— Мисля, че си останала с погрешни впечатления каза Зак. — Може и аз да съм те подвел.

— Всичко е наред — отвърна рязко Спенсър, втренчила поглед в блестящата диско топка, която висеше над дансинга. — Какъв е проблемът? Приятелка ли имаш? Да не би да се притесни от това, че родителите ни се срещат?

— Нищо подобно. — Зак затвори очи. — Всъщност, Спенсър… Мисля, че съм гей.

Спенсър зяпна от изненада. Погледна невярващо към гъстите му вежди и силните рамене. Изобщо не й изглеждаше гей. Той харесваше бейзбол. И бира. И като че ли харесваше и нея.

— Не съм искал да оставям погрешни впечатления у теб. — Зак улови ръцете й и ги стисна силно. — С теб ми е страшно забавно и не ми се иска това да е краят. Просто… никой не знае. Дори и баща ми.

Песента премина в някакъв ремикс, изпълняван като че ли от актьорите във „Веселие“ и момичетата се разпищяха. Спенсър погледна към меките, нежни ръце на Зак. Нещо в нея се пречупи.

— Тайната ти е на сигурно място при мен — каза тя и стисна ръцете му. Нейната горда същност на момиче, което винаги получава онова, което иска, все още се чувстваше разочарована и объркана, но освен това беше поласкана и трогната, че Зак също я намираше за забавна. Ако родителите им продължаха да се срещат, може би Зак щеше да се окаже идеалният полуроднина, когото Спенсър винаги бе искала. Може би през цялото време тя беше искала да има брат вместо сестра.

Зак скочи от дивана и дръпна Спенсър към себе си.

— Радвам се, че изяснихме нещата. Та докъде бяхме стигнали?

Спенсър отметна русата си коса назад. Докато си проправяше път през тълпата, тя се чувстваше лека и свободна, но усещането за нечие присъствие я накара да се спре и да се обърне. А там, под светещия надпис „ИЗХОД“, стоеше една тъмна фигура с качулка, която гледаше право в нея.

Спенсър отстъпи назад и сърцето й се качи в гърлото. Секунда по-късно фигурата се обърна и се изгуби в тълпата — анонимна, неоткриваема, но въпреки това опасно близо.

18.

Приятелите си казват всичко

Джипът на семейство Роланд вече го нямаше, когато същия четвъртък вечер Емили паркира колата си пред дома им. Когато отиде да позвъни на звънеца, тя забеляза, че вратата е само притворена.

— Ехо? — Тя я бутна навътре и влезе във фоайето. По телевизора в дневната вървеше някакво анимационно филмче. Грейс лежеше в бебешката си люлка в ъгъла със затворени очи. На родителите на Клоуи им се беше наложило спешно да излязат и Емили беше предложила да й помогне с гледането на Грейс.

— Емили? — извика Клоуи от кухнята. — Ти ли си?

— Здрасти, Клоуи! — Емили тръгна към нея. — Съжалявам, че закъснях.

— Няма проблем! Тъкмо приготвям начос!

Емили прекоси всекидневната и се озова в голямата, просторна кухня. Върху масата бяха струпани кутии с овесени пръстенчета, оцеждащи се бутилки, неотворен пакет с памперси и пакетче мокри кърпички. До отворената бутилка шампанско на кухненския плот се мъдреха пакетче с тортила чипс и кутия с топено сирене. Клоуи проследи погледа й и я попита:

— Искаш ли да ти налея?

Емили погледна към спящото в дневната бебе.

— Ами Грейс? — В главата й се завъртяха образи от телевизионните предавания, в които полицаи отвеждаха пияни бавачки в затвора.

— Една чаша няма да навреди. — Клоуи се движеше забавено, сякаш вече беше пийнала една-две чаши преди Емили да пристигне. Тя наля шампанско в две високи чаши. — Освен това трябва да вдигнем тост.

— За какво?

— За това, че сме приятелки — усмихна й се Клоуи. — Страхотно е, когато се преместиш в друго училище и веднага си намериш някой, с когото да си паснете.

Емили се усмихна. Винаги си беше падала по евтините ритуалчета между приятели — размяната на герданчета, измислянето на тайни езици, завоалирани шегички — неща, които от доста дълго време нямаше с кого да сподели.

— Една чаша — съгласи се тя и взе питието си.

Момичетата се чукнаха и отпиха. Микровълновата печка звънна и Клоуи извади чиния с начос. Те отнесоха всичко в дневната, за да могат да наглеждат Грейс.

— Къде са вашите? — попита Емили, след като се настани на дивана.

— На романтична вечеря. — Клоуи лапна един чипс. — Мама каза, че имат нужда да разгорят отново пламъка във връзката им.

Емили се намръщи.

— Не ми ли каза, че между тях вече всичко е наред?

