Хана се разтопи от удоволствие.

— И аз бях такава някога — прошепна тя. — Бях толкова грозна, че не можех да се гледам в огледалото.

Патрик взе лицето й в шепите си.

— Едва ли някога си била грозна.

След това се наведе напред и я целуна. Хана също се притисна към него, изпълнена с очакване. Но когато устните им се докоснаха, нещо й се стори… нередно. Целувката беше лигава и ужасна. Патрик имаше вкус на пшеничени зърна, ръцете му дращеха тялото й, а не бяха нежни и сладки, каквито винаги усещаше ръцете на Майк. Когато Патрик я наведе назад, в съзнанието й проблесна образът на Майк и я жегна копнеж.

Тя отблъсна Патрик.

— Може ли да разгледаме първо снимките? Умирам да видя как си се справил.

Патрик се изкиска.

— Ще се тревожим за това по-късно — каза той и зарови лицето си във врата на Хана.

Тя усети нарастващо притеснение. Тежкото тяло на Патрик я притискаше към дивана.

— Но и това можем да го направим по-късно, нали? — каза тя, опитвайки се да звучи свежо и безгрижно. — Моля те, искам да видя снимките! Моля те.

Патрик продължи да я опипва. Изведнъж Хана забеляза как устните му издават шумни звуци. Косата му изглеждаше мазна и раменете му бяха посипани с пърхот. Прониза я ужасяваща мисъл: възможно ли е Майк да беше прав за него?

Тя скочи от дивана.

— Патрик. Искам си снимките. Веднага.

Той се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. После се усмихна подигравателно и веднага се преобрази от влюбен фотограф в нещо много по-зловещо.

— Само дразниш момчетата, а?

Хана примигна.

— Просто смятам, че трябва да останем на професионално ниво. Ти ме извика да видя снимките. Реших, че искаш още днес да ги изпратиш.

— Стига, Хана. — Патрик завъртя очи. — Наистина ли си толкова наивна?

Той протегна ръка и измъкна една голяма папка изпод дивана. Махна ластика, който я придържаше затворена, и извади шест лъскави снимки на Хана. Не онези, които й беше направил пред Камбаната на свободата или Кметството, а от другите, които бе заснел в студиото. Косата й бе разрошена, очите й гледаха лъстиво, роклята й се беше свлякла от раменете и разкриваше по-голямата част от дантеления й сутиен.

Но снимките изобщо не приличаха на провокативните, полуголи фотографии на Ани Лейбовиц във „Венити феър“. Осветлението беше скапано. Части от Хана не бяха във фокус, композицията изобщо не изглеждаше артистична. Приличаше на лошо порно.

Хана потрепери, внезапно отрезвяла.

— Какво е това? Къде са другите? Хубавите?

— Другите нямат значение. — Усмивката на Патрик ставаше все по-широка. — Тези са златна мина. Поне за мен.

Хана отстъпи назад и сърцето й се сви.

— Какво искаш да кажеш?

— Стига, Хана. Наистина ли искаш да ти го кажа дума по дума? Какво ще каже татко, когато ги види? Какво ще каже конкуренцията? Имам доста влиятелни приятели. Това може да се окаже топ историята на „Ти Ем Зет“. И след това… пуф! — Патрик щракна с пръсти. — Сбогом, сенат!

Хана усети как тялото й пламва, а след това внезапно изстива.

— Няма да посмееш!

— Няма ли? Та ти не ме познаваш, Хана.

Хана залитна към плота, всичките й мечти и надежди се изпариха като дим. Всичко, което й беше казал, всички мили думи, всичко беше измама.

— Моля те, не ги показвай на никого. Ще направя каквото поискаш.

Патрик опря показалец на брадичката си и завъртя очи към тавана, преструвайки се, че мисли.

— Няма, ако до края на седмицата ми донесеш десет хиляди долара. Какво ще кажеш?

Хана зяпна от изненада.

— Нямам толкова пари!

— Разбира се, че имаш, богато момиченце. — Очите на Патрик проблеснаха. — Просто трябва да проявиш малко изобретателност. Искам ги в брой, в хартиен плик. Дай ги на мъжа на име Пийт, който продава цветя на спирката на Тринайсета улица. Ако не го направиш, ще се превърнеш в звездата на мрежата. На малкия асистент на татко ще му бъде доста трудно да разкара снимките от интернет. Освен това се съмнявам, че обществото ще се довери на мъжа, чиято дъщеря тийнейджърка се съблича пред непознати.

Хана го гледаше втренчено. После отново погледна към снимките. Изведнъж целият сценарий й се разкри с поразяваща яснота.

— Т-ти дори не си истински фотограф, нали? Нямаш никакви връзки в Ню Йорк. Каза го само за да ме подмамиш! Излъга ме!

Патрик се разсмя и разпери ръце.

— Пипна ме. — След това приближи лицето си до нейното. — Предполагам, че не само ти си добра в лъжите, госпожице Мерин.

Хана не остана там и минутка повече. Тя се обърна и изтича през вратата, затръшвайки я силно зад гърба си. Сега сградата й се стори още по-запусната от преди. На долния етаж скандалът продължаваше. Ламариненият таван изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се срути. Четири етажа по-надолу на Хана отново й се стори, че чува тихото кискане, сякаш някой беше чул всичко.

— Писна ми! — извика тя. Който и да беше този гнусен А., Хана щеше да го хване и да му каже да си затваря устата. Тя се затича по стълбите, като пръстите й едва докосваха парапета.

Но когато стигна до фоайето, там нямаше никого. Входната врата се люлееше на пантите си, което бе единственото доказателство, че тук е стоял някой. Който отново се беше измъкнал.

20.

Нищо не може да се сравни със свежия планински въздух

Рейндж роувърът на семейство Кан, оборудван с вериги за сняг и натоварен със ски, спря на площадката пред вила „Козодой“ в планината Ленапе. Към колата се втурнаха няколко пикола и валета, облечени в дебели якета, и започнаха да разтоварват багажа. Ноъл и двамата му по-големи братя Ерик и Кристофър изскочиха навън да се поразтъпчат. Ариа ги последва, като едва не се подхлъзна на заледения асфалт. Ехо, някой тук да е чувал за сол?

Последна, но не на последно място, като облечена в кожи принцеса, от колата слезе Клаудия. Нослето й беше зачервено от студа и задничето й изглеждаше апетитно закръглено от ластичните дънки. Пиколатата се обърнаха към нея и я зяпнаха.

— Имате ли нужда от помощ? — изрекоха те в унисон. — Нещо, което да отнесем вътре?

— Колко сте мили! — пропя Клаудия и устните й се разтегнаха в победоносна усмивка, от която на Ариа й се повдигна.

Тя се обърна към Ноъл.

— Можем ли да влизаме вече? Направо замръзвам. — Цифровото табло над входа отчиташе два градуса по Фаренхайт.

Ноъл се засмя.

— Това е нищо — почакай само да се изкачим в планината!

— Няма да усещаш студ, когато хиихто! — каза й Клаудия с развълнуван глас. Ариа вече знаеше, че хиихто е финландската дума за ски. Защо Клаудия не го каза на английски? Въобще не беше трудно. Три кратки букви. Ски. Фасулска работа.

Ариа се усмихна студено на Клаудия и се извърна настрани, чувствайки се скована и наострена като ледените шушулки, които висяха от ръба на покрива. Това бе последното място, където искаше да отиде, но беше ужасена от перспективата за онова, което би се случило, ако изпусне Ноъл от погледа си. Клаудия щеше да се нахвърли върху него — и как би могъл да й устои? Все пак настоящата му приятелка беше просто един пейкко.

— Ариа?

Тя примигна и се огледа. Ноъл беше застанал до вратата на хижата. Братята Кан и Клаудия вече бяха влезли вътре.

Тя ги последва в обширното фоайе. Стените му бяха облицовани с дъбови панели и залата приличаше на грамадна сауна. Въздухът миришеше на канела и горещ шоколад, наоколо щъкаха хора с тежки скиорски боти, плетени шапки и топли ръкавици. Гостите бяха насядали на кафявите кожени дивани и се топлеха край камината. До големия панорамен прозорец с изглед към планинските склонове дремеше жълт лабрадор със завързано на врата му червено шалче.

— Суперско — промърмори Кристофър, приближавайки се до прозореца. Той беше с три години по-голям от Ноъл и Ариа и се беше прибрал от Колумбия за ваканцията. Имаше същите изсечени, красиви черти на лицето, но в него имаше нещо грубо, не толкова привлекателно.

— Снегът е перфектен — промърмори Ерик. И Ерик беше по-голям от Ноъл, с две години, и учеше в Холис, но за него това беше просто формалност. Истинската му цел беше да стане ски безделник в Монтана и инструктор по сърф в Барбадос.

— Махтава! — изчурулика Клаудия, която също гледаше през прозореца. Каквото и да означаваше това.

Ариа погледна към пейзажа. Планината като че ли се издигаше под ъгъл от деветдесет градуса. Скиорите се спускаха по склона на зигзаг. Когато едно момче падна, във въздуха се вдигна облак снежен прах. Ариа усети, че се изморява дори само от гледането им. Тя се обърна към спящото куче в ъгъла. Щастливец.

Семейство Кан се регистрираха и администраторът им подаде пет ключа, по един за всеки от тях — слава богу, че Ариа и Клаудия нямаше да бъдат в една стая. Щом Ариа се озова в стаята си, в която имаше гигантско легло, отрупано с възглавници, миниатюрна кухня и прозорец с изглед към ски пистите, тя се просна на леглото и затвори очи.