Катрин Каултър - Наследницата

— Разбрах, мосю, че не след дълго смятате да напуснете Ившам Аби.

Французинът погледна с присвити очи към графа, преди да отговори:

— Да, докторе, неотложни дела изискват присъствието ми другаде. Престоят ми в Англия беше същинско удоволствие, но се налага да се върна в Брюксел.

— Е, вие останахте тук доста време, нали? — продължи доктор Брениън. — Може би за вас е най-добре да се завърнете у дома.

Жервез огледа всички на масата. След като се бе върнал, за да съобщи за злополуката с Арабела, той беше разбрал, че графът усеща нещо. Да, но не знаеше какво точно преследва. Ето затова графът все още не го беше изритал. Искаше да знае каква е целта му. А след това можеше да го убие. Е, съвсем скоро проклетият граф щеше да научи всичко. И не Жервез щеше да умре. Тази мисъл го накара да се усмихне.

Арабела се улови, че внимателно разглежда лицето на Жервез. Искаше й се да разплете по-нататък нишките, до които бе достигнала. Едва ли беше толкова порочен, че умишлено да прелъсти собствената си сестра. Не, това никой не би могъл да стори. Погледът й случайно се насочи към централното място на масата. Дъхът й секна от изненада, щом забеляза гнева, който светеше в очите на съпруга й. Побърза да върне вниманието си към парчето свинско в чинията си. Колко глупаво бе постъпила! Джъстин я бе видял да наблюдава Жервез. Той не й вярваше, че е невинна. Никога нямаше да й повярва.

Как само й се искаше да изостави всички други, да хване съпруга си за ръка и да го отведе някъде, където ще бъдат сами. Но трябваше да издържи цяла вечер. Неизречените лъжи тежаха като гъст прах във въздуха. Как само мразеше притворството и тайните!

Най-накрая, след като Елзбет привърши рецитала си от пиеси за пиано, доктор Брениън стана и взе ръката на Арабела. Тя го погледна признателно. Той целуна ръката й и каза:

— Сега трябва да си лягате. Без възражения, Арабела.

— Би било неуместно да не се подчиня на бъдещия си баща — поклони му се тя. — С готовност ще ви послушам, сър. — Надигна се на пръсти и го целуна по бузата.

Доктор Брениън потупа ръката й, после се обърна към лейди Ан:

— Трябва да вървя, Ан. Утре сутринта ще те взема за разходка.

Арабела беше готова да тръгне към стаята си, когато забеляза, че Елзбет гледа смутено към Жервез. Не беше сляпа, та да не види, че сестра й скоро няма да може да сдържи чувствата си. Реши, че няма да ги остави сами, независимо че очите й се затваряха от умора. Може поне да се опита да ги държи разделени, докато Жервез не отпътуваше. Тръгна бавно към камината, а междувременно не преставаше да търси подходящо разрешение. Джъстин я гледаше и се чудеше какво ли, по дяволите, пак си беше наумила. Забеляза, че поглежда към Елзбет, а след това втренчва поглед в Жервез. Имаше нещо странно тук.

Искаше Арабела само за себе си. Изцяло.

— Съгласен съм с Пол — заяви той със студен, спокоен глас. — Време е да си лягаш.

Ето това беше решението!

— Да, наистина леглото ме чака. О, Елзбет, защо не ме придружиш до стаята ми? Повече от всичко друго искам ти да ме завиеш.

Сестра й я погледна изненадано. Мислеше да говори с Жервез, тъй като той си заминаваше. Искаше й се да го попита какви са му плановете сега, след като вече се знаеше, че мащехата й ще се омъжва за доктор Брениън. Но дори за миг не помисли да откаже на сестра си. С готовност стана и отиде до Арабела.

— Желаем ви лека нощ, господа — рече Арабела. После стисна здраво ръката на Елзбет и безцеремонно я повлече към вратата.

Облече нощницата си, разпусна черната си коса, а сестра й с четка в ръка отброи стоте разресвания.

— Благодаря ти — усмихна й се Арабела и я целуна по бузата. — Радвам се, че дойде с мен. Напоследък не ни остава достатъчно време една за друга. Но скоро ще можем да бъдем повече време заедно. Ще видиш. А сега си лягай, Елзбет. Става късно и виждам, че си изморена.

Почуди се дали да не я проследи, за да е сигурна, че няма да се срещне с Жервез.

