— Опитай това. Ноъл ще хареса.

Ариа видя яркожълт гащеризон с подплънки на задника и се намръщи.

— Ноъл ще го хареса? С него ще изглеждам като огромен банан!

— Ще каже, че си истинско ски зайче! — настоя Клаудия.

— Но той е… жълт! — промърмори Ариа.

— Ще ви събере заедно. — Клаудия сбърчи вежди. — Какво общо имате? Какво едно и също нещо правите?

Ариа усети как косъмчетата по врата й настръхват.

— Ноъл ли ти каза това? — В съзнанието й се появи картина как те двамата седят на канапето и си споделят различни истории за гаджетата си. Може би Ноъл беше признал, че двамата с Ариа не си подхождат особено. Може би дори беше казал, че Ариа е ексцентрична, дума, която Али винаги използваше, когато казваше, че Ноъл посмъртно няма да тръгне с Ариа.

Ами ако Ноъл беше казал на Клаудия, че Ариа още не е спала с него? Би ли й признал нещо такова?

— Нищо не казва. — Клаудия прибра косата си зад ушите. — Просто се опитвам да помогна на това, което виждам! Като доктор Фил!

Ариа погледна към парцаливия чифт снегоходки, монтирани на стената. Клаудия се усмихваше толкова искрено, сякаш наистина смяташе, че й дава добър съвет. Може и да беше така. Ариа и Ноъл бяха доста различни. Тя ходеше на състезанията му по лакрос, но винаги си тръгваше някъде по средата. Никога не искаше да гледа с него най-новите филми на Джейсън Стейтъм и понякога намираше за досадни безкрайните му купони, когато техните бяха извън града. За разлика от нея Ноъл беше по-упорит: той придружаваше Ариа на поетични четения, макар да ги смяташе за нещо непоносимо. Водеше я в любимите й етно ресторанти, макар обикновено да си поръчваше ястия, които бяха най-близки до хамбургерите или пилешките хапки. Дори подкрепи Ариа в решението й да кандидатства в училището по дизайн в Роуд айлънд вместо в. „Дюк“, където той вече беше получил стипендия.

Може би Ариа не даваше достатъчно от себе си. Може би наистина не беше добра приятелка. В съзнанието й отново проблесна инцидентът в Исландия и тя затвори очи.

— Добре — съгласи се тя и взе гащеризона. — Ще го пробвам. Но ако задникът ми изглежда огромен с него, няма да го купя.

— Страхотно! — извика Клаудия.

Изведнъж тя зърна нещо в другия край на магазина и очите й се разшириха.

— Ей сега идвам — промърмори тя и се понесе към една дълга черна шуба с качулка, която изглеждаше досущ като онази, с която бе облечена. Ариа тръгна към съблекалнята, но изведнъж забеляза един айфон на рафта. На калъфчето му грееше голямо финландско знаме.

— Клаудия? — извика Ариа. Телефонът сигурно беше неин.

Но Клаудия беше твърде заета да търси шуба с нейния размер. Ариа взе телефона. Той леко пропя и я стресна. Тя чукна с пръст по екрана, за да го накара да млъкне. На екрана се появи съобщение от Таня, приятелката на Клаудия. Текстът беше на финландски, но Ариа забеляза името си в предишното съобщение от Клаудия. Ха.

Тя погледна към дъното на магазина. Клаудия беше облякла една шуба и се оглеждаше в огледалото. Ариа отново погледна към телефона. Той изведнъж натежа в ръцете й. Трябваше просто да го изключи. Приятелите не ровят из телефоните на приятелите си.

Но докато се приближаваше към съблекалнята, името й не спираше да я притеснява. Какво ли си говореха за нея? Лошо ли беше, или хубаво? Ще хвърля само едно око, реши тя. Плъзна пръст по айфона, за да го отключи. Съобщенията между Клаудия и Таня отново се появиха, безброй кутийки с думи, в които се виждаха умлаути и вътрешни тирета. Ариа огледа текстовете, забелязвайки името на Ноъл. И отново Ноъл. И отново. Но може би това си беше напълно нормално — та те живееха под един покрив. Може би Ариа също щеше да пише на приятелките си за своя домакин, ако отидеше някъде на разменни начала.

Най-накрая откри и своето име. Ариа он пейкко, беше написала Клаудия.

Пейкко? Ариа произнесе тихо думата на глас — пей-ко. Звучеше толкова сладко, като име на някой герой на Дисни. Какво ли означаваше? Весела? Лукава? Най-добрата приятелка?

Развълнувана, тя извади тефтерчето си и бързо записа думата. След миг реши да препише и изреченията, в които се споменаваше името на Ноъл. Може би Клаудия беше описвала някои смущаващи навици на Ноъл, които Ариа вече познаваше. Може да е нещо, с което двете да се шегуват: „Хей, без да искам видях, че си писала за Ноъл. Не е ли странно, че всеки следобед гледа «i-Карли»?“.

— Ариа?

