаха. Той бръкна в чантата си и показа на Спенсър капачето на метална манерка. — Пълна е с „Абсолют касис“.

— Лошо момче! — прошепна Спенсър. — Навита съм. Ето го моето правило: всеки път, когато мама се засуети около баща ти, пием.

— Съгласен. И всеки път, когато баща ми се изфука с нещо, пак пием.

Спенсър изсумтя.

— Ще направим главите още преди да дойде храната.

Зак отново повдигна едната си вежда.

— Не е ли това целта?

По гърба на Спенсър пробягаха тръпки. След провокативния момент в съблекалнята, Зак започна да демонстрира физическа близост с нея; поставяше ръка на кръста й и стискаше силно ръката й, когато Амилия се появеше с някой особено зрелищен тоалет. Когато подминаха „Картие“, докато вървяха по Сакс, той дори я хвана за ръката и я попита иска ли да влязат вътре — за да й купи нещо.

— Само ако е платинен любовен пръстен — пошегува се тя. Амилия ги погледна отвратено и през останалата част от следобеда вървеше на няколко крачки пред тях.

Госпожа Хейстингс им махна от масата. Господин Пенитисъл седеше от дясната й страна.

И двамата се бяха облекли като за опера; господин Пенитисъл носеше смокинг, а майката на Спенсър беше облякла обшита с мъниста рокля, която обгръщаше плътно слабото й тяло. На масата вече имаше отворена бутилка червено вино и плато с пържени калмари. Когато се настаниха край масата, госпожа Хейстингс напълни чинията на господин Пенитисъл.

— Знам, че мразиш онези, които имат пипалца — каза тя с майчински тон, докато поставяше чинията пред него.

— Благодаря ти, скъпа — отвърна господин Пенитисъл, като взе вилицата и ножа си.

Спенсър и Зак размениха развеселени погледи. Той бърка скришом за бутилката си и наля малко в чашите им с газирана вода. И двамата отпиха по една голяма глътка.

— С какво се занимавахте днес, деца? — Госпожа Хейстингс топна едно късче калмар в соса маринара.

— О, направихме си туристическа обиколка на Ню Йорк — каза Спенсър. — Сакс, Бендълс, Барнис. Амилия си купи много страхотни дрехи.

— О, тези магазини са великолепни. — Госпожа Хейстингс въздъхна с копнеж.

Господин Пенитисъл сбърчи чело.

— Не отидохте ли в някой музей? Не посетихте ли стоковата борса?

Амилия рязко затвори уста. Зак клюмна на стола си. Господин Пенитисъл лапна едно парче калмар и задъвка с удоволствие.

— А какво стана с обиколката на Карнеги хол, която ти уредих, Амилия? Трябваше да използвам доста връзки за това.

— Утре ще отида, татко — отвърна бързо Амилия. Страхливка.

— Добре — кимна господин Пенитисъл и се обърна към Зак. — Да не би да искаш да кажеш, че не си се срещнал с Дъглас?

Спенсър погледна Зак — беше забравила за срещата му с члена на приемната комисия в Харвард. Зак сви рамене.

— Не ми се ходеше.

Господин Пенитисъл примигна.

— Но човекът чакаше да му се обадиш. — Той извади блекбърито си. — Ще видя дали няма да се съгласи да се срещнете утре сутринта…

Зак изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира.

— Татко, нали се сещаш, че не всички искат да учат в Харвард.

Господин Пенитисъл зяпна леко.

— Но… на теб ще ти хареса в Харвард, Закъри. Някои от най-хубавите ми спомени са от онова време.

— Това е страхотен университет — заприглася му госпожа Хейстингс. Господин Пенитисъл стисна ръката й с благодарност.

Но Зак изпъна ръце на масата и ги погледна, без да мига.

— Аз не съм като теб, татко. Може пък да искам други неща.

Господин Пенитисъл изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да каже още нещо, но госпожа Хейстингс бързо се намеси.