След това обективът се насочи към Кейт, която издекламира на висок глас репликите си, сякаш рецитираше клетвата за вярност пред знамето на Съединените щати. После на екрана се появи лицето на Хана, която гледаше право в обектива с проблясващи очи и трапчинка на бузата. Тя се държеше естествено и уравновесено. Нямаше двойна гуша. Зъбите й не бяха криви. Косата й имаше красив меден оттенък, а не беше противно кафява. Няколко души от публиката се обърнаха към нея и й се усмихнаха широко.

Рекламата завърши с логото на Том Мерин, заемащо целия екран. Когато екранът потъмня, всички започнаха да ръкопляскат. Няколко души се приближиха до баща й и го потупаха по гърба. Чу се изпукването от отварянето на бутилка шампанско и единият от помощниците на баща й започна да разлива питието в чаши. Останалите започнаха да пишат есемеси на блекбъритата си.

— Изненадана ли си, Хана?

Хана подскочи и се огледа. До стола й стоеше Джеремая, навел острия си нос към нея.

— Да, но приятно — призна си тя.

— Ами, решението не беше мое — рече високомерно Джеремая. — Да речем, че гласовете „за“ бяха повече.

Две жени, които Хана не познаваше, се появиха иззад него и я потупаха по раменете. И двете носеха официални костюми и черни обувки на токчета.

— Ето те и теб! — изграчи едната от тях в лицето на Хана. Дъхът й миришеше на бонбонки „Тик-так“ с канела. — Здравей, Хана, аз съм Полин Уейс от „Уейс консулт“.

— Аз съм Триша Маклийн от „Райт фокус труп“. Толкова се радвам да се запозная с теб. — Другата жена тикна визитката си в ръката на Хана.

— З-здрасти? — Хана ги погледна развълнувано.

— Ние ръководим групите за проучване на общественото мнение — обясни Полин. Тя имаше грозни зъби и голяма синкава бенка на бузата. — Хората направо са влюбени в теб! Ти се котираш страхотно сред потенциалните избиратели на Том!

— Ти си свежа и естествена — продължи Триша. Тя беше поне с десет сантиметра по-ниска от Полин и закръглена като топка за боулинг. — Досега снимала ли си се за телевизията?

Хана примигна.

— Ами, малко. — Микрофоните, които тикаха в лицето й по време на процеса за убийството на Иън брояха ли се? Ами репортерите, които буквално спяха на стълбите пред входната им врата, когато пресата заклейми Хана и нейните приятелки като Малките сладки лъжкини?

— Хората те разпознават като една от тях — каза Триша. — Ти веднага привличаш вниманието им, което е страхотно за един кандидат.

— Всички ти съчувстват за онова, което преживя през последната година, Хана! — пропя Полин. — Ти привличаш емоционалния вот.

Хана впери поглед в двете консултантки.

— Ами какво казват за… грешките ми? — попита тя, поглеждайки Джеремая, който слухтеше до тях.

— Казват, че точно те те правят по-земна. — Триша млъкна за миг и прегледа листите в бележника си. Тя започна да чете направо от него. — „Всички сме имали случки в миналото ни, с които не се гордеем и целта е да се поучим от тях и да станем по-добри личности“.

— Обществото те смята за разкаяна и скромна — додаде Полин. — Това влияе особено добре на кампанията на баща ти против употребата на алкохол от малолетни — ти си идеалният пример какво не трябва да се прави. Обмисляме дори да организираме срещи с избиратели, на които да говориш в подкрепа на кампанията!

— Леле. — Хана се отпусна назад в стола си. Пример! Срещи с избиратели? Сериозно ли говореха?

Бащата на Хана изникна отнякъде.

— Явно са ти казали новините. — Той я прегърна през раменете и веднага проблеснаха няколко светкавици на фотоапарати. — Страхотно е, нали? Оказва се, че ти си ценна придобивка за екипа ми!

Той отново я притисна към себе си. Хана се ухили налудничаво, чувствайки се като в извънтелесно преживяване. Баща й наистина ли й казваше тези неща? Наистина ли се радваше, че му е дъщеря?

— Ъ-ъ-ъ… татко?

Кейт стоеше притеснена зад двете жени.

— Ами моите реплики? Казаха ли нещо за тях?

Усмивките на Полин и Триша увехнаха.

— А. Да.

Те се спогледаха нервно. Най-накрая Триша заговори.

— Хората те смятат за малко… вдървена. Не те приемат толкова положително, скъпа.

— С някой добър медиен инструктор ще се научиш да се чувстваш по-удобно пред камерата — додаде Полин.

— Но аз се чувствам удобно пред камерата! — проплака Кейт. — Нали, татко?

Всички започнаха да хапят нервно устни и избягваха да я гледат, включително бащата на Хана.

— Защо всички харесват нея? — Кейт посочи с пръст Хана. — Тя открадна колата на един човек! Обвиниха я, че е убила най-добрата си приятелка!