Гласът беше на Клаудия. Ариа надникна през процепа на вратата на съблекалнята и я видя да стои на една-две крачки от нея.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти — изпелтечи тя. Телефонът тежеше като граната в ръката й. Побърза да натисне бутона за скриване на съобщенията, отвори вратата на съблекалнята и го подаде на Клаудия. — Намерих го на пода. Не ми се искаше някой да стъпи върху него.

— О! — Клаудия погледна объркано Ариа, но после просто вдигна рамене и пусна телефона в джоба си. — Пробва ли костюма?

— Тъкмо ще го обличам. — Ариа затвори вратата. Погледна отражението си в огледалото, очаквайки да види изписаната на лицето й вина, но всъщност си изглеждаше както винаги — вълниста черна коса, леденосини очи и остра брадичка. Умираше от нетърпение да разбере какво означава пейкко. Може пък Клаудия да я научи на финландски и двете да го използват като таен код, когато искат да си кажат нещо тайно от типичните роузуудчани.

Тя извади своя телефон от чантата си и копира финския текст в универсалния транслатор на Яху. Малкото колелце се завъртя бавно, обработвайки резултатите. Когато най-после страницата се отвори, Ариа зяпна от изненада.

„Ноъл заслужава някоя по-добра“, гласеше английският превод на текста на Клаудия. „Той е толкова готин и секси по американски, и заслужава истинско момиче“.

„Като теб?“ — беше попитала Таня. Клаудия й отговаряше с усмихваща се, намигаща емотиконка.

Стомахът на Ариа се преобърна. Това не можеше да е истина. Програмата преводач сигурно беше объркала нещо. Тя преглътна тежко и написа:

„Ариа он пейкко“. Този път страницата се зареди още по-бавно.

— Ариа? — прозвуча гласът на Клаудия точно пред вратата на съблекалнята. — Добре ли е? Като супер ски зайче?

— Ами… — Ариа погледна стреснато към гащеризона, който висеше на закачалката в ъгъла. Беше толкова жълт, че почти я заслепи. Защо Клаудия го беше избрала за нея? Защото Ноъл щеше да го хареса… или защото с него щеше да изглежда като неоново жълт саскуоч? Защото той беше супер якият американец, който имаше нужда от подходяща приятелка, а не от мразеща ските, артистична ексцентричка?

Не трябва да мислиш така, каза си тя. Клаудия се държеше мило. Сигурно имаше някакво друго обяснение.

Но тогава се появи страничката с превода. Ариа го прочете бавно и устата й изведнъж пресъхна. Ариа е… трол.

Тя стисна здраво телефона си. Ариа он пейкко означаваше „Ариа е трол“.

— Добре ли е? — разнесе се приятелският чуруликащ глас на Клаудия.

Ариа прокара длани по лицето си и отново погледна телефона. Изведнъж той нададе силен тръбен звук и тя едва не го изпусна. На екрана се изписа: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР“.

Ариа усети как главата й се замайва. „Моля те, не“ — помисли си тя. Но когато отвори съобщението, пред очите й се появи точно онова, от което се страхуваше.

Внимавай, Ариа — мисля, че си имаш конкуренция. Все пак всички знаем, че Ноъл има слабост към блондинки. Мляс!

А.

17.

Танцувай така, сякаш никой не те гледа

— Ето едно място! — извика Спенсър, посочвайки празното паркинг място на улица „Уолнът“ в центъра на Филаделфия.

Зак кимна, завъртя волана на мерцедеса си надясно и паркира сръчно зад един ударен форд експлорър.

— Не съм ли майстор на успоредното паркиране, а?

— Най-добрият — отвърна Спенсър.

Тя го погледна с крайчето на окото си. Тази вечер беше облякъл прилепнали тъмни дънки, раирана риза „Пол Смит“, лъскави спортни обувки с дебели подметки, а на главата си беше вдигнал чифт авиаторски очила. Беше си сложил силен одеколон с горски аромат и беше сресал косата си назад така, че Спенсър можеше да види всеки ъгъл на изящното му лице. Колкото повече време прекарваше със Зак, толкова повече й харесваше той.

И тази вечер го имаше изцяло за себе си.

Беше четвъртък, делнична вечер, но Зак се беше измъкнал от къщи, за да отиде в клуб „Шампуу“ във Филаделфия, за да гледа любимия си диджей, и беше поканил Спенсър да го придружи. Когато я взе от тях, тя с удоволствие забеляза, че Амилия не я гледа от предната седалка.

— Тя има уроци по флейта — каза Зак веднага, след като Спенсър отвори вратата, сякаш беше успял да прочете мислите й. — Свободни сме!

Щом Спенсър слезе от колата, в ушите й отекна пулсиращ бас. Тя изпъна прилепналата си черна рокля, раздвижи краката си, обути в свръхвисоките обувки „Елизабет и Джеймс“, които отдавна беше отмъкнала от шкафчето на Мелиса, и тръгна след Зак към групичката хора, които чакаха в колона край кадифените въжета, опънати пред вратата. Докато прекосяваше хлъзгавата от наскоро падналия дъжд улица, телефонът й иззвъня. Тя го извади от дамската си чантичка и погледна екрана.