Катрин Каултър - Наследницата

— Колко красива изглеждате, лейди Ан. Ами ти, Бела! Божичко, какви перли! Толкова са изящни! Откъде ги взе? О, не ми казвай. Хубавият ти съпруг ти ги е подарил, нали?

Арабела се изчерви.

— Чудна работа! — отбеляза лейди Ан, взирайки се в бисерите. — Изглеждат доста стари, а не си спомням да съм ги виждала.

— Джъстин каза, че баща ми му ги е дал, за да ги предаде на мен, след като се оженим. Даде ми ги тази вечер.

— О, скъпа моя — възкликна майка й, — толкова сте сладки двамата с Джъстин. Животът е чудесен, нали?

— Така мисля — отговори тя, тъй като бе забелязала, че Жервез танцува с Елзбет. Нямаше намерение да забравя, че искаше през цялата вечер да го държи под око. Без съмнение той щеше да прибегне към някой отчаян ход. Сигурна беше в това. А също и Джъстин.

Почти веднага след това забеляза Сюзан да прави реверанс на графа. След секунда долетя веселият й глас:

— Милорд, готова съм да се обзаложа, че поне две дузини млади дами ви обикалят от половин час с надеждата да се запознаят с вас. Нали няма да стоите като залепен за Арабела през цялата вечер? Дори джентълмените като вас имат нужда от малко развлечение понякога.

— На вашите заповеди съм — отвърна й той. После покани една млада дама на танц, а Арабела, без да се усети, го гледаше с гладен поглед.

Изведнъж тя почувства, че до нея е застанал някой, обърна се и видя Жервез.

— Мосю? Ще се присъедините ли към нас? Тук има доста хора, с които трябва да се запознаете.

Само очите му издадоха за миг лекото му колебание, преди да й отвърне непринудено:

— Разбира се, Арабела, аз съм ваш слуга, както винаги.

Тя го представи на госпожица Флеминг и остана да ги гледа как танцуват.

— Мамо — прошепна Арабела, — виж ето там, при камината. Горкият доктор Брениън! Лорд Талгарт пак го е хванал за събеседник. Направо изглежда отчаян, мамо. Виж само как му блестят очите. Трябва да му помогнеш, преди да е нападнал домакина ни с ръжена.

— Ти си една чудесна дъщеря! — целуна лейди Ан дъщеря си по бузата и се отдалечи с леки и щастливи стъпки, досущ малко момиче.

След това Арабела запозна Жервез с тихата госпожица Донтри, четвърта дъщеря на любяща, но глуповата майка. Французинът поведе младата дама към площадката за танци. В същия момент Арабела видя наблизо да преминават във вихъра на танца лорд Грейборн и Елзбет. Той беше изненадващо добър танцьор. Сестра й се смееше щастливо на думите му. Познанството им определено изглеждаше обещаващо.

Сюзан се въртеше по дансинга, буквално влачейки след себе си Оливър Ролинс. Той беше бузест, добродушен млад мъж. Арабела многократно го бе дразнила като дете със закачките си.

— Не се ядосвай, Бела — весело й подвикна приятелката й. — Ще изпратя някой от кавалерите си да потанцува с теб. Но ще трябва да пожертваш графа, защото тази вечер дамите са повече от кавалерите.

Оливър Ролинс успя да я поздрави със заекване, преди Сюзан да го е отнесла нанякъде.

Някой потупа Арабела с ветрило по ръката. До нея беше застанала лейди Крюи — огромна вдовица на неопределена възраст. Яркочервената й коса стоеше все така недокосната от времето, а над ъгловатото й лице весело се полюшваха две щраусови пера.

— Изглеждаш чудесно, Арабела. Виждам, че бракът ти понася добре. Нали знаеш, добрите бракове се срещат рядко. Когато, разбира се, не става дума за пари. Но вие сте млади и двамата. Освен това имате същия глуповат вид като моя паун Лари и неговата другарка Бланш. Баща ти е направил добър избор. Щях да му го кажа, ако беше тук. Жалко, че е мъртъв, по дяволите. Съжалявам, че ти напомних за него, миличка, но много го обичах. — Потупа Арабела по ръката. Блестящите й лешникови очи се насочиха към графа, който в този момент с похвално усърдие танцуваше със закръглената госпожица Елдридж. — Да — промърмори лейди Крюи по-скоро на себе си, отколкото на Арабела, — новият граф е хубав мъж. Колко много прилича на баща ти. И на теб също. Страшно си приличате двамата. Ще имате хубави деца. Баща ти щеше да е много доволен.

— Надявам се, че ще имаме много деца — каза Арабела, като погледна към съпруга си. — Аз също мисля, че ще бъдат хубави като баща си. Надявам се само всичките да имат трапчинка на брадата, също като баща ми и Джъстин. Баща ми е направил чудесен избор.

Лейди Крюи замълча за миг и замислено завъртя пръстена с рубин на кутрето си.

— Майка ти може би ще се изненада, Арабела, но аз не я виня за брака й с доктор Пол Брениън като горката Аурелия Талгарт. Глупачка! Всичките тези глупости, че докторът не бил лорд, че не бил от нашата класа. Ами че това е направо абсурдно! — Присви очи. — Ти имаш открит характер, Арабела. Това ми харесва. Баща ти беше донякъде потаен, но това си има своите предимства и недостатъци. Виждам, мила моя Арабела, че одобряваш брака на майка си с доктор Брениън. Постъпваш умно. Решението ти подсказва зрялост — нещо, което се среща рядко, поради което е особено приятно.