— Да, но тя не я е убила — скара й се баща й. Хана за пръв път го чуваше да държи такъв тон на Кейт. — Скъпа, няма нищо лошо в това човек да има нужда от медиен инструктор. Сигурен съм, че след няколко упражнения ще се представиш отлично.

Беше толкова възхитително, че думите не стигаха да го опише. Кейт рязко затвори уста и ядосано се отдалечи. Хана се накани да подхвърли някоя подигравателна реплика — как би могла да устои? — когато телефонът й изпиука. Усмихна се извинително на жените от групите за социологически проучвания.

— Извинете ме.

Тя излезе от конферентната стая и отиде в офиса на баща си, в който имаше масивно дъбово бюро, сива каса и черна дъска, обсипана с бележки, кампанийни стикери и флаери. Може би това беше съобщение от Патрик, който иска да я уведоми, че портфолиото й е готово. А може би беше от възхитената публика, която бързаше да покаже любовта си към нея.

Вместо това съобщението се оказа от неизвестен подател. Хана усети как кръвта й се вледенява. Не може всичко да започва от начало. Не и точно сега.

Каквото се случи в Ямайка си остава в Ямайка? Не мисля така. Какво би казал татко за това?

А.

16.

Каква малка сладка пейкко е Ариа!

— Добре дошли в „Роки маунтин“! — каза едно високо, слабо момче, облечено със син вълнен пуловер и торбести дънки, когато Ариа и Клаудия влетяха през декорираната с изкуствени снежинки двойна врата на магазина за ски оборудване. — Мога ли да ви помогна с нещо, дами?

— Ще се справим — каза Ариа, докато вървеше покрай пълните рафтове и претъпканите със зимни якета закачалки. Беше вторник, училището беше свършило и Ариа и Клаудия пазаруваха за ски излета на семейство Кан през уикенда. Но след като вече се озова в магазина, чиито стени бяха украсени с плакати на скиори и сноубордисти, тя се зачуди дали това наистина е добра идея. Честно казано, Ариа винаги беше смятала карането на ски за… безсмислено. Спускаш се от върха на стръмен хълм със скорост, която може да те убие и после се изкачваш обратно, за да го направиш отново. И да, навън температурите са под нулата.

— Сигурни ли сте, че нямате нужда от помощ? — попита продавачът, без да сваля поглед от Клаудия. Днес тя беше облечена с къса розова рокля, сив клин и рошави ботуши „Ъгс“, които по някакъв начин успяваха да накарат краката й да изглеждат стройни и дълги. С подобни ботуши краката на Ариа винаги приличаха на пънчета.

Клаудия вдигна поглед от айфона си и запърха с мигли към момчето.

— О! Знам как да помогнеш! Отзад има яке за Клаудия Хууско. Ще донесеш ли?

— Клаудия Хууско? — повтори момчето. — Това ти ли си? Откъде си?

Клаудия му се ухили.

— Ако донесеш яке, ще ти кажа.

Момчето отдаде чест, завъртя се и изтича право в задната стаичка. Ариа погледна към Клаудия.

— Наистина ли си поръча яке?

— Не — изкиска се Клаудия. — Но така ще ни остави сами! Ще се върне след часове!

— Страхотно!

— Така. — Клаудия изпъна рамене и поведе Ариа към задната част на магазина. Тя бързо избра едно лилаво скиорско яке, черни скиорски панталони, подходящи ръкавици в черно и лилаво, чифт дебели скиорски чорапи и оранжеви скиорски очила с дебел ластик. Наниза очилата през главата на Ариа, а после, кискайки се, сложи едни сини.

— Секси, я?

Ариа погледна към отражението си в огледалото. Приличаше на насекомо.

— Я — съгласи се тя. След това забеляза един рафт с шутовски шапки, каквито носеха само момчетата от училищната група или учениците от класа по театрално изкуство. — Тези са по-секси.

— О, я! — отвърна Клаудия. Те хукнаха към рафта с шапките и започнаха да ги пробват, като правеха секси чупки пред огледалото. Всяка шутовска шапка, плъстена корона и шапка клоше изглеждаше по-зле от предишната.

— Усмивка! — извика Клаудия и извади айфона си, за да направи снимка на Ариа, която си беше сложила рунтава островърха шапка и оранжева ски маска, която я правеше да прилича на банков обирджия.

— Кажи зеле! — Ариа снима със своя телефон Клаудия, която беше надянала вълнена шапка с мечи уши. Невероятно, но тя успяваше дори с нея да изглежда сладка.

Те вадеха нови и нови шапки от рафта, снимаха се с дълги чорапи в ръце, с ботуши, които изглеждаха така, сякаш човек може да преброди тундрата с тях и с космати траперски шапки, които им падаха над очите. После Клаудия посочи нещо на закачалката.