Мисля, че си имаш конкуренция, Ариа. Все пак всички знаем, че Ноъл има слабост към блондинки.

Есемесът на А. се беше набил в главата й като досадна песен. А. сигурно я беше видял как чете айфона на Клаудия. Но как? Да не би да се беше скрил зад рафтовете със скиорски костюми? Или я беше шпионирал през охранителните камери на магазина?

Ариа знаеше много добре, че написаното е истина — Ноъл наистина си падаше по блондинки. Той беше обичал Али — и определено беше забелязал Табита. Дори след като се прибраха от Ямайка, продължаваше да я споменава, подхвърляйки неща като: „Хей, онова русо момиче не ти ли напомня за някого? В нея има нещо, което не можах съвсем да уловя“.

Но макар да задаваше много въпроси, той не подозираше нищо. Никой не подозираше.

Досега.

На вратата се почука. Ариа скочи от леглото с опънати нерви.

— Д-да?

— Аз съм — обади се Ноъл. — Може ли да вляза?

Ариа отключи вратата. Ноъл тикна в лицето й голяма кошница с тигрови лилии, кафе и снаксове.

— За теб!

— Благодаря! — извика Ариа. Кошничката имаше дори плюшено прасенце, което й напомни за любимата й животинка Пигтуния. Но после изведнъж се вцепени. Нали момчетата поднасяха цветя на приятелките си само когато се чувстваха виновни? — Какъв е поводът? — попита тя.

— Видях я в магазина за сувенири и се сетих за теб. — Ноъл остави кошничката на телевизионния шкаф и я прегърна. Ухаеше на балсама за лице, който Ариа му беше купила за Свети Валентин. — Виж, знам, че не си падаш по карането на ски, но се радвам, че дойде. Това пътуване нямаше да е същото без теб.

Гласът му звучеше толкова искрено, че подозрителността на Ариа се разсея. Клаудия и А. направо я бяха подлудили.

— И аз се радвам, че дойдох — призна тя. — Това място е прекрасно.

— Ти си прекрасна. — Ноъл я придърпа към леглото. Започнаха да се целуват, първо колебливо, а след това все по-страстно. Ноъл издърпа блузата на Ариа през главата й и тя направи същото с неговата. Те притиснаха голите си гърди, усещайки топлината на телата си.

— М-м-м — измърка Ноъл.

Двамата застинаха за момент, после Ариа докосна талията на Ноъл и разкопча колана му. Той си пое дълбоко дъх, очевидно изненадан. След това Ариа разкопча дънките му и ги издърпа надолу. Погледна мускулестите му крака и се усмихна. Той носеше боксерките с щампи на златисти ретривъри, които му беше купила от „Джей Крю“.

След миг посегна към копчето на своите дънки. Ноъл хвана ръката й и я погледна с широко отворени очи.

— Сигурна ли си?

Ариа огледа малката стая, от телевизора с плосък екран до кофичката с шампанско в ъгъла и диванчето до прозореца. Сега, когато се намираха на непознат терен, задръжките й като че ли бяха паднали. Или просто искаше да докаже на Ноъл какво означава той за нея. Това може би бе единственият начин да го задържи за себе си.

— Сигурна съм — прошепна.

Ноъл издърпа дънките от краката й. Двамата се притиснаха един до друг, почти напълно разсъблечени, и устните им се сляха в целувка. Сърцето й подскачаше като полудяло. Наистина искаше да го направи. Време беше. Когато Ноъл се озова върху нея, тя го целуна страстно.

Чук-чук-чук.

И двамата замръзнаха, ококорили очи. След миг тишина се разнесе ново почукване.

— Ехо? — изчурулика Клаудия. — Ариа? Ноъл? Там ли сте?

Ариа потрепна.

— Не може да бъде.

— Ноъл? — Гласът на Клаудия звучеше приглушено. — Хайде! Време е за хиихто!

— Може би ако не й отговорим, тя ще си отиде — прошепна Ноъл и погали с пръст ключицата на Ариа.

Но чукането продължи.

— Ноъл! — извика закачливо Клаудия. — Знам, че си там! Трябва да хиихто!

Най-накрая Ноъл изпъшка, грабна дънките си от пода и бързо започна да ги обува.

— Добре — извика той. — Идваме.

— О, супер! — рече Клаудия от другата страна на вратата.

Ариа погледна изненадано Ноъл.

— Какво? — попита той, нахлул до коляно единия си крачол.

Ариа беше толкова ядосана, че в първия момент не успя да каже нищо.

— Ние правехме нещо. Наистина ли смяташ да се откажеш заради нея?

Лицето му омекна.

— Довечера ще имаме достатъчно време насаме, тогава никой няма да ни притеснява. А и Клаудия е права — след два часа спират лифтовете. Трябва да извадим нашите хиихто. Готова ли си за първия си урок по ски с нея?

— Всъщност не съм. — Ариа се извърна и притисна възглавницата към гърдите си. Гневът пулсираше в гърдите й като второ сърце. — Не искам да ме учи на каквото и да било!

