Хана се притисна към стената и затаи дъх с надеждата, че той няма да я види. Докато Джеремая чакаше пред асансьора, той ровеше из джобовете на панталона си и вадеше разписки и други малки листчета хартия. На пода падна някакъв предмет, но той не забеляза.

Звън. Вратата на асансьора се отвори и Джеремая влезе вътре. Веднага щом асансьорът тръгна надолу, Хана пристъпи напред, вперила поглед в блестящия предмет на пода. Това беше сребърна щипка за пари с инициали ДПО. Нещата се развиваха по-добре, отколкото можеше да си представи. Тя покри ръката си ръкав, взе щипката и влезе в офиса на баща си.

Стаята миришеше на гадния одеколон на Джеремая. Стените бяха покрити с червено-бяло-сини плакати с надписи:

„ТОМ МЕРИН, СЕНАТОР НА ПЕНСИЛВАНИЯ“

Някой беше оставил полуизяден сандвич на едно от бюрата, а на черния кожен диван в ъгъла се виждаше захвърлен брой от „Филаделфия сентинъл“.

Хана отиде на пръсти до стаята на баща си. Настолната лампа все още светеше. До телефона стоеше снимка от сватбата на господин Мерин и Изабел, поставена в рамка. Пред новобрачните се пъчеше Кейт, а Хана стоеше малко встрани, сякаш въобще нямаха намерение да я включват в снимката. Тя дори не гледаше в обектива.

Тя се огледа трескаво и забеляза малък сив сейф, поставен в ъгъла до прозореца. Беше го видяла вечерта, когато прожектираха клипа на баща й; сигурно там Джеремая беше оставил финансите на кампанията. Изтича до него и клекна. Сейфът беше от типа, който се използваше в хотелските стаи и се заключваше с четирицифрен код. Тя се огледа и грабна една кърпичка от бюрото на баща си, за да не оставя отпечатъци. Първо опита четвърти ноември, датата на следващите избори, но пред очите й гневно проблеснаха две червени лампички. Добре, ами 1-2-3-4? Отново червени лампички. 1-7-7-6 щеше да е много патриотично? Уви.

Скръц. Хана скочи и погледна стреснато към вратата. Дали Джеремая не се връщаше за щипката си? Но през матираното стъкло не се забелязваха никакви сенки. От противоположната страна се разнесе ново скърцане. Тя рязко се обърна и се вторачи в отражението си в тъмния прозорец. Очите й бяха разширени, а лицето — пребледняло.

— Ехо? — извика тя. — Има ли някой тук?

Навън спокойно се сипеше снегът. От другата страна на улицата някаква паркирана кола забръмча и фаровете й светнаха. На мястото на шофьора се забелязваше силует. Откачаше ли Хана или главата на човека беше обърната към офиса на баща й и гледаше право в нея?

Тя си пое дълбоко дъх, клекна и отново се зае със сейфа. Комбинацията сигурно беше нещо, което й е познато. Погледът й отново беше привлечен от снимката на бюрото. С треперещи ръце тя въведе рождения ден на Изабел. Червени светлинки. Хана преглътна шумно и въведе собствения си рожден ден, двайсет и трети декември. Червени светлинки. Погледна отново към ухилената снимка на Кейт и набра 0-6-1-9 — деветнайсети юни, рождения ден на Кейт.

Щрак.

Светлинките грейнаха в зелено. Резето се прибра и вратата се отвори. За миг я изпълни болка — разбира се, че ще избере рождения ден на Кейт — но тя веднага забрави за това, щом видя банкнотите, подредени на високи, спретнати купчинки. Измъкна една пачка и я преброи. Още три правеха точно десет хиляди долара. А в сейфа имаше още много пари; зачуди се дали баща й изобщо ще усети липсата им.

После тикна парите в чантата си и затвори вратата на сейфа. След това, нанасяйки последния си удар, пусна щипката на Джеремая на няколко сантиметра от нея.

Когато се изправи, й се зави свят. Парите сякаш тежаха сто килограма. Тя отново надникна през прозореца. Колата все още беше там и шофьорът й не помръдваше на предната седалка. Дали я беше видял? Дали това не беше А.?

Миг по-късно двигателят изрева и колата потегли бавно, оставяйки къдрави следи в иначе чистия и девствен сняг.

24.

Мечта за всяко момче

Сервитьорката сложи чашата с горещ шоколад пред Ариа и цъкна с език.

— Леле, изглеждаш ми премръзнала.

— Така ли мислиш? — промърмори саркастично Ариа, притисна ръце към топлата чаша и си пожела с цялото си сърце сервитьорката да се махне. Точно студът беше причината Ариа да седи толкова близо до камината във вилата — всъщност ако можеше, щеше да скочи право в огъня. А навън, докато снегът се вихреше над високите лампи на пистата, десетки скиори щъкаха по склоновете, без изобщо да усещат студ. Момчета летяха със ските си надолу без шапки на главите. Момичета се плъзгаха със сноубордовете си по пуловери и дънки. Но пък те със сигурност не бяха седели часове на снега, докато студът се просмуква през тъй наречения им високотехнологичен екип право до чувствителната им кожа на начинаещи. Ариа беше сигурна, че клепачите й са измръзнали.