— Беше… но откакто се преместихме тук, нещо се промени. — По лицето на Клоуи премина сянка. — Кълна се, че е заради тази къща. Тя има лошо излъчване.

Емили се зазяпа безизразно в корицата на една голяма книга, наречена „Рим в снимки“, която лежеше върху масата. Ритъмът на сърцето й отекваше в ушите.

— Когато ми каза, че някой от тях е изневерявал, майка си ли имаше предвид, или баща си?

Клоуи избърса една капка сирене от брадичката си.

— Татко. Но така и не можах да разбера дали е истина. — След това тя изгледа странно Емили. — Защо толкова се интересуваш от родителите ми?

— Не се интересувам! — Лицето на Емили пламна. — Всъщност интересува ме, но… — Гласът й секна.

— Ние би трябвало да разговаряме за връзката между нас, а не между тях. — Клоуи леко заваляше думите. — Аз ще ти кажа една моя тайна, ако ти ми кажеш някоя твоя.

— Аз вече ти казах моята — каза Емили. — Че съм излизала с момиче. Помниш ли?

— Да, но не ми разказа подробностите. — Клоуи скръсти ръце на гърдите си в очакване.

Емили прокара пръст по една дълга драскотина върху масата.

— А защо не бъдеш ти първа?

— Добре. — Клоуи цъкна замислено с език. — Аз се срещах с един човек, с когото не трябваше. Треньорът ми по футбол.

— Наистина ли? — Емили едва не изпусна чипса, който държеше в ръка.

— Да. Името му беше Маурицио. Беше от Бразилия. Всички си падаха по него, но една вечер се оказахме сами в салона и… — Клоуи затвори очи. — Доста се разгорещихме.

— Леле. — Емили си пое дълбоко дъх. — Още ли сте заедно?

— Няма начин. — Големите обеци на Клоуи я удариха по лицето, когато тя разклати яростно глава. — Научих, че си има приятелка в Рио. Очевидно е искала да ми срита задника. Честно казано, това беше основната причина да спра да се занимавам с футбол. Не можех да издържам да бъда край него.

Емили продължи да хрупа мълчаливо. Грейс отвори очи и засмука биберона си, без да се впечатлява особено от думите й.

— И така. — Клоуи кръстоса крака. — Освен онзи смотаняк от плуването имала ли си друг приятел? Или той успя завинаги да те откаже от момчетата?

Шампанското изгаряше стомаха на Емили.

— Имах още един приятел след него — Айзък. Но не се получи. — Изпълни я тъга и тя наведе очи.

Клоуи се размърда.

— Искаше ли ти се да продължи?

Грейс започна да нервничи и Емили я погали по меката, пухкава коса. Това си беше подвеждащ въпрос.

— Да и не, предполагам. — Следващите думи, които излязоха от устата й, направо я изненадаха. — Но не той беше любовта на живота ми, а Али. По-скоро момичето, което в седми клас смятах за Али.

Клоуи зяпна от изненада.

— Ти и Али сте били… двойка?

Емили си пое дълбоко дъх.

— Не съвсем. Страшно си падах по нея. Бях опустошена, когато изчезна. Фантазирах си, че с нея всичко е наред и сънувах как се завръща. И тогава… тя се върна.

Тя разказа на Клоуи цялата история до момента, в който истинската Али я целуна.

— Но се оказа, че всичко това е било преструвка — прошепна Емили и очите й се напълниха със сълзи.

— О, Господи. — Очите на Клоуи също бяха насълзени. — Ужасно съжалявам.

Съчувствието на Клоуи отпуши истинска река от сълзи. Колкото повече хълцаше Емили, толкова по-уверена беше, че не плаче само заради Али. Може би донякъде и заради Ямайка. Когато Табита и Емили танцуваха, изведнъж всичко се беше оказало на мястото си, също както онзи път, когато истинската Али я целуна. Но тогава погледът й беше привлечен от нещо на китката на Табита. Това беше гривна, направена от избеляла сина връв.

Емили спря рязко да танцува и я зяпна. Гривната изглеждаше по същия начин като онези, която Али беше направила за Емили, Спенсър и останалите през лятото, когато без да искат бяха ослепили Джена Кавана. Али им ги беше раздала церемониално, като ги беше накарала да се закълнат, че ще ги носят винаги — и ще пазят тайната за Онова с Джена, — докато са живи.

В главата й засвириха сирени. Тя отстъпи на крачка от Табита. Нямаше как това момиче да се сдобие с такава гривна. Освен ако…

Табита също спря да танцува.

— Какво има? — Тя погледна надолу и видя какво беше привлякло вниманието на Емили. По лицето й пробяга смутена усмивка, сякаш знаеше какво е уплашило толкова много Емили.

Грейс започна да плаче. Емили я извади нежно от люлката и я залюля в ръцете си.

— Всичко е наред — каза тихо тя със задавен от сълзите глас. Плачът на Грейс премина в приглушени хълцания.