Чаша и половина шнапс по-късно Спенсър и Зак все още играеха на „Тя не е онази, за която се представя“.

— Шон Ейкърд е сериен мастурбатор — заяви твърдо Спенсър и го посочи.

— Онази жена, която е облечена от главата до петите в „Гучи“, пазарува марковите си дрехи от „Канал стрийт“ в Ню Йорк — върна й удара Зак.

— Селесте Ричардс обича миризмата на собствената си пръдня — изкиска се Спенсър.

— Новото момиче от Финландия всъщност е травестит — проплака Зак.

— Лори, Кендра и Мадисън си падат по оргиите! — извика Спенсър, говорейки за трите солистки на хора, които апатично потракваха с токове в ъгъла.

Тя се смееше толкова силно, че по бузите й бяха започнали да се стичат сълзи и най-вероятно бяха размазали грима й. Двамата със Зак отново се бяха доближили един до друг, ръцете и коленете им често се докосваха, често накланяха глави към раменете на другия.

Най-накрая партито започна да утихва и хората взеха да се разотиват по домовете си. Двамата повикаха Амилия и се качиха в колата на Зак. Спенсър обсеби айпода му, наду до дупка Сейнт Винсънт и запя заедно с певицата „Actor Out of Work.“ Амилия седна отзад и се намуси.

Зак зави в алеята пред къщата на Хейстингсови и дръпна ръчната спирачка. Спенсър се обърна към него, едновременно натъжена, че вечерта е към края си и нервна, защото бе настъпил моментът, който бе очаквала с нетърпение — целувката за лека нощ. Зак сигурно щеше да слезе от колата и да я изпрати до вратата — по-далеч от сестра му.

— Знаеш ли, така и не решихме какъв ще е залогът за твоята игра на малки тайни — каза Спенсър с копринен глас. — Аз мисля, че спечелих — със сигурност открих повече тайни от теб.

Зак повдигна вежда.

— Au contraire5. Мисля, че аз заслужавам награда. — Той се наведе към нея и сърцето на Спенсър затупка бързо.

Амилия изсумтя шумно и се надигна от задната седалка.

— Ще спрете ли да флиртувате? Нали осъзнавате, че се намираме на една романтична среща разстояние от това да станем доведени брат и сестри? Ако тръгнеш с нея, това практически ще бъде кръвосмешение.

Зак се вцепени и се отдръпна от Спенсър.

— Че кой е споменавал за нещо такова?

Опа. Спенсър стрелна Амилия с възможно най-гадния поглед, който успя да сътвори. Страхотен начин да съсипе вечерта.

Когато се обърна отново към Зак, той я целуна учтиво по бузата.

— Обади ми се. Трябва да закусим някой път заедно в Кънтри клуба. Там има толкова много хора с тайни.

— О, определено — отвърна Спенсър, опитвайки се да скрие разочарованието си.

Тя тръгна към входната врата, заобикаляйки купчините сняг и лед по пътеката. Докато ровеше за ключовете в чантата си, телефонът й изпиука. Извади го, с надеждата да види есемес от Зак. „Надявам се да се видим, без сестра ми да е наоколо“, например. Или дори „Много исках да те целуна. Надявам се да го направя скоро“.

Но вместо това видя съобщение от неизвестен подател. Шнапсът автоматично се изпари от главата й и тя се почувства напълно трезва. Огледа се, търсейки проблясващи очи в храстите или силует, който се движи между дърветата. Но не забеляза нищо.

Тогава си пое дълбоко дъх и натисна ПРОЧЕТИ.

Здрасти, Спенс. Всички имат тайни, така е. И знаеш ли какво? Аз знам твоите.

А.

14.

Най-добри приятелки завинаги

Сряда следобед Емили стоеше пред „Стийм“. Както обикновено, всички маси в кафенето бяха заети. Наоми Циглър, Райли Улфи и Кейт Рандал се бяха разположили под големия италиански плакат на „Ла долче вита“. Кирстен Кълън и Аманда Уилямсън стояха до барплота и спореха коя тарталетка да си поделят.

Коридорът беше пълен с ученици, които отиваха или да обядват, или бързаха към следващия си час. Емили забеляза първо Хана. Тя вървеше с блуждаеща усмивка на лицето и като че ли изобщо не забелязваше хората около себе си. Миг след това иззад ъгъла се появи Спенсър, която разговаряше на висок глас със Скот Чин, друг от редакторите на годишника.

— Снощи на партито у семейство Кан си прекарах страхотно, а ти? — казваше тя.

След това, може би защото Емили си мислеше за нея, по коридора се зададе Ариа, хваната за ръце с новата ученичка от Финландия, която живееше в дома на Ноъл Кан.

Нито една от тях не погледна към Емили. Ужасната картичка от А. в пощенската кутия на Али като че ли беше на светлинни години от мислите им. Защо и тя не можеше да забрави за нея?

— Здрасти, Емили!

От преминаващата група ученици се откъсна Клоуи. Емили й махна с ръка.

— Здравей!

Докато Клоуи тичаше към нея, Емили почувства как я залива вълна от щастие. За пръв път обядваха заедно, но след понеделника, когато Емили беше отишла в дома й, двете се бяха сприятелили във Фейсбук, бяха коментирали статусите си, а предишната вечер, преди да си легнат, бяха провели продължителен разговор в чата, разменяйки клюки за съучениците си, учители да се избягват, и обсъдиха най-дълго задържалия се слух за това, че стаичката склад на първия етаж е мястото, където разни двойки тайно ходят да правят секс.

Клоуи огледа Емили от глава до пети и на лицето й се появи глупава усмивка.

— Къде ли съм виждала този тоалет? — Тя посочи карираната униформена пола на Емили и бялата й блуза, след което поглади с ръка сакото си, което беше съвсем същото като нейното. — Толкова ми е странно да ходя в училище, което задължава учениците си да носят униформи. Сякаш сме членове на някакъв култ.

— Трябваше да го търпя дванайсет години — изпъшка Емили. След това се обърна към кафенето. — Готова ли си?

Клоуи кимна и Емили се понесе след групичката ученици към „Стиим“, който се пълнеше бързо. Докато вървяха към опашката за храна, Емили даде няколко бързи разяснения на Клоуи.

— Сушито е добро, но не си вземай пиле-терияки — то е от консерва.

— Ясно.

Емили избра салата „Цезар“ и пакетче претцели и ги сложи на подноса си.

— Италианската храна хич не е лоша, но незнайно защо само учениците от музикалната паралелка ядат спагети. Никой друг.

— Ами меки претцели? — Клоуи посочи към рафтовете.

— Няма проблем — отвърна неохотно Емили. Всъщност големите меки претцели бяха запазена храна на Али в седми клас. Щом станаха част от групичката на Али, Емили, Ариа и Спенсър също започнаха да ги ядат, а и много момичета от техния клас взеха да ги копират.

В този миг от кухнята се разнесе миризма на изгоряло и Емили си спомни за пожара в Поконос. Макар пламъците да бяха достигнали до върховете на дърветата, макар полицията да се беше заклела, че Али просто няма как да е оцеляла след експлозията, Емили все още не можеше да се отърве от ужасното усещане, че Али е успяла да се измъкне. В нощта след случилото се тя беше сънувала, че я намира в гората зад вилата на родителите й, цялата в ужасни рани. Али отвори очи и я погледна.

— Сама копаеш гроба си, Емили — рече тя през смях и протегна ръка, опитвайки се да забие в нея котешките си нокти.

— Идваш ли? — извика Клоуи, гледайки я въпросително.

Емили наведе поглед. Тя стоеше насред опашката, потънала в мисли.

— Разбира се — отвърна тя и тръгна бързо към касата.

Намериха си места край прозореца. Игрището беше покрито с одеяло от бял сняг.

Клоуи извади телефона си и го плъзна по масата към Емили.

— Виж тази снимка на Грейс. Мама ми я прати тази сутрин.

На екрана се виждаше бебето, омазано до уши с овесени пръстенчета с мед.

— Много е сладка — изгука Емили. — Сигурно всеки ден ти се иска да я изядеш.

— Иска ми се — грейна Клоуи. — Толкова дундеста и сладуреста. Много е забавно да имаш малка сестричка.

— Тя беше ли… планирана? — изтърси изведнъж Емили и сама се изненада от въпроса си. Бързо затвори очи. — Извинявай. Не исках да любопитствам.

— Не, всички ме питат. — Клоуи отхапа от претцела си. — Беше и не беше. Родителите ми винаги са искали да имам брат или сестра, но мама не можа да забременее веднага. Когато успя, и двамата бяха изненадани. Тя обаче спаси брака им — преди това имаха проблеми. Сега всичко е наред.

— О… — Емили се престори, че човърка пилето в салатата си, защото не искаше да среща погледа на Клоуи. — Какво е било преди да се появи Грейс?

— Ами, обичайните глупости. — Клоуи пъхна сламка в кутийката си с безалкохолна бира. — Караници, слухове за изневери… Мама не може да държи нищо в себе си, така че чувам много повече, отколкото би трябвало.

— Но сега всичко е наред? — Няколкото хапки от салатата, които Емили беше изяла, тежаха като олово в стомаха й. Тя отново се сети за господин Роланд и това как я беше опипал.

Клоуи сви рамене.

— Така изглежда.

Над тях се надвеси някаква фигура и Емили вдигна глава. Някогашното й гадже Бен им се ухили похотливо.

— Здрасти, Емили. Коя е приятелката ти?

Клоуи му се усмихна невинно.