Вечерта беше ужасна. След като Клаудия потегли с лифта без Ариа, Ноъл сви рамене.

— Може пък да е по-добре, ако те обучава истински инструктор.

След това я отведе в ски училището, а самият той се отправи към склона Блек Даймънд.

Честно казано, Ариа не беше съвсем сигурна защо не се отказа още тогава, но някак си беше останала с впечатлението, че карането на ски е лесна работа; може би щеше да успее бързо да се научи и да се присъедини към Ноъл и Клаудия на хълма? Да бе, да. Курсът за начинаещи беше пълен със седем и осемгодишни деца. Инструкторът, добросърдечен австралиец на име Конър, който сметна, че Ариа е бавачка на някое от децата, ги отведе на един нисък хълм и ги научи как да правят снежно рало. И естествено, всяко едно от тях го усъвършенства много преди Ариа. Единствения път, когато успя да се спусне по хълмчето, тя го направи по дупе. От време на време виждаше как Ноъл и Клаудия профучават по склона, вдигайки облак от сняг. Че защо им е? Защо им е да проверяват как се справя една пейкко?

— Ето те и теб!

Ариа вдигна глава и видя Ноъл да влиза с тежки стъпки във вилата, покрит със сняг. След него вървеше Клаудия с розовеещи бузки и идеална прическа. И двамата изглеждаха изтощени, но щастливи, сякаш току-що бяха прекарали часове в правене на секс. Ариа бързо се ухапа от вътрешната страна на бузата и отмести поглед.

Двамата братя на Ноъл, Ерик и Кристофър, се появиха след тях.

— Беше страхотна, Клаудия! — извика Ерик, щом я зърна. — От колко време караш ски?

— О, започнах да хиихто, преди да проходя! — Клаудия разкопча якето си.

— Видя ли я на могула7? — Ноъл свали шапката и очилата си. — Беше невероятна! Всички на лифта се разкрещяха, сякаш бяха на Олимпиада!

— Добра планина — призна Клаудия. — Малко лесна, може би, но забавна.

Ариа изсумтя саркастично, което накара всички да млъкнат и да я зяпнат. Ноъл отиде при нея и седна на съседния стол.

— Здрасти.

— Здрасти — отвърна Ариа равнодушно, без да вдига поглед от подпухналите си ръце. Сигурно никога нямаше да се върнат към нормалния си вид.

— Къде изчезна? — попита Ноъл. — Не спирах да се оглеждам за теб, но не те видях. Реших, че ще се срещнем на върха на планината, след като ти свърши курсът.

Ариа изпита огромното желание да излее горещия шоколад върху главата му.

— Съжалявам, но в ски училището не ме научиха как да карам могул. Надявам се, обаче, че двамата с Клаудия сте се забавлявали добре. — Ненавиждаше се за саркастичния тон, но повече не можеше да прикрива чувствата си.

Между веждите на Ноъл се образува бръчка.

— Ти сама не пожела тя да ти дава уроци. Не се ядосвай, че тя отиде да се забавлява.

Ариа сви юмруци. Разбира се, че тя беше виновна за всичко — Клаудия беше света вода ненапита.

— Хей, знаете ли за какво е време? — прекъсна ги Кристофър. — За горещо джакузи!

— Супер! — извика Ерик и двамата братя плеснаха длани във въздуха.

— Обожавам пореаммейта! — Клаудия започна да подскача като малко дете.

Ноъл погледна Ариа.

— Какво ще кажеш? Една гореща вана преди вечеря? Страшно ще ти хареса, гарантирам ти.

Ариа погледна към горещия си шоколад. Сърдитото, ядосано момиче в нея искаше да се качи в стаята си, да вземе продължителен горещ душ и да гледа някой чужд филм по платения канал. Но тя беше измръзнала до кости. Може би горещата вана щеше да прогони раздразнението й.

Петнайсет минути по-късно Ариа беше облякла бански и се беше увила в една от хотелските хавлии. Тя прецапа по ледения под на външния басейн до горещото джакузи. Във въздуха се издигаше пара. Водата бълбукаше. Братята Кан вече се бяха потопили вътре и пиеха бира. Когато Ноъл я видя, той се отмести встрани, за да й направи място. Тя съблече хавлията, потрепервайки от студения въздух, и се плъзна във водата до него. Ах!

— Страхотно е. — Ариа погледна към небето. Милионите звезди проблясваха ярко. Луната се рееше над планината. Блещукащият сняг, който се сипеше над склоновете, приличаше на коледна сцена от кристална топка.

— Казах ти, че ще ти хареса — стисна я Ноъл за ръката.

Ерик Кан се облегна назад и протегна ръце над главата си.

— С нетърпение очаквам да се кача на склона утре сутрин.

— Чух Клаудия да казва, че и тя иска да се върне — каза Ноъл.