Елзбет се прозя и се протегна като най-невинното дете на света.

— Да, ще си лягам. Благодаря ти, Бела, че ми отстъпи Грейс. Направо съм с вързани ръце без Жозет.

Арабела потупа ръката й и каза нежно:

— Знам, Елзбет. Благодаря ти, че дойде с мен.

Арабела се пъхна в леглото си и духна свещта. Знаеше, че Джъстин скоро ще дойде при нея. Толкова много неща имаха да си казват. Но за момента беше сама и имаше възможност да размисли, да подреди множеството факти и полуистини, които бе разкрила.

Вече знаеше почти наизуст съдържанието на писмото на Магдален. Беше го прочела няколко пъти, преди да слезе за вечеря. Що се отнася до самото писмо, то беше надеждно скрито в една от вечерните й обувки. Това скривалище беше напълно сигурно, защото дори Грейс никога не надничаше в обувките й, а се задоволяваше само да избърше праха от тях. Дори това се случваше не по-често от веднъж в месеца.

Изведнъж се сепна и седна. Господи, ама че глупачка беше! Жозет сигурно е знаела всичко това. Че нали тя е трябвало да предаде писмото на Магдален на любовника й Шарл? Тогава слугинята със сигурност е знаела, че Жервез е син на Магдален. Жозет… но сега старицата беше мъртва. Арабела настръхна. Беше си счупила врата при едно трагично падане по стълбите посред нощ, и без свещ със себе си.

Замисли се отново за събитията от изминалия следобед. Беше почти напълно сигурна, че срутването в стария манастир не беше случайност. Но в такъв случай, щом Жервез искаше да я нарани или убие, защо бе отишъл толкова бързо да повика Джъстин на помощ? Каква ли причина можеше да има за всичките си действия? Нищичко не проумяваше.

Поклати глава. Къде ли беше съпругът й? Почувства се така, сякаш се скиташе из лабиринта в Ричмънд Парк, без да знае накъде е изходът. Ключ към изхода от този лабиринт щеше да й даде причината, поради която Жервез изобщо бе дошъл в Ившам Аби.

Баща й несъмнено е знаел за съществуването на Жервез, тъй като той беше син на първата му жена. Сигурно по тази причина не се бе появявал преди смъртта на стария граф. Но дали на баща й не му е било известно нещо друго, нещо, поради което Жервез бе стоял настрана?

Вратата неочаквано се отвори и графът влезе в спалнята. Носеше все същия тъмносин брокатен халат, онзи, в който бе облечен през първата им брачна нощ. Знаеше, че е гол под халата. Пръстите й се свиха конвулсивно. Почувства как я облива гореща вълна. Изведнъж всичко й се стори съвсем просто.

— Жервез никога не ми е бил любовник. Не бях аз, а Елзбет — му каза тя, щом той приближи до леглото.

Графът замръзна на място. Онази картина изникна в ума му така ясно, сякаш я бе видял само преди час. Можеше да различи всеки детайл.

— В деня преди венчавката те видях да излизаш от плевнята и да си тананикаш — бавно рече той. — Излезе само секунди след Жервез, който се измъкна отвътре с вид на джебчия.

— И заради това си помислил, че съм ти изневерила? — Сърцето й биеше така силно, че усещаше пулса му чак в гърлото си. Беше я сметнал за разпътна жена заради едно недоразумение. Искаше й се да скочи и да се нахвърли срещу него. Преглътна мъчително, но не помръдна, а остана да чака.

— Не, имаше и друго. Когато излезе от плевнята, роклята ти беше измачкана. Освен това закопчаваше някакви копчета по дрехите си и се мъчеше да ги пригладиш. Дори се наведе и завърза едната си обувка. Косата ти беше разрошена и беше пълна със сламки. Изглеждаше много доволна от самата себе си.

Арабела запази мълчание. Джъстин се настани на ръба на леглото.

— Не знаех какво да мисля — продължи той. — Французинът излезе от плевнята… Имаше вид на мъж, който току-що е правил любов. Всеки мъж познава добре този вид. Нямаше грешка. Бях напълно сигурен. Исках да убия и себе си, и тебе, загдето ми беше изневерила. А на него исках да му извия врата.

— Значи тогава не си имал никакви съмнения?

— Не, бях сигурен, че знам какво се е случило. Не исках да го повярвам, но бях сигурен. Искаше ми се да умра.