Ноъл седна отново на леглото и пружините му изскърцаха.

— Мислех си, че сте приятелки. Клаудия те обожава!

Ариа се засмя горчиво.

— Силно се съмнявам в това.

— Какво искаш да кажеш?

Ноъл я гледаше с озадачено изражение на лицето. Ариа си мислеше за написаното от Клаудия. Трябваше ли да му каже… или това щеше да я накара да изглежда като някоя психопатка?

— Просто не й вярвам — каза Ариа. — Виждам как те гледа.

Лицето му се смръщи.

— Не говори така, Ариа. Хиляди пъти съм ти казвал, че няма повод да ревнуваш.

— Не ревнувам. Това си е чистата истина.

Ноъл навлече пуловера си през глава и обу ботушите си.

— Хайде. — Той й подаде ръка, но в гласа му се усети хлад.

Ариа се облече неохотно и го последва навън — имаше ли друг избор? Клаудия ги чакаше, седнала в креслото от другата страна на коридора, облечена с тесни скиорски панталони, бяло скиорско яке с розови ленти и съответните розови шапка и ръкавици. Щом видя Ноъл, тя скочи и го хвана за ръката.

— Готов ли за хиихто?

— Абсолютно — отвърна весело Ноъл. После смушка Ариа. — И двамата сме готови.

Клаудия стрелна Ариа с поглед. Цветът на ирисите й се промени от тъмносиньо в мастилено, отровно черно.

— Добре — каза тя с вледеняващ тон. По лицето й пробяга изражение, което Ариа не можа веднага да разгадае.

Но когато Клаудия се обърна, премина през фоайето и бързо скочи на седалката на лифта, без да я покани, Ариа веднага схвана посланието. Клаудия беше чула всичко, което Ариа бе казала на Ноъл в стаята. И изражението на лицето й казваше: Това е война.

21.

Малко събличане и малко закачки

— Добре, деца — каза господин Пенитисъл. — Пиколото ще отнесе багажа ви в стаите. Имаме среща в „Смит и Воленски“ в осем за вечеря.

Беше петък след обед и Спенсър, майка й, Зак, Амилия и господин Пенитисъл току-що бяха пристигнали във фоайето на хотел „Хъдсън“ на Петдесет и осма улица в Ню Йорк, чието осветление беше приглушено като в нощен клуб. Въздухът миришеше на скъпи кожени пътни чанти. Кльощави мацки с вид на модели пиеха коктейли в различните барове. В огромната зала се чуваха най-различни езици.

Единствената причина да отседнат в „Хъдсън“, а не в някое елегантно местенце, като „Уолдорф“ или „Фор сийзънс“ бе, че господин Пенитисъл имаше общ бизнес с хотелиера и стаите им бяха безплатни. Господин Доналд Тръмп от Мейн Лейн очевидно беше скръндзаво копеле.

Госпожа Хейстингс махна с ръка на Спенсър, Зак и Амилия и излезе на улицата — може би тя също не харесваше хотела с вид на нощен клуб. Господин Пенитисъл я последва. След като двамата изчезнаха, Зак извади айфона си.

— И така. Какво искате да правим?

Спенсър се залюля напред-назад на токчетата си. Изкушаваше се да попита Зак дали иска да посетят Челси, гей столицата на Ню Йорк. Или може би Мийтпакинг дистрикт6 — там имаше страхотни магазини за мъжка мода.

Оказа се, че Спенсър преглътна интереса на Зак към мъжете по-лесно, отколкото беше предполагала. Сега двамата, можеха да бъдат най-добри приятели и да си споделят всичко, да гледат заедно „Истинските съпруги от Бевърли хилс“ и да обсъждат колко е готин Робърт Патинсън. И сега, когато между тях не съществуваше никакво сексуално напрежение, Спенсър изобщо не се притесняваше да спи на рамото му във влака, да отпива от колата му и да го плясва по задника, заявявайки, че дънките му стоят страхотно.

За нещастие двамата бяха принудени да приемат Амилия — господин Пенитисъл изрично подчерта, че не трябва да я оставят сама, — а Спенсър нямаше как да предложи посещението до Челси пред нея. Амилия като че ли изобщо не беше щастлива, че е тук и беше облечена изключително старомодно. Докато Спенсър беше избрала шикозен тоалет от черни ластични дънки, яке „Джуси“ от изкуствена кожа и ботушки с остро токче „Пур ла виктоар“, а Зак носеше тесен анорак „Джон Варватос“, тъмни прани дънки и черни „Конвърс“, Амилия изглеждаше като комбинация от петокласничка и девствена лелка на средна възраст, която отива на църква. Тя беше облякла колосана бяла блуза, карирана пола до под коленете, черни вълнени чорапи и — ъх! — обувки „Мери Джейн“. Дори самото й присъствие сваляше застрашително стиловия коефициент на Спенсър.