— Това да не е отмъщението на Монтесума?

— Не знам… — отвърна Ариа. Те всички внимаваха да не пият вода от чешмата, но след пожара Емили като че ли не беше на себе си. Тя беше влюбена в Али. Сърцето й беше разбито, когато най-добрата й приятелка и дългогодишен обект на чувствата й се завърна, а това, че се беше опитала да я убие, сигурно напълно я беше съсипало.

Телефонът на Хана изжужа, нарушавайки мълчанието им. Тя го извади от плажната си чанта и изпъшка.

— Вече е официално. Баща ми се кандидатира за сенатор. Онзи глупак от предизборния му щаб ме пита дали може да се срещнем, след като се прибера.

— Наистина ли? — Ариа преметна ръката си през раменете на приятелката си. — Хана, това е страхотно!

— Ако спечели, ти ще бъдеш Първата дъщеря! — рече Спенсър. — Ще те има на кориците на всички списания!

Майк придърпа стола си към нея.

— Мога ли да бъда личния ти агент от тайните служби?

Хана загреба цяла шепа чипс от купата на масата и го натъпка в устата си.

— Няма да бъда Първата дъщеря. Кейт ще бъде. — Сега доведената му дъщеря и новата съпруга бяха истинското му семейство. Хана и майка й бяха отхвърлени.

Ариа я плесна игриво по ръката и гривните й зазвъняха.

— Ти си по-добра от нея и го знаеш много добре.

Хана завъртя презрително очи, макар да беше благодарна на Ариа, че се опитва да я разведри. Това бе едно от хубавите неща, които бяха произлезли от бедствието Али: те четирите отново бяха най-добри приятелки. Връзката им бе по-силна отвсякога. Бяха се заклели да останат приятелки завинаги. Вече нищо нямаше да застане между тях.

Ноъл се върна с питиетата. Всички грабнаха чашите си, чукнаха се и казаха: „Еха, мон!“ с фалшив ямайски акцент. Емили се върна от тоалетната, все още пребледняла, но когато отпи от бирата си, се усмихна весело.

След вечеря Ноъл и Майк отидоха при масата за въздушен хокей и започнаха да играят. Диджеят усили музиката и от тонколоните гръмна песен на Алиша Кийс. Няколко души започнаха да се кривят на дансинга. Едно момче с вълниста кестенява коса и пухкаво телосложение улови погледа на Спенсър и й махна с ръка да се присъедини към него.

Ариа я смушка с лакът.

— Давай, Спенс!

Спенсър извърна глава и се изчерви.

— Ох, противен е!

— Според мен е идеалното лекарство за Андрю — обади се Хана. Андрю Кембъл, приятелят на Спенсър, беше скъсал с нея месец по-рано; очевидно проблемите на Спенсър с Али и А. му бяха дошли „в повече“. Бъзльо.

Спенсър отново погледна момчето на дансинга. Не можеше да не признае, че е сладък. След това забеляза емблемата на фланелката му. „Екип Принстън“. Университетът беше на първо място в списъка й.

Хана също забеляза емблемата и очите й светнаха.

— Спенс! Това е знак! Може да се окажете в едно и също общежитие!

Спенсър отвърна поглед.

— Като че ли ще ме приемат.

Момичетата се спогледаха изненадано.

— Разбира се, че ще те приемат — каза тихо Емили.

Спенсър взе чашата си и отпи сериозна глътка, пренебрегвайки любопитните им погледи. Истината бе, че през последните няколко месеца беше позанемарила училището — не беше ли напълно нормално, след като тъй наречената им „най-добра приятелка“ се опита да ги убие? Когато за последен път беше проверила точките си, тя се беше сринала до двайсет и седмо място. Никой с подобен успех не влизаше в „Айви лигата“2.

— Предпочитам да остана с вас, мацки — рече Спенсър. Не й се мислеше за училище по време на почивката.

Ариа, Емили и Хана свиха рамене и отново надигнаха чашите си.

— За нас — каза Ариа.

— За приятелството ни — съгласи се Хана.

Всяка от тях се потопи в своята въображаема Дзен градина и за пръв път от месеци никоя не се замисли за ужасното си минало. В съзнанията им не се появиха заплашителни есемеси. Роузууд им изглеждаше като в някоя друга слънчева система.

Диджеят пусна стара песен на Мадона и Спенсър се надигна от стола си.

— Да танцуваме, мацки.

Останалите също се надигнаха, но Емили сграбчи ръката на Спенсър и бързо я дръпна обратно на стола.

— Не мърдай.

— Какво? — погледна я Спенсър. — Защо?

Емили беше вперила ококорените си очи в спираловидната стълба.

— Вижте.

Всички се обърнаха и присвиха очи. На горната площадка се беше появило слабо русокосо момиче с яркожълта плажна рокля. Тя имаше поразително сини очи, розови устни и белег на дясната вежда. Дори от мястото, където седяха, можеха да видят, че по тялото й има и други следи: набръчкана кожа на ръцете й, белези по врата и голите й крака. Но въпреки белезите тя излъчваше красота и самоувереност.

— Какво има? — промърмори Ариа.

— Познаваш ли я? — попита Спенсър.

— Не виждате ли? — прошепна Емили с разтреперан глас. — Не е ли очевидно?

— Какво трябва да видим? — попита разтревожено Ариа.

— Онова момиче. — Емили се обърна към тях с пребледняло лице и безкръвни устни. — Това е… Али.

Десет месеца по-късно

1.

Малко сладко парти

Една дундеста сервитьорка с перфектен маникюр тикна под носа на Спенсър Хейстингс подноса с все още димящо разтопено сирене.

— Печено бри?

Спенсър си избра една бисквитка и отхапа голяма хапка. Вкуснотия. Не се случваше всеки ден да й сервират печено бри в собствената й кухня, но точно тази събота вечер майка й беше организирала малко парти в чест на новите им съседи. През последните няколко седмици госпожа Хейстингс въобще не беше в настроение да се прави на домакиня, но сега преливаше от съседски ентусиазъм.

И като по поръчка, обгърната в облак от „Шанел №5“, в стаята връхлетя Вероника Хейстингс; на ушите й звънтяха златни обеци, а на десния й показалец блестеше огромен диамант. Пръстенът беше последната й покупка — майка й беше подменила всички бижута, които й беше подарил бащата на Спенсър, с абсолютно нови дрънкулки. Пепеляворусата й коса беше изправена и подравнена до брадичката, очите й изглеждаха огромни, благодарение на професионално положения грим и тя беше облечена с прилепнала черна рокля, която разкриваше идеално стегнатите й от пилатес ръце.

— Спенсър, приятелката ти е тук за гардеробната — рече бързо госпожа Хейстингс, докато вземаше чиниите от умивалника и ги нареждаше в миялната машина. После набързо забърса за пореден път кухненския плот, макар служителите на фирмата за почистване да си бяха тръгнали само преди час. — Виж дали ще иска нещо.

— Кой? — Спенсър набърчи нос. Не беше викала никой да й помага за организирането на партито. Обикновено за тези неща майка й наемаше студенти от университета „Холис“.

Госпожа Хейстингс въздъхна нетърпеливо и огледа безупречната си фигура в металната врата на хладилника.

— Емили Фийлдс. Оставих я да чака до кабинета.

Спенсър се вцепени. Емили беше тук? Тя определено не я беше канила.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше разговаряла с нея — сигурно беше преди месеци. Но майка й — и останалият свят, — все още си мислеха, че двете са близки приятелки. За това беше виновна корицата на списание „Пийпъл“ — тя украси вестникарските будки малко след като истинската Али се опита да ги убие, и на нея четирите момичета, Спенсър, Емили, Ариа и Хана, позираха прегърнати. „МНОГО СА СЛАДКИ, НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА ЛЪЖКИНИ“, гласеше заглавието. Наскоро един репортер се беше обадил в дома на семейство Хейстингс, за да поиска интервю от Спенсър — следващата събота беше годишнината от онази ужасна нощ край езерото Поконос и читателите искаха да знаят как се справят момичетата една година по-късно. Спенсър беше отказала и беше сигурна, че останалите са постъпили по същия начин.

— Спенс?

Спенсър се обърна рязко. Госпожа Хейстингс беше изчезнала, но на нейното място стоеше по-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, облечена в шикозен сив шлифер, пристегнат с колан. Дългите й крака изпълваха чифт тесни черни панталони на „Джей Крю“.

— Здрасти. — Мелиса се приближи към сестра си и силно я прегърна. Спенсър едва не се задуши от парфюма й, който беше — че какво друго? — „Шанел №5“. Мелиса беше абсолютен клонинг на майка й, но Спенсър се опитваше да не се дразни от това.

— Толкова се радвам да те видя! — пропя монотонно Мелиса, сякаш беше отдавна изгубената леля, която не беше виждала Спенсър от бебе, макар че само два месеца по-рано двете бяха заедно на ски в курорта „Бечълър гълч“ в Колорадо.

Изведнъж някой се появи иззад гърба й.

— Здрасти, Спенсър — рече мъжът, който застана до Мелиса. Той изглеждаше странно, изтупан в сако, вратовръзка и идеално изгладени панталони в цвят каки; Спенсър беше свикнала да го вижда облечен в полицейска униформа, с пистолет в кобура. Дарън — известен още като полицай Уайлдън — беше разследващият детектив по случая с убийството на Алисън Дилорентис. Той беше разпитвал безброй пъти Спенсър за изчезналата Али — която всъщност беше Кортни.

— 3-здрасти — заекна Спенсър, а Уайлдън и Мелиса се хванаха за ръце. Двамата излизаха вече повече от година, но въпреки това връзката им й изглеждаше адски странна. Ако Мелиса и Уайлдън бяха регистрирали профили в иХармъни, системата посмъртно нямаше да ги свърже един с друг.