— Майка ми е много красива и твърде млада, за да прекара живота си сама. Освен това съм много привързана към доктор Брениън. Познавам го открай време. Не знам друг толкова любезен мъж. Много се радвам, че ще ми стане втори баща.

Лейди Крюи все още гледаше към лейди Ан.

— Ще ти кажа нещо, скъпа — изрече тя. — За пръв път от близо двайсет години насам намирам в майка ти нещо друго, освен невероятната й миловидност и хубавите черти, което да заслужава възхищение. Най-сетне тя показа характер и дух, достойни за красотата й. — Лейди Крюи замълча, после добави съвсем тихо: — Баща ти беше много силен и изключително властен човек, който никога не би приел една жена да постави под въпрос мнението му. Да, майка ти най-сетне може да покаже самата себе си.

Арабела, която продължаваше да се опитва да държи Жервез под око, се задоволи да й отговори кратко.

— Да, мадам.

Лейди Крюи изтълкува неправилно отговора й.

— Е, Арабела, нали си вече омъжена жена? Имах предвид, че ми беше много чудно как майка ти е успяла да оцелее през тези деветнайсет години и въпреки това е запазила младежкия си вид. Може би Господ в безкрайната си мъдрост възнаграждава невинните.

Сега вече лейди Крюи напълно привлече вниманието й. Обърна се към възрастната дама и я погледна с разбиране, което нямаше да е възможно, ако Джъстин не бе й разказал честно всичко за баща й. Погледна изпитателно лейди Крюи и откри някои все още запазени белези на красота по гордото й лице. Знаеше, че лейди Крюи и баща й са били любовници. Не чувстваше гняв. Просто приемаше този факт безпристрастно. Най-сетне се бе примирила с факта, че баща й бе действал като мъж, като възрастен и независим човек, а тя е била дете, което сляпо е вярвало в съвършенството му. Но вече не беше дете.

Лейди Крюи беше забелязала, разбира се, новата зрялост по лицето на младата графиня. Очите на Арабела показваха, че тя по-скоро разбира, отколкото одобрява поведението на баща си. Ах, тези нейни очи — същите като на баща й!

— Обади ми се някой път, Арабела — любезно й каза тя. — Мисля, че можем да си побъбрим. Мога да ти разкажа доста истории за баща ти, които ти навярно не знаеш. Той беше удивителен човек.

— Ще ви се обадя, мадам — кимна Арабела. Всъщност наистина й се искаше да опознае лейди Крюи. Изостави старата дама, за да отвърне на поканата за танц на сър Дериън Сноу, отколешен приятел на баща й. Той беше толкова тих и непретенциозен, колкото баща й беше шумен и буен. Сър Дериън я водеше в танца с опитната грация на човек, прекарал дълги години в обществото. Не правеше опити да я заговори, което беше истинско облекчение за нея. Трябваше да държи Жервез под око. Видя го да танцува с Елзбет. По дяволите! Тя стисна ръката на сър Дериън и пое от него воденето на танца, за да се насочи по-близо до Жервез и Елзбет. Поне можеше да се опита да чуе какво си говорят. В крайна сметка ги доближи достатъчно, за да чуе как той й казва с напевния си, гальовен глас:

— Колко сте красива тази вечер, ma petite! Изглежда, английските забави ви се отразяват добре.

А след това танцуващите двойки ги разделиха, така че не можа да чуе нищо повече. Какво ли продължаваха да си говорят?

— Благодаря ти, Жервез — казваше тъкмо в този миг Елзбет. — Много обичам танците и забавите. Леля ми почти се бе оттеглила от обществения живот и не обичаше особено много забавите. — Замълча, после продължи: — Наистина, крайно време е да пиша на леля Керълайн. От нея не съм видяла нищо лошо. Сигурна съм, че ще поиска да ни посети, след като се оженим.

Колко странно прозвучаха тези думи в ушите й! Някак неестествено, някак пресилено.

Жервез не отвърна нищо, само ръцете му потрепериха леко.

— Да — успя да изрече. Погледна сестра си. Тъмните й очи блестяха като неговите и имаха същата форма. Знаеше колко неподправена е невинността й. Знаеше, че му се доверява безрезервно. Само ако онази дърта слугиня Жозет му бе казала по-рано, че не е истински син на Томас дьо Трекаси и че двамата с Елзбет са родени от една и съща майка! Слава Богу, че последния път не правиха любов. А и как ли би могъл, след като Жозет му бе изкрещяла, че Елзбет е негова сестра.

Скоро щеше да бъде надалеч, заедно с онова, което по право му принадлежеше. Въпреки това му се искаше по някакъв начин да облекчи болката от раздялата им. Сбърка един такт и настъпи крака й.

— Колко съм несръчен, Елзбет. Прости ми, ma petite. Нали знаеш, има толкова други неща, които също не умея да правя добре.

Тя му се усмихна колебливо. Беше почувствала тъгата му, затова побърза да му отговори:

— Няма нищо, Жервез. Не говори за това, моля те. Несправедливо се самообвиняваш.

— Напротив, Елзбет, това е самата истина. Аз наистина не… не те заслужавам. — Замълча, защото осъзна, че танцуват в средата на дансинга и покрай тях е пълно е хора. Ела — хвана я за ръката, — трябва да поговоря с теб. Нека излезем на балкона.