— Клоуи Роланд. Идвам от Северна Каролина.

Тя протегна ръка и Бен я пое с преувеличено внимание. Най-добрият му приятел, Сет Кардиф, който стоеше зад него, започна да се киска.

— Като че ли ви е много приятно заедно — подразни ги Бен.

— Ще гласувам за вас за „Най-добра двойка“ — пошегува се Сет.

— Много смешно — сопна му се Емили. — Оставете ни на мира.

Бен погледна Клоуи.

— Нали знаеш за нея? Знаеш по какво си пада? — Той поклати хълбоците си напред-назад.

— Махай се оттук — процеди през зъби Емили.

Двете момчета избухнаха в неприличен кикот и се ометоха. Емили погледна през прозореца, главата й пулсираше болезнено.

— Какво беше това? — попита Клоуи.

— Това беше бившият ми — отвърна Емили с равен глас. — Така и не можа да ми прости за едно нещо.

— Какво?

Емили се извърна и погледна към Бен и Сет, които излизаха от кафенето, като се блъскаха един друг. Не й се искаше толкова скоро да разкаже на Клоуи за миналото си, но сега нямаше как да го премълчи.

— Скъсах с него миналата година, за да тръгна с момиче.

По лицето на Клоуи премина сянка на изненада, но тя бързо изчезна.

— Господи. Това сигурно е било ужасен удар по мъжествеността му, а?

— Ами да. Месеци наред не спря да ме тормози. — Емили погледна Клоуи с присвити очи, изненадана от спокойната й реакция. Колко беше хубаво, че поне веднъж някой не откачи веднага, след като си беше признала. — Не намираш ли за странно, че съм излизала с момиче?

— Хей, щом ти е хубаво, действай. — Клоуи лапна последния си претцел. — Това е моето мото. Това момиче някое специално ли беше?

Емили се сети за Мая Сен Жермен, по която си беше паднала миналата година, и се усмихна.

— Тогава беше. Наистина ми помогна да разбера какво искам и какво не. Но сега не говорим много — тя излиза с друга, една второкурсничка. Не беше любовта на живота ми или нещо такова.

Това, разбира се, беше Али — нейната Али. Беше ли нормално все още да е влюбена в мъртво момиче? Нейната Али все още имаше огромно влияние върху нея. А когато „Кортни“ се върна, призна на Емили, че е нейната истинска приятелка и я целуна страстно по устните, Емили се озова направо в Рая. Сега, макар Емили да знаеше, че нейната Али е умряла през онази нощ в седми клас, когато гостуваха на Спенсър, тя отново копнееше за нейното завръщане.

Това я накара да си спомни онази омразна първа нощ в Ямайка. Когато Емили се връщаше за пореден път от тоалетната, някой я хвана за ръката.

— Здрасти! — разнесе се ясен, познат момичешки глас.

Емили се обърна. До нея стоеше момичето, което бе забелязала на стълбите, същото, което беше взела за Али.

— З-здрасти?

— Аз съм Табита. — Момичето протегна ръка, обсипана с белези. — Видях те да ме гледаш от другия край на залата. В едно училище ли учим?

— Н-не мисля — заекна Емили. Но не можеше да отмести поглед от момичето. Приличаше ли Табита на Али, или не?

Табита наведе глава настрани.

— Искаш ли да ме снимаш? Така ще можеш да ме гледаш по-дълго.

— Извинявай. Просто имам усещането, че те познавам отнякъде.

— Може и така да е — намигна й Табита. — Може би сме се срещали в някой минал живот. — От уредбата гръмна едно парче на Кейша. Очите на Табита грейнаха. — Обожавам Кейша! — възкликна тя и стисна ръката на Емили. — Танцувай с мен!

Да танцува с нея? Не стига, че й напомняше за Али, а сега и се държеше като нея. Но въпреки това Емили не можа да устои. Чувствайки се като хипнотизирана, тя позволи на Табита да я отведе на дансинга и да я завърти във вихъра на танца. Някъде по средата на песента Табита протегна ръка и направи снимка на нея и Емили с телефона си. Обеща да й я изпрати, но така и не го направи.

Една смачкана на топка обвивка на сламка отскочи от носа й. Клоуи се изкиска от отсрещната страна на масата.

— Падна ли ми, космически кадет!

Това беше достатъчно, за да помогне на Емили да се отърси от зараждащата се паника.

— Край, това беше. — Тя грабна своята сламка и бързо свали опаковката й. — С теб е свършено.

Емили изстреля смачканата опаковка към ухото на Клоуи. Тя си отмъсти, като хвърли салфетката си върху рамото на Емили. Емили замери Клоуи с кротон, тя си върна с едно бонбонче „М&М“.

То отскочи от челото на Емили и падна в пазвата на Имоджин Смит.

Имоджин се обърна към тях и ги изгледа намръщено. Джеймс Фрийд, който седеше на съседната маса, се ухили.

— Аз ще го потърся, Имоджин! — Имоджин беше момичето с най-големи гърди в класа.

Отговорничката на закусвалнята, възрастна жена на име Мери, отиде бързо при Емили и Клоуи.

— Не хвърляйте храна! Трябва ли да ви слагам на отделни маси? — Очилата й висяха на синджирче около врата й. Тя беше облякла пуловер с котенца отпред.

— Извинете — прошепна Емили. След това двете с Клоуи се спогледаха и избухнаха в смях. Емили не се беше чувствала така от времето, когато тя, Али и останалите се кискаха така в същата тази закусвалня.

Внезапно тя осъзна какво е това чувство: щастие.

15.

Хана Мерин, модел за подражание

— Така. Моля всички да заемат местата си! — Джеремая сновеше из задната стаичка на предизборния щаб на господин Мерин, голям офис в луксозна сграда, в която се помещаваше и кабинетът на пластичен хирург, офисът на престижна компания за интериорен дизайн и няколко лекари психиатри. Очилата му бяха килнати накриво, а под очите му се забелязваха тъмни торбички. Хана си помисли, че Джеремая определено се нуждае от един продължителен ден в спа салона.

Тя се опитваше да избягва сблъсъците с членовете на екипа, консултантите и водачите на групи, които се стичаха в стаята. Беше сряда вечерта и всички се бяха събрали, за да видят окончателния вариант на рекламата на баща й.

Асансьорът прозвъня, а и Изабел и Кейт влязоха, ухилени до уши, с блестящи коси. Изабел изглеждаше оранжева и абсурдна както винаги, но Кейт беше свежа и красива в кораловата си вълнена рокля „Рейчъл Пали“ и черни обувки „Кейт Спейд“ на платформа. Щом зърна Хана, тя й се усмихна самодоволно.

— Здрасти, Хана! Вълнуваш ли се от крайния резултат?

Хана погледна с пренебрежение към Кейт и нейния сладникав ентусиазъм. Да, да, да, Кейт щеше да бъде звездата на политическата реклама. Няколко дни по-рано това сигурно щеше да я жегне, но сега не й пукаше.

— Ами, да. — Хана извади копринения шал, който си беше купила следобед от „Отър“, любимия й бутик, и го уви около раменете си. Всички модели на „Фул фронтал фешън“ носеха прозрачни шалове зад кулисите. — Всяка експонация е добре дошла за кариерата ми на модел.

Усмивката на Кейт се стопи.

— Каква кариера?

— О, не знаеш ли? Един фотограф ме откри по време на заснемането на рекламата — отвърна небрежно Хана, сякаш това бе нещо съвсем обикновено. — Направихме фотосесия във Филаделфия. Висша мода. Той веднага ще изпрати портфолиото ми на няколко агенции в Ню Йорк. Има много връзки.

Очите на Кейт зашариха насам-натам и бузите й пламнаха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се взриви.

— О! — каза най-накрая тя. — Ами, успех. — След което се отдалечи вцепенено. Бинго.

На вратата се появи бащата на Хана и всички заръкопляскаха. Той застана пред тях и вдигна ръце, за да ги успокои.

— Благодаря ви, че дойдохте! С нетърпение очаквам да видите рекламата! Но нека първо ви представя някои хора, които помогнаха при създаването й…

След което започна да благодари на около един милион души, от видео монтажниците до стилиста му и жената, която чистеше офиса. Хана се огледа с надеждата, че Патрик ще бъде тук, но Серхио бе единственият представител на фотографите. През последните двайсет и четири часа чувствата й към Патрик бяха разцъфнали: тя му беше изпратила няколко есемеса от училище и той веднага й беше отговорил, че снимките й са красиви като самата нея. Тя вече си представяше как те двамата ще превземат Ню Йорк с щурм, предприемчивият моден фотограф и приятелката му супермодел.

Бащата на Хана даде думата на Джеремая, който скромно се поклони. После изнесе прочувствена серенада, в която благодареше на Изабел за това, че през цялото време е била до него. Тя стоеше и се усмихваше блажено с насълзени очи. През полата й прозираше ластичният й колан.

Светлината угасна и екранът на телевизора проблесна. Господин Мерин стоеше пред съдебната палата в Роузууд, изглеждайки шикозно със синия си костюм, вратовръзка на червени и бели райета и игла с формата на американското знаме на ревера. Последваха снимки, на които разговаряше с граждани, ръкуваше се с тях, оглеждаше строителни площадки и разговаряше с ученици в клас за опасностите от употребата на алкохол. Всичко това беше озвучено с вдъхновяваща оркестрова музика и говорителят уверено настояваше, че Том Мерин е правилният избор за Пенсилвания. Дрън-дрън.

Последва семейната сцена пред развяващото се знаме. Хана изненадано се наведе напред, когато собственият й образ се появи на екрана. Камерата дори се задържа известно време върху нея. Да не би някой да беше объркал нещо? Или това не беше окончателният вариант?