Графът го погледна замислено. После се обърна към съпругата си:

— Наистина щеше да е по-добре, ако беше останала на бала.

Жервез погледна към графа. Всичко беше толкова лесно! Ето, той бе приковал цялото си внимание в жена си. Глупакът нямаше оръжие. Жервез измъкна пистолета си и го насочи към него.

— Искам си камъните още сега, милорд. Дайте ми проклетите смарагди.

За голяма изненада на Арабела графът погледна към французина с досада. Досада ли?

— Както желаете, мосю — рече. — Знаете ли, тези камъни всъщност изобщо не са важни за мен.

— Не ви вярвам. Защо сте невъоръжен? Намислили сте нещо, знам си. Какво е то, говорете?

Джъстин просто сви рамене. След това подхвърли огърлицата на Жервез, който я подхвана и я мушна бързо в джоба си. След това французинът бавно насочи пистолета си право срещу графа.

— Знаете ли, милорд — спокойно рече, — щеше да бъде толкова лесно да взема смарагдите. Но не, вие трябваше да се намесите. Заявихте на всеослушание, че има хлабави дъски в спалнята ви и заключихте вратата. И Арабела, тя също трябваше да се забърка. Принудихте ме да прибягна към отчаяни мерки, милорд. Иначе как щях да взема онова, което по право ми принадлежи? Старата прислужница Жозет се превърна в пречка с гръмките си фрази за чест и дълг. Съжалявам за смъртта й. Всъщност не ме интересува дали ми вярвате или не, но ще ви кажа нещо: онази нощ исках само да поговоря със старицата, но тя побягна. Толкова бе изплашена, че се спъна в тъмния коридор и падна по стълбите. Що се отнася до срутването в стария манастир, аз не исках да ви нараня, Арабела. Целта ми беше единствено да освободя Ившам Аби от присъствието на негова светлост, който щеше да ми попречи. Е, играта стана заплетена, милорд, но мисля, че ще се справя. Знам, че не бихте застанали пред мен без оръжие, освен ако навън не ни чака цяла армия. Така е, нали?

— Може би. Няма да разберете, докато не се опитате да излезете.

Жервез замълча, а след това продължи замислено:

— Знаете ли, милорд, никога не съм ви харесвал. Вие сте високомерен и горд, също като стария граф, този гаден старец. Разбира се, нямаше как да дойда за наследството си, докато той беше жив. Томас дьо Трекаси ме предупреди да бъда предпазлив и търпелив.

— Не! Жервез, не! Не може да е вярно! Значи си крадец? Искаш да ограбиш Джъстин?

Всички с изненада погледнаха към Елзбет, която току-що бе влязла в спалнята. Момичето дишаше тежко, защото бе тичало нагоре по стълбите.

— Не, Жервез, прекрати веднага тази игра! Ти ме обичаш, нали? Поне толкова, колкото може да се обича един братовчед. Не прави това. Не мога да го понеса.

Пръв се съвзе Жервез. Изгледа я с такова безизразно лице, сякаш бе непозната.

— Елзбет, не трябваше да идвате. Аз тъкмо си тръгвах. Нищо не съм откраднал. Онова, което взех, е мое.

— Значи сте дошли само за да ме прелъстите, така ли? Искали сте да получите някакво перверзно възмездие?

— Не, скъпа моя — рече той с неочаквано нежен глас. — Просто дойдох тук, за да намеря смарагдите на фамилията Трекаси. А вие паднахте в ръцете ми като зряла слива. Винаги съм обичал девствениците, Елзбет. Очакванията им, страховете им, начина, по който хленчат от болка. Но дори като девственица вие не представлявахте особен интерес за мен. Простете ми, Елзбет, но един джентълмен не би трябвало да казва подобно нещо на една дама, нали?

— Мисля, че вие не сте джентълмен, господине — бавно отвърна тя. — Прелъстихте ме, излъгахте ме, че ме обичате, а всъщност не ви интересувам ни най-малко. Какво искахте от мен?

Той измъкна смарагдовата огърлица от джоба си.

— Ето това — каза. — Тези смарагди са мои. Дойдох само да си ги взема. А сега, след като вече ги имам, ще си вървя. Не ви желая нищо лошо, Елзбет. Но не се месете. Стойте на мястото си, мило мое момиче, или изобщо няма да ви хареса онова, което ще сторя със сестра ви.

— Жервез, не ми ли казахте, че няма да ме нараните? — разсмя се Арабела. — Карате ме да се чувствам безпомощно девойче, което хленчи.

— Млъкнете, по дяволите.

— Жервез — додаде Елзбет, без да помръдне, — правите голяма грешка. Заклевате ли ми се, че ще си тръгнете просто така? Заклевате ли ми се, че няма да нараните никого?

— Не, прескъпа братовчедке, не мога да се закълна в подобно нещо. Ако не беше толкова невероятно доверчива, толкова простодушна, ти сама би се досетила, че поне двайсет души ме чакат само да си покажа носа от Ившам Аби. Всъщност не разбирам защо са ви пропуснали. Не ги ли видяхте? Клатите глава. Е, може би им е заповядано да останат скрити, докато не ме видят. Освен това сигурно проклетият граф им е заповядал да ме убият. Ето защо той изглежда толкова спокоен и надменен… По природа аз не съм убиец, както баща ви, мадам — обърна се Жервез към Арабела. — Все пак, скъпи графе, едва ли нещастната ви кончина ще ме опечали особено много. Око за око, както казвате вие, англичаните. А после ще взема красивата ви Арабела. Тя ще бъде моя заложница. Няма да взимам Елзбет. Виж, графинята е нещо друго. Тя е негова дъщеря, на онова мръсно копеле. Нито един от хората ви няма да посмее да ме пипне дори с пръсти, докато държа Арабела. Да, мисля, че така ще постъпя най-разумно.

Графът бързо прецени разстоянието от себе си до французина и бръкна в джоба на наметалото си за малкия пистолет на Арабела, който бе взел от нощното й шкафче.

— Дано изгниеш в ада заедно с баща й — изкрещя Жервез, като пристъпи напред и стреля.

— Проклет да си, не! — извика Арабела и се хвърли пред съпруга си.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Оглушителен гръм раздра тишината. Арабела почувства как нещо с огромна сила удари тялото й и я отхвърли назад. Джъстин я подхвана през кръста, за да не падне. После видя как Жервез отчаяно се хвърля към пистолета на масата. Лицето му беше разкривено от ярост и разочарование. Усети как Джъстин вдига ръка, видя в дланта му собствения си пистолет и чу екота на ответния изстрел. Колко странен стана изведнъж Жервез! Той сложи ръка на гърдите си и бавно се отпусна на колене върху килима. Чу Джъстин да ругае, а Елзбет да пищи. Звукът сякаш идваше някъде отдалеч. Цялото й тяло бе натежало от някаква странна умора.

Видя над себе си лицето на съпруга си сякаш през мъглата на вечерния здрач.

— Джъстин, нали си добре? Любов моя, нали не си ранен?

Изведнъж се почувства безтегловна. Смътно долови, че съпругът й я е вдигнал на ръце. Като че ли й говореше нещо, но не можеше да разбере думите му. Чу Елзбет да ридае. Трябваше да успокои сестра си, но не можеше да помръдне. Джъстин я стискаше здраво. Усети как тялото й сякаш става безплътно и се разтваря в нищото.

— Добре съм — чу да казва графът. — Съжалявам, Арабела. Пистолетът беше в джоба ми, защото знаех, че си с Жервез и ме беше страх да не ти причини нещо лошо. По дяволите, виж какво ни докара на главите глупостта ми. Трябваше да вляза и да застрелям копелето. Без да казвам нищо, без да правя нищо.

— Не — прошепна тя с глас тих като полъх от крило на птица. — Вината не е твоя — опита се да фокусира погледа си върху лицето на съпруга си, но вместо това забеляза някакво движение. Дълбок страх начаса върна усещанията й. Жервез се бе изправил на крака и сега, вече по-бързо, се движеше към вратата. Видя го как блъсна настрана Елзбет. Сестра й се строполи тежко на пода, удари се в крака на леглото и извика.

— Ще избяга!

— Не се безпокой, Арабела. Няма да стигне далеч. Кучият син беше прав. Поставил съм отвън дузина мъже, които само го чакат да се появи.

Най-сетне успя да види ясно любимото лице над себе си.

— Джъстин — каза тя, — исках да го убия. Той заслужава да умре заради това, което причини на Елзбет.

Усилието беше по-голямо, отколкото можеше да издържи. Болката я прониза, смаза я и я повлече след себе си в мрачна бездна, от която знаеше, че излизане няма. Не искаше да умира. Не искаше да изостави съпруга си точно сега, когато най-сетне се бяха открили един друг.

Усети леглото под себе си. После видя лицето на Джъстин над себе си — едно размазано бледо петно.

— Всичко е наред, Арабела. Остави Жервез да си върви. Нека прави каквото иска. Само ти си важна. Само ти!

Тя не отговори. Имаше обаче нещо друго, нещо важно, което трябваше да му каже. Направи усилие да задържи мрака далеч от себе си. Ако му се дадеше за миг, той можеше да я отнеме от Джъстин завинаги.

— Джъстин, чуй ме.

— Не, любима, мълчи, моля те. — Усети как ръцете му разкъсват роклята й.

Опита се отново с последните останали й сили.

— Не искам да умирам, но знаеш, че смъртта може да ме настигне. Трябва да знаеш истината в случай, че си ида. Моля те, Джъстин, изслушай ме. — Джъстин се приведе по-близо до лицето й, за да я чува по-добре. — Елзбет е половин сестра на Жервез. Магдален е тяхна майка. Намерих едно писмо в скелета сред развалините. Скелетът е на бащата на Жервез. Той е бил любовник на Магдален. Баща ми, о, Боже, бащи ми ги е убил и двамата!

Гласът му беше спокоен като нощ:

— Разбрах те, Арабела. Вярвай ми. Сега не трябва да се безпокоиш за нищо.

Вече беше споделила тайната си. Тя остави мрака да се сключи над нея и да отнеме болката й.

Графът разкъса корсажа й и копринената риза под него, за да стигне до раната в рамото й. Куршумът беше я пронизал точно над лявата гърда. Ако Арабела не се бе хвърлила пред него, мрачно си помисли той, куршумът щеше да го прониже право през сърцето. Работеше със сръчността, на която го бяха научили годините, прекарани в армията. Цялото му усилие сега бе съсредоточено да спре кръвотечението. Нави носната си кърпа в стегнат тампон и го притисна над раната. Дочу стъпките на някой слуга, който припряно се изкачи но стълбите, а после изтича но коридора. Дори не погледна към вратата.

Един мъж на име Потър, когото графът бе наел, за да ръководи мъжете, чиято цел бе да заловят Жервез, дотича запъхтян и